Негативните тенденции не е изключено да доведат в даден момент и до гладни бунтове на Стария континент като в Средновековието

С началото на конфликта в Украйна пшеницата в семейната мелница на Жулиен Буржуа в Централна Франция поскъпва с повече от 30%. Електроенергията, необходима за функционирането ѝ, е поскъпнала три пъти. Дори хартията за опаковане се е увеличила рязко. Всичко това оскъпява и всеки хляб.

"Инфлацията е изключително жестока", оплаква се Буржуа. Неотдавна той призова хилядите пекарни, в които неговата компания Moulins Bourgeois доставя брашно, да повишат цената на емблематичната френска багета с 10 цента от сегашните 1-1,30 евро, за да компенсират увеличените разходи.

"Потребителите все още могат да си позволят да плащат повече, но цените няма да спрат дотук", казва Буржуа. „Това е обезпокоително. Във Франция багетите вече са поскъпнали с повече от 8%. "Помним, че имахме революция заради скъпия хляб", подчертава той.

Има признаци, че инфлацията в Европа се влошава. Според нови данни от сряда, общите потребителски цени са се повишили с почти 11% в Европейския съюз и с 10,1% в Обединеното кралство през септември. Цените на хранителните продукти са се повишили с почти 16% в ЕС и с повече от 14% в Обединеното кралство, а цените на енергията - с почти 40% и в двете страни.

Инфлацията не намалява, а цената на един обикновен хляб става все по-тревожна.

По данни на Европейската статистическа агенция основните продукти никога не са били по-скъпи, а цените са се повишили с почти 19% за една година - най-големият скок в историята.

Според Евростат конфликтът в Украйна е основната причина за това увеличение: той е раздвижил енергийните пазари и е повишил цените на зърното, маслодайните семена и торовете.

Високите потребителски цени са проблем и в САЩ. Инфлацията продължава да бъде най-голямата от четири десетилетия насам, въпреки опитите на Федералния резерв да охлади икономиката. Дори в САЩ цените на хляба са се повишили с 15% в сравнение с миналата година.

Широко разпространеният характер на инфлацията поражда опасения сред политици и икономисти, че повишаването на цените се утвърждава и ще бъде все по-трудно да бъде овладяно. Хранителните компании търпят загуби. В сряда световният хранителен гигант Нестле съобщи, че е повишил цените с 9,5% през третото тримесечие в сравнение със същия период на миналата година (в сравнение с увеличението от 7,7% през предходното тримесечие).

Когато цената на хляба се повиши, хората веднага усещат това. По данни на Евростат най-силен натиск е бил усетен в страните, намиращи се в близост до зоната на конфликта, особено в Унгария, където цената на обикновения хляб се е повишила със 77% през септември. В Хърватия, Естония, Латвия, Литва, Полша и Словакия цените на хляба са се повишили с повече от 30%.

Вълната е засегнала и Германия, където цените на хляба са се повишили с повече от 18% през годината, а общата инфлация е достигнала двуцифрени стойности и през септември е спряла на 10,9%.

Базираната в Берлин пекарна Fine Bagels наскоро повиши цената на нюйоркските багели от 1,10 евро на 1,20 евро. Но и това решение не е било лесно, отбелязва служителката Алис Жужа.

"Имахме много спорове", казва Жужа. „Собствениците не искаха да вдигат цените, но в крайна сметка нямахме избор“.

Проблемите се задълбочиха поради готовността на Русия да изнудва страните, които подкрепят Украйна с енергия: газът и електроенергията за доставчиците на брашно също поскъпнаха. Освен това сметките се увеличават рязко за енергоемки предприятия като промишлени и занаятчийски пекарни, в които пещите работят почти през целия ден.

В Нидерландия редица пекарни са затворени от края на лятото заради скъпата електроенергия. Хлебозаводите в Белгия също повишават цените си, а всеки десети вече не работи, като до края на годината ще бъдат затворени още предприятия.

Вайдас Баранаускас от занаятчийската пекарна Velzelio Duona в Северна Литва се опитва да избегне тази съдба. Традиционните му ръжени хлябове, приготвени по рецептата на баба, са особено търсени. За да компенсира повишението на цените на брашното, слънчогледовото олио и захарта, тази година той е повишил цените с 33% до 12 евро за хляб. Сушените плодове и семена, които се използват в редица печива, са поскъпнали двойно.

За да пести електроенергия, Баранаускас е покрил покрива със слънчеви панели. Но зимата наближава и става все по-тъмно, а електроенергията е с 500% по-скъпа, отколкото преди година. За да спести пари, той и шестима негови служители запалват печките четири дни в седмицата вместо пет.

"Никога досега не се е случвало подобно нещо", казва Баранаускас. „Това са трудни времена и много компании се питат дали изобщо има смисъл да продължават да работят“.

Дори промишлените пекарни не са застраховани. Големите европейски супермаркети продават огромни количества хляб и се опитват изкуствено да намалят цените, за да привлекат клиенти. Дълго време те се договаряха с доставчиците си, но общите високи цени ги принудиха да повишат и цените.

Инфлацията се отрази тежко на европейските предприемачи. Все по-трудно става и за работниците - те искат по-високи заплати, за да свържат двата края.

Атила Печи, собственик на пекарна Arбn в Седми район на Будапеща, казва, че вече е увеличил заплатите на 30-те си служители два пъти тази година. С оглед на нарастващите разходи Печи повишава цените с 12% от януари насам. Той планира още едно увеличение преди края на годината и смята, че клиентите трябва да са подготвени.

А цените едва ли ще се понижат, предупреждава Йохан Сондерс, президент на Европейската федерация на доставчиците на хлебни изделия Fedima.

"За първи път от много години насам наблюдаваме инфлационни ефекти върху основните храни", казва Сондерс. "Това е страшно, защото е дългосрочно и ще бъде трудно да се намалят цените“.

Буржуа се подготвя точно за това. Той отбелязва, че боевете вече са попречили на украинските фермери да приберат цялата реколта до следващата година. "Нашите съдби са тясно свързани с конфликта", казва той. „Ако това продължи, зърното ще бъде скъпо още дълго време."

Производствените разходи за Moulin Bourgeois са нараснали с 30% през годината. Само сметките за електроенергия са на път да достигнат 200 000 евро на месец (в сравнение с 50 000 евро през 2021 г.). Буржуа работи ден и нощ. Мелницата е основана от неговия прадядо през 1895 г. и е първата каменна мелница в окръга, задвижвана от водно колело. Сега това е автоматизирано предприятие с 18 елеватора за зърно на площ от 6 хектара и капацитет до 450 тона пшеница на ден.

В популярна пекарна в зеленото селце Креси-ла-Шапел, на 40 минути път с кола северно от мелницата на Буржуа, собствениците Серж и Мари Пингуе отлагат съдбовния ден за вдигане на цените докрай.

"Във Франция, щом хлябът в пекарната на ъгъла поскъпне дори с пет цента, хората веднага го забелязват", казва Пингуе.

Съпрузите Пинуге все още не са вдигнали цената на багетата от страх, че дори верните клиенти ще се разпръснат в супермаркета. Но кроасаните и сладкишите стават все по-скъпи, за да се компенсира разликата.

"Цените се променят толкова бързо", оплаква се Пингуе. Той идва всеки ден в два часа сутринта, за да замеси тестото за сутрешното печене. Маслото се е удвоило за една година до 12 евро за килограм, а захарта е поскъпнала с 30%. А кутия с 360 яйца струва 78 евро, макар че преди е била наполовина по-малка.

„Въпреки че свещената багета все още е достъпна, други стоки вече поскъпнаха и цените ще продължат да растат през следващите две-три години“, казва той.

"А ако цените скочат твърде много, хората ще спрат да купуват", заключава Пингуе. „Това е порочен кръг."

Вървим към средновековие, както искат да скапят и енергетика и всичко.

да стоим на студено и да работим за експлоататорите за няколко хляба на месец.
Това е мечтата на всеки капиталист.

При заплата 1400 лв на месец, това значи, че човек може да си купи 700 хляба. По бай Тошове време заплатите /60-те години/ бяха 120 лв, а хлябът Добруджа струваше 26 стотинки. Тов прави 461 хляба месечно. Значи днешният човек може да си купи 1.5 пъти повече хляб. Разбира се животът не е само хляб.

хляб в края на соца 1989 г. беше около 25 ст. при грамаж около 850 гр., киселото бе по 500 гр. за 23 ст, прясното по 36 ст., кило сирене 2,40 лв., кашкавала 3,60 лв., градски транспорт 6 ст., пица в заведение 50 ст., вход за басейн 50 ст., кино 50 ст. Книгите бяха до около левче. А предишните десетилетия тези цени дори са били още по-ниски.
Заплатата на баща ми тогава беше нещо м-у 400 и 500 лв., а на майка ми малко под 300 лв. (радиоинженер и лекарка).
Бяха си купували 2 коли Вартбург, първо бяло-син 311 (през 60-те год.) и после бежов 353 (през 70-те), купуват апартамент на строителната му себестойност в края на 60-те на цена на лека кола с безлихвен заем за 20 год., а края на 70-те баща ми вече бе построил и къща. Разбира се заплатите им през 70-те са били по-ниски от 1989 г., може би около –/+200 лв. 1977 г. купуват хладилник Зил, после 1990 АЕГ и след него Либхер. АЕГ-то и Либхера са отдавна на боклука, но Зил-а след 55 год. все още работи, малко е шумен, но иначе е ОК. По външен вид не се различава от сегашните хладилници, а и до днес охлажда нормално.
Попадали са ми стари сметки за парно от 1988 г. и са били за малко над 5 лв. на месец !?
(Ах колко е бил лош социализма, нали!?)

Днес у нас хляба е около 500 гр. за почти 2 лв., и то лош хляб като за добитък, а не за хора.

А във Франция килото от много видове хляб днес вече е над 10 евро и ще расте още. За какво да говорим...

Цените на хляба у нас се задържаха десетилетия. А те бяха следните:

типов хляб - 15 стотинки, хляб добруджа - 26 стотинки, бял хляб - 30 стотинки. Много точно си запомнил и цената на заводския хляб, който беше изключително качествен. Вярно е и това, че днешните хлябове, са с почти наполовина грамаж от някогашните. Киселото мляко, обаче, беше кофти и варираше в три вида: краве - 23 стотинки, смес и овче. Но в млякото се слагаше в минимални количества формалин, за да не се разваля. Виждал съм с очите си списъка на допустимите вещества за обработка на храните, разрешени от министелството на хранително-вкусовата промишленост. Например в компотите се слагаше арсен /в много малки количества/. Не мога да се обзаложа, че и сега не слагат подобни вещества в храните ни.
А за апартаментите - сега е немислимо младо семейство да си купи жилище. И съм изумен, че в програмата на партиите не е залегнала точка за масово строителство на жилища за млади семейства. В това отношение социализмът беше много справедлив строй. Вярно е и че парното беше евтино. През зимата вкъщи се разхождах по потник и гащета и пак умирах от горещина. Но това време вече трудно ще се върне в този до крайност овълчен свят.

нито една кап. организирана икономика няма реална държавна политика, целяща подкрепа на млади семейства. Това е утопично в система, чиято цел във всички сфери е постигането на макс. печалба.
В Германия има някаква съвсем рудиментерна програма за социални жилища за закъсали, но тези жилища са толкова малко, че всъщност е само за измиване на очите.
Просто да се каже, че има и нещо такова. Както е днес у нас с общинските жилища.
Нуждаещите са стотици пъти повече от това, което може да им се предложи.