Украинската православна църква се противопостави на инвазията и подкрепи украинската кауза. Но защо тогава правителството в Киев ги нарича „руски агенти“ и започна да преследва свщенниците?

На 2 януари православен храм в украинска Винница беше потопен в кръв. Сутринта мъж нахлува в църквата и обръща разпятието наопаки, чупи няколко икони, хвърля хоругви на пода и накрая прерязва гърлото на свещеника с бръснач. Няколко дни по-рано в град Чорноморск енориаши от православната църква успяват в последния момент да обезоръжат мъж, който се кани да наръга свещеника с нож. В село Чечелник мъж в камуфлажни дрехи брутално пребива свещеник на улицата, като му счупва носа и крещи ругатни.

Горното има предистория. Комиците от Квартал 95 – филмовото студио, чийто съосновател е сегашният президент Володимир Зеленски – наскоро пуснаха видео, в което те обиждат нецензурно православни свещеници и публично желаят смъртта им. Видеото е пародия на новинарска емисия в стила на The Daily Show и в него се осмива църквата, а клирът е наричан „руски агенти“. Много експерти виждат директна връзка между апела на актьорите и пресните случаи на насилие.
Мишената на всички тези атаки е Украинската православна църква, която някога беше единна с Московската патриаршия, но от повече от 30 години има независим и автономен статут.

Религиозната ситуация в модерна Украйна е сложна. Страната се смята за православна от 988 г., когато епископи от Константинопол покръстват тези земи, които по това време са владение на Киевска Рус. Руската православна църква започва от Киев. Престолът на първите нейни митрополити е в Киев и едва векове по-късно е преместен в Москва. Чак в 1686 г. гръцкият патриарх поверява Киевска митрополия, която дотогава е подчинена на Константинопол, на Руската църква.

По времето на СССР Православната църква в Киев е почти унищожена, но е възстановена след падането на Съветския режим. В 1990 г. Руската църква дарява пълна административна независимост на своите украински епископи под името Украинска православна църква. Въпреки че мнозина я наричат „Московски патриархат“ по инерция, тя е напълно независима структура по отношение на управлението си. Украинската православна църква избира предстоятеля и епископите си сама, без връзка с Москва. В официалното ѝ име няма „Московски патриархат“.

Появата на независима Украйна през 1991 г. и активизирането на украинския национализъм довеждат православната общност до сътресения. Филарет, управляващият епископ на Украинската православна църква (УПЦ), се отцепва от църквата с помощта на новата украинска власт и основава нова църковна структура, която нарича Украинска православна църква, Киевски патриархат (УПЦ-КП). Няколко други свещеника основават друга структура, Украинска автокефална православна църква (УАПЦ).

Православният свят никога не е припознавал тези структури. Факт е, че в православната църква съществуват много стриктни правила, наречени канони. През 1992 г., заради извършените от него църковни престъпления, Филарет е лишен от епископско достойнство и от него е снета божествената благодат при извършване на църковните тайнства. Макар че Филарет продължава да извършва ръкоположения, кръщенета и църковни венчавки, тези тайнства са недействителни.

Епископите, като всички хора, живеят в модерния свят и са засегнати от външните влияния. Точно това се случи и с Константинополския патриарх Вартоломей.

През 2018 г. мултимилионерът и тогавашен президент на Украйна Петро Порошенко отиде в Истанбул при патриарх Вартоломей и изиска документи за легализиране (томос) за непризнатите украински църкви – УПЦ-КП и УАПЦ. В същото време върху УПЦ беше оказан натиск да се присъедини към тези отцепнически структури.

Причината за активността на Порошенко беше проста. Той се готвеше за президентските избори през 2019 г. и програмата му беше закодирана в три думи: „армия, език, вяра“.

Поради това, в края на 2018 г. Вартоломей отмени акта от 1686 г., с който Киевската митрополия е прехвърлена на Руската църква. Той възстанови Филарет в свещенически сан и ретроактивно припозна всички ритуали, извършени от анатемосания митрополит. Двете църкви бяха обединени под името Православна църква на Украйна (ПЦУ) и ученикът на Филарет Епифаний бе избран за глава на ПЦУ. Съборът за обединяването се председателстваше от Порошенко, като император Константин.

По това време Украинската православна църква беше два пъти по-голяма от Православната църква на Украйна. Милиони украинци в цялата страна смятат себе си за енориаши на УПЦ. Това обаче не притесни нито Вартоломей, нито Порошенко. Последният започна да прилага кампания чрез медиите, в която УПЦ беше наричана „Московската църква“, а ПЦУ „Украинската“, въпреки че и в двете деноминации има само украинци. Властите уредиха „преминаване“ на църковните общности от УПЦ към ПЦУ. На тези срещи за преминаване бяха поканени всички – католици, протестанти, атеисти – въпреки факта, че според закона само членове на православната общност имат право да гласуват. Новините през 2019 г. бяха пълни със снимки и видеа, на които вратите на различни храмове бяха разбити с лостове или отрязани с ъглошлайф.

Ако мислите, че Съединените щати са стояли настрана, когато всичко това се разиграваше, грешите. Държавният департамент и политици и от двете партии положиха усилия за промотиране на новата църква. Два месеца преди създаването на ПЦУ в 2018 г. Филарет и Епифаний се срещнаха в САЩ с Джо Байдън, който изрази благодарността си за работата им. Посланикът за религиозен мир към Държавния департамент Самюъл Браунбек, държавният секретар Майк Помпео и специалният представител за Украйна посланик Курт Волкър изразиха подкрепата си за този проект.

Веднага след създаването си, ПЦУ получи официални поздравления от Държавния департамент и от посолството на САЩ. В същото време посланик Браунбек и американският посланик в Гърция Джефри Пайът, който беше посланик в Украйна от 2013 до 2016 г., посетиха църковни лидери и Атон, за да настояват признаване на ПЦУ. Посланик Волър и секретарят Помпео се срещнаха с Епифаний множество пъти. Всички факти сочат, че промотирането на ПЦУ беше част от американската политика в Украйна.

Тази политика обаче почти се провали, когато комикът Володимир Зеленски неочаквано стана президент на изборите в 2019 година. Той веднага заяви, че няма намерение да се меси в делата на църквите. По време на кампанията той осмиваше църковните козове на Порошенко в предизборните дебати и комично се преструваше, че бърка томоса за ПЦУ с термос (тези думи имат сходно звучене и на украински).

За известно време изглеждаше, че заграбването на храмове на УПЦ е свършило. Църковният конфликт в Украйна беше замразен и бе установен крехък баланс. Руската инвазия в Украйна обаче, наред с подкрепата на църковните власти на Руската църква в Москва за тази инвазия, промениха всичко. Заграбването на храмове на УПЦ се възобнови, извършвано от радикални сили, без участието на централното правителство. И това беше само затишие пред буря.

За първите шест месеца на войната Зеленски и украинските власти изтъкваха, че УПЦ е украинска деноминация, която изцяло взима страната на народа си. В края на 22ра това претърпя обратен завой. Централните власти предприеха репресии срещу УПЦ. В сравнение с тях, методите на Порошенко изглеждаха като детска игра.

Катедрали и манастири бяха обискирани от офицери на Украинската служба за сигурност, които докладваха, че са намерили доказателства за сътрудничество между епископи и свещеници на УПЦ с врага. Тези открития често бяха нелепи. Агентите по сигурността показваха снимки на детски библии, молитвеници, стари литургични книги, архивни колекции от вестници и списания, съдържащи думата „руски“ и рождественски и великденски служби на Руския патриарх. В случаите, в които нямаше какво да се намери, специалните служби поставяха сами компрометиращи доказателства.
Например, в храма на село Хлинск, близо до Ривне, тайните служби поставиха „вражески“ листовки, докато свещеникът е бил зает да купува коли за украинската армия с пари, събрани от енорията му. „Получих обаждане от предстоятеля, който каза, че не го пускат в храма. Хората от службите за сигурност сами претърсваха храма, след което повикаха предстоятеля, заведоха го до склада, откъдето извадиха два пакета с листовки, които сами са сложили там, защото няма как да е имало материали с такова съдържание в нашия храм“, разказа ни вторият свещеник Васил Начев.

Действителните подробности за тези обиски на практика са неизвестни за украинците. Вместо това, широко се отразява във всички медии, че специалните служби откриват множество доказателства за сътрудничество с врага в църквите на УПЦ. По този начин УПЦ се представя като враг в украинското общество, последствията от което описахме в началото.

Журналистът от Fox News Тъкър Карлсън оцени ситуацията точно: „Тайната полиция на Зеленски прави набези по манастирите из цяла Украйна, дори и в метох, пълен с монахини, и арестува десетки свещеници, без каквито и да било оправдани причини и в ясно нарушение на Украинската конституция, която вече няма никакво значение. По този повод администрацията на Байдън не каза нищо. Нито дума. Вместо това, продължиха да натискат данъкоплатците за изпращане на още долари на Зеленски.“

Карлсън е абсолютно прав. Президентът, в нарушение на украинските закони, налага санкции на украински епископи и отнема украинското гражданство на други епископи, въпреки факта, че това открито противоречи на конституцията.
Ситуацията е още по-абсурдна, защото УПЦ прави всичко, за да помогне на народа си в тази несправедлива война. Според официални данни църквата оказва огромна подкрепа на армията, на евакуирани хора и на нуждаещи се. Помощта за армията е достигнала почти 1 милион долара, а 180 тона хуманитарна помощ са доставени за въоръжените сили на Украйна – впечатляващо, предвид факта, че хората в Украйна съвсем не са богати и даренията им в храмовете са много оскъдни. В допълнение, на събора на УПЦ през май 2022 г. бяха приети множество решения за прекъсване на каноничните духовни връзки с Руската православна църква.

Изглежда обаче, че Зеленски е решен напълно да постави извън закона и да унищожи Украинската православна църква. На 20 януари в парламента бе внесен законопроект за забрана de facto на УПЦ. Вносителят на закона не е обикновен парламентарист, а министър-председателят Денис Шмихал. Това бележи връщане към една срамна епоха, когато държава в центъра на Европа възнамерява да потъпче религията на собствения си народ.

от Йевхен Херман - псевдоним на журналист от Киев
Източник: Тhe Аmerican Сonservative