Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09 20:40 - Неолибералният капитализъм е опасен за вашето здраве
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 85 Коментари: 0 Гласове:
4



Неолиберализмът е в разрез със стандартите на социалната справедливост и равенството

Въпреки че е добре да се обсъждат вярвания и догми, някои идеологии рядко стават обект на голям дебат: такъв е случаят с неолиберализма. Докато т. нар. "либерален" манталитет, характерен за рационалистическата традиция на Просвещението, постави принципите на свобода, равенство, солидарност или дори демокрация в основата на нашата Конституция, една идеология изглежда "крадешком" прави своята ревоюция (според думите на политоложката Уенди Браун). Тази неолиберална идеология, основана на обобщена пазарна рационалност, е добре известна на анализаторите.

На първо място, за да разберем "неолиберализма", Ален Сюпио предлага да прочетем Декларацията от Филаделфия, приета на 10 май 1944 г. от Генералната конференция на Международната организация на труда (МОТ). Този вдъхновен от либералите текст, целящ да се възползва от постиженията на Новия курс, реализиран от Рузвелт в САЩ, се стреми да предложи контрамодел на идеологията за човека, мислен като ресурс. По този начин тази декларация насърчава социалната справедливост и се основава на защитата на четири основни свободи, провъзгласени от Рузвелт: свободата на словото, свободата на вярата, свободата от нуждата и свободата от страха. Освен това МОТ си поставя за цел да подкрепя публични програми, за да позволи на работниците да имат достъп до "професии, в които в пълна степен ще бъдат оценени техните умения и знания и ще могат да дадат възможно най-добрия принос за общото благосъстояние."

Както обаче отбелязва Сюпио, ако духът на тази декларация дава възможност да се постави социалната справедливост в центъра на мисленето за труда, някакъв "голям обрат" е довел до инсталирането на неолиберална идеология. Първата й отличителна черта е да разглежда хората като ресурс, който законите на науката позволяват да бъде организиран и управляван. По този начин трудът се смята за стока и демокрацията се изоставя в полза на законите на пазара, а социалната справедливост в полза на конкуренцията. Според социолога Пиер Бурдийо на нивото на институциите се установява "дарвинов свят на борба на всеки срещу всеки, на всички нива на йерархията, който от несигурността, страданието и стреса черпи ресурс за отдаденост към работата и компанията."

Тази идеология застрашава здравето ни

Това последно изказване на известния социолог повтаря проучване неотдавна, проведено от екип от социални психолози и публикувано в The British Journal of Social Psychology. Дори ако неолиберализмът се е превърнал в доминираща идеология на планетата, той все още е обект на малко емпирични изследвания за въздействието му върху психиката. Изследователите успяха да докажат, че неолиберализмът, като дублира и се стреми да повиши духа на съревнование, като същевременно намалява чувството, че си свързан с другите, всъщност увеличава чувството на самота, което води до лошо самочувствие... и следователно оказва влияние върху здравето.

Предишни изследвания вече показаха, че социалната изолация, наложената самотата и животът в самота са сред най-мощните фактори, определящи смъртността. Друго изследване показа, че самотата е свързана с хормоните на стреса и влияе върху правилното функциониране на имунната и сърдечно-съдовата система. Следователно самотата, когато е изстрадана и не е личен избор, има голямо влияние върху здравето. И след като я фаворизира, неолиберализмът влияе върху човешкото здраве. Разбира се, субективното качество на социалните връзки също е важно, освен тяхното количество.

Неолиберализмът насърчава и цени индивидуализма и следователно въздейства върху здравето чрез два свързани механизма. Първият е фактът, че човекът се разглежда като предприемач в съревнование с другите, който трябва да осигури собственото си личностно развитие. Отговорността за успеха лежи единствено на плещите на изолирания индивид. Това прекъсва веригите на солидарност, намалява благосъстоянието, увеличава чувството на несигурност, безпокойство, стрес и депресия.

Освен това неолиберализмът отчуждава хората от живота в група и потенциалните му лечебни ефекти. Всъщност фактът, че принадлежиш към една или повече групи, че си подкрепен от тях и имаш силно чувство за социална идентичност, са в основата на социалните и психологически ресурси, помагащи за подобряване на здравето.

Заплаха за върховенството на закона и деморацията

Подобен подход обаче изглежда недостатъчен за професорката по политология от Университета в Бъркли Уенди Браун, която гледа на неолиберализма като на "невидима революция". Според нея неолибералната идеология е изградена чрез синтеза на икономически мисли (от австро-германския ордолиберализъм и Чикагската монетаристка школа) и тяхното "потайно" прилагане. За Браун основната характеристика на неолиберализма е не конкурентният идеал като висша логика на регулиране на социалния свят, а идеята, че тази конкуренция трябва да бъде произведена от държавата. От този момент нататък "растежът е смисълът на съществуване на държавата".

Тогава това води до прогресивно разпространение на конкурентната логика чак до управлението на публичните дела, както и до засилване на авторитаризмите. По този начин "общественият живот се свежда до решаване на проблеми и изпълнение на програми - концепция, която поставя или премахва политиката, конфликтите и обсъжданията относно общите ценности и цели". Още повече, че за Уенди Браун, както и за Ален Сюпио, неолибералната идеология участва в отслабването на закона, който сам по себе си се подчинява на икономическа логика.

За Сюпио "върховенството на закона по този начин се заменя от пазара на закона (пазаруване на закон), така че законът да бъде поставен под егидата на изчисление на полезността, вместо икономическото изчисление да бъде поставено под егидата на закона."

Частният интерес срещу икономическата теория

Различните научни трудове, цитирани в тази статия, ясно потвърждават заключението на икономиста Джоузеф Стиглиц: "Неолибералният фундаментализъм е политическа доктрина в услуга на частни интереси, той не се основава на икономическа теория. Сега е очевидно, че той също така не се основава и на исторически опит. Този урок е единствената полза, която може да бъде извлечена от заплахата, която тегне над глобалната икономика".

Какво да правим с този урок? Закон за борба с "неолибералния сепаратизъм"? Малкото трудове на видни учени от различни дисциплини по този въпрос ясно ни показват рисковете, които неолиберализмът крие за нашето индивидуално и социално здраве.

За юриста, философа и професор от Колеж дьо Франс Ален Сюпио възможен изход може да бъде намерен в реформата на трудовото законодателство. Изправен пред компютърната революция, неолиберализмът разкри своята неспособност да предложи стандарти за организация на колективния живот, способни да отговорят на предизвикателствата на социалната справедливост и равенството. Тогава предизвикателството е "да се установи определена икономическа демокрация, без която политическата демокрация може само да продължи да изсъхва". За това той ни приканва да се стремим да "предоставим на всяко лице повече автономност и отговорност при провеждането на трудовия му живот, чрез нови ценни книжа".

И накрая, според социолога Пиер Бурдийо, "постоянството или оцеляването на институциите на стария ред в процеса на демонтажа, а също цялата дейност на всички категории социални работници, както и на всички социални, семейни или други форми на солидарност, са тези, които гарантират, че социалният ред няма да се срути в хаос въпреки нарастващия обем на уязвимото население". По този начин съпротивата срещу неолибералната идеология може да премине през формирането на "колективи, ориентирани към рационалното преследване на колективно разработени и одобрени цели".

Накратко, както е предложено от Уенди Браун и много други преди нея като философа Бертран Ръсел или романиста Джордж Оруел: наложително е радикално завръщане към демокрацията, която задължително ще подчини пазарната рационалност на една демократична рационалност, която от своя страна ще се подчинява на управлението чрез мнозинство и обсъждане.

La Tribune



Гласувай:
5
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 1400788
Постинги: 835
Коментари: 1184
Гласове: 6035
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930