Знамето на европейските протести бе подето от синдикатите и антисистемни партии

Европа продължава да се разтърсва от многохилядни митинги срещу антинародната политика на властите в сферата на енергетиката, социалното осигуряване и във финансово-икономическия сектор, както и срещу квазифашизоидната външна политика на евроатлантиците. Освен митинги и шествия, в европейските страни все по-често се провеждат работнически стачки, често в национален мащаб. В този преглед говорим за най-големите и интересни демонстрации от изминалата седмица.

Този път Гърция се превърна в основен фокус на европейската протестна активност. В страната се проведе общонационална синдикална стачка с участието на учители, лекари, моряци, авиационни работници и дори служители и журналисти. Само в Атина около 40 хиляди души излязоха на улицата, недоволни от растящите цени, ниските заплати и обедняването на населението. В града избухнаха сблъсъци между анархисти и полицията: първите хвърляха камъни и коктейли Молотов по служителите на реда, вторите отговориха със сълзотворен газ и шумови гранати.
В гръцката столица много магазини, предприятия и институции бяха затворени, градският транспорт не работеше, стотици полети бяха отменени и отложени. Стачкуващите гърци поискаха по-добри условия на труд и по-ниски цени на електроенергията. „Не искаме помощи, искаме заплата“, „Не можем да изкараме зимата с два пуловера“, „Уволнете Мицотакис сега“ [ Кириакос Мицотакис е ръководител на гръцкото правителство] - гласят лозунгите на транспарантите на протестиращите.

  Гърците масово излязоха на бунт срещу политиката на Мицотакис и компания

Синдикатите застанаха начело на протестите и в България. Хората дойдоха пред сградата на Народното събрание (парламента) в София с искане за увеличение на минималната работна заплата, предвид високата инфлация и растящите сметки за комунални услуги.
Демонстрантите изпратиха декларация до правителството, в която призовават за възможно най-бързо приемане на бюджета за 2023 г., за да не бъдат замразени заплатите на сегашното ниво. Българските активисти за правата на работниците обещаха да излязат на улицата, докато исканията им не бъдат изпълнени. 

Протестът у нас – внушителен и решителен, както рядко досега – започна с гневни речи пред парламента и настояване за повишаване на минималната заплата до 850 лв. от 1 януари 2023 г. След това демонстрантите потеглиха с около 100 автомобила на протестно автошествие от пл. „Народно събрание” по Цариградско шосе.
Една от най-пламенните ораторки, както винаги, бе Ваня Григорова от „Подкрепа”.  Тя заяви: „Много е лесно да наричаш синдикатите „диви популисти“, когато не влизаш в магазините, в които пазаруват хората, а вместо теб пазаруват твоите прислужници. Тогава не знаеш каква е цената на хляба, на киселото мляко… Тогава не разбираш как се живее със 710 лева минимална работна заплата...“

Протестът на 11 ноември и поставените от синдикатите искания засягат пряко живота и интересите на мнозинството от българския народ. Но кой знае защо на площада не видяхме никого от онези, които при други обстоятелства се представят за духовни водачи и „елити” на този народ. Явно не им се „слиза“ при него, без да схващат, че и самите те отдавна са „долу“, като всеки трудещ се, независимо дали се труди над изкуството или над хляба. Впрочем, някои от тях тези дни са много заети със собствени междуличностни и вътрешноведомствени бури в чаша вода, които явно са им по-важни като кой с кого да се коялира (копулира).

Мощният протест на българските синдикати на пл. „Народно събрание“ на 11.11. т. г.

От другата страна на Европа, в Лондон (Великобритания), десетки хиляди синдикалисти и представители на гражданско общество маршируваха под надслов „Разбита Великобритания“. Събранието протестира срещу Консервативната партия и политиките на икономии, поиска общи избори и подкрепа за населението пред лицето на увеличените разходи за живот.
В близко бъдеще Обединеното кралство не трябва да разчита на спокойствие. Страната вече обяви общи стачки, на медицински сестри, железничари и университетски работници. Причините са същите - ниски заплати при рязко поскъпване на живота.

А във Франция, по инициатива на профсъюзите, имаше стачка на транспортните работници с искане за по-високи заплати на фона на нарастващата инфлация. В деня на стачката в Париж бяха затворени над 30 метростанции, а в други големи градове на страната имаше прекъсвания на обществения транспорт. Общо по време на стачката във Франция се състояха 150-200 демонстрации, в които участваха до 100 хиляди души.

Работници в транспорта и други сектори стачкуваха в съседна Белгия. Хората настояха за ограничаване на цената на газа и електроенергията, индексиране на заплатите, увеличаване на социалните помощи и налагане на данък върху свръхпечалбите. В резултат на стачката беше нарушена работата на метрото, наземния транспорт и летището в Брюксел, много супермаркети и учебни заведения не бяха отворени.

В холандския Ротердам полицията брутално потуши пикет срещу доставката на оръжия за Украйна, въпреки че беше предварително съгласуван с местната администрация, но отменен почти преди началото. По думите на очевидци жандармеристите са действали изключително грубо срещу активистите. „Ние, като много европейци, не искаме световна война. Ние не подкрепяме решението Украйна да бъде подкрепена с оръжие“, успяха да заявят пикетиращите.

И в Германия се проведоха редица протести. В Берлин лявата организация Umverteilen ("Разпределение") организира демонстрация срещу растящите цени, милитаризма и изпращането на оръжия за Киев. Участниците в събитието се възмутиха, че НАТО не пести пари за разпалване на конфликти в света, жертвайки благосъстоянието на собствените си граждани. Транспарантите и плакатите на протестиращите гласяха: „Арендаторите не са лимони (за да ги изстискваме)”, „Не на наш гръб”, „Да претопим танковете в газопроводи”.
Демонстрации, критикуващи германското правителство, се проведоха и в Дрезден и други германски градове. Протестиращите се противопоставиха на енергийната криза, настояха за премахване на санкциите срещу Русия и възстановяване на газопровода "Северен поток 2".

Учители и лекари в Австрия излязоха на шествие с искане за 15% увеличение на заплатите. Няколко хиляди души маршируваха по улиците на Виена, носейки транспаранти с надписи: "Поне 15 процента", "Ние струваме повече", "Не мога да работя толкова лошо, колкото ми плащат за това". Демонстрантите се оплакаха, че заплатите на учителите и младшите здравни работници не са се променяли от години, а сегашното покачване на издръжката е тежко за джоба.

В Полша митингът беше организиран от тези, които трябва да умиротворят протестиращите - служители на правоприлагащите органи. Шест хиляди полицаи, пожарникари, митничари и спасители поискаха индексиране на заплатите в съответствие с инфлацията. Друга тяхна претенция към полските власти е дисбалансът в премирането на редови и командни звания.
Освен това събралите се поискаха изплащане на еднократна помощ, увеличаване на социалните помощи и възстановяване на правото на пенсия след 15 години трудов стаж. На знамената на бунтовните сили за сигурност бяха изписани лозунги: „Службата обеднява, анархията бушува“, „Искаме справедливост и достоен живот“, „Премиер, чувстваме се пренебрегнати като слуги“. Акцията се оказа доста колоритна, като участниците в нея дори донесоха със себе си символичен ковчег.

Ситуацията в Молдова беше напрегната през цялата миналата седмица. В страната не стихват мащабни антиправителствени акции, в които освен шорската партията ШОР все повече участват молдовските комунисти и социалисти. Отношението на населението към политиката на сегашния молдовски режим е добре илюстрирано от знаме, разпънато на един от протестните митинги: на него президентът на страната Мая Санду е изобразена до Хитлер.
Както обикновено, в неделя в Кишинев се проведе голям опозиционен митинг с участието на около 60 000 души. Според организаторите още няколко десетки хиляди са дошли на митинга от други региони на Молдова, но полицията е блокирала автобусите им на входовете на столицата.
Но събитието все пак се оказа впечатляващо: две огромни колони се придвижиха една към друга по централните улици на столицата. Демонстрантите опънаха 200-метрово платно в цветовете на молдовското знаме. По време на шествието хората спираха пред сградите на държавни институции, където преди това бяха монтирани картонени фигури на техните лидери с надписи: „Враг на молдовския народ“.
Изглежда молдовските управляващи са решили да се справят с протестиращите по метода на моркова и тоягата. Имаше информация за плановете на президента на Молдова да освободи правителството, оглавявано от премиера Наталия Гаврилица , за да организира „изпускане на парата“ в обществото и да стабилизира вътрешнополитическата ситуация.
В същото време настоящият кабинет на министрите, с подкрепата на президента, изпрати искане до Конституционния съд на Република Молдова за ликвидиране на партията ШОР. Неприятната политическа сила, която организира повечето протестни митинги, е обвинена от молдовските лидери в стандартен набор от „грехове“: корупция, планове за дестабилизиране на страната и връзки с чужди разузнавателни служби.
Освен това продължават действията за сплашване на опозицията с помощта на правоохранителните органи. Поредица от обиски бяха извършени в цялата страна по дело за предполагаеми опити за дестабилизиране на ситуацията в страната, в което са обвинени шорските активисти. Служителите по сигурността посетиха и централния офис на Партията на социалистите на Република Молдова, която беше заподозряна в незаконно финансиране. Междувременно полицейските специални части Fulger („Мълния“) проведоха „планирани“ учения с бронирани превозни средства в северната част на Молдова.

Гигантското 300-хилядно шествие в неделя бе заляло Мадрид (Испания). То бе в знак на протест срещу приватизацията в здравната система, подета от дясната ръководителка на автономната Община Мадрид. Известният испански режисьор Педро Алмодовар беше доста остър, напомняйки на „онези, които ни управляват”, да четат конституцията, която „гарантира правото” на достъпно за всеки здравеопазване. „Възхитен съм да бъда сред всичките тези хора,” заяви още емблематичният кинаджия.

300-хилядно шествие заля испанската столица на 13 ноември в знак на протест срещу приватизациите в здравната система

БЪЛГАРИТЕ ЛИ? ИЪЖНА ПЕСЕН НА ТРИ ГЛАСА

Тя се състои изцяло от негодяи. Но като гледам и другаде в света положението не е по-розово. По шевовете ще започне да се пука този скапан и прогнил отвътре свят.

политическа каста наподобява корумпирания, американопослушен, неоколониален режим на Батиста и неговите помиари в Куба преди народната революция там от 1959 г.

Като за разлика от кубинците, ние днес най-вероятно няма да сме способни на акт на самоосвобождаване както те тогава.