Рискуването на война с ядрено въоръжена Русия, което може да отнеме живота на милиони американци не си заслужава

от Ted Galen Carpenter, Antiwar.com

Президентът Байдън досега отхвърли най-рисковите политики, които ястребите настояват в отговор на навлизането на Русия в Украйна. Въпреки че е под силен натиск, той продължава да се обявява против налагане на зона, забранена за полети, и категорично отхвърля предложенията (включително от един близък политически съюзник), че обмисля изпращане на американски войски в Украйна.

Но дори тези политики на администрацията водят до неприемлив риск от въвличане на Съединените щати във военна конфронтация с ядрено въоръжена сила. САЩ и някои съюзници от НАТО продължават да снабдяват Украйна с все по-усъвършенствани оръжия, за да укрепват съпротивата ѝ. Русия наскоро повтори предупреждението си, че подобни пратки са законни военни цели. Освен че щедро праща оръжие на Украйна, Вашингтон предоставя и ключови военни разузнавателни данни на Киев. САЩ са много близо до това да станат открит воюващ в една изключително опасна война.

Би било неразумно американските лидери да излагат Америка на такъв риск, дори Украйна да бе най-прекрасната, девствена демокрация в историята. Но напълно безотговорно е да се прави това за една ужасяващо корумпирана и все по-авторитарна страна. Това е точната характеристика на днешна Украйна.

Двойните проблеми с корупцията и репресиите бяха очевидни много преди Русия да започне инвазията. Украйна отдавна е една от най-корумпираните страни в международната система и тази ситуация не се промени значително, след така наречената Оранжева революция, която постави прозападния Виктор Юшченко на президентския пост през януари 2005 г. Обвиненията в корупция непрекъснато разяждаха президентството на Юшченко. Всички виждаха показния начин на живот на 19-годишния му син, който обикаляше улиците на Киев в нов спортен BMW на стойност 120 000 долара. Медиите съобщаваха за очевидните финансови „нередности“ на президента и семейството му.

Корупцията продължи и след така наречената революция на Майдана от 2014 г., когато подкрепяни от САЩ демонстранти свалиха избрания проруски президент на Украйна Виктор Янукович. Новият президент – олигархът Петро Порошенко, беше не по-малко корумпиран от предшествениците му. Общественото разочарование от всеобхватните финансови перверзии на правителството бе главната причина за победата на комика Володимир Зеленски на президентските избори през 2019 г.

Натискът за задушаване на местни критици станаха очевидни само месеци след Майдана и се ускоряваха с годините. Украинските чиновници тормозеха политическите дисиденти, приемаха цензурни мерки и забраняваха чуждестранни журналисти, смятани за критици на правителството и неговата политика. Подобни нагли действия бяха критикувани от Amnesty International, Human Rights Watch, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и други независими наблюдатели. Неонацисткият батальон „Азов“ стана неразделна част от военния и охранителен апарат на Порошенко и запази тази си роля по време на президентството на Зеленски.

Корупцията стана изключителна норма, а степента на репресиите бързо нарастнаха. В годишния си доклад, публикуван през януари 2022 г., Transparency International класира Украйна на 122 място от 180 изследвани държави с оценка 32 от 100 точки. За сравнение, Русия бе класирана с 29 точки.

Репутацията на Киев по проблемите на демокрацията и гражданските свободи преди настоящата война не бе много по-добра от равнището на корупцията. В доклада на Freedom House за 2022 г. Украйна е включена в категорията „частично свободна“ с 61 от възможните 100 точки. Други страни с подобни модели на демокрация примерно са Филипините на Родриго Дутерте (55 точки), Сърбия (62 точки) и Сингапур (47 точки). Интересното е, че Унгария, която е честа мишена на яростни критики сред прогресивистите на Запад заради антиглобалистката позиция на премиера Виктор Орбан и неговата консервативна вътрешна социална политика, се класира с 8 точки по-високо от Украйна, която безкритично получава похвали от същите западни идеологически фракции.

Докладът на Human Rights Watch за 2021 г. за Украйна също бе далеч от благоприятен. „Злоупотребите на правителствените сили, включително произволни задържания, изтезания и малтретиране, останаха незабелязани“. Също обезпокояващи са законодателните промени, които правителството наложи срещу свободата на изразяване и медиите. Журналисти и медийни работници, които „неправилно“ отразяват събитията, са „изправени пред тормоз и заплахи.“ Тези действия едва ли точно попадат в характеристиката за „млада и жизнена демокрация“, както твърдят западните почитатели на Украйна.

Още преди началото на войната равнището на репресиите беше тревожно. През февруари 2021 г. украинското правителство затвори няколко опозиционни медии с твърдения, че са руски пропагандни инструменти. Собственикът на три от закритите телевизии Виктор Медведчук наистина бе дългогодишен приятел на Владимир Путин, но е украински гражданин, за когото се предполага, че има право да участва в свободните медии. През май 2021 г. правителството на Зеленски го арестува и обвини в държавна измяна. Към края на 2021 г. се появиха зловещи индикации, че украинското „демократично“ правителство става все по-автократично. В края на декември властите обвиниха дори бившия президент Петро Порошенко в държавна измяна. Подобно на Френската революция, революцията на Майдана в ставаше все по-нетолерантна и показва признаци на „изяждане“ на някои от собствените си лидери.

Проблемите значително се влошиха след началото на военната операция. Зеленски незабавно използва войната като оправдание за поставяне извън закона на 11 опозиционни партии и обединяване на всички национални телевизионни станции в една платформа, за да осигури единно послание за войната и да предотврати т. нар. дезинформация. Цялостната миазма на репресиите стана още по-воняща. Зеленски уволни двама висши служители на националната сигурност и ги обвини, че са предатели. Подобни съдби имат и други, по-малко известни чиновници. Необоснованите обвинения в „предателство“ се превърнаха в универсално оправдание за арестуване, изтезаване и дори убийства на все по-голям брой противници на режима. Инцидентите са твърде много, за да се посочат в една статия.

Поведението на Зеленски е подигравка пред преклонението на героя, което изобилства в голяма част от американските новинарски медии. Типичен пример за забавление е статията в New York Times от 19 април 2022 г. на колумниста Брет Стивънс, която описва многобройните причини, поради които американците трябва да харесват украинския лидер. Едно от тях е: „Ние се възхищаваме на Зеленски, защото той възстанови идеята за свободния свят на правилното му място. Свободният свят не е само културен израз, както смятат на „Запад“; не е само концепция за сигурност, както смятат в НАТО; или икономическо състояние, както смятат в „развития свят.“ Членството в свободния свят принадлежи на всяка страна, която се присъединява към идеята, че властта на държавата съществува преди всичко, за да защитава правата на индивида. И отговорността на свободният свят е да подпомага и защитава всеки от своите членове, застрашени от нашествие и тирания.“

Ако такова оправдание, както и други, също толкова безсмислени мотиви, които Стивънс излага, не са достатъчни, то: „Ние се възхищаваме от Зеленски, защото той се надява, че нашите собствени проблемни демокрации все още може да избират лидери, които могат да ни вдъхновяват, облагородяват, дори да спасяват. Може би трябва да го направим, докато не е толкова късно, както е сега за народа на Украйна и техния неукротим лидер.“ Жертвите, които са в камерите за изтезания на Зеленски, едва ли биха се съгласили с оценката на Стивънс.

Отхвърляйки аргументите за военна намеса в хронично нестабилните Балкани през XIX век, германският канцлер Ото фон Бисмарк каза, че Балканите „не струват живота на нито един померански гренадир“. Ако перифразираме днес думите му, корумпираната и все по-авторитарна Украйна не си струва живота на нито един американец. Рискуването на война с ядрено въоръжената Русия, която може да отнеме живота на милиони американци, е повече от позорно. Администрацията на Байдън трябва да направи няколко твърди стъпки назад от пропастта. 

го е казал ясно, това което върши Западът в конфликта между Русия и Украйна е безумие.

От писанията на такива нещастници, една нормална бяла държава да бъде ликвидирана.
Иначе ще пуснем атомни бомби!
Да се готви Молдова, Румъния и България.
Да не забравяме Финландия.
Това психясало малко човече няма ли кой да го изгони от Кремъл?

Просто безценна възможност да си върнем Бесарабия до Одеса, половин Молдова. Няма какво да ги жалим, те сами се оплескаха до уши като подлоги на мам'риканските гадове.

И ПО ТРИ ЗАПЛАТИ ДА ДАДЕМ ЗА ЦИРКАЖИЯТА ЗЕЛЕНСКИ НЯМА ДА ПОМОГНЕМ НИТО ХА УКРАЙНА. НИТО ЩЕ СБЪДНЕМ МЕЧТАЪА НА САЩ- ДА СРЕ ПОБЕДИ РУСИЯНАГОБРЕ УКРАЙНА ДА СЕ ДОГОВОРИ С РУСИЯ, А НЕ ДА БЪДЕ МАША В РЪЦЕТЕ НА ЗАПАДАЙ

Логиката на това четиво е доста странна. Според нея, не само Украйна, но и всички европейски държави /защо не и цялата планета/ трябва да свалят гащите и да се надупят на онова дребно човече от Кремъл, защото в противен случай ще си позволи ядрен апокалипсис. Но това нещо се нарича ядрен шантаж и има съвсем криминален оттенък. По него трябва да помислят и самите руснаци, ако имат с какво.

нещо подобно на това, което тече в Украйна от вече 8 год. насочено срещу Русия, се случваше в Мексико, но против САЩ, те също щяха да заплашват с ядрено оръжие, м-у другото както вече са го правили по време на Кубинската криза 1962 г.
Тогава атомните им бомбардировачи са били във въздуха.
Т.е. днес не се случва нищо ново или по-различно от тогава.
Докато Западът не превърна Украйна в едно нацистко чудовище на границата на Русия, след Майданските ексцесии, двете братски страни си съжителстваха съвсем нормално.

Възможно ли е и куролацията да е евреин?

Да ама Пръдливият Забраванко проси 34 милиарда от Конгреса за Украйна.