Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.01 22:24 - (Не)весели случки с днешни бай-ганьови правнуци и правнучки
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 633 Коментари: 4 Гласове:
12

Последна промяна: 19.01 18:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Преди време бях командировка в Китай, заедно с още 20 сънародници от различни български институции. Още от самото начало ме озадачи, че повече от половината от тях не знаеха никакъв чужд език, което си пролича още на летището. Китайските гранични служители се стараеха и правеха опити на английски или на френски – нашенците обаче най-спокойно отговаряха на български, че нищо не разбират или отсичаха на английски по едно кратко нетърпящо възражения No, съпроводено от еднозначно движение от ляво на дясно на сгъната като за здрависване дясна ръка.
imageБайГаньо в ЕСimage

При проверка на багажа на единият от командированите китайските граничари извадиха от куфара му една торба с кървавица и счупена бира, която му беше подгизнала целия багаж. Той като се затюхка и завайка за аварията с бирата и че му вземали любимата кървавица. А като във всяка друга държава и в Китай е забранен вноса на храна.
Аз тогава още не знаех, че това ще са само началото на премеждията и срама, който ще трябва да бера с нашенците в Поднебесната. Китайците, поне за моите възприятия се грижеха безупречно за нас. Но сънародниците ми явно не мислеха така.

След официалните срещи ни водеха на молове, на ресторанти, показваха ни културни и исторически забележителности в Пекин и околностите. Сънародниците ми винаги бяха много доволни когато ставаше въпрос за мол или ресторант, но когато предлагаха да ни водят да разгледаме някоя от многото забележителности започваше едно негодувание, че щяло да бъде по добре пак да е някой мол. Една от кулминациите бе когато китайците казаха, че един цял ден сме щели да бъдем на Китайската стена. Че като се започна едно мърморене, какво имало толкова много да се гледа на тая стена, че тя била и без това реставрирана и не в оригинално състояние и т.н.

Един ден бе ни предоставен всеки сам да ходи в Пекин, където иска. Но нашенците като запротестираха, че как така ще обикалят сами и без организиран транспорт. Но накрая зовът на моловете бе по-силен от негодуванието и те се втурнаха да купуват евтини перли, коприни и часовници из мегаполиса. Вечерта като се прибраха като наизвадиха билетчетата си за метрото и започнаха да искат от китайците, които отговаряха за нас да намерят начин да им ги осребрят. И то при положение, че в Пекин подземната железница е над 800 км., а билетчето за нея тогава бе едва около 23 стотинки. Хеле, мина и тази излагация.

И в Китай разбраха колко сме скарани с чистотата в България. В един от парковете сънародниците ми свикнали с мръсотията у нас решиха, че може да си хвърлят фасовете където им скимне, но не и в намиращото се само на няколко метра от тях кошче. Веднага дойде служител на парка, който им се скара. Добре, че човекът не знаеше български, за да разбере псувните, които се изсипаха по негово име.
image
След срещите, които имахме, обикновено на обед ни водеха също на ресторант. В Китай ресторантите имат особеността, че там от огромни маси, претрупани с ястия можеш в рамките на 2 часа да ядеш колкото можеш. И тук нашенците бяха наистина в своя елемент. Като започнеше едно постоянно премъкване на препълнени с какво ли не чинии, като на края на 2-та часа пред някой се оформяше малка куличка от по 10-тина опразнени посюда. Съответно и при тоя начин на неограничено хранене по-голямата част от колегите преяждаха жестоко. Освен че за двете седмици там видимо напълняха, следобедите те бяха абсолютно негодни да участват в срещите, които имахме. Обикновено вследствие на натежалия стомах поне половината заспиваха на официалните мероприятия по столовете си директно пред китайските събеседници, което пък у тях оставаше неудовлетворителното усещането, че са били скучни.
А причината бе доста по-тривиална, повечето нашенци първо не ги разбираха, защото не знаеха английски, и второ бяха обикновено така преяли, че бе невъзможно да не заспят в това летаргично състояние.

Но черешката на тортата бе една дългогодишна служителка на външното ни министерство, която не пропускаше да се похвали, че е била цели 2 мандата в посолството ни в Париж. Та тази иначе правеща се на финна дама на един от описаните разточителни обеди направо ми скри шайбата. В нещо като озеленено сепаре в ресторанта бе масата с десертите. Сред тях имаше доста голям, декоративен буркан с кокосови сладки, които се вадеха по една с поставена на отвора му лъжица. Въпросната наша дипломатка на два пъти си вади с лъжицата сладки от буркана и те явно и се усладиха. Третият път като отиде в сепарето, тя явно умишлено бе подбрала момент да няма никой друг там, но не знаеше, че от моята маса можех да видя какво става. Та влезе тя в сладкото сепаре, поогледа се, нави си дантеления ръкав и бръкна с лапа в буркана със сладките и извади цяла шепа от тях и ги пусна в едно непрозрачно пликче, след което повтори тази процедура.

Но излагациите не свършиха и с това. В един от хотелите част от командированите бяха взели малките алкохолени шишенца от барчетата в стаите си и като им представиха сметка за тях на рецепцията започнаха да вадят торбички с шишенцата от багажа си и да ги връщат на рецепционистите. А на връщане в самолета нашенците вдигнаха врява до небето защо стюардесите не им сервират от безплатното уиски, което раздавали в първа класа, без да се задоволяват с аргумента, че са пътници във втора класа.

След преживяното там не ме учуди и отговора на един високопоставен китайски чиновник от тяхното икономическо министерство на моя въпрос, защо те не инвестират в България. Първо той отклони и ми каза, че отговорът му най-вероятно нямало да ми хареса, но след като настоях ми сподели. „Вие в България не знаете да работите. Когато изпратим допитване до ваши институции, ако въобще получим някакъв отговор то ще е след 2-3 месеца. Дори от Африка ни отговарят в рамките на 1-2 седмици. Вашата страна има търговски представители у нас – но повечето от тях дори не идват тук в нашето министерство да се представят."
image



Гласувай:
12



1. leonleonovpom2 - Здравей, Ив!
17.01 00:35
И поздрлавления!
Достойно продължение на Бай Ганьо в съвременен вариант!

Лека нощ!
цитирай
2. dinkov - Динков
17.01 23:08
:))))))))))))))))))
" Бай Ганьо в Китай " - прибави нова глава в Алековата класика.
Поздрав
Ицко
цитирай
3. kvg55 - iw69,
18.01 05:18
Бай Ганьо като образ на българската буржоазия, се завърна след буржоазната контрареволюция от 1989 година и последвалата реставрация на буржоазното общество.
цитирай
4. iw69 - О да,
18.01 07:58
събирателният образ на Бай Ганьо днес е сред нас с пълна сила, той винаги ще е част от нашия народ. Но сега е наистина особено актуален.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 1714505
Постинги: 1252
Коментари: 2191
Гласове: 8485
Архив
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031