Част от интервю на Васил Василев с проф. Иво Христов в предаването "Не се страхувай!"

В. ВАСИЛЕВ: ... Преди 30-тина години ние бяхме на едно ниво с останалите европейски социалистически страни, горе-долу: по жизнено равнище, по икономическо развитие. А сега сме на последно, и то на безвъзвратно последно. Какви са причините според Вас? Защо стигнахме дотук? Те ли изпълзяха много нагоре или ние се сринахме много надолу?

И. ХРИСТОВ: Четох една статистика наскоро на “Царството България” за златната - както сега я наричат с носталгия някои – 1939 г. Нали знаете сега, че като контрапункт на социалистическа България се разпространяват едни опашати лъжи колко добре била предвоенна България в навечерието на войната 39-а година. Та като видях тази статистика, всъщност ние отиваме там, и слизаме все по-надолу, където вече сме били преди 60 години, преди “лошия” социализъм. Тогава пак сме били на опашката. Зад нас са били само Турция и Албания. Албания защото не е имала статистиката въобще, Турция – ясно защо. Сега, разбира се, че оплаквачите на онази България не си дават сметка, че това е била една мизерна страна във всяко едно отношение. Мизерна като икономика, мизерна като бит, мизерна с близо 40% абсолютно неграмотно население, отсъствие на реално нещо, което може да се нарече “индустрия” в истинския смисъл, в европейския смисъл на тази дума по онова време, говоря по онези стандарти, намираща се тогава в тотална икономическа зависимост от Хитлерова Германия, което между другото е обективно. И след това България направи решителен скок напред. Което много от сегашните влъхви и оплаквачки на онази България от 39-та година още не могат да простят. България катапултира в модерността – икономическа, социална, образователна, технологична. България беше това, което нито един от нашите съседи не беше - високоразвита и технологична страна. В момента, в резултат на “успешните” 31 години развитие в т. нар. “преход”, ние отново се сриваме. Преди сме били в периферията на Европа, защото 39-та година горе-долу сме били на икономическото дередже на Испания, колкото и да е странно, на Португалия. Т.е страни горе-долу на нашия хал, Гърция също. А сега те са далеч напред пред нас. България е една високоразвита за европейските стандарти страна, страна, която делеше мегдан с Унгария, с Чехословакия - страни с много по-големи традиции, и цивилизационни, и икономически. Една Полша беше след нас тогава, през социализма. А България в момента е една много примитивна в някои отношения страна от Третия свят. Така че резултатите от този т.нар. “преход” далеч не отидоха даром никому. Вече ми излязоха мазоли на езика, но ще повторя още един път, за да стане ясно. При “лошия” социализъм 1990 г. България беше без малко 9 млн. Сега ще излязат резултатите от преброяването, не знам доколко ще бъдат адекватни, отчитайки методиката и мърлявото провеждане на въпросното преброяване, но нищо чудно да ни изненадат едни числа от порядъка на 6 млн. Реално според мен са и по-малко. Читавото население се е махнало оттук – това, което може да създаде брутен вътрешен продукт, това, което е интересно. Ние плащаме своя трудов данък, така да се каже, на победителите в Третата световна война, която ние загубихме. На следващо място, страната ни е деиндустриализирана. Сега върви по следните акорди, с т. нар. “зелена сделка”, за която много хора се чувстват изненадани, едва ли не, какво се е случило. Това не е просто закриване на някакви енергийни мощности в страната. Това е забиване на последния пирон в ковчега на технологична България. Това трябва да бъде ясно казано. Никой не носи отговорност за това национално престъпление. Ние знаем кога стана, кой го направи, кой подписа, кой подложи бъдещите поколения на своеобразен технологичен, цивилизационен и енергиен геноцид. На следващо място: България е с жалка инфраструктура, въпреки биенето в гърдите какви магистрали сме направили. Защото всички много добре знаят, че т. нар. “инфраструктура” не беше нищо друго, освен мащабен и не особено сложен, т.е примитивен начин на крадене на един примитивен авторитарен режим, какъвто беше последните 15-20 години. Българската образователна система, и с това ще завърша, е примитивна. Тя не отговаря на стандартите на международните институции, към които уж ние се стремим Европа и т.н. Т.е ситуацията е тежка, трагична и нито един от тези проблеми аз не виждам - да използвам вашата разкошна метафора - в политическия “курник”, който се е разкудкудякал в момента, поне да се отговори. С всичко друго се занимаваме, както казваше дядо ми: всичката Мара втасала, само някои неща не сме оправили други. Но истинските, болните проблеми на българското общество въобще не са на дневен ред.

В. ВАСИЛЕВ: Значи ние се връщаме на нивото отпреди 39-та година дори, защото ако тогава неграмотността е била 40 на 100, днес функционалната неграмотност е 50 на 100. Значи 50 на 100 от хората не разбират съдържанието на това, което четат или чуват.
...