За Сталин, за Родината - нито крачка назад!

В началото на октомври 1941 година, силите на Вермахта са на подстъпите към Москва. В края на септември Хитлер нарежда пълна мобилизация и осъществяване на една от главните операции в целия план Брабароса – атаката срещу столицата на Съветите, която западните историци наричат „Операция Тайфун”.

                         

В рамките на “Операция Тайфун”, която започва с настъпление на 2 октомври 1941 година, немците задействат групата армии “Център”, съсредоточвайки огромните сили на цели 77 дивизии, от които 14 танкови и 8 механизирани. Общата численост на войниците на Вермахта достига 1,8 милиона войници, които разполагат с 14 000 оръдия, 1700 танка, 1390 бойни самолета.

 Немска бронирана колона напредва към Москва, октомври 1941

Срещу това Червената армия разчита само на 800 000 бойци, 6800 оръдия и едва 780 танка и 545 самолета - съответно съотношението на силите е около 1:2,5 в полза на на нацистите. Освен това съветските формирования са слабоподготвени, защото в по-голямата си част се състоят от запасни кадри, а освен това не разполагат и с необходимото въоръжение в достатъчни количества.

  Московчанки копаят противотанкови ровове около града си.

Главната цел на удара на Вермахта е пробив на предните отбранителни линии на Червената армия, заобикаляне от север и от юг на Москва и бързото й превземане. Руснаците залагат на защитата на т.нар. направление Можайск. Но много скоро става ясно, че силите им около Вязма попадат в обсада. Вермахта помита без много усилия и пробива отбранителните линии. Изглежда, че никой не е в състояние да спре настъплението. И тогава се случва поредното руско чудо – заваляват есенните дъждове.

 Дек. 1941г., войници на път към фронта в Москва

Три седмици непрестанно вали. От Можайск до Москва днес се пътува с влак за по-малко от два часа. Силите на Вермахта могат за максимум два дни да преодолеят това разстояние, но не успяват. Непрестанните валежи правят пътищата абсолютно непроходими за техниката им. Съветите се възползват от дадената им отсрочка и се организират. С цената на огромни жертви Москва е опазена.

 Разпутица, дъждовната и кална есен в Подмосковието
 
Към средата на месеца и в третата десетдневка, дъждовете престават и почти веднага студът сковава всичко. Германците могат отново да тръгнат в настъпление, но се появява нов проблем – оказва се, че смазочните материали за техниката им не са пригодни за условията на руските студове. А и тогава идва контра ударът, осъществен от новосформираната 26-та армия въоръжена с легендарните, най-модерните за времето си танкове Т-34. Висоманеврените и идеално пригодените за руските условия нови бронирани машини нанасят мощни удари по фланговете на настъпващата 2-ра танкова група в района на Мценск и спират настъплението на германците на река Зуша.

  Барикади на московска улица, октомври 1941 г.

От тук насетне, през ноември и декември следват нови опити на германските войски да пробият руската отбрана, но вече липсва устрема. В началото на декември Червената армия преминава в контранстъпление и успява да отблъсне немските сили до изходните им позиции преди началото на “Операция Тайфун” на до 250 км. на запад от столицата.

    Червеноармеец прикрива пехотна атака близо до Тула, ноември 1941 г.

В началото на 1942 година руските войски вече уверено контраатакуват и навсякъде успяват да изтласкат армиите от групата “Център”. Разгромът на ударната групировка води до загуба на координация в германското командване. От постовете им са снети главнокомандващият сухопътните войски генерал-фелдмаршал Валтер фон Браухич, командващият групата армии “Цнетър” Федор фон Бок, командващите 2-а и 4-а танкови армии Хайнц Гудериан, Ерих Хьопнер и Адолф Щраус, както и още 35 генерали.

  Съветски самолети летят над вражеските позиции около Москва, декември 1941 г.

Контра настъплението на Червената армия под Москва разрушава мита за непобедимостта на германската армия и тотално осуетява плановете на Хитлер за мълниеносна война и превземането на столицата на съветите. 

  Съветска артилерийска позиция от отбраната на Москва, ноември 1941 г.

Чудесно е, че ни припомняш главните факти от втората световна война. Много съм чел за нея, но това е като да четеш евенгелието - винаги при четенето пропускаш нещо важно.

Днес в Москва сyтринта е било -2,5 гр. , а през деня е стигнало 7 гр. По Москва река има и парчета лед. Преди 81 г. когато не са пръскали с кемтрейлс и не са "избyтвали" топъл въздyх от Сахара на север е било доста по-стyдено. На съветските тогава солдати е раздаван и спирт, защото в окопите не се стои при минyсови t.
За Т-34 какво - ами и днес си е легенда. Да огъваш стоманени листове и ги заваряваш и правиш от тях кyпол на танк...
Тyла е на около 120 км югозападно от Москва и германците не са могли да стигнат близо до Москва. И да са влезли в Москва както Наполеон в горящата Москва през 1812 г. после не ще да са излезли токy така. А Хитлер е насъскван от същите сили, които днес насъскват и Зеленски срещy Рyсия. Само чеее ... забравят Наполеон и Хитлер какъв пердах и погром са имали 1815 г и 1945 г.

И парадът на Седми ноември.
Цялото партийно ръководство е на трибуната на Мазолея.

какво достойно, борбено и себеотдайно поколение са били тези хора тогава...

Колкото и да е печално, Върховното командване надмина себе си в недоверието към нашите доклади за слабостите на нашите войски и за съчиняването на нови изисквания, без при това да се направи нищо за подготовката на нашите части за зимата, само дивейки се как така студът в Русия достига минус 32 градуса. Войниците все нямат сили да завземат Москва и затова аз с натежало сърце на 5 декември вечерта взех решение да прекратим нашите безплодни атаки и да се оттеглим на предварително избрания рубеж, който, надявам се, ще мога да удържам с остатъците от моите сили. Руснаците са по петите ни и можем да очакваме беда. Ние понасяме големи загуби, особено от болести и измръзване... Загубите ни на техника и артилерия заради студовете са много повече, отколкото се опасявахме... За щастие, досега успявахме да поддържаме нашите великолепни танкове в изправност. Но само на боговете е известно колко време още те ще издържат на студа...

На 10 декември изпратих на главния адютант на Хитлер - Шмундт, и на Кайтел-младши, оглавяващ службата за личния състав на армията, писмени доклади с описание на положението на нещата; исках у висшето командване да не остават илюзии... Ние страшно не дооценихме и противника, и размерите на страната, и суровия климат и плащаме за това. Единствената правилна постъпка беше моето решение на своя глава и риск на 5 декември да прекратя настъплението; ако не бях издал тази заповед, катастрофата би била неизбежна.

Другари червеноармейци и червенофлотци, командири и политически работници, работници и работнички, колхозници и колхознички, работници на умствения труд, братя и сестри в тила на нашия враг, временно попаднали под игото на германските разбойници, наши славни партизани и партизанки, разрушаващи тила на германските завоеватели!

От името на съветското правителство и на нашата болшевишка партия ви приветствам и поздравявам с 24-та годишнина на Великата октомврийска социалистическа революция.

Другари! В тежки условия сме принудени да празнуваме днес 24-та годишнина на Октомврийската революция. Вероломното нападение на германските разбойници и наложената ни война създадоха опасност за нашата страна. Ние загубихме временно редица области, врагът се намира пред вратите на Ленинград и Москва. Врагът се надяваше, че още след първия удар нашата армия ще бъде разпръсната, че нашата страна ще бъде поставена на колене. Но врагът жестоко се измами. Въпреки временните неуспехи нашата армия и нашата флота геройски отбиват атаките на врага по целия фронт, нанасяйки му тежки загуби, а нашата страна - цялата наша страна - се организира в единен боен лагер, за да разгроми заедно с нашата армия и нашата флота германските завоеватели.

Имало е дни, когато нашата страна се е намирала в още по-тежко положение. Припомнете си 1918 година, когато ние празнувахме първата годишнина на Октомврийската революция. Трите четвърти от нашата страна се намираха тогава в ръцете на чуждестранните интервенти. Украйна, Кавказ, Средна Азия, Урал, Сибир, Далечният Изток бяха временно загубени от нас. Ние нямахме съюзници, нямахме Червена армия - ние едва бяхме започнали да я създаваме, - нямаше достатъчно хляб, нямаше достатъчно оръжие, нямаше достатъчно обмундировка. 14 държави нападаха тогава нашата страна, но ние не се отчайвахме, не падахме духом. Тогава в огъня на войната ние организирахме Червената армия и превърнахме нашата страна във военен лагер. Духът на великия Ленин ни вдъхновява...

Генералите Х. Гудериан, Х. Гот и други смятат, че главната причина за поражението на войските им през Москва, наред с грешките на Хитлер бил и суровият руски климат.

Разбира се и времето, и природата играят роля при всички военни действия. Но истина е и това, че те в еднаква степен въздействат върху двете противни страни. Да, хитлеристите се увиваха в топлите дрехи, отнети от населението, ходеха с уродливи, направени от самите тях сламени "галоши". Полушубките, валенките, ватенките, топлото бельо са също оръжие. Нашата страна обличаше и топлеше своите войници. А хитлеристкото ръководство се канеше да се поразходи "леко облечено" из Русия. То изчисляваше сроковете на цялата си кампания със седмици и месеци. Значи работата бе в грешните политически и стратегически сметки на фашистката върхушка.

Други генерали и буржоазни историци винят за всичко непроходимата кал по пътищата. Но аз видях с очите си как в същата тая кал и при същите пътища хиляди и хиляди московчанки, несвикнали изобщо с тежката физическа работа, напуснали топлите си градски квартири, копаеха противотанкови ровове, окопи, издигаха противотанкови заграждения, прегради, барикади, мъкнеха чували с пясък. Калта лепнеше по краката им и по колелата на количките, с които извозваха пръстта, утежняваше се и без това неподходящата за женските ръце лопата.

За тези, които са склонни да замаскират с лошото време истинските причини за поражението край Москва, мога да добавя, че през октомври 1941 г. кишата трая сравнително кратко време. През първите дни на ноември настъпи застудяване, падна сняг, местността и пътищата станаха навсякъде проходими. През ноемврийските дни на "генералното настъпление" на хитлеристките войски температурата в района на бойните действия в московското направление беше от 7 до 10 градуса под нулата, а при такова време, както е известно кал няма.

Не! Не дъждът и снегът спряха фашистките войски през Москва. Над едномилионната групировка на елитните хитлеристки войски се разби ...

В слама, в дрипи, без гориво за печицата. И пак ще мечтаят за "белокаменна Москва", както мечтаха Наполеон, Хитлер, Зелёний, Кафявий. Излез от нарко-матрицата, влез в реалността!