Постинг
24.12.2021 00:21 -
Поредната чисто империалистическа инициатива на Щатите
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 824 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 24.12.2021 08:52
Прочетен: 824 Коментари: 2 Гласове:
7
Последна промяна: 24.12.2021 08:52
Инициираната от САЩ "среща за демокрация" - агония на еднополюсния свят
На 10 декември по инициатива на президента на САЩ Джо Байдън се проведе т. нар. „Среща на върха за демокрация“ (или, както още я наричат, „Среща на върха на демокрациите“), в която участваха 110 страни от света (от 197). Значението на това събитие не може да бъде подценено.
В лицето на администрацията на Байдън имаме работа с опит за отмъщение на американски неоконсерватори, които се стремят да запазят еднополюсен свят. Тази среща на върха се проведе, за да се придаде вид на легитимност на еднополюсния модел и американската хегемония.
Тук си струва да си припомним геополитическата динамика през XX-XXI век и нейното отражение в международните институции.
ООН е създадена след Втората световна война и отразява баланса на силите в света след победата над европейския фашизъм и японския милитаризъм. Проектите на тази организация са подготвени от съюзниците (тоест антифашисткият блок на страните) по време на Втората световна война. Тя е създадена като символ на нов - постфашистки - световен ред, в който е имало две идеологии, които са били общопризнати: либерализъм (капиталистически Запад) и социализъм (съветски блок).
Първоначално ООН имаше два повече или по-малко равностойни полюса - комунистическият Изток и капиталистическият Запад, както и редица държави, които станаха част от Движението на необвързаните, заемайки неутрална позиция и ситуативно солидаризиращи се със Запада, а след това и с Изтока.
Накратко, ООН отразява геополитическата карта на положението на силите в резултат на Втората световна война. Напълно възможно е да се смята, че ООН е институция, която олицетворява двуполюсен световен ред, в който конкуренцията между две световни системи се счита за легитимна и ограничена от определени правила.
Най-влиятелният орган беше Съветът за сигурност на ООН, в който участваха най-големите (по-късно - ядрени) сили: пет от тях - постоянни, с право на вето (САЩ, Русия, Китай, Англия, Франция). Всъщност такъв състав на Съвета за сигурност на ООН е ярка илюстрация на стратегическия паритет.
След разпадането на съветския блок и края на СССР, в Съединените щати веднага започнаха да се чуват гласове с искане или за реформиране на ООН при нови условия, или за разпускане и създаване на нова организация на нейно място.
Аргументите бяха следните: ООН отразявала реалиите на двуполюсния свят и относителния паритет в конкурентната борба на две световни системи, с две идеологии - либералната и комунистическата.
Краят на едната от тези системи и признаването на капиталистическите правила в посткомунистическите режими (в Китай в икономиката в хода на реформите на Дън Сяопин; в Русия и страните от Източна Европа и бившите републики на СССР - и в икономиката, и в политиката, сторонниците на които бяха Елцин и младореформаторите) означава, че в света е останал само един полюс - западният.
Тази фактическа еднополюсност, появила се през 90-те години на 20-ти век, контрастира с рудиментарната структура на ООН, отразяваща по инерция баланса на силите в предишния двуполюсен свят, който прекрати съществуването си.
Тази тема се превърна в една от основните в стратегията на американските неоконсерватори, които настояваха да се даде на еднополярността и американската хегемония „правен статут“ в международната общност, по начина, по който Великобритания преди това обяви океаните за своя област на господство.
Тези реформи изискваха разпускането на ООН и създаването на такава международна организация, където да има само един компетентен лидер - САЩ и техните най-близки съюзници (тоест васали). Останалите страни биха имали асиметрични права - почетното право доброволно (или неволно) да се съгласяват с решенията на Вашингтон.
Подобни проекти бяха открито формулирани, лобирани и обсъждани от неоконсерваторите и поддръжниците на откритото провъзгласяване на световна американска империя (като Найл Фъргюсън).
Съперникът на Обама на президентските избори през 2008 г., републиканецът и убеден неоконсерватор Джон Маккейн, беше особено активен в популяризирането на проекта за Лигата на демокрациите.
В предизборната си програма той поиска създаването на "нова ООН, без Русия и Китай", като подчерта, че такава организация ще обедини "повече от сто демократични държави" в своите рамки.
Основната идея на Лигата на демокрациите беше да даде на еднополярността правен статут.
Трябва да се има предвид, че Маккейн промотира проекта си при нови условия, когато Русия и Китай престанаха да бъдат послушни сателити на Запада (както беше или изглеждаше през 90-те) и се превърнаха в суверенни и независими полюси от Запада: Русия , на първо място, в стратегически и енергиен смисъл, Китай в икономически. Оттук и акцентът на неоконсерватора Маккейн върху изключването на Русия и Китай от Лигата на демокрациите.
Досега влиянието на Русия и Китай значително се е увеличило - до степен, че е напълно възможно да се говори за практически съществуващ триполюсен свят, където освен Москва и Пекин, суверенна политика провеждат и други страни, все по-независими от САЩ и НАТО: Иран, Турция, Пакистан и т.н.
Следователно ООН отново променя значението си и оттук нататък се превръща в международна институция, отразяваща триполюсен свят. Показателно е, че двата основни полюса на този свят, Русия и Китай, са бившите стълбове на социалистическия блок (Китай обаче остава верен на - съществено реформирания социализъм и до днес).
И така Джо Байдън – президентът, избран от Демократическата партия, от същата партия като Барак Обама, опонентът на републиканеца Маккейн на изборите през 2008 г. – прави точно това, което неоконсерваторите подготвяха толкова дълго: той провежда срещата на върха на демокрациите без Русия, Китай и други суверенни държави, които не признават американската хегемония. В американската политика всичко се промени на 180 градуса през последните години.
Републиканецът Тръмп, наричан от неоконсерваторите техен „главен враг“, прегърна многополярността, а неговият наследник глобалист и демократ Байдън следва строго хегемонистичната и открито империалистична политика, която изискват неоконсерваторите.
С това са свързани и планове за по-нататъшно разширяване на НАТО на изток, и ескалация на руско-украинските отношения, и подкрепа за радикалната либерална опозиция в Русия, и създаването на блокове АУКУС и QUAD, и подкрепата за Тайван, и провокациите в Синцзян срещу Китай.
Точно така трябва да се тълкува лозунгът на Байдън – Build Back Better, „да възстановим всичко отново и по-добре, отколкото беше“. Не беше ясно какво имаше той предвид. И мнозина смятаха, че това е връщане към политиката на Обама. Но всъщност този лозунг имаше различно значение.
Ставаше дума за връщане към еднополюсната американска (по-широко, англосаксонска) хегемония, обявяване на война на триполюсния (многополюсен) свят и нов кръг на американския империализъм. Build Back Better е призив за връщане към 90-те години, когато еднополюсният модел изглежда е твърдо установен за дълго време.
Разбира се, събитието, организирано от Байдън под натиска на неоконсерваторите, няма нищо общо с демокрацията. Това е чисто империалистическа инициатива и тези, които я подкрепят, или не са разбрали нейната същност, или са съгласни да признаят статута си на „американски васали“ в строго йерархична система на новите международни отношения, където само една власт трябва да бъде начело - САЩ - и подчинените им структури (на първо място НАТО).
Как ще отговорят на това всички привърженици на истинската демокрация? И преди всичко – Русия и Китай?
Необходимо е да се защитава ООН, да се саботират всякакви инициативи за нейното реформиране в еднополюсен дух и да се игнорират събития като тази срамна империалистическа среща на върха.
Александър Дугин
На 10 декември по инициатива на президента на САЩ Джо Байдън се проведе т. нар. „Среща на върха за демокрация“ (или, както още я наричат, „Среща на върха на демокрациите“), в която участваха 110 страни от света (от 197). Значението на това събитие не може да бъде подценено.
В лицето на администрацията на Байдън имаме работа с опит за отмъщение на американски неоконсерватори, които се стремят да запазят еднополюсен свят. Тази среща на върха се проведе, за да се придаде вид на легитимност на еднополюсния модел и американската хегемония.
Тук си струва да си припомним геополитическата динамика през XX-XXI век и нейното отражение в международните институции.
ООН е създадена след Втората световна война и отразява баланса на силите в света след победата над европейския фашизъм и японския милитаризъм. Проектите на тази организация са подготвени от съюзниците (тоест антифашисткият блок на страните) по време на Втората световна война. Тя е създадена като символ на нов - постфашистки - световен ред, в който е имало две идеологии, които са били общопризнати: либерализъм (капиталистически Запад) и социализъм (съветски блок).
Първоначално ООН имаше два повече или по-малко равностойни полюса - комунистическият Изток и капиталистическият Запад, както и редица държави, които станаха част от Движението на необвързаните, заемайки неутрална позиция и ситуативно солидаризиращи се със Запада, а след това и с Изтока.
Накратко, ООН отразява геополитическата карта на положението на силите в резултат на Втората световна война. Напълно възможно е да се смята, че ООН е институция, която олицетворява двуполюсен световен ред, в който конкуренцията между две световни системи се счита за легитимна и ограничена от определени правила.
Най-влиятелният орган беше Съветът за сигурност на ООН, в който участваха най-големите (по-късно - ядрени) сили: пет от тях - постоянни, с право на вето (САЩ, Русия, Китай, Англия, Франция). Всъщност такъв състав на Съвета за сигурност на ООН е ярка илюстрация на стратегическия паритет.
След разпадането на съветския блок и края на СССР, в Съединените щати веднага започнаха да се чуват гласове с искане или за реформиране на ООН при нови условия, или за разпускане и създаване на нова организация на нейно място.
Аргументите бяха следните: ООН отразявала реалиите на двуполюсния свят и относителния паритет в конкурентната борба на две световни системи, с две идеологии - либералната и комунистическата.
Краят на едната от тези системи и признаването на капиталистическите правила в посткомунистическите режими (в Китай в икономиката в хода на реформите на Дън Сяопин; в Русия и страните от Източна Европа и бившите републики на СССР - и в икономиката, и в политиката, сторонниците на които бяха Елцин и младореформаторите) означава, че в света е останал само един полюс - западният.
Тази фактическа еднополюсност, появила се през 90-те години на 20-ти век, контрастира с рудиментарната структура на ООН, отразяваща по инерция баланса на силите в предишния двуполюсен свят, който прекрати съществуването си.
Тази тема се превърна в една от основните в стратегията на американските неоконсерватори, които настояваха да се даде на еднополярността и американската хегемония „правен статут“ в международната общност, по начина, по който Великобритания преди това обяви океаните за своя област на господство.
Тези реформи изискваха разпускането на ООН и създаването на такава международна организация, където да има само един компетентен лидер - САЩ и техните най-близки съюзници (тоест васали). Останалите страни биха имали асиметрични права - почетното право доброволно (или неволно) да се съгласяват с решенията на Вашингтон.
Подобни проекти бяха открито формулирани, лобирани и обсъждани от неоконсерваторите и поддръжниците на откритото провъзгласяване на световна американска империя (като Найл Фъргюсън).
Съперникът на Обама на президентските избори през 2008 г., републиканецът и убеден неоконсерватор Джон Маккейн, беше особено активен в популяризирането на проекта за Лигата на демокрациите.
В предизборната си програма той поиска създаването на "нова ООН, без Русия и Китай", като подчерта, че такава организация ще обедини "повече от сто демократични държави" в своите рамки.
Основната идея на Лигата на демокрациите беше да даде на еднополярността правен статут.
Трябва да се има предвид, че Маккейн промотира проекта си при нови условия, когато Русия и Китай престанаха да бъдат послушни сателити на Запада (както беше или изглеждаше през 90-те) и се превърнаха в суверенни и независими полюси от Запада: Русия , на първо място, в стратегически и енергиен смисъл, Китай в икономически. Оттук и акцентът на неоконсерватора Маккейн върху изключването на Русия и Китай от Лигата на демокрациите.
Досега влиянието на Русия и Китай значително се е увеличило - до степен, че е напълно възможно да се говори за практически съществуващ триполюсен свят, където освен Москва и Пекин, суверенна политика провеждат и други страни, все по-независими от САЩ и НАТО: Иран, Турция, Пакистан и т.н.
Следователно ООН отново променя значението си и оттук нататък се превръща в международна институция, отразяваща триполюсен свят. Показателно е, че двата основни полюса на този свят, Русия и Китай, са бившите стълбове на социалистическия блок (Китай обаче остава верен на - съществено реформирания социализъм и до днес).
И така Джо Байдън – президентът, избран от Демократическата партия, от същата партия като Барак Обама, опонентът на републиканеца Маккейн на изборите през 2008 г. – прави точно това, което неоконсерваторите подготвяха толкова дълго: той провежда срещата на върха на демокрациите без Русия, Китай и други суверенни държави, които не признават американската хегемония. В американската политика всичко се промени на 180 градуса през последните години.
Републиканецът Тръмп, наричан от неоконсерваторите техен „главен враг“, прегърна многополярността, а неговият наследник глобалист и демократ Байдън следва строго хегемонистичната и открито империалистична политика, която изискват неоконсерваторите.
С това са свързани и планове за по-нататъшно разширяване на НАТО на изток, и ескалация на руско-украинските отношения, и подкрепа за радикалната либерална опозиция в Русия, и създаването на блокове АУКУС и QUAD, и подкрепата за Тайван, и провокациите в Синцзян срещу Китай.
Точно така трябва да се тълкува лозунгът на Байдън – Build Back Better, „да възстановим всичко отново и по-добре, отколкото беше“. Не беше ясно какво имаше той предвид. И мнозина смятаха, че това е връщане към политиката на Обама. Но всъщност този лозунг имаше различно значение.
Ставаше дума за връщане към еднополюсната американска (по-широко, англосаксонска) хегемония, обявяване на война на триполюсния (многополюсен) свят и нов кръг на американския империализъм. Build Back Better е призив за връщане към 90-те години, когато еднополюсният модел изглежда е твърдо установен за дълго време.
Разбира се, събитието, организирано от Байдън под натиска на неоконсерваторите, няма нищо общо с демокрацията. Това е чисто империалистическа инициатива и тези, които я подкрепят, или не са разбрали нейната същност, или са съгласни да признаят статута си на „американски васали“ в строго йерархична система на новите международни отношения, където само една власт трябва да бъде начело - САЩ - и подчинените им структури (на първо място НАТО).
Как ще отговорят на това всички привърженици на истинската демокрация? И преди всичко – Русия и Китай?
Необходимо е да се защитава ООН, да се саботират всякакви инициативи за нейното реформиране в еднополюсен дух и да се игнорират събития като тази срамна империалистическа среща на върха.
Александър Дугин
Представи си - Джон Ленън
Домашен хляб с газирана вода...уникално ...
"СЛАВЯНСКАТА" ЛЪЖА Е ПЛОД НА Д...
Домашен хляб с газирана вода...уникално ...
"СЛАВЯНСКАТА" ЛЪЖА Е ПЛОД НА Д...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене