Постинг
17.01.2022 08:45 -
Китай все по-успешно и по-бързо изтласква САЩ като водеща икономика нa света
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 983 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 17.01.2022 22:14
Прочетен: 983 Коментари: 2 Гласове:
7
Последна промяна: 17.01.2022 22:14
Ако нещата продължат така, Пекин ще изгради китайоцентрична световна икономика и САЩ ще бъдат свалени от сегашната си водеща позиция в международните отношения като цяло. Това е основното послание на писмо от 15 сенатори републиканци до президента на САЩ Джо Байдън с панически призив: спешно да започне търговски преговори с нашите партньори в Азия.
Скайлаина на Шанхай от към Дългата река - Яндзъ, само в този китайски мегаполис са построени повече небостъргачи през последните няколко години от в целия САЩ
Да, изглежда, че става дума само за Азия и - отново изглежда, - само за международното търговско споразумение на 15 азиатски страни, което стартира този месец. Но сенаторите са прави: подобни икономически промени, незабележими за широката публика, променят света по пълзящ начин, тихо, но по такъв начин, че с никакви ярки събития не е възможно да се направи това. И тогава поглеждаш назад - и се оказва, че е твърде късно да бързаш.
Колкото до „само 15 държави“ – всъщност става дума за 2,3 милиарда души – 30% от световното население, плюс 30% от световния БВП, повече от една четвърт от световната търговия, 31% от притока на преки чуждестранни инвестиции.
И в центъра на това споразумение е неговият инициатор Китай, втората световна икономика и първата търговска сила в света. Включва още Япония, Южна Корея, няколко по-малки държави от групата на АСЕАН. Ала великата тихоокеанска сила, Съединените щати, я няма. Защото проектът беше китайски от самото начало и това не подхожда на Америка.
Говорим за RCEP – той също е и ВРИП – Всеобхватно регионално икономическо партньорство. Накратко казано, това не просто ще направи (много постепенно) почти цялата търговия в региона безмитна. Там има много други атрактивни тънкости (например единен сертификат за произход на стоките, вътре в който има много компоненти, произведени къде ли не. Това опростява търговските процедури.
Като цяло митниците стават архаични институции, сега много малки предприятия в региона ще бъдат способни да изградят всякакъв вид логистика без излишни вериги за доставка, както и много други приятни и дългоочаквани подробности, например създаването на единен пазар за онлайн търговия за целия регион.
Китай е в центъра на тази система както поради размера на своята икономика, така и поради факта, че изгражда логистични и други търговски вериги по света от дълго време, например със своя проект „Един пояс, един път“. И сега китайските икономисти триумфално наблюдават как дори самият факт на предстоящото стартиране на RCEP предварително съживи както китайския, така и регионалния бизнес.
През 11-те месеца на миналата година външната търговия на Китай (със стоки, а не услуги) нараства с 22% и при това нараства двуцифрено на всички основни пазари на страната - с АСЕАН, Европейския съюз и САЩ. И в резултат на това или във връзка с това икономиката нараства в целия регион. Регионът и Китай отново се превръщат в двигател на глобалния растеж.
Идеята за различни видове споразумения за интеграция в Азия всъщност е на четиридесет години: това е такъв регион. Той се обсъжда нееднократно и се опита да бъде приложен навсякъде - чрез механизма на AТИС, като част от други инициативи. Най-известната история тук е с т.нар. Транстихоокеанското партньорство (TТП) на Барак Обама. Значението му се свежда до историческия цитат от същата персона: не Китай ще диктува правилата на търговията - ние ще го направим.
Само че дори и сега Китай не диктува правилата на световната търговия. Това е основната разлика между сегашната триумфална RCEP и провалилата се американска идея за ТТП. Този основен урок от "случая на две споразумения" е интересен с това, че показва какво поведение, правила и норми носи Китай на света.
ТТП беше за своите участници, особено тези от по-малките страни, игра на чудовищни залози. Обещано бе, че курабийката ще е невероятно сладка, но и камшикът може да бъде невероятно болезнен. А именно: практически свободен достъп на стоки до пазарите на другия, включително пазарите на САЩ - да.
Но в същото време, спазването на правила, измислени от Щатите за каквото и да е, като условия на работа или отглеждане на кокосови орехи, което, очевидно трябва да бъде под постоянен контрол. Освен това по отношение на „сектора на услугите“ – а това са банки, интернет, каквото и да е – условията на споразумението бяха такива, че транснационалните гиганти можеха лесно да погълнат цели икономики.
Тази история завърши странно - Доналд Тръмп реши, че Америка няма нужда от такова ТТП, и го напусна. Той съществува в съкратен вид, неформалният му лидер, оказва се, е Япония, а сега Китай преговаря и той да влезе в руините на ТТП.
Но основното в новото споразумение е, че Китай направи чудесно нещо: премахна от условията на RCEP всички обвързвания в американски стил, всички тези задушаващи правила, които Обама искаше да продиктува на света. Всичко в RCEP е доброволно и мирно. Оказва се, че и така може.
Има такъв ветеран от азиатската бизнес журналистика - англичанинът от Хонг Конг Антъни Роули, той пише за местната икономика още от 70-те години. Сега той изведнъж излезе с кратък коментар, където обясни много ясно какво означава урокът от двете търговски споразумения. За американската версия Роули казва: „Това трябваше да бъде партньорство на равни, но с такова партньорство по-развитите икономики биха могли да правят много неща с по-малко напредналите“. И още: „Такива търговски споразумения бяха направени по-скоро като икономическо оръжие за по-напредналите икономики за зануляване на предимстватана развиващите се страни, уязвими на експлоатация.“ И в крайна сметка споразуменията изглеждаха „като потенциален инструмент за нова форма на икономически колониализъм“.
Но RCEP, според Роули, има добри шансове, защото там движението към интеграция протича без натиск и с малки стъпки – и няма да се наложи за се спъвате в собствените си крака, както се случи с грандиозния американски проект.
Връщайки се към писмото на сенаторите, вълнението им е разбираемо, но предложението им за спешно започване на търговски преговори в Азия изглежда малко детински. Отчасти защото уроците от провала на ТТП и успеха на RCEP очевидно не са научени. Припомняме, че ТТП се провали, защото оказа натиск върху партньорите и ги принуди, включително и с помощта на курабийките, да правят това, което не искат. А сега какво?
А сега се развива нов и сложен сюжет около факта, че Америка иска да принуди Япония (член на RCEP) да не доставя технологично сложни продукти на Китай. И това отново е натиск и задължение, защото за Япония това ще означава загуби и неприятности.
Тоест, САЩ продължават да разглеждат формата на бъдещата световна икономика единствено като кавга между два лагера, в рамките на единия от които партньорите са принудени да правят това, което всъщност не искат. Какво да се прави - Навикът е втора природа.
Източник: Поглед.инфо
Скайлаина на Шанхай от към Дългата река - Яндзъ, само в този китайски мегаполис са построени повече небостъргачи през последните няколко години от в целия САЩ
Да, изглежда, че става дума само за Азия и - отново изглежда, - само за международното търговско споразумение на 15 азиатски страни, което стартира този месец. Но сенаторите са прави: подобни икономически промени, незабележими за широката публика, променят света по пълзящ начин, тихо, но по такъв начин, че с никакви ярки събития не е възможно да се направи това. И тогава поглеждаш назад - и се оказва, че е твърде късно да бързаш.
Колкото до „само 15 държави“ – всъщност става дума за 2,3 милиарда души – 30% от световното население, плюс 30% от световния БВП, повече от една четвърт от световната търговия, 31% от притока на преки чуждестранни инвестиции.
И в центъра на това споразумение е неговият инициатор Китай, втората световна икономика и първата търговска сила в света. Включва още Япония, Южна Корея, няколко по-малки държави от групата на АСЕАН. Ала великата тихоокеанска сила, Съединените щати, я няма. Защото проектът беше китайски от самото начало и това не подхожда на Америка.
Говорим за RCEP – той също е и ВРИП – Всеобхватно регионално икономическо партньорство. Накратко казано, това не просто ще направи (много постепенно) почти цялата търговия в региона безмитна. Там има много други атрактивни тънкости (например единен сертификат за произход на стоките, вътре в който има много компоненти, произведени къде ли не. Това опростява търговските процедури.
Като цяло митниците стават архаични институции, сега много малки предприятия в региона ще бъдат способни да изградят всякакъв вид логистика без излишни вериги за доставка, както и много други приятни и дългоочаквани подробности, например създаването на единен пазар за онлайн търговия за целия регион.
Китай е в центъра на тази система както поради размера на своята икономика, така и поради факта, че изгражда логистични и други търговски вериги по света от дълго време, например със своя проект „Един пояс, един път“. И сега китайските икономисти триумфално наблюдават как дори самият факт на предстоящото стартиране на RCEP предварително съживи както китайския, така и регионалния бизнес.
През 11-те месеца на миналата година външната търговия на Китай (със стоки, а не услуги) нараства с 22% и при това нараства двуцифрено на всички основни пазари на страната - с АСЕАН, Европейския съюз и САЩ. И в резултат на това или във връзка с това икономиката нараства в целия регион. Регионът и Китай отново се превръщат в двигател на глобалния растеж.
Идеята за различни видове споразумения за интеграция в Азия всъщност е на четиридесет години: това е такъв регион. Той се обсъжда нееднократно и се опита да бъде приложен навсякъде - чрез механизма на AТИС, като част от други инициативи. Най-известната история тук е с т.нар. Транстихоокеанското партньорство (TТП) на Барак Обама. Значението му се свежда до историческия цитат от същата персона: не Китай ще диктува правилата на търговията - ние ще го направим.
Само че дори и сега Китай не диктува правилата на световната търговия. Това е основната разлика между сегашната триумфална RCEP и провалилата се американска идея за ТТП. Този основен урок от "случая на две споразумения" е интересен с това, че показва какво поведение, правила и норми носи Китай на света.
ТТП беше за своите участници, особено тези от по-малките страни, игра на чудовищни залози. Обещано бе, че курабийката ще е невероятно сладка, но и камшикът може да бъде невероятно болезнен. А именно: практически свободен достъп на стоки до пазарите на другия, включително пазарите на САЩ - да.
Но в същото време, спазването на правила, измислени от Щатите за каквото и да е, като условия на работа или отглеждане на кокосови орехи, което, очевидно трябва да бъде под постоянен контрол. Освен това по отношение на „сектора на услугите“ – а това са банки, интернет, каквото и да е – условията на споразумението бяха такива, че транснационалните гиганти можеха лесно да погълнат цели икономики.
Тази история завърши странно - Доналд Тръмп реши, че Америка няма нужда от такова ТТП, и го напусна. Той съществува в съкратен вид, неформалният му лидер, оказва се, е Япония, а сега Китай преговаря и той да влезе в руините на ТТП.
Но основното в новото споразумение е, че Китай направи чудесно нещо: премахна от условията на RCEP всички обвързвания в американски стил, всички тези задушаващи правила, които Обама искаше да продиктува на света. Всичко в RCEP е доброволно и мирно. Оказва се, че и така може.
Има такъв ветеран от азиатската бизнес журналистика - англичанинът от Хонг Конг Антъни Роули, той пише за местната икономика още от 70-те години. Сега той изведнъж излезе с кратък коментар, където обясни много ясно какво означава урокът от двете търговски споразумения. За американската версия Роули казва: „Това трябваше да бъде партньорство на равни, но с такова партньорство по-развитите икономики биха могли да правят много неща с по-малко напредналите“. И още: „Такива търговски споразумения бяха направени по-скоро като икономическо оръжие за по-напредналите икономики за зануляване на предимстватана развиващите се страни, уязвими на експлоатация.“ И в крайна сметка споразуменията изглеждаха „като потенциален инструмент за нова форма на икономически колониализъм“.
Но RCEP, според Роули, има добри шансове, защото там движението към интеграция протича без натиск и с малки стъпки – и няма да се наложи за се спъвате в собствените си крака, както се случи с грандиозния американски проект.
Връщайки се към писмото на сенаторите, вълнението им е разбираемо, но предложението им за спешно започване на търговски преговори в Азия изглежда малко детински. Отчасти защото уроците от провала на ТТП и успеха на RCEP очевидно не са научени. Припомняме, че ТТП се провали, защото оказа натиск върху партньорите и ги принуди, включително и с помощта на курабийките, да правят това, което не искат. А сега какво?
А сега се развива нов и сложен сюжет около факта, че Америка иска да принуди Япония (член на RCEP) да не доставя технологично сложни продукти на Китай. И това отново е натиск и задължение, защото за Япония това ще означава загуби и неприятности.
Тоест, САЩ продължават да разглеждат формата на бъдещата световна икономика единствено като кавга между два лагера, в рамките на единия от които партньорите са принудени да правят това, което всъщност не искат. Какво да се прави - Навикът е втора природа.
Източник: Поглед.инфо
Руската оценка на операцията на Иран сре...
Спинкай, спинкай Юнак Балкански…
Ограничение, контрол, свобода
Спинкай, спинкай Юнак Балкански…
Ограничение, контрол, свобода
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене