Първоначалното усилие да се помогне на Украйна да се защити се превърна в маниакален стремеж за нанасяне на поражение на Москва, което обаче не е реалистично да се случи.

Войната в Украйна бързо се приближава към първата си годишнина. Има надеждни сведения, че този петък ще дойде неприятният повратен етап на мащабна ескалация на руската зимна офанзива.

Украинският президент Володимир Зеленски описа ситуацията на фронтовата линия като „трудна“, отбелязвайки, че руснаците атакуват по множество оси на изток и юг. Олексий Арестович, който до скоро служеше като един от топ съветниците на Зеленски, беше по-недвусмислен: „Аз вече не съм официално лице, мога да говоря каквото искам. Може всички да мислят, че ние гарантирано ще спечелим войната, но това е доста невероятно“, каза той в интервю.

Този мрачен обрат може и да е изненадващ за голяма част от западната публика, на която беше казвано без никаква уклончивост през последните единадесет месеца, че Украйна печели. Човек трудно може да прегледа новините, без да попадне на поредната статия, обикновено препечатана от украинска медия или цитираща украински официални източници, в която се разказва, че руските сили се разпадат по шевовете и се провалят по всички фронтове, мобилизираните войници се предават на тълпи, и са им дадени оръжия, които не могат да стрелят, Москва е била или е на ръба да бъде смазана под санкциите, а напоследък също и че времето е на страната на Украйна.

Но онези, които са изследвали конфликта от зараждането му, могат ясно да видят, че нещо се е променило. Безгрижните прокламации от 2022 г. внезапно отстъпиха място на по-тревожна, дори песимистична реторика.

Американският секретар по отбраната Лойд Остин призна през януари на конференция във въздушната база Рамщайн, че Украйна има много малък прозорец, за да организира ефективна контраофанзива. „Ние имаме прозорец, между сегашния момент и пролетта, когато те ще започнат операцията си, контраофанзивата си. Това не е много време и ние трябва да сглобим правилните възможности“, каза той.

Западната коалиция срещу Русия е изправена пред сериозни предизвикателства в усилията си да събере достатъчно способности, за да поддържа украинските военни усилия, както става ясно от все по-паническите изявления на топ политици. „Ако не изпратим военно оборудване на Украйна през идните седмици, Путин може да спечели. Той може да спечели и ние не знаем къде ще спре“, каза полският президент Анджей Дуда пред Фигаро.

С риск просто да отбележа очевидното – това не звучи като публично послание от хора, които са уверени в изгледите за неминуема украинска победа. Не само, че времето очевидно не е на страната на Украйна, но сега ни се съобщава, че Киев може да изгуби в рамките на няколко седмици, ако не се вземат драстични мерки.

Трудно можем да омаловажим драстичната промяна в тона на западните коментари само през последните няколко месеца. Как стигнахме до тук и накъде води това? Както и при другите зле замислени външнополитически начинания през последните няколко десетилетия, трагедията, разиграваща се в Украйна, беше напълно предвидима.

Първоначалният отговор на Запада на инвазията от 24 февруари 2022 г. беше да се обезкърви Русия както чрез санкции, така и на бойното поле, в опит да се осигурят възможно най-добрите условия на масата на преговорите. Но тази цел беше почти веднага отменена от огромна промяна в мисията.

Одързостени от руските гафове в началните етапи на войната, някои политици и коментатори от западните столици заключиха, че Украйна може да спечели напълно. „Разбира се, че могат да спечелят“, каза говорителят на Пентагона Джон Кърби през април. „Доказателството е тъкмо в развитията, които наблюдавате всеки ден... абсолютно могат да спечелят.“ Украйна е в готовност да победи толкова решително, продължаваха те, че резултатът може да бъде не само смяна на режима в Москва, но и разпадане на руската държава.

И така, първоначално скромното усилие да се помогне на Украйна да се защити се превърна в зле обмислен стремеж Украйна да бъде използвана, за да се нанесе съкрушително поражение на Москва.

Каква е ползата от политиката на Белия дом в Украйна една година по-късно? Преждевременните прокламации на финансовия колапс в Русия не се материализираха, а дълготрайният ефект от западния режим на санкции остава в най-добрия случай двусмислен.

Няма въпрос, че руските сили понасят значителни загуби в Украйна, но не е очевидно, че латентната военна сила на Русия е необратимо влошена от 24 февруари насам. Руската военна машина бързо увеличи производството на ключови оръжия и предприема стъпки за увеличаване на бездруго значителните си човешки резерви. Макар да е трудно да се прецени дълготрайното въздействие на тези усилия, Русия вече многократно опроверга украинските и западните предсказания за неизбежно изчерпване на материалните ресурси.

Западните столици погрешно видяха тактическите победи на Украйна край Киев и в районите на Харков и Херсон като трайно стратегическо предимство. Те разчетоха грешно и причините за слабото представяне на Русия в ранните етапи на войната – което се дължеше повече на грешни политически предположения, отколкото на способността ѝ да води война, – както и силно подцениха нейната устойчива военно-промишлена продукция.

Украинският народ понася тежестта на тези сериозни грешки в преценката. Украинските въоръжени сили претърпяха тежки загуби в човешкия си резерв, украинската икономика се срина с повече от 30% само за последната година, а страната е изправена пред криза на обезлюдяване с „катастрофални“ размери. Възможно е да се твърди, че победата изглежда така, но само ако пренебрегнем ужасяващия налог на войната върху хората, които нашата намеса трябваше да спаси. Колко още месеца „победа“ ще може да понесе Украйна?

През ноември ген. Марк Мили направи оценка, че относителното преимущество на Украйна над Русия е стигнало своя връх и призова администрацията да вземе инициативата и да търси дипломатическо решение. Руснаците също дадоха сигнал в края на 2022 г., че са отворени за цялостни преговори. Очаквано, Мили беше публично отхвърлен от Киев и отречен от властите в Белия дом, чието намерение беше да следват досегашния си курс.

Москва, подобно на Мили, знае, че споразуменията трябва да отразяват фактите на терен. Малко вероятно е Кремъл сериозно да се ангажира с преговори, докато руската зимна офанзива все още трае. Шансът да се приключи тази война при най-добрите условия за Украйна и Запада може и вече да е дошъл и да е отминал, тъй като руските сили изглеждат готови да направят значителни победи през идните месеци, а ясна перспектива за стратегическа и решителна украинска контраофанзива няма.

Надеждите на Вашингтон да постигне нещо, което да може основателно да се нарече победа, или да обезпечи някаква скорошна възвращаемост на колосалната американска инвестиция в Украйна, все повече избледняват с всеки изминал месец. Става все по-очевидно за нашите съюзници, както и за противниците, че Белият дом, обвързан с опасната и лошо дефинирана идея за тотална победа над Русия, сам се притиска в ъгъла.

С бавното приближаване на войната към грозната ѝ развръзка, администрацията на Байдън ще се изправя пред все по-болезнени избори при определяне на украинската стратегия. Тя трябва да търси малкото, което може реалистично да бъде постигнато, без да засилва растящия риск от катастрофална ескалация отвъд критичната точка.

от Марк Епископос - изследовател и анализатор, кандидат за докторска степен по въпросите на националната сигурност и международните отношения.

Източник: Тhe Аmerican Сonservative