Стихове на поета>

Христо Иванов Кърпачев, български поет и революционер, е роден на 24.07.1911 г. в село Надежда (дн. Кърпачево), Ловешко в бедно семейство. Завършва начално образование в родното си село и в с. Крушуна, после учи в гимназията в гр. Левски и педагогическото училище в Ловеч. Тук прави първите си поетични опити. След дипломирането си работи известно време като учител. Завършва и Школата за запасни офицери в гр. Радомир (1932-1933) с чин подофицер, взводен командир.

За комунистическа дейност и антивоенна и антифашистка агитация  е разжалван публично и осъден на 12 години затвор и глоба от 275.000 лв. по кървавия Закон за защита на държавата (ЗЗД). Излежава присъдата си в затворите на Варна и Сливен (1933-1940). След освобождаването си работи за застрахователно дружество „Феникс” и е секретар на Ловешко-троянския партиен районен комитет.

След провал през ноември 1941 г. той е потърсен от полицията, минава в нелегалност. и се присъединява към ловешките партизани. От пролетта на 1942 г. по негова инициатива е създаден първият в страната нелегален партизански вестник „Истина“, в който публикува статии и стихотворения. В началото на 1943 г. става командир на партизански отряд „Чавдар” от Ловешката 11 въстаническа освободителна зона, в който се обединяват партизаните от Ловешкия край. Избран е за неин командир. Ръководи и участва в множество бойни акции. Предаден, загива на 32 г. при сражение с армейски части недалеч от Ловеч на 23.05.1943 г.

След 9 септември 1944 г. костите му са погребани в малка гробница-мавзолей заедно с други загинали партизани и ятаци в центъра на Ловеч. Тук е бил издигнат и голям паметник на поета-партизанин, разрушен от управляващите след 10 ноември неофашистки вандали през 1992 г..

Много от стиховете му, които са писани в затвора са изземвани и унищожени от полицията тогава. Запазените негови произведения са публикувани постсмъртно след края на Втората световна война. Сред най-известните му произведения са маршовете „Септемврийци” и „Чавдарци”.


Септемврийци

Когато на Дунав се мръкне
и сънен Балканът заспи,
отново в полетата бойни
пожара на бунта гори.

Отново вървят септемврийци....
За всеки загинал герой
Те мрачно проклинат: "Убийци,
ний пак ви зовеме на бой!"

Ний искаме пак свободата,
земята и нашия труд,
че ние твориме благата
със сърпа и тежкия чук.

А тихия вятър отнася
гласа на прикрития враг
и глуха закана оглася
селото и дивия град.

Кълнем се в смъртта ви другари,
и във всеки загинал герой,
че скоро часът ще удари,
часът на щастливия строй.

Червено слънце ще грейне
във всички беднящки сърца
И в новия кървав Септември -
кълнем се - ще бием врага!


Чавдарци

Марш на ловешките партизани

Земята на Ботев и Левски
отново е робска земя.
Балканът с хайдушките песни
отново размирно запя.

Кой люби народа поробен
и пази завета велик -
на Левски завета бутновен -
при нас нека дойде войник.

Министри продават народа,
стражари бесилки коват.
Да вдигнем народа в тревога
избитите жертви зоват.

Народната мъка запали
в кръвта ни хайдушки пожар,
затуй сме ний знаме развяли,
тъй както развял бе Чавдар.

Със ботевски пламък в борбата,
на Левски с духа несломим
ний търсим в борбата разплата
и робски вериги рушим

Кой люби народа поробен
и пази завета велик -
на Левски завета бунтовен -
при нас нека дойде войник.


На затвора

В гърба ми мършав впил се жадно
уста и зъби като смок,
а по решетките влажни
струи младежкия ми сок.

Но пипалата ти не чувствам.
Защо ли те ме гнетят?
Защо за болките съм чужд и
днес раните не ме болят?

О, тъй съм затънал от болки,
че вече съм загубил свяст.
Но аз не хленча, аз не моля -
ще се държа до сетен час!


 Паметник на Хр. Кърпачев, в родното му с. Кърпачево, обл. Ловеч

Избитата от фашистите интелигенция на България.

но днешните неофашисти претендират, че на черния мрамор пред НДК били имената на избитата от комунистите бг интелигенция, без да вземат предвид, че след 9.9. са наказвани фашистките убийци, търгаши, спекуланти, подкупни чиновници.