Байдън е самопровъзгласилият се лидер на сегашното безумие

"Защо Мадрид изпраща фрегата и бойни самолети на място, което е трудно да открием на картата", пита в своя статия известният каталунски адвокат и колумнист Хавиер Мелеро. Той припомня ужасните последствия от двете световни войни и се удивлява на завоя на Запада към остра конфронтация с Русия, тласкан към това от „хиперреактивен човек, постигнал непостижимото – на неговия фон дори Тръмп да изглежда поносим и едва ли не нормален”.

       от Хавиер Мелеро, в. La Vanguardia, 

Като се имат предвид прецедентите, трудно е да се разбере какво тласка западните управници твърде често да се поддават на войнствен плам. Така става и сега, когато Испания поде речника, типичен за декорираните с флагове официални зали, и изпрати фрегатата си „Блас де Лесо” и бойни цамолети на едно място, което ни е трудно да открием на картата (Черно море и България – б. пр.).

Без значение е дали става дума за странни проекти за „демократизация“ надлъж и нашир из света, генериращи в най-добрия случай адски хуманитарни кризи и хиляди мъртви (примерът с Ирак е красноречив), или за екзотични кампании на „борба срещу тероризма“. Всичко все едно се свежда до замяната на престъпни тирании с не по-малко престъпен хаос – от абсурда в Сирия, където западната намеса произведе зловещата Ислямска държава, та до Либия, разпаднала се на въоръжени до зъби племена и сектанти.


Испания ще разположи фрегата, 4 изтребителя и 130 войници в България

Онова, което е наистина странно, с оглед на резултатите от тези „подвизи”, е отсъствието в обществения дебат на факта, че те не са постигнали никаква рентабилност в съотношението между направените разходите и евентуалните ползи (тук не броим наемническите фирми и оръжейната индустрия). Също така не е оправдано дори и най-скромното очакване от гледна точка на „хуманитарната“ интервенция. И не ме разбирайте погрешно, не става дума за систематично противопоставяне на каквато и да е война, а за анализиране поне с минимум трезвост на процеси, свърхнатоварени с последствия. Бисмарк, който ни най-малко не може да бъде заподозрян в антимилитаризъм, е казал: „Горко на държавника, чиито аргументи да влезе във война не са толкова убедителни в края ѝ, колкото са били в началото“.

Също толкова странно е, че никой не се замисля за последствията, породени от някои грешки във възприятията при „хуманитарните“ интервенции. Известен е казусът с така наречените „арабски пролети” – тогава Западът, като видя, че протестиращите използват Facebook, реши, че е изправен пред движение, устремено към триумф на либералната демокрация. Президентът на Иран аятолах Али Хаменей беше много по-наясно, когато обяви, че всъщност това е движение към ислямско пробуждане с глобални последици. Времето доказа неговата правота.

Обръщам внимание на тези неща в момент, когато седмици наред се говори с най-голяма естественост за започване на война срещу Русия заради конфликта в сепаратистките провинции на Източна Украйна, в русофилския регион на Донбас. И когато стари военни блокове, в чиито досиета са вписани само бедствия, получават нов импулс благодарение на човека, постигнал непостижимото – на неговия фон дори Тръмп да изглежда поносим и едва ли не нормален!

Защото именно Байдън е този, който, намирайки се в най-ниската точка на своя престиж и с по-лош рейтинг от Никсън във времето, когато беше принуден позорно да напусне Белия дом, е самопровъзгласилият се лидер на сегашното безумие. Той проявява такава свърхреакция, че на самите украински власти им се налага да го призовават към спокойствие (както него, така и неговите яростни европейски съюзници), за да се откаже от апокалиптичния тон, с който всяко безобразие изглежда възможно.

Трудно е да се разбере как така Байдън след бягството си от Афганистан все още претендира да стане герой в еднополюсния свят, който само във въображението му е защитник на правото на Украйна (исторически съмнително и стратегически неподходящо) да се присъедини към НАТО. Макар онова, което вероятно се случва, да е друго. Енергийното измерение е най-подходящият аспект, който обяснява подхода на САЩ. А именно: блокиране на достъпа на Русия до Европа, така че тя да не може да използва своите газови резерви като инструмент на външната политика, което предполага експоненциална полза за втечнения газ от САЩ.

Но още по-трудно е да се разбере защо Испания не е в състояние да направи собствен анализ на националния си интерес и на причините за тази военна ескалация, а се присъединява към бойните тръби на НАТО – особено след тъжните последици от злополучната ни намеса във войната в Ирак.

Лесно е да се хвърлиш в една война. Кристофър Кларк описва на 800 страници в книгата си „Сомнамбули. Как Европа влезе във война през 1914 г.” касапницата и безсмислието на причините за конфликта. Надяваме се Европа да помни Бисмарк и да спомогне, за да не бъдат написани нови ужасяващи 800 страници на тази тема. 


Испанската фрегата „Блас де Лесо“ на път за Черно море

А националната ни телевизия с такава радост съобщи новината.

слабоумници май още не могат да разберат какво става и какви рискове крие ставащото.

.... даваха, как испанците протестирали против режима на Путин и искали да помогнат на Украйна. Пълен смях, но пропагандата си върви с пълна сила и за съжаление, една немалка част от американските идиоти вярват на Бай Дън и Килъри.