Финалната битка за Берлин се води от средата на април до началото на май 1945 г. От съветска страна в щурма на германската столица участват 2 500 000 войни, 6250 танка, 7500 самолета и 41 600 артилерийски единици. Нацистите са съсредоточили за отбраната около 1 мил. войници, над 1500 танка и близо 10 000 оръдия. Съветите дават в тази последна битка около 350 000 убити и ранени, докато от германска страна жертвите са около половин милион.

През февруари 1945 в резултат на Висло-Одерската операция съветските войски са вече само на 60-70 км от немската столица. Първи Беларуски фронт под командването на маршал Георги Жуков е готов да започне решителна атака срещу Берлин. Офанзивата обаче е предотвратена от отчаяните вражески атаки срещу съседните 1-ви Украински и 2-ри Беларуски фронт, както и от прехвърлянето на немски войски от Курландия в Померания. Заради това Жуков получава заповед да помогне на съседите си, а берлинската операция е отложена за пролетта.

Съветски щурмови подразделения малко преди форсирането на Берлин.

Преди началото на решаващия щурм над Берлин е повдигнат вопросът, кой в крайна сметка ще го завземе – 1-ви Беларуски фронт на Жуков или 1-ви Украински фронт на Иван Конев. Сталин негласно дава разрешение за провеждане на своеобразно "състезание" между двамата маршали. Конев се увлича толкова много, че армията му, която се втурва към центъра, нарушава разграничителните линии между двете военни групи и предизвиква смут и безпорядък в тила на войските на Жуков. Накрая е решено, че войниците на 1-ви Беларуски фронт ще завземат сърцето на града, а 1-ви Украински фронт ще им окаже съдействие.

Червената армия по улиците на Берлин през 1945 година.

Червената армия не е единствената, участвала в битката за Берлин. Подкрепа ѝ оказва 1-ва армия от Полската войска с численост от 200 000 души, което представлява около 10% от всички участващи войски. Съюзниците, снабдени със съветско оръжие, се подчиняват на Временното комунистическо правителство на Република Полша и се бият под собствения си флаг и в националната си униформа. Най-известният епизод с тяхно участие стават боевете в района на парк Тиргартен, когато войниците от 1-ва дивизия на името на Тадеуш Косцюшко помагат на оставащата без прикритие 2-ра гвардейска танкова армия. До началото на битката за Берлин Германия вече е загубила всички свои съюзници. Въпреки това хиляди чужденци все още се сражават за нея. В града също действа и 1-ви батальон на латвийска доброволческа дивизия СС, датчани, шведи, норвежци и холандци от дивизия СС "Нордланд", както и французи от дивизия СС "Шарлеман". Освен това столицата на Третия Райх защитават и няколкостотин испанци, които след изтеглянето на Синята дивизия от Източния фронт през 1943 г. решават да останат и да продължат борбата срещу Съветския съюз.

Съветски бомбардировачи над Берлин, 20 април 1945 г.

За съветската 203-мм гаубица Б-4, наричана от немците "Сталински чук", няма нищо невъзможно. Тя лесно унищожава укрепителното съоръжение от линията "Манерхайм" и може да превърне многоетажна сграда в руини само за няколко минути. Въпреки това, именно в Берлин е открит костелив орех, който се оказва непосилен за прочутото оръжие. Това е така наречената противовъздушна кула на Луфтвафе в района на Берлинския зоопарк. Въпреки продължителния и упорит обстрел, само един ъгъл на тази масивна сграда е повреден. Гарнизонът се предава едва когато спират бойните действия в целия град.

Съветската 203-мм гаубица Б-4, наричана от немците "Сталински чук"

Райхстагът не е завзет от първия път. Щурмът от 29 април се проваля и да се завземе става възможно едва вечерта на 30 април. На следващия ден, когато съветски знамена вече се веят над този символ на Третия райх, 1500 немци се опитват да излязат от подземия на сградата на улицата, но безуспешно.

Червеноармейци щурмуват Райхстага "Американците" също участват в битката за Берлин. Това са американски средни танкове M4A2 "Шърман", доставени на Съветския съюз от САЩ по програмата "заем-наем". Така само 2-ра гвардейска танкова армия губи в боевете за града 209 такива танка, които се оказват с доста слаби бойни способности.

Битката за Берлин: площадът Софи-Шарлот в Шарлотенбург, завзет от съветските воиски. Танк "Шерман" на съветската армия, 29.04.1945г

Въпреки факта, че Берлин се намира доста далеч от Балтийско море, съветският флот участва активно в битката за града. От 23 до 25 април при пресичане на река Шпрее малки катери на Днепровската флотилия под вражески огън отправят над 16 000 войници и 100 артилерийски оръдия в бойната зона.

Щурмови катери на Червената армия по река Шпрее, Април 1945 г.

Берлин става единствената западноевропейска столица, която руската армия завзема три пъти. Градът за първи път е превзет през 1760 г. по време на Седемгодишната война, за втори - по време на войната на 6-ата коалиция срещу Наполеонова Франция през 1813 година. И трети път 1945 г.

Берлин е тотално опустошен в края на Втората световна война. Градът претърпява безмилостни авиационни удари от съюзническите сили през 1945 г.

Парадоксално е, че докато Червената армия щурмува столицата на Третия райх, част от територията на Съветския съюз все още е окупирана от немците. До 250 000 вражески войници са блокирани в така наречения Курландски котел в западна Латвия, който получава хумористичния прякор "Лагер за въоръжени военнопленници". Тази група капитулира на 10 май, но хиляди балтийски сътрудници и определен брой немци не оставят оръжието, а започват партизанска война в местните гори срещу СССР.

Червеноармейци празнуват победата над нацистка Германия пред Райхстага, 09.05.1945 г. 

Да, така е било както и цяла Германия. Над 40 влакови композиции бомби и снаряди са помляли Берлин. Товарищ Сталин едва ли е забравил какво мy е обещал Хитлер 1939 г на тайната им среща в Лвов, че няма да напада СССР и не след дълго го напада.
Нещо подобно, но в лек вариант се очертава и сега за Украйна след многото предyпреждения и безчинствата на yкронацистите, които продължават с безyмията си.

При това излишно. Нито Сталин, нито Жуков, са жалили човешкия материал. След като американците изпепеляват с фосфорни бомби Дрезден и Лайпциг, съветите са можели да сринат Берлин до основи от въздуха. Но явно е имало някакво разбирателство между Сталин, Рузвелт и Чърчил, да не се постъпва по този начин.