Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.08.2022 19:36 - Капитализмът се просмуква в съзнанието и телата ни и става все по-вреден за здравето на хората, както и въобще за планетата като цяло
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 2480 Коментари: 6 Гласове:
6

Последна промяна: 24.08.2022 16:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Все по-засилващата се забързаност на живота ни е следствие от условията, налагани ни от икономическата система с все по-бърз консумативизъм и все по-всеобхватна експлоатация

imageКадър от филма на Чарли Чаплин „Модерни времена“ (1936)

Живеем, пришпорвани от вечно бързане. Налегнали са ни и синдроми като хиперактивност, разстройство с дефицит на вниманието, зависимости, стрес, прегаряне, хронична умора. Какво стои зад този нарастващ брой проблеми с психичното равновесие? Изследването на материалната култура на настоящето и миналото ни позволява да мислим за това, как предметите, които съпътстват нашето ежедневие, обуславят нашата психология, нашето поведение и начина, по който се отнасяме към света.

Може би най-очевидният пример са екраните. Широкото използване на таблети и смартфони поражда не само пристрастявания, но и ни държи постоянно нащрек с известия за промени в статуса, като същевременно насърчава ускореното потребление на съдържание. И ни подтиква да реагираме на различни приложения или дори екрани едновременно.

Британският вестник „Гардиан” сочи, че след като студентите на Острова преживяват месеци наред в изолация и онлайн преподаване заради пандемията от Ковид-19, после вече не могат да свикнат с традиционните лекции на живо. Струват им се бавни. Скоростта се превърна в неотменим компонент от нашето ежедневие. Живеем, вечно бързайки – и това е резултат от факта, че постоянно се търси привличане на вниманието ни. И ставаме все по-нетърпеливи заради тази култура на незабавните реакции, в която сме вкарани.

Преди почти половин век една от писателките, които най-добре знаят как да улавят обратите на ежедневния живот на нашия език – Кармен Мартин Гайте, вече предупреди за тази болест на бързането. И по-специално за опасността, свързана с разбирането, че това рутинно състояние на постоянно ускорение може да стане естествено: „Дори когато виждаме, че едни и същи неща се случват на всички, не се поспираме, за да се замислим защо е така или дали могат да спрат да се случват. Оставяме се на инерцията да приемем, че това, което винаги се случва, се дължи на фаталните корени на човешката същност.” („Рецепти срещу бързането”, 1973).

Тази фатална инерция, която ни измъчва и която Мартин Гайте формулира с разумна интуиция, е поставена под въпрос в историческа перспектива. Начините, по които се чувстваме, не се коренят „в човешката същност“, а са исторически и географски обусловени. Осъзнаването на това ни позволява да де-универсализираме и да де-натурализираме определени практики и начини на чувстване и действие. Така, например, ние сме склонни да разбираме стреса като неизбежен обуславящ фактор в нашия живот, а той всъщност е неразривно свързан с условията на труд – онези условия, подчинени на изискванията за производителност на капиталистическата система, доминираща нашия свят. Всъщност, първите случаи на стрес са идентифицирани в края на 19 век, във време, когато индустриалната икономика се консолидира, както установиха наскоро британските колеги. Неслучайно тогава става популярна и употребата на наркотици, като палиативно средство срещу появата на нервни заболявания.

Хиперстимулацията, на която е подложен индивидът с възхода на модерния метрополис, и въздействието ѝ върху психологията на градския жител са отбелязани в края на 19 век, в разгара на капиталистическата модерност, от социолога Георг Зимел. Той посочва, че обективната култура – ​​материалните производства – се налага върху субективността – умствения живот на индивидите – тоест материалните производства в крайна сметка ни определят като индивиди. Зимел установява, че модерният метрополис оказва влияние върху психологията на индивида с появата на стимули: променящи се витрини, пълни с предмети в процес на трансформация, реклами, разположени в градската среда и транспорт, или новите междуличностни отношения, определяни от близки и мимолетни контакти между непознати. По този начин капиталистическата икономика създава условия за непрекъснато търсене на внимание, което се стреми да съблазнява със своите продукти. Всичко това означава, че предметната култура оказва решаващо влияние върху психологията на съвременния индивид, чиято памет за себе си и своята идентичност стават нестабилни за първи път в историята в края на 19 век.

Като основен компонент на съвременното възприемащо преживяване е добавено използването на технологии в постоянно обновление. Самото зараждане на капитализма е еднозначно свързано с един технологичен артефакт: часовникът, който с Индустриалната революция се превърна в необходим предмет в синхронизирането на работата. Служителите сложиха на челно място придобиването му – веднага, щом стандартът им се подобри и го позволи.

Технологията се възприема като свързана с идеологията на прогреса от 19 век. За индивида в края на 19 век е очевидно, че промяната, историческата трансформация е еквивалентна на прогрес. Технологиите и комуникациите са именно областите, в които това се проявява най-осезаемо.

Технологиите още през 19 век са свързани с идеята за остаряване (износване, изхабяване), а това изисква постоянно обучение на купувачите, които се тласкат към по-нови и съвършени модели. Технологии, които се обновяват, за да поддържат жив интереса към тяхното придобиване. То от своя страна благоприятства потреблението, което от началото на индустриалния капитализъм е свързано с друг съвременен феномен – насърчаването на покупки по прищявки, покупки, от които няма насъщна нужда. Оттам изпъква и ключовата роля на рекламата – като начало декориране на витрини и други маркетингови техники.

Технологиите са родени през 19-ти век под булото на утопията, че ще направят живота ни по-лесен: няма да се хабим да пишем на хартия, а ще диктуваме и устройство ще записва гласа ни; ще спестяваме разходите от придвижване и билети за концерти, като ни се предостави възпроизвеждане на музика у дома. И двете ситуации, възприемани само като игра на въображението в края на 19 век, са вече осъществени утопии още на прага на 21 век.

Днес вероятно е време да си представяме нови сценарии за бъдещето. Гмуркането в миналото ни помага да разберем, че ускоряването на живота ни не е фаталистично обусловено, нито отговаря единствено на индивидуалните ни слабости. Обяснението трябва да се търси по-скоро в условията, наложени от нашата икономическа система, които обаче не са единствено възможните. Наистина, след зараждането на капитализма съществуваха райони на планетата, останали извън капиталистическата икономика. Основните материални нужди от храна и подслон на жителите на тези райони бяха задоволени. Без да се обръщаме към носталгични възпоминания или технологична регресия, можем да си представим и други условия на производство и потребление, които пораждат по-хуманна и удобна технология, ориентирана към благосъстоянието на индивида. Промяната на условията би означавала промяна на нашето здраве, както и на здравето на планетата ни, която се колебае пред лицето на прекомерния икономически растеж и изчерпването на ресурсите. Може би ще намерим начин отново да почувстваме, че контролираме телата си и че сме по-свързани със заобикалящата ни среда.


от Сонсолес Ернандес Барбоса - редовен професор по история на изкуството в Университета на Балеарските острови



Гласувай:
6



1. gardener - Истината?
23.08.2022 20:26
Не бих казал, че съм почитател на Вашите идеи. Ни най-малко. Но пък темата, която захващате е актуална и няма как да не попиша по нея от чист изследователски интерес. Та, не най-мрачната прогноза на развитие, която може да съществува като произлизаща от Западния "хуманизъм" е тази: Хората се делят на 10% Световен елит и 90% разходен материал, за който е възможно да се отпуснат около 55 години живот - обслужващ персонал или биологични, човешки единици, за които образованието е до толкова, че да изпълняват простички команди и да се подчиняват. Останалите 10% имат продължителност на живота около 150 години и управляват благата на планетата. Типична "фашизоидна" философия, която ще се изгражда следващите 20 години. Социален лифт е възможен, до толкова, доколкото "старите" пари не могат да създават наследници, които да поемат дейността на днешния елит. Храната, лекарствата, водата и размножаването на 90% от населението - нисшите ще бъде "балансирано" с цел да не се хабят ресурсите на Земята, а добавките към храната и водата, както и чипирането на бебета ще дава възможност на елита да снижи продължителността на живота на 7 200 000 000 души до 50 години, което ще се представя като хуманен акт за запазване на възможността да се роди потомство от двама бедни роби, т.е. за около сто години популацията би трябвало да намалее около 4 пъти или да се изпълни първия елемент - "златен милиард", който няма да е съвсем златен, а ще е 500 милиона елит и около 1-2 милиарда разходен материал. Необходимостта от популации, които да "работят" ще се снижи до минимум, защото новите технологии вече заменят човешкият труд и героят на Чарлс Чаплин, от Вашия пост, става почти ненужен, освен ако не е лични слуги в обслужващата сфера на елита. Това е най-мекият вариант от бъдещето. Войни не се предвиждат и за това се казва - "спете спокойно деца". Като възрастен човек, разбирам Вашата загриженост за Вашите внуци и потомство, но България е извън плановете на днешния елит...
цитирай
2. iw69 - Gardener,
23.08.2022 20:36
в коментара си в определена степен пресъздавате визията от антиутопичния разказ Онирофилм на Лино Алдани с двете касти хора - на модерните гномясали роби, вегитиращи в своя сурогатен свят, и на новите господари (Херенменшен). Това именно е светът на новия фашизъм, към който ни тласкат днешните капиталистически елити.

Иначе човечеството е на кръстопът, да го има или не, и ако го има в какво извратено общество ще вегетира.
Достигнали сме един вид ново Време разделно.
цитирай
3. gardener - прав сте, (тук малко ще се направя на начетен)
23.08.2022 21:02
Книгата, за която пишете, като дете с разностранни интереси съм прочел още в 6-8 клас от библиотека "Галактика" в деня, в който излезе на тогавашния пазар, възможно и вие да сте "фен" на фантастиката като мен. От тогава съм прочел още много антиутопии, та имам детайлни познания по идеите на всички фантасти по темата - от т.н. "западни", та до днешните руски , пишещи в насоката МЕТРО или С.Т.А.Л.К.Е.Р, обичам да чета и при това с огромна скорост... Не мисля, че този план е само на днешния елит, това е дълга история, започваща от времето, когато чичото на Дарвин е първият активист против робството(на черни), а Дарвин - обикновен млад тъпир от еврейски произход със "състояние" от порцеланови реплики на китайски неща, учещ-тук и там, докато не го качват с връзки на кораба "Бигъл", всъщност малкият си беше обикновен хомосексуалист като повечето... хазари, но това е друга история. Истината - тя има крачета от т.н. "масонство" до всяка затворена елитарна група, която си въобразява, че е хванала на ... Мойсей камбаните. Лошото е, че отучеха хората да четат, като ги задоволиха с медийни и други визуални неща, които са манипулируеми, а колкото по-малко знания и практика - толкова по-мучащи твари се размножават тук ... на Земята.
цитирай
4. kvg55 - iw69,
23.08.2022 22:43
Ние май още кретаме във феодализма – местни феодали, васална зависимост на територията и управляващата аристокрация от сюзерена, натурална размяна по време на избори и прочие зависимости.
Така че проблемите на капитализма нас не ни засягат. Като стигнем до него, тогава ще му мислим.
цитирай
5. iw69 - Бих
23.08.2022 22:51
го нарекъл по-скоро силно изостанал ориенталски капитализъм с все още феотдални приоми.
цитирай
6. missana - Най-трагичната страна на прогреса е, че той уж беше призван да ни направи по-свободни,
24.08.2022 21:41
а на практика ни зароби на всяко ниво, включително и ментално. Както правилно отбелязва авторът на статията ставаме все по-пристастени към техническите изобретения на този прогрес, а следователно ставаме техни роби.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 4821943
Постинги: 2500
Коментари: 6278
Гласове: 16457
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031