Животът, какъвто го познаваме, е под заплаха, тъй като политици с краткосрочно мислене пренебрегват знаците, които сочат към дистопично (кошмарно) бъдеще

Над световната икономика са надвиснали черни облаци и мисля, че някои експери са твърде оптимистични в прогнозите си, обяви Нуриел Рубини по време на конференция на InvestPro.

Американският икономист и професор в Нюйоркския университет, който предсказа световната икономическа криза от 2008 г. е на мнение, че централните банки са в трудно положение, защото трябва да борят тази инфлация без да причиняват сериозни щети.

„Вече сме в стагфлация и рецесия. Самата еврозона вече е в рецесия. В САЩ все още няма рецесия, но има забавяне на растежа. Очаквам икономически и финансов срив“, коментира Рубини.

„Централните банки на всяка цена искат да свалят инфлацията до 2% и ще вдигат лихвите докато постигнат това. Но за мен е неправдоподобно. Защото така ще предизвикат тежка рецесия. В същото време има прекалено много дългове и при увеличаване на лихвите ще има голяма дестабилизация в частния и публичния сектор“, каза още икономистът.


През идните десетилетия светът е изправен пред мегазаплахи, които биха застрашили не само нашата глобална икономика и финансови активи, но и биха изложили на риск мира и просперитета, писа неотдавна американският икономист Нуриел Рубини на страниците на вестник "Гардиън".

В нашия политизиран свят, ние сме пристрастни към краткосрочното планиране и оставяме мисленето за бъдещето на другите - тези заплахи са нещо различно. Оставени да растат, те ще влошат живота на хората по света. От съществено значение за общественото благо е тези заплахи да не бъдат игнорирани от нашите лидери, а да бъдат признати, взети на сериозно и да им се противодейства бързо.

Някои от тези големи заплахи са икономически: призракът на инфлацията и рецесията едновременно; основната дългова криза, тъй като съотношенията на частния и публичния дълг достигнаха исторически върхове; застаряващо население, което ще срине нашите пенсионни и здравни системи, ето Ви три. В годините преди финансовата криза от 2008 г. аз правилно прогнозирах, че нашите опасни цикли на бум и срив ще доведат до пълен икономически срив. Страхувам се, че ще се сблъскаме отново с тази перспектива.

Ето как би изглеждала икономическата криза този път. Глобална рецесия, която ще бъде тежка - не кратка и плитка - тъй като високите коефициенти на дълга и нарастващите лихвени проценти причиняват рязко увеличаване на проблемите с обслужването на дълга. Неизпълнение на задължения от "зомбирани" домакинства, фирми, финансови институции, правителства и държави, тъй като централните банки са принудени да увеличат лихвените проценти - а не да ги намаляват, както виждахме през последните десетилетия - за борба с инфлацията. Развитите икономики като Обединеното кралство започват да се оценяват като нововъзникващите пазари след катастрофални икономически и фискални политики, като тези от краткотрайното правителство на Тръс. Балоните на частния капитал, собствеността, рисковия капитал и криптовалутите ще се спукат сега, когато ерата на евтините пари приключи.

Но отвъд тях, нашите бурни времена ни представят по-мащабни геополитически мегазаплахи за начина ни на съществуване. Глобалната реакция срещу либералната демокрация и възходът на радикални, авторитарни партии от крайно дясно и ляво се дължат отчасти на рязкото нарастване на неравенството в доходите и богатството. Работниците се чувстват изоставени, докато елитите печелят богатство и власт. Това ще се влоши със загубата на работни места, не поради търговията и миграцията, а защото изкуствения интелект, роботиката и автоматизацията ще доведат до постоянна технологична безработица. Оставено без контрол, това със сигурност ще доведе до идването на власт на още по-опасни, агресивни, популистки режими.

Нещо още по-спешно - конфликтът в Украйна увеличи риска от подновяване на студената война между Запада и сили като Китай, Русия или Северна Корея. Нарастващото напрежение между САЩ и Китай относно Тайван достигна връх през последните месеци и може да ескалира още повече. Постоянният риск от конфликт между Иран и Израел все още може да дестабилизира всички ни.

И накрая идва най-неотложната, най-реална мегазаплаха: глобалната климатична криза, която ще причини неописуеми, необратими икономически и природни бедствия, ако продължи да бъде игнорирана. Те вече са на вратата ни, разбира се. Само тази година природните бедствия доведоха до милиони климатични бежанци. Суши и горещи вълни обхванаха Индия и Пакистан, Субсахарска Африка и западната част на САЩ. Те са само знак за предстоящи събития, но великите сили правят малко, за да се справят с това - предимно думи и всъщност повечето инвестиции не са нищо повече от зелена имитация и пожелателни намерения. Това не е спешното, осезаемо действие, от което се нуждаем.

Това са само някои от настоящите зловещи признаци за много по-лоши и опасни мегазаплахи през предстоящото десетилетие - мегазаплахи, които виждам, че нашите лидери игнорират всеки ден, което ясно показва, че относителното спокойствие от последните 75 години вече не е даденост.

Ето един възможен път за нашия бъдещ свят: тези заплахи се материализират и се подхранват една от друга в разрушителен цикъл, водещ до икономически хаос, нестабилност, сривове и конфликти, по-лоши, отколкото вече сме видели. Но има и друго, по-малко дистопично бъдеще: такова, в което местни и световни политици си сътрудничат за стабилни политики и решения, за да осигурят продължаването, колкото и неравномерно да е, на половин век мир и просперитет.

Важно е нашите лидери да са наясно с мегазаплахи като тези, за да могат да им намерят ршения, преди да е станало твърде късно. Докато дисфункционалната, поляризирана политика и воюващите геополитически съперничества пречат на така необходимото глобално сътрудничество, дистопичният път изглежда по-вероятен. 

Какво го очаква? Той си върви.