Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.08.2022 14:54 - Няма да сме първата рухнала цивилизация, но най-вероятно ще бъдем последната
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 1899 Коментари: 4 Гласове:
9

Последна промяна: 28.08.2022 07:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Една цивилизация е също толкова крехка, колкото и един живот

Археологическите останки от минали култури като тази на древния Рим, шумерите, маите и др. са отрезвяващо напомняне за нашата преходност.

Днес разпадащата се инфраструктура и руините на американските постиндустриални градове, както и разпадащи се мегаполиси като Неапол и Марсилия в ЕС, със стотиците изпотрошени и изоставени сгради, празните фабрики, пустеещите складове и обеднелите, разлагащи се квартали са класически знаци на една цивилизация в своя краен, терминален упадък.

image
Лагер на бездомници в Ориндж Каунти, Калифорния (бездомните в САЩ са над 2 мил.)

„Точно както в миналото, страните, които са подложени на екологичен стрес, пренаселени са или и двете, са изложени на риск от политически стрес и от срив на държавното управление“, твърди Джаред Даймънд в „Колапс: Как обществата избират да се провалят или да успеят“. „Когато хората са отчаяни, недохранени и без надежда, те обвиняват своите правителства, които смятат за отговорни или неспособни да решат проблемите им. Те се опитват да емигрират на всяка цена. Борят се помежду си за земя. Убиват се един друг. Започват граждански войни. Те смятат, че няма какво да губят, и стават терористи или подкрепят или толерират тероризма.“

Прединдустриалните цивилизации са зависели от възможностите на слънчевата енергия и са били ограничени от пътища и водни препятствия, които са били заличени, когато изкопаемите горива са станали източник на енергия. Когато индустриалните империи стават глобални, увеличаването на техния размер означава и увеличаване на сложността им. По ирония на съдбата тази сложност ни прави по-уязвими към катастрофален срив, а не по-устойчиви. Рязкото покачване на температурите (в Ирак цари 50-градусова жега, която съсипва електрическата мрежа на страната), изчерпването на природните ресурси, наводненията, сушите (най-тежката суша от 500 години насам опустошава Западна, Централна и Южна Европа и се очаква да доведе до спад на добивите с около 9%), прекъсванията на електрозахранването, войните, пандемиите, увеличаването на зоонозните болести и сривовете във веригите за доставки заедно разклащат основите на индустриалното общество. Арктика се нагрява четири пъти по-бързо от средното за света, което води до ускорено топене на ледената покривка на Гренландия, което води до променени климатични модели. Баренцово море на север от Норвегия и Русия се затопля до седем пъти по-бързо. Учените, занимаващи се с климата, не са очаквали такива екстремни метеорологични условия до 2050 г.

„Всеки път, когато историята се повтаря, цената се повишава“, предупреждава антропологът Роналд Райт, наричайки индустриалното общество „машина за самоубийство“.

В “Кратка история на прогреса” той пише:
“Цивилизацията е експеримент, много скорошен начин на живот в човешката еволюция, и има свойството да попада в това, което наричам капани на прогреса. Малко село на хубава земя край река е добра идея, но когато селото се разрасне в град и павира хубавата земя, то става лоша идея. Докато предотвратяването може да е било лесно, лечението може да се окаже невъзможно: един град не се премества лесно. Тази човешка неспособност да се предвидят – или да се внимава за – дългосрочни последици, може да е присъща на нашия вид, оформена от милионите години, когато сме живели от ръка до уста, като сме ловували и събирали. Възможно е също така тя да не е нещо повече от смесица от инерция, алчност и глупост, насърчавани от формата на социалната пирамида. Концентрацията на власт на върха на мащабните общества дава на елита личен интерес от статуквото; той продължава да просперира в мрачни времена дълго след като околната среда и населението като цяло започват да страдат.”

Райт размишлява и върху това, което ще остане след нас:
“Археолозите, които ще ни разкопават, ще трябва да носят костюми за защита от опасни вещества. Човечеството ще остави забележителен слой във фосилните записи, съставен от всичко, което произвеждаме – памперси, мокри кърпички, гуми, матраци и други битови отпадъци до хиляди тонове метали, бетон, пластмаси, промишлени химикали и ядрени остатъци от електроцентрали и оръжия. Ние мамим децата си, като им даваме безвкусен лукс и пристрастяващи джаджи, докато отнемаме това, което е останало от богатството, чудото и възможностите на девствената Земя.

Изчисленията на отпечатъка на човечеството показват, че от поне 30 години сме в „екологичен дефицит“, потребявайки повече, отколкото биологичните системи на Земята могат да издържат. Горният почвен слой се губи много по-бързо, отколкото природата може да го възстанови; 30% от обработваемите земи са изчерпани от средата на 20-ти век насам.

Финансирахме този чудовищен дълг, като колонизирахме миналото и бъдещето, черпейки енергия, химически торове и пестициди от изкопаемия въглерод на планетата и хвърляйки последствията върху следващите поколения от нашия вид и всички останали. Някои от тези видове вече са фалирали: те са изчезнали. Други ще ги последват.”

Предстоящият цивилизационен срив няма да е географски ограничен както при предхните цивилизации. Този път сривът ще бъде глобален. Няма да е възможно, както в древните общества, да се мигрира към нови екосистеми, богати на природни ресурси. Постоянното повишаване на топлината ще унищожи реколтата и ще направи голяма част от планетата необитаема. Климатолозите предупреждават, че след като температурите се повишат с 4 ℃, Земята в най-добрия случай ще може да издържа един милиард души.

Колкото по-непреодолима става кризата, толкова повече ние, подобно на праисторическите ни предци, ще се оттегляме към саморазрушителни реакции, насилие, магическо мислене и отричане.

Историкът Арнолд Тойнби, който посочва безконтролния милитаризъм като фатален удар за миналите империи, твърди, че цивилизациите не се убиват, а се самоубиват. Те не успяват да се приспособят към кризата, което гарантира собственото им заличаване. Колапсът на нашата цивилизация ще бъде уникален по своите размери, увеличен от разрушителната сила на нашето индустриално общество, задвижвано от изкопаеми горива. Но той ще повтори познатите модели на срив, които са съборили цивилизациите в миналото. Разликата ще бъде в мащаба и този път няма да има изход. 



Гласувай:
9



1. missana - "Капани на прогреса" - много точна констатация.
27.08.2022 15:32
Може да се каже още по-обобщено и парадоксално, Ив:
Рано или късно прогресът става капан за себе си! Той е само временно удобство, създаващо илюзии за вечност.
цитирай
2. zemja - Прогресът ни убива!
27.08.2022 22:13
Това е тъжна констатация. Но как да се спре вечно търсещия ум на човека? Как да се спрат откритията и тяхното неразумно приложение в живота?
Може би изчзването на една цивилизация и появата на друга представлява неизбежния кръговрат на вечно живата Природа!?
цитирай
3. kvg55 - iw69,
27.08.2022 22:34
Наблюдаваме краят на западното буржоазно общество.
цитирай
4. iw69 - Не
27.08.2022 23:46
толкова техногенността сама по себе си ни убива, а ламтежа за печалба, защото всичките тези безброй а преобладаващо ненужните джаджи и аксесоари като все нови и нови моб. тел. и все по-бързи конпютри и принтери, все по-мощни коли, нови модни колекции и т.н. се откриват и наводняват пазарите с цел печалби. Т.е. алчността за повече убива земята и от там човечеството. Ако се стигне до климатичен колапс, който да е опасен за живота на планетата, а това въобще не е исключено, че може да се случи през следващите 100 години, няма да има опция и време за нов вид цивилизация.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 4823276
Постинги: 2500
Коментари: 6278
Гласове: 16459
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031