Половината българи днес живеят по-бедно, отколкото през 1989 г.

от д-р ик.н. Димитър Събев

Стана ли Бъл­гария по-богата след края на комунис­тичес­кия режим? На пръв пог­лед въп­росът е неумес­тен: през 1989 г. брут­ният вът­решен продукт на Бъл­гария беше 22 милиарда долара, а през 2020 г. е вече над 69 милиарда долара, тоест три пъти по-висок. Но дейс­т­вително ли сега сме три пъти по-богати?

Раз­бира се, за изминалото време стой­ността на парите се е променила, изменило се е и рав­нището на цените в страната. Методиката „паритет на покупател­ната сила“ отчита тези фак­тори и така установява, че реал­ното покач­ване на БВП на човек от населението е по-скромно, с около 80%. През 1990 г. на сред­ния бъл­гарин са се пад­нали 12 507 долара, през 2020 г. — 22 379 долара (с покупателна сила от 2017 г., по данни на Светов­ната банка).

Също и това не е реалис­тична оценка за доходите на бъл­гарите, защото показателят „БВП на човек от населението“ е от типа „свин­ско със зеле“: некол­цина преяж­дат с пър­жоли, тъл­пата се задоволява с пос­тно зеле и нак­рая статис­тиката отчита добра пор­ция за всеки.

Но същес­т­вуват и по-прецизни статис­тически данни и те показ­ват, че половината население на Бъл­гария днес има по-ниски реални доходи, откол­кото преди 1989 г. Говорим за близо три милиона въз­рас­тни, които усещат, че

„сега е по-лошо, откол­кото при бай Тошо.“

Този факт е от изк­лючително значение за общес­т­вото и изис­ква широка дис­кусия и адек­ватен икономически и политически отговор.

Източ­ник на стряс­кащата кон­с­татация е Светов­ната база данни за неравен­с­т­вото: изс­ледовател­ски проект, в който учас­т­ват над сто учени от цял свят, сред тях и прочутият Тома Пикети. Икономис­тите обоб­щават инфор­мацията от национални изс­лед­вания на бюджетите на домакин­с­т­вата и така дават въз­мож­ност да се прос­леди дейс­т­вител­ното раз­п­ределение на доходите в страните по света през раз­лич­ните години.

Изпол­з­вайки инфор­мацията от Светов­ната база данни за неравен­с­т­вото, на графиките по-долу е показан доходът на бъл­гар­с­ките граж­дани по децили.„Децил“ означава десет процента от населението, като „първи децил“ са десетте процента с най-ниски доходи, след­вани от втория децил и така до десетия. Сумите са преиз­чис­лени в евро от 2021 г. и може да си пред­с­тавим каква е била тогаваш­ната покупателна сила в днешни пари.

Виж­даме, че през 1989 г. най-бедните 10% от населението са получавали средно 547 евро годишно, което прави около 90 днешни лева на месец. През 2021 г. най-бедните бъл­гари взимат под 83 лева. С подобни суми живеят хора без работа и пос­тоянно мес­тожител­с­тво, раз­читащи на социален пат­ронаж и подаяния.

При втория децил вече говорим не за мар­гинализирани, а за „работещи бедни“ със средни месечни доходи около 660 лева. Но какво се оказва?! Днес хората от втория децил печелят със 7% по-малко, откол­кото същата подоходна група през 1989 г. На третия децил „комуниз­мът“ е носел 8.4% по-високи доходи. Като цяло, през 2021 г. хората от пър­вия до петия децил включително имат по-ниски реални доходи, откол­кото през 1989 г.

При това у нас годината 2021 за някои групи от населението се свър­зва със срав­нително по-високи доходи заради малко по-активната социална политика. А 1989 не е най-силната година на комунис­тичес­кия режим. Ако срав­нявахме нап­ример 1988 и 2020 г., предим­с­т­вото на „раз­вития социализъм“ пред „капитализма“ за дол­ната половина от населението щеше да е още по-изразено.

Това е положението. След всич­ките тези правител­с­тва, президенти, кон­ферен­ции, народни съб­рания, въз­ходи и падения на лидери, пар­тии, медии, теории, след целия този „преход“ — половината население на Бъл­гария получава по-ниски доходи, откол­кото през 1989 г.

Раз­бира се, икономиката не е всичко. Може би е нужен икономист, за да напише тази азбучна истина, която тъй често заб­равяме в ежед­невието си. Свободата на словото, правото да избираш и да бъдеш избиран, правото да протес­тираш и да живееш според съвестта си, а не по спус­ната отгоре вяра в свет­лото бъдеще — това са цен­ности, които нямат цена. Никаква „икономика“ не може да ком­пен­сира свободата.

В същото време най-после трябва да стане ясно, че бъл­гар­с­кият модел на капитализма не работи в интерес на бъл­гарите. Има десетки видове капитализъм и много от тях правят работ­ливите и способни хора по-богати и удов­лет­ворени. На нас, с нашия лош национален къс­мет, ни се падна „бъл­гар­ски вид“ капитализъм, при който

богатите стават все по-богати, а всички останали — да се оправят.

Но дали наис­тина ни се е „пад­нал“, или е пред­намерен избор? Ако е избор, кой го е нап­равил? Със сигур­ност е необ­ходимо да се заин­тересуваме от тези неща.

Дан­ните за доходите касаят въз­рас­т­ните хора в и над трудос­пособна въз­раст. Такива в Бъл­гария към края на 2020 г. са 5.85 милиона души. В свет­лината на изнесените по-горе факти това означава, че 2.925 милиона въз­рас­тни бъл­гари днес живеят по-зле в материално отношение, откол­кото дол­ната половина от населението при комунис­тичес­кия режим.

Някой ще въз­рази, че на статис­тики за доходите преди 1989 г. не може да се вярва. Дори чис­лата тогава дейс­т­вително да са били „надувани“, преувеличението не е с повече от 10–20 процента, което не променя особено нещата. (При това, същото преувеличение, ако го е имало, се очаква и за страни като Румъния, Полша и Унгария — където доходите на повечето долни децили отдавна над­х­вър­лят „комунис­тичес­ките“).

Подобни данни за Бъл­гария рядко дос­тигат до пуб­лич­ното прос­т­ран­с­тво, защото се въз­п­риемат като вредни внушения. Политически корек­тно е да се говори колко по-добре сме сега. И наис­тина, да се приз­нае, че „демок­рацията“ е довела до обед­няването на половин народ може да запали опасни нас­т­роения. Но също е истина, че у нас се е образувала същин­ска „долна половина“ от населението, а това тласка общес­т­вото към пропаст.

Заради неиз­пъл­неното обещание на „бъл­гар­с­кия капитализъм“ да ни нап­рави богати и успешни

в общес­т­вото цари недоверие и омраза.

Хората масово гласуват за националис­тически пар­тии, защото „капиталис­тичес­ките“ — според тях и според обек­тив­ната статис­тика — се провалиха. Множат се радикал­ните движения и рушител­ните нихилис­тични наг­ласи. Много скоро реван­шис­тки движения може да получат мнозин­с­тво.

От другата страна на барикадата, бъл­гар­с­кият икономически елит след 1989 г. се справя изумително добре с живота. За изминалите 32 години реал­ните доходи на десетия децил скочиха с близо 200%, тоест три пъти, до средни месечни доходи от 12–13 хиляди лева. Гор­ните десет процента имат всички основания да са доволни от „прехода“ и тъй като те определят днев­ния ред на общес­т­вото, у нас рядко става дума за досад­ните и некорек­тни — от гледна точка на елита — срав­нения между „преди“ и „сега.“

Прав е поетът: качиш ли се на върха на стъл­бата, спираш да чуваш викове отдолу. Доб­рото в цялата история е, че истината за реал­ното положение на нещата започва да се раз­к­рива, което е първа стъпка към нов, по-справедлив социално-икономически модел на раз­витие.


Авторът Димитър Събев е икономист, асис­тент в сек­ция „Регионална и сек­торна икономика“ към Инс­титута за икономически изс­лед­вания при БАН. Притежава док­тор­ска степен от катедра „Мар­кетинг и стратегическо планиране“ на УНСС и магис­т­ратура по стопан­ско управ­ление от Икономически универ­ситет — Варна.


Източник - Би Ти Ви

(с малки сък­ращения и променени заглавия) 

Това е капитализма – малко много богати и много много бедни.