Грег Тревъртън, главният американски “Нострадамус”, който направляваше публикуването на четиригодишния доклад на американското правителство за глобалните тенденции, издаде предпазливо предупреждение през 2017 г. за слабостта на САЩ. Тогава той отбеляза „нарастващото неравенство“ и „изключително поляризираната политика“, но като цяло направи оптимистично заключение, че Съединените щати са „идеал за всички и това остава важно предимство“. Но нещо се е объркало миналата седмица.



Грег Тревъртън се оттегли като председател на Националния съвет за разузнаване през 2017 г. и сега е в академичните среди. Миналата седмица той публикува статия, пълна с мрачен песимизъм, озаглавена „Наближава гражданска война“. Той твърди, че разделението между червена (републиканци) и синя (демократи) Америка сега е толкова дълбоко, че разцеплението е неизбежно.

Семената на разделението не са посети при Тръмп, а много преди републиканската партия да разбере, че не може да спечели изборите. Препрочитайки „Записките на федералиста“ (колекция от 85 статии в подкрепа на ратификацията на Конституцията на САЩ от 1787 г.), човек трябва да разбере откъде идва проблемът. Тогава основателите на Съединените щати са се борили да създадат работеща федерация. За да направят това, те са готови да сключат сделки с много дяволи, не само с робството, но и с малките полунаселени щати.

Тяхното наследство сега е силно недемократична конституционна система. Например, демократите спечелиха повече гласове на трите избора за Сенат до 2020 г., а също така спечелиха повече гласове на президентските избори през 2000 г. и 2016 г. Сега, когато Сенатът е разделен на 50-50, демократичните щати имат една четвърт повече жители от републиканските щати.

А когато републиканците контролират държавните институции, произволното разграничаване на избирателните райони с цел изкуствено промяна на баланса на политическата власт в тях е широко разпространено още преди и това, и потискането на избирателите да се превърне в съвременни републикански принципи. На изборите през 2012 г. демократите получиха 1,5 милиона гласа повече в страната, но 44 места по-малко в Камарата на представителите от републиканците. Тъй като все повече и повече червени щати намират все по-изобретателни начини да лишат небелите от права, Конгресът ще става все по-непредставителен. До 2040 г. 70% от американците ще живеят в 15-те най-големи щата, което означава, че 70% от страната ще бъде представена от 30 сенатора, а останалите 30% от 70 сенатора.

Червено-синьото разделение прониква в икономиката, както и в географията. Избирателните райони, които гласуваха за Тръмп през 2016 г., бяха по-бедни, по-малко здрави, пушеха повече и по-често умираха от наркотици, алкохол или самоубийство. Изборите през 2020 г. само подчертаха това, тъй като Байдън върна на демократите пет от десетте най-богати окръга, които гласуваха за Тръмп през 2016 г., предимно в Аризона и Флорида. В резултат на това 477 окръга, които той спечели, представляват 70 процента от икономическата активност на Америка, докато 2497 окръга на Тръмп представляват само 29 процента.

Географията на разпадането на американския съюз ще бъде хаотична, тъй като в червените щати има сини региони и обратно. При тези обстоятелства може би разпадането ще приеме формата на много по-свободна федерация, подобно на тази, която основателите се опитвата да подобрят през 1789 г., заедно с правата на много други щати. Хората ще решават къде да живеят не само въз основа на работата и разходите за живот, но и въз основа на това според какви закони биха искали да живеят.

Надяваме се, че предстоящата гражданска война ще бъде война на митинги и думи. Въпреки това, напоследък в страната се развихря изключителна бруталност и насилие в сравнение с другите богати страни и хората в Съединените щати имат планини от оръжия в ръцете си. Ситуацията започва да изглежда още по-опасна, защото има повече от два пъти повече американци с оръжие, които са републиканци, отколкото сред почитателите на демократите.

Ако това беше само изолирано мнение, тогава би било възможно да не му обръщаме внимание. Но други видни американски анализатори стигат до подобни заключения. Публикуването на „Как започват гражданските войни“ от Барбара Уолтър от Калифорнийския университет, водещият научен авторитет в тази област, предстои следващия месец. Тя твърди, че САЩ вече отговарят на критериите за страна на ръба на насилствен вътрешен конфликт. Според нея това ще се характеризира по-скоро с "доста последователен поток от терористични атаки", отколкото сблъсъци между редовни армии.

Дори учени, които не са пряко фокусирани върху политическото насилие, стават все по-мрачни. Томас Едсал, който следва тенденциите в социалните науки за “Ню Йорк Таймс” отбеляза миналата седмица, че политолозите все повече твърдят, че „връщането към традиционните демократични норми (в Америка) ще бъде изключително трудно, ако не и невъзможно.

Подобно безпокойство и униние не се ограничава само до "синя" Америка. Републиканците дори по-често от демократите казват, че демокрацията в страната е в опасност. Говоренето за гражданска война също е често срещано сред американската десница. Сенатор Тед Круз спекулира миналия месец за оттеглянето на Тексас от съюза. Майкъл Антон, който беше в Съвета за национална сигурност на Тръмп, наскоро сравни състоянието на Америка днес със състоянието на страната преди Гражданската война и заяви, че „американците са по-разединени сега, не по-малко, отколкото в навечерието на този голям конфликт "

Дълбокото униниена американския елит е свързано с по-широкото разбиране за националния упадък. Едно от малкото неща, с които републиканците и демократите са съгласни, е, че сега Америка трябва да третира Китай като сериозен и опасен глобален съперник. Доскоро повечето американци предполагаха, че въпреки другите проблеми САЩ ще запазят технологичното си превъзходство над Китай. Но това вече не може да се приема за даденост. В неотдавнашна статия Греъм Елисън от Харвардския университет и Ерик Шмид, бившият главен изпълнителен директор на “Гугъл”, твърдят, че „Китай скоро ще стане технологичен лидер, задминавайки САЩ”.

Нарастващата увереност на Китай се изразява в официални изявления. Например, когато държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен осъди действията на Китай срещу Хонконг и Тайван, неговият китайски колега Ян Джиечи реагира с неприкрито презрение, казвайки: „Съединените щати нямат компетентността да казат, че искат да говорят с Китай от позиция на силата." 

Грегъри Тревъртън