След педерастията, джендеризма и многополовието като най-нов писък на „борците“ за чатална свобода на Запад изплува от най-мрачните дълбини на човешката извратеност зоофилията. Тя се диагностицира като сексуално влечение към животни. Зоофилия имаме при осъществяването на полов контакт между животни и хора. Нарича се още содомия, зооерастия или бестиофилия. Човек, който се привлича сексуално от животни, се нарича зоофил. В зоофилията най-често срещани участници са коне, кучета, кокошки, магарета, овце, кози и др. През средновековието това анормално поведение се счита, че е било най-силно разпространено в Швеция, и е пререждало всички останали сексуални аномалии като педерастия и педофилия. 


Знамето на най-извратените сред извратеняците на Запад



Zoophilia: The Last Taboo Will Fall - in „The American Conservative“

Учен смята да държи лекция за содомията следващия месец на австралийския Фестивал на идеите. „Съгласието“ няма да спре превръщането на тази перверзия в норма.

Неотдавна група гемански откачалки, които правят секс с животни, проведоха публична демонстрация, изисквайки признаване на правата им. Както каза Уилфред Райли, погледни лицето на нещастното куче:

„О, Род, хайде пак почна да издребняваш“, можете да си кажете. Но през 1969 г. Германия декриминализира секса с животни и го рекриминализира едва в 2012 г. (поради което, предполагам, е бил и гореспоменатият протест). Данните сочат за съществуването на значителна зоофилска общност в тази злочеста страна.

Но, ето че движението за премахване на табуто върху секса с животни сега напредва в Австралия (свалям шапка на читателката Дженифър за статията). В Сидни предстоящият Фестивал на опасните идеи ще домакинства на професор Джоана Бурк, която ще дискутира етиката на „хората обичащи животни“ – и тя няма предвид близването по ръката от кучето ви, след като сте му дали любимото лакомство.

От статията:

„Историчката планира да представи модерна история на секса между хора и животни и ще прикани слушателите си да проследят „променящия се смисъл“ на содомията и зоофилията и етиката на „любовта към животните“.

„Едва в последните години някои хора започнаха да подкопават абсолютната забрана върху зоосексуалността“, се цитират думи на лекторката в сайта. „Опасни ли са техните аргументи, перверзни или просто неразбрани?“

Възмутени австралийци в социалните медии остро бичуваха организаторите за това, че са допуснали презентация, която според тях интелектуализира насилието над животни.

И още:

„Интелектуализирането на насилието над животни не е модерно и готино. То Е отвратително и всеки, който отиде на това събитие е неморален г@з“, казва друг.

„Това не е „любов към животните“. Ако си гнусар, поне бъди честен. Това е насилие над животните. Срам за всички, замесени в тази сесия“, казва друг.

„Те бъркат правенето на секс с животни с обичането им. Първото е не само неетично, то е незаконно.“, пишат в Туитър.

Езикът на този протест е показателен. Хората (поне цитираните в статията) не казват, че е присъщо погрешно човекът да има сексуални отношения с животни. Те казват, че е грешно, защото животното не може да се съгласи. Ако, да предположим, животното можеше да се съгласи, те не биха имали възражения. Следователно сега се пада на зоофилите да се аргументират, че животните могат да се съгласяват да бъдат сексуално насилвани. Ако зоофилът е пасивният партньор в подобно сношение, аргументът би бил поне възможен.

Ето че, в тази късна фаза на сексуалната революция, за либералите всичко се свежда до това: единствената причина, или поне главната, да се възрази срещу содомията, е на основание на съгласието. Някой питал ли е тези хора, дали животните са съгласни да бъдат убивани за храна? Така че, според тяхната логика, Уте от Дюселдорф не може да чука млекодайна крава, понеже тя не може да се съгласи, но може вместо това да изяде един хамбургер. Каква логика има тук?

Освен това в Германия (отново!) преди около 20 години гей канибал на име Арвин Майвес намира чрез интернет сексуален партньор, който се съгласява да бъде убит и изяден от Майвес. Че жертвата се е съгласила на извратен акт, довел до смъртта й, е вън от съмнение: той и Майвес правят видеозапис на даването на съгласие и в четиричасовият запис жертвата също така се опитва да изяде собствения си откъснат пенис. Майвес така или иначе е осъден и сега, в затвора, живее като вегетарианец.

Какво казват „съгласните“ хора за това? Че жертвата не е имала законното право да се съгласи на собственото си убийство? А какво правим с евтаназията, тогава?

Истината е, че „съгласието“ не е по никакъв начин достатъчно силна бариера, която да спре сексуалното извращение – най-вече защото насилникът ще опита да го заобиколи и в някои от случаите ще успее. Ние имаме закони в някои американски щати, според които малолетни могат да дадат съгласие телата им да бъдат променени в съответствие с крос-сексуалната им идентичност, която искат да потвърдят, и техните родители не могат да направят абсолютно нищо срещу това. Това е измислено от трансджендър адвокати и техните съмишленици на властови позиции. (В тази връзка, Libs of Tik Tok съвсем наското бяха забранени от Фейсбук, заради привличане на нежелано внимание към факта, че детската болница в Бостън извършва трансджендър операции на малолетни. Извратените имат приятели на високи места в тех-индустрията.)

Вие ми кажете, как обществото ще възпре перверзници, които позволяват на деца перманентно да обезобразяват телата си по сексуални причини, което ляво ориентираните хора одобряват. Просто не може да стане. Не може да бъде направено. Погледнете с каква светлинна скорост падат табутата на сексуалността и колко бързо децата биват сексуализирани от медиите и социалните медии. Libs of Tik Tok докуметира през цялото време учители от основното училище, и дори от детските градини, хвлаещи се как запознават децата с джендърната флуидност пред впечатлителната си публика от малки хора. И на това му казват оформяне.

Трябва да отбележа също и че фестивалът в Сидни не е периферно събитие. Ето програмата. Стивън Пинкър ще говори там, наред с множество други интересни сесии. Струва си да се отбележи обаче, че курирането на „опасни идеи“, които фестивалът смята за допустими за обсъждане, не допуска опасни идеи от крайната десница, като казусът с бялото превъзходство.

Доволен съм! Смятам, че опасните идеи и други такива, трябва да бъдат табу. Но вижте какво правят те: те ходят на пръсти по ръба на това, което левите хора смятат за някакво табу, но все още дискутируемо. Те местят прозореца на Овертон. Очаквайте да видите опити за нормализиране на зоофилията от „просто задаващи въпроси“ прогресисти в следващите години.

Още един пример за това, че протекциите срещу ужасяващи извращения са тънки като хартия. Професор Стюарт Ричи документира и осъжда отблъскващата неморалност на двама свои колеги академици, одобрили публикуването на академичен документ, в който завършващ студент мастурбира на илюстрации на детска порнография, и пише за това, което е научил, а тези леви академици защитават проекта, само защото един консервативен политик го е осъдил. Трябва да цитирам някои смущаващи материали тук, но е нужно, за да покажа колко е голямо това зло.

От гневното есе на проф. Ричи:
„Наскоро изследователят и докторант по PhD програма в Манчестърския университет Карл Андерсън описа „експеримент“, в който, за период от три месеца, той мастурбира само на списания с детска порнография. Той води дневник, пише в него всеки път, когато мастурбира, уточнявайки „кой материал използвах, къде го направих, в колко часа и за колко време“.
Доста е трудно да се избере коя част от работата да се цитира. Всъщност препоръчвам да прочетете цялото нещо (не е дълго), само за да видите колко невероятно странно може да бъде едно „автоетнографско“ изследване – изследване, при което изследващият описва собствения си опит и се опитва да извлече по-широки уроци за обществото.

Но ето един цитат:

„Горните примери, с истории от отминалото детство, бяха достоверни за мен, казах си „това е напълно възможно“... Но много често се срещаха персонажите на много малки момчета, които алчно скачат върху първия член, който им се представи. Това също ми вършеше работа, но по различен начин. Сякаш тъкмо по историите за момчешкото детство, подсилващи едно сексуално любопитство, което си е там по начало за типичното съзряващо момче, бяха моделирани персонажите и тези други истории придаваха прекалено възбудена сексуалност на персонажите, които поначало не биха били сексуални (или поне не толкова сексуални, или не по този начин).“

Ето и друг цитат от един от дневниците на Андерсън (трябва отново да подчертая, че това бе публикувано в уважавано академично издание):

„Продължих в леглото, подредих възглавниците, докато намеря удобната позиция, малко церемониално... Момчето сега гледа серия от японски манга комикс за Токио-кун през прозореца, на верандата, докато си прави чекия. Подхлъзва се на снега и е разкрит. Токио-кун ядосан, също и възбуден, докато продължава да повтаря „Аз не съм хомо!“ Момчето, което всичко си е признало и няма какво да губи, се хвърля към Токио-кун и започва да души члена му и да лиже гладките му топки и докато чаках да свърши кадъра, аз свърших!“

Още веднъж, съжалявам, че извиках тези образи в съзнанието ви, но беше нужно. За нормалните хора е невъзможно да повярват какви декаденти могат да са академичните хора. Те крият голяма част от това зло зад евфемизми. Както подчертава проф. Ричи, това не е публикувано в някакъв нелегален журнал за перверзници, било е публикувано в реномирано академично издание и изследването на този ненормалник е било одобрено от голям британски университет.

Още от Ричи:
„Един дневник на мастурбирането не е „изследване“. В него няма абсолютно нищо, което можем да научим, освен да придобием смущаващо впечатление за съзнанието на неговия автор. А това съзнание е много изкривено място. Писателят Бен Сиксмит се разрови в миналото на Андерсън и откри, че е издавал списание с еротични снимки на момчета „на не повече от 13 години“ и е дал ужасяващо интервю за списание Vice („грях“, англ. – б.пр.) през 2012 г., което трябва да се прочете, за да повярва човек. Аз не съм адвокат и няма да вървя в тази посока, но ако погледнем съответните закони на Великобритания, не виждам как материалите с японска детска порнография, които той притежава, могат да са законни (но, както казах: не съм адвокат).

Това, което най-вече ме интересува, е реакцията на колегите на Андерсън от академичните среди.
За щастие, имаше много академици, които бяха отвратени от документа и го заявиха публично – и добре направиха. Но когато някои други академици видяха консервативен депутат да туитва по повод на изследването, им дойде в повече. Те се хвърлиха в акция и влязоха слепешката в един, случайно заложен или не, капан.“

Трябва да прочетете цялата работа, за да разберете за какво говори Ричи. Тези академици, включително някои големи имена, са толкова глупави, че биха защитавали всичко, което консерваторите атакуват.

Намесвам всичко това тук, за да подчертая, че „съгласието“ е защитна стена от хартия. Повечето от вас трябва да са живели достатъчно дълго, за да са видели как някога идеи от периферни университетски факултети (като например джендър флуидността), много бързо превзеха нашето общество, като първо покориха умовете на елитите, които впоследствие ги разпространиха сред широката общност, с помощта на съмишлени медии. Знаем накъде отива всичко това, защото сме виждали накъде подобни неща са ни отвеждали в миналото: към тоталитаризъм. Както писах в една от книгите си:

„Поколението писатели и артисти след Първата световна война беше белязано от прегръдката и прославата на анти-културни философии и действия като начин да се демонстрира презрение към установените йерархии, институции и мисловни школи. Аренд казваше за някои автори, които величаят волята за власт, че „те са чели не Дарвин, а Маркиз дьо Сад“.

Тя имаше предвид, че тези автори не са се възползвали от достойни интелектуални теории, за да оправдаят своята трансгресивност. Те са се потопили в това, което е най-низко в човешката природа и виждат това като акт на освобождаване. Оценката на Аренд за поствоенните елити, които се отнасяха с безразсъдна погнуса към почтеността, може лесно да се приложи към онези в днешни дни, които отхвърлят либерални принципи като честна игра, благородно състезание, свободно слово и свободно съюзяване като препятствия пред равенството. Аренд пише:

„Членовете на елита не възразяват да платят цената – разрушаването на цивилизацията – за удоволствието да видят как онези, които преди бяха несправедливо изключени, си проправят пътя в нея.“

Да се гледа на трансгресивната сексуалност като на социално благо не е изобретение на сексуалната революция. Подобно на съвременния Запад, късната Руска империя също е била подхвърляна от вълните на това, което историкът Джеймс Билингтън нарече „загриженост за секса, която е почти без паралел в по-ранната руска култура.“

Сред социалния и интелектуалния елит сексуалният авантюризъм, перверзните тържества и всички форми на сенсуалност са били разпространени. И не само сред елита: трудовите маси, сами в града, без църква, която да товари тяхната съвест с вина, или село, което да ги одумва, са намерили утеха в секса.

Краят на официалната цензура след въстанието през 1905 г. отваря шлюзовете за еротичната литература, която намира обновление в сексуалната страст. „Сенсуализмът на епохата беше в много тесен смисъл демоничен“, пише Билингтън, описвайки как фигурата на сатаната става романтичен герой за артисти и музиканти. Те се възхищават на диаболичната готовност да не се спира пред нищо, за да се удовлетворят желанията и да се упражни волята.“

Преди 30 години образ като Desmond is Amazing – дете, което е драг кралица, изпълняваща сексуално провокативни танци – би било смятано за шокиращо табу и отвратително експлоататорство. Днес обаче той присъства в сутрешните програми на телевизиите като икона на куража, достоен да бъде честван и подражаван. Това е явно сексуализиране на дете в предпубертетна възраст. Никак не е трудно да си представим следващата стъпка: да се настоява за неговото „право“ да има сексуална активност, защото „децата са сексуални същества“, или някоя подобна софистикация.

Буржоазирането на зоофилията настъпва. Нашата цивилизация се посвети на идеали, които изискват точно това. Институционалните елити на нашата управляваща класа ще продължат да заглушават гласовете, които протестират срещу варваризирането на деца в операции а ла Менгеле и химически терапии, докато се приготвят да нормализират неща, които преди са били неизречими. Защо? Защото разрушаването на сексуалните табута е главна директива на съвременния западен прогресивизъм (а ти, невинно дете, си мислеше, че лявото иска да поправи най-вече икономическото неравенство и експлоатацията).

Това не може да продължава вечно. Те рушат основите на цивилизования живот. Ако историята е някакъв показател (Хитлер), откатът, ако дойде, може да е още по-нецивилизован. Ние вече сме в момента, в Съединените щати, в който будността – или идеологическото завземане от лявото – на големите институции (медии, академични среди, наука, медицина, право, армия, разузнаване, бизнес, спорт и т.н.), превърна тези институции в неблагонадеждни за милиони американци. На тях обаче не им пука, те ще освободят всички ни от старомодните ни предразсъдъци, независимо дали искаме, или не. След петнайсет години прайдовете ще включват и общността на зоофилите.

Защо не? Как може да забраниш на някого да чувства и да изразява гордост от сексуалното желание към животни, когато си изградил цяло движение около почитането и нормализирането на някога трансгресивна сексуалност и си разширил така наречената общност на сексуално различните до степен, че флагът на движението трябва постоянно да бъде променян, така че да включва вечно разрастващия се кръг на гордите?

Не приравнявам хомосексуалното желание със содомията, разберете. Нито пък мисля, че легитимирането на хомосексуалността открива пътя за легитимирането на содомията. Това, което казвам, е че фундаменталните норми на съвременното общество относно секса – радикална неосъдителност, приемане на сексуалното желание като фундаментална част от човешката идентичност (и следователно, човешко право) и т.н. – ни оставя твърде малко възможности за съпротива срещу настъпването на дълбоко извратеното.

Казвам, че принципите в подкрепа на движението за нормализиране сексуалните желания и практики, смятани преди за табу, могат лесно да бъдат приложени към други форми на сексуално желание. Казвам, че либерализмът, който се разви в сексуална революция, не е достатъчен, че няма да може да удържи приливът от перверзия задълго. Да си спомним, че Германия след 1960-а имаше също и педофилско движение, което беше подкрепяно от институционалните власти.

То вече не съществува, слава Богу, което ни дава надежда, че обществото може да дойде на себе си. Но се питам, колко време здравият разум ще продължи да надделява пред лицето на почти мигновеното сриване на много други табута около секса и сексуалността. Социологът Франк Фуреди има кратък текст за това, че Германия в момента е в състояние на морален колапс във връзка с джендър идентичността, включтиелно джендър идентичността на малолетни.

Източник: The American Conservative 

според християнството. Като и педерастията, която включва педофилия. Та затова ние няма да ратифицираме Истанбулската конвенция. Факт.

един от първите му декрети е да отмени затвора за мужеловството. Но в Русия и у нас няма чак толкова мужеловци, както е на Запад.

Като ги опъне руската мечка, ще им държи влага за дълго време.

Оттносно последната проф.Август Форел пише вкнигата си "Половият въпрос", че той лично не осъжда сношаването на хора с едър добитък, например с крава, защото при този вид сношение добитъкът не е в опасност, докато ползата от сношението е очевидна: "Няма да се наплодят идиоти"!

Но науката е установила, че камбанният звън убива много бактерии и вируси. Така, че те губят отново.

Първо кажи що е комунист. Компартии има различни. И много комунисти считат Исус за първия комунист. А ти смени малко руските антиком сайтове с нещо по-нормално.
Колко живи комунисти познаваш?

Исус също е евреин. Чаткаш ли или не?