Разширяването на НАТО бързо се превърна в многомилиардна награда за корпорациите, печелещи от Студената война

След падането на Съветския съюз сред политическите лидери имаше почти всеобщо разбиране, че разширяването на НАТО ще бъде глупава провокация срещу Русия. Колко наивно си мислехме, че военно-индустриалният комплекс ще позволи такъв разум да надделее.

Работих в Източна Европа през 1989 г., като докладвах за революциите, довели до разпадането на Съветския съюз. Беше време на надежда.

Президентът Михаил Горбачов поиска от Вашингтон и Европа да създадат нов пакт за сигурност, който да включва Русия. Държавният секретар Джеймс Бейкър в администрацията на Рейгън, заедно с министъра на външните работи на Западна Германия Ханс-Дитрих Геншер, увериха съветския лидер, че ако Германия бъде обединена, НАТО няма да се разшири извън новите граници. Ангажиментът да не се разширява НАТО, поет също от Великобритания и Франция, сякаш предвещаваше нов световен ред. Видяхме възможност за мир пред себе си, обещанието, че огромните разходи за оръжие, които характеризираха Студената война, ще бъдат превърнати в разходи за социални програми и инфраструктура, дълго пренебрегвани , за да задоволят ненаситния апетит на военните.

По това време сред дипломатите и политическите лидери имаше почти всеобщо разбиране, че всеки опит за разширяване на НАТО е глупава, неоправдана провокация срещу Русия, която ще разруши връзките, които внезапно се появиха в края на Студената война.

Колко наивни бяхме. Военната индустрия нямаше да намали своята мощност или печалби. Тя почти веднага се зае с вербуването на страни от бившия комунистически блок в Европейския съюз и НАТО. Страните, които се присъединиха към НАТО, които сега включват Полша, Унгария, Чехия, България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Словения, Албания, Хърватия, Черна гора и Северна Македония, бяха принудени да реформират своите военни сили, често с огромни заеми, за да станат съвместими с военното оборудване на НАТО.

Няма да има възможност за мир. Разширяването на НАТО бързо се превърна в многомилиардна награда за корпорациите, печелещи от Студената война. (Полша, например, тъкмо се съгласи да похарчи 6 милиарда долара за танкове M1 “Ейбрамс” и друга военна техника от САЩ.)

Ако Русия не се съгласи отново да стане враг, тогава Русия ще бъде притисната да стане враг. И ето ни тук. На прага на нова студена война, от която ще спечели само военната индустрия.

Последиците от изтласкването на НАТО до границите с Русия – сега има ракетна база на НАТО в Полша на 160 километра от руската граница – бяха добре известни на политиците.

Но все пак го направиха.

Нямаше геополитически смисъл. Но имаше търговски смисъл. В крайна сметка войната е бизнес, и то много печеливш. Ето защо прекарахме две десетилетия в Афганистан, въпреки че след няколко години безрезултатни битки имаше почти всеобщо съгласие, че сме влезли в блато, което никога не можем да преодолеем.

В секретна дипломатическа телеграма, получена и разпространена от “Уикилийкс” от 1 февруари 2008 г., написана от Москва и адресирана до Съвместното командване на началник-щабовете, Съвета за национална сигурност, министъра на отбраната и държавния секретар, беше недвусмислено посочено, че разширяването на НАТО е изпълнено с възможен конфликт с Русия, особено за Украйна.

„Русия не само възприема негативно обкръжението на НАТО и усилията за подкопаване на руското влияние в региона, но също така се страхува от непредвидими и неконтролируеми последици, които сериозно ще засегнат интересите на руската сигурност“,се казва в телеграмата.

Експертите ни казват, че Русия е особено загрижена, че силните разделения в Украйна относно членството в НАТО, като голяма част от етническата руска общност се противопоставя на членството, могат да доведат до сериозен разрив, който включва насилие или, в най-лошия случай, гражданска война. В този случай Русия ще трябва да реши дали да се намеси. Решение, пред което Русия не иска да се изправи.

В дългосрочен план Украйна е най-потенциално дестабилизиращият фактор в американско-руските отношения. Елементи в рамките на руския елит ще бъдат насърчавани да се намесят, противоположните политически сили открито стимулират и насърчават САЩ.

Администрацията на Обама, не желаейки да ескалира допълнително напрежението с Русия, блокира продажбите на оръжие за Киев. Но този акт на благоразумие беше изоставен от администрациите на Тръмп и Байдън. Оръжия от САЩ и Великобритания се изсипват в Украйна, част от обещаната военна помощ от 1,5 милиарда долара. Въпреки многократните протести на Москва, оборудването включва стотици противотанкови оръжия. Разумът избяга от администрациите на Тръмп и Байдън.

Съединените щати и техните съюзници от НАТО нямат намерение да изпращат войски в Украйна. По-скоро ще залеят страната с оръжие, както се случи в конфликта между Русия и Грузия през 2008 г.

Конфликтът в Украйна отразява романа на Габриел Гарсия Маркес „Хроника на предизвестената смърт“. В романа разказвачът признава, че „никога не е имало по-предизвестена смърт“ и въпреки това никой не е могъл или искал да я спре. Всички ние, които докладвахме от Източна Европа през 1989 г., знаехме последствията от провокацията срещу Русия и въпреки това малцина вдигнаха глас да спрат безумието. Методичните стъпки към войната заживяха свой собствен живот, тласкайки ни като лунатици към бедствие.

След като НАТО се разшири в Източна Европа, администрацията на Клинтън обеща на Москва, че бойните войски на НАТО няма да бъдат разположени в Източна Европа. Това обещание отново се оказа лъжа. След това през 2014 г. САЩ подкрепиха преврата срещу украинския президент Виктор Янукович, който се опита да изгради икономически връзки с Русия, а не с Европейския съюз. Разбира се, след интеграцията в Европейския съюз следващата стъпка щеше да бъде интеграцията в НАТО. Русия, ужасена от преврата, разтревожена от инициативите на ЕС и НАТО, след това анексира Крим, който е населен предимно с рускоговорящи. И спиралата на смъртта, която ни доведе до конфликта, който сега се провежда в Украйна, стана неудържима.

Една военна държава се нуждае от врагове, за да се издържа. Когато врагът не може да бъде намерен, се създава враг. Путин се превърна, по думите на сенатор Ангъс Кинг, новият Хитлер, склонен да превземе Украйна и останалата част от Източна Европа. Силните военни викове, безсрамно повтаряни от пресата, се оправдават с факта, че изместваме конфликта от историческия контекст, издигаме се като спасители и представяме онези, на които се противопоставяме, от Саддам Хюсеин до Путин, като нови Хитлеровци.

Не знам как ще свърши всичко това. Трябва да помним, както ни напомни Путин, че Русия е ядрена държава. Трябва да помним, че след като отворите Кутията на Пандора на войната, тя освобождава тъмни и убийствени сили, които никой не може да контролира. Знам това от личен опит. Фитилът е запален. Трагедията е, че никога не е имало дебат за това как ще започне пожарът.

от Крис Хеджис - носител на наградата Пулицър, журналист, от 15 години работи в Ню Йорк Таймс  

ЕДНО СИ БАБА ЗНАЕ, ВСЕ ТАКА СИ БАЕ.... КАТО СИ МАЛЪК ЩЕ ТЕ ЗАВЕДАТ- ТО ТОГАВА (ЧЕ И СЕГА НА СЕЛО НЯМА МЕДИЦИ)СЕГА ИМА САМО ПОСЛУШНИЦИ, А ПУТИН РЕШИ ДА ГИ НАКАЗВА, ЗА ДА НЕ МУ ПОДПАЛЯТ ДЪРЖАВАТА...
КОМЕНТАРА МИ МОЖЕ И ДА Е ИЗЛИШЕН, НО К ПЕТКОВ ДЕЙСТВА С ЯНЕВ ПО ЗЛЕ И ОТ БОРИСОВ ЖАЛКО