Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2022 21:26 - Евроатлантическият отличник Португалия избива над 1,5 милиона африканци по време на колониалните войни, които води в Африка след 1960 г.
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 614 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 21.02.2022 21:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
След края на Втората световна война квазифашисткият диктатор на Португалия - Салазар, се превръща в един от важните англо-американски съюзници в Европа. През 1949 г. страната му става съответно и една от първите учередителки на НАТО. Тогава тя все още притежава обширни колониални владения в Африка - Ангола, Мозамбик, Гвинея Бисау, Кабо Верде и Сао Томе и Принсипи, в Индия - Гоа, Даман и Диу, а в Азия - Макао и Източен Тимор. В тези колонии присъстват големи контингенти колониални войски, обучени жестоко да смазват въстания на местните жители. В годините на студената война португалската армия започва продължителна и брутална война с национално-освободителните движения на Ангола, Мозамбик и Гвинея-Бисау, които са подпомагани от бившите социалистически страни, начело със СССР.

Колониалните войни на Португалия в Африка продължили от края на 50-те до средата на 70-те години. В африканските колонии били създадени многочислени подразделения със специално назначение с цел борба срещу партизаните, използвайки техните методи. През 1962 г. в Ангола бил създаден Център за антипартизанска подготовка за обучение на командоси, през февруари 1964 г. такъв бил открит в Мозамбик, а през юли 1964 г. и в Гвинея Бисау. В африканските владения Лисабон прехвърлил над 100.000 войници, артилерийски, бронирани, инжинерни, конни и други подразделения на португалската армия, които изключително жестоко воювали срещу местното население и народноосвободителните сили.

image
Португалски колониални войници в акция срещу цивилното население

Колониалните войни обаче стрували твърде скъпо на португалската държава и довели до нарастващо недоволство сред самите португалски военни. В армията се сформирало тъй нареченото "Движение на капитаните", което било ляво ориентирано, обединяващо опозиционно настроени военнослужещи. Ръководител на движението станал майор Отелу Нуну Сарайва ди Карвалю, артилерийски офицер, служил в Ангола и Гвинея.

На 25 април 1974 г. в Португалия бил извършен военен преврат, наречен "Революцията на карамфилите" в резултат на който властта взели опозиционните военни. Съвета за национално спасение възглавил Антониу ди Спинола. Това бил края на португалската колониална империя. През 1975 г. всички африкански колонии получили независимост след 15 годишна кървава война. Счита се, че жертвите на тази война надхвърлят 1,5 милиона избити африканци.  



Гласувай:
6



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 4825420
Постинги: 2502
Коментари: 6279
Гласове: 16467
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031