На прага на III световна война

Германия отново обяви Krieg на Русия

Берлин и Вашингтон излязоха от „Потсдам“

На 25 януари Владимир Путин каза може би най-важните думи за Европа след 1990 г.

Какво каза Путин: че Германия е била и в момента продължава да бъде фактически и юридически окупирана държава с всички произтичащи от това последици.

С една дума – ФРГ продължава да бъде окупирана държава без национален суверенитет и международна юридическа субективност, което означава, че както подписаните от нея, така и подписаните за нея многостранни или двустранни договори са нулеви.

В това число и основните договорености за Втората световна война в Потсдам, което пък означава, че Втората световна война продължава, и че срещу Русия в Украйна воюва и неонацизмът на ФР Германия. И на САЩ.

Какво каза Путин?

"След Втората световна война САЩ не са официализирали юридически края на окупацията на Германия и юридически в страната все още има американски окупационни войски. След Втората световна война тя е разделена на четири сектора – американски, английски, френски и съветски. Впоследствие Москва официално оформи прекратяването на окупационния статут, но САЩ не го направиха. И, строго погледнато, формално и юридически на територията на Федерална република има американски окупационни войски. И всъщност е така – те са много. След Втората световна война Германия никога не е била суверенна държава в пълния смисъл на думата."

Ще последват различни интерпретации на казаното от Путин, но основната е тази, за която пиша – че ФРГ не е имала и няма атрибутите на суверенна държава, което пък означава, че каквито и да било договори, които е подписвала или са били подписвани за нея, са невалидни.

Става дума преди всичко за споразумението от Потсдам от 2 август 1945 г., сложило край на Втората световна война, заменено на 12 септември 1990 г. от Договора за окончателно уреждане по отношение на Германия /т.нар. "Договор 4+2"/, който предвиждаше неутрален статут на Германия, едновременно разпускане на НАТО и Варшавския договор и т.н.

За да станат нещата още по-ясни /и сложни/ същия ден – на 25 януари, външната министърка на Германия Аналена Бербок заяви, че Европа воюва срещу Русия, т.е., че за първи път след 1941 г., Германия воюва с Русия.

Да започнем подред, т.е. от Потсдамската конференция, конференцията на Голямата тройка /17 юли – 2 август 1945 г./ в двореца Цицилиенхоф в Потсдам, за която европейските политици не са и чували, но чиито договорености са основата на мира в Европа и света до днес. Защото, заедно с Ялтенската конференция, тя беше най-важната среща в края на Втората световна война за бъдещото устройство на планетата.

В Потсдам преди 78 години се срещнаха лидерите на трите най-крупни държави на антихитлеристката коалиция от Втората световна война. /Сталин, Труман и Чърчил, който в последните дни беше сменен от Атли/.

Това беше третата им среща. Първите две се състояха в края на 1943 г. в Техеран /Иран/ и в началото на 1945 г. – в Ялта /СССР/. Целта на конференцията беше определянето на политическото и икономическо следвоенно бъдеще на Германия, завършване на войната с Япония и принципите на следвоенния свят.

Изпълнено като комюнике, споразумението не беше мирен договор според международното право. То беше заменено от Договора за окончателно уреждане по отношение на Германия, подписан на 12 септември 1990 г.

На конференцията беше окончателно съгласувана системата за четиристранната окупация на Германия, като по време на окупацията върховната власт там ще се осъществява от САЩ, СССР, Англия и Франция, всеки в своята зона.

Но най-важният проблем беше определянето на новата германо-полска граница по линията Одер – Западна Ниса.

Централно място в конференцията заеха въпросите с демилитаризирането, денацифицирането и демократизирането на Германия. В съответствие с решенията на Ялтенската конференция потсдамските договорености предвиждаха пълно разоръжаване на Германия, разпускане на нейните въоръжени сили, унищожение на монополите и ликвидиране в Германия на промишлеността, която би могла да се използва за военно производство, унищожение на национал-социалистическата партия, прекратяване на всякаква нацистка дейност и пропаганда в страната.

Тъй като Де Гол не беше поканен на конференцията, французите се противопоставиха на прилагането на Потсдамските споразумения в тяхната окупационна зона. По-специално, французите отказваха да преселят всички прогонени германци от изтока. Французите не поеха никакво задължение да спазват Потсдамското споразумение в процедурите на Съюзническия контролен съвет, по-специално съпротива срещу всички предложения за установяване на общи политики и институции в цяла Германия и всичко, от което се страхуваха, че може да доведе до появата на евентуално обединено германско правителство.

Конференцията в Потсдам присъди на Полша река Одер като нейна западна граница, цялата зона на изток от нея (с изключение на анклава Калининград), включително Померания, повечето от Източна Прусия и Данциг под полска администрация.

От 78-годишната перспектива от всички потсдамски решения именно това има най-голямо влияние върху историята не само на Германия и Полша, но и на цяла Европа.

Полша беше "пренесена" 300 км на Запад, ликвидирани бяха основите за териториалните спорове със съседите на Изток, редуцирана беше немската територия с 25 процента с пренасяне на тежестта от Прусия към Вестфалия и Надреня.

Немското население, останало в Полша, Чехословакия и Унгария, беше преселено на Запад.

Конференцията потвърди предаването на СССР на Кьонингсберг, заедно с една трета от Източна Прусия, на чиято територия беше създадена Калининградска област.

В навечерието на конференцията стана и първият опит с ядрено оръжие на САЩ с цел шантажиране на Сталин – на 24 юли 1945 г. Труман съобщи на Сталин, че САЩ "сега имат оръжие с необикновено разрушителна сила". Според спомените на Чърчил, Сталин само се усмихна без да се интересува за подробностите. От това Труман и Чърчил направиха извода, че Сталин нищо не е разбрал и не е в курса на нещата. Но същата вечер Сталин заповяда на Молотов да говори с акад. Курчатов да ускори работите по съветския атомен проект.

Що се отнася до Европа – тя дължи днешните си следвоенни граници /с изключение на разпадането на СССР/ именно на Сталин. Това е истината. САЩ и Англия приеха в Потсдам предложенията на Сталин – Труман с голямо безразличие, тъй като имаше други проблеми на главата, а Чърчил с голямо нежелание. На Сталин и днешна Полша дължи своите следвоенни граници, като неговото предложение беше много по-щедро от предлаганите от западните съюзници.

В края на 1943 г. Сталин прие умерените искания на Чърчил в Техеран, но през лятото на 1944 г. промени мнението си. Рискуваше много. Правеше невъзможно евентуалното съветско-немско сближаване или помирение. Или пък считаше, че новата западна граница на Полша е максималната, до която може да стигне влиянието на СССР. За това може да свидетелства и съгласието му за условния характер на потсдамските решения за границата на Одер и Ниса, като окончателното решение беше оставено за бъдеща мирна конференция, която не се състоя.

Полският лидер Гомулка излезе с предложението полско-съветският договор от април 1945 г. да бъде допълнен с таен протокол, гарантиращ трайна позиция на СССР по въпроса за границата. Сталин в началото не се съгласи, каза да се изчака, но след неговата смърт през 1953 г. Берия и след това Хрушчов сондираха шансовете за неутрализиране и пацифициране на ФРГ срещу евентуални гранични корекции.

Това накара Гомулка да търси двустранно полско-немско споразумение за границата на Одер и Ниса. Постигна целта две седмици преди да падне – през декември 1970 г.

Не е чудно защо днешните историци мълчат, че именно полските комунисти, ръководещи ПНР, успяха не само да усвоят западните земи, но и да защитят тяхната полска принадлежност, което беше потвърдено от договорите с двете немски държави – с ГДР през 1950 г., и с ФРГ през 1970 г.

Потсдамската конференция беше явна манифестация на хегемонията на великите държави в международните отношения. За първи път от ХІІІ век голяма война в Европа завърши без мирен договор между победителите и победените. Такива договори бяха подписани с европейските съюзници на хитлеристка Германия през 1947 г. Но за Германия великите сили предпочитаха да решават без договор. Това положение продължи до 1990 г.

Договорът, окончателно регулиращ немския проблем, беше оформен през лятото на 1990 г. в Бон и Париж и подписан в Москва от четирите окупационни сили и двете немски държави – ФРГ и ГДР /конференцията 4 + 2/.

Но ФРГ нямаше пълен суверенитет. За обединяването им беше необходимо съгласието на победителите във Втората световна война. Нямаше и мирен договор.

Съседите на германия, в това число Чехословакия и Полша, искаха многостранна мирна конференция, като онази от 1919 г. Но "силните на деня" кооптираха само Франция. Варшава и Прага получиха "утешителна награда". Изслушаха ги на едно от заседанията.

Но и между "големите" имаше противоречия. САЩ искаха бързо обединяване на ФРГ и ГДР. Франция и Англия искаха да изчакат.

И тук Горбачов поднесе най-големият подарък на Кол. Съгласи се с всичко, в това число и с изтеглянето на могъщата Западна групировка на Съветската армия от ГДР. Поиска само ФРГ да го финансира.

Това предопредели резултатите от "конференцията 4+2" в Париж. Договорът "За окончателно регулиране на проблема с Германия" беше подписан през септември 1990 г. в Москва. Но подписваха някаква хартийка без юридическа стойност. На Горбачов бяха обещали, че Германия ще излезе от НАТО, че НАТО ще се разпусне едновременно с Варшавския договор, че СССР ще спечели от обединяването на Германия най-малко 100 милиарда долара. Горбачов се съгласи с… 8 милиарда.

Кол обещаваше и други неща. Че в нова Германия ще обкръжат със специални грижи няколко десетки хиляди хора от ГДР, които знаеха руски език и ще ги използват за бъдещото сътрудничество със СССР. Удържа на думата си само по отношение на бившата източногерманска комсомолка Ангела Меркел, която стана канцлер на Германия и разговаряше с Путин на двата езика.

Но от тези обещания останаха само думите. Германия остана в НАТО. Пактът стигна до границите на Русия. Резултатите от Втората световна война, Ялта и Потсдам бяха зачеркнати въпреки десетките милиони жертви, дадени от народите на СССР и Източна Европа.

Едно нещо е сигурно. Никога никъде – и на Изток, и на Запад – нямаше никакви планове и надежди за обединяването на двете Германии. Нямаше никакви планове да се "дава" ГДР на ФРГ.

Последваха разкритията с така наречения канцлеракт между ФРГ и САЩ, според който ФРГ продължаваше да е окупирана държава. Той поставя и до днес под въпрос легитимността на самото обединяване на двете немски държави и анексирането от ФРГ на ГДР.

Става дума за секретния документ, който са длъжни да подписват всички канцлери на Федералната република Германия и да признават неговите положения.

Ако е така, дали въобще има държава ФРГ, дали тя въобще може да съществува като субект на международното право?

Ако е така, съвременната история на света ще бъде преобърната нагоре с краката и нито един договор няма да има сила и международна валидност.

Дали това беше и най-голямата подигравка на световното задкулисие с Германия и Европа, защото и единна Европа не съществува. Както и ЕС и НАТО?

Тайният документ Канцлеракт принуждава всяко немско правителство да действа в полза на западните страни-окупатори на западната част на следвоенна Германия.

Документът е част от тайния държавен договор от 21 май 1949 г., с помощта на който съюзниците си гарантират и пълен контрол над медиите на Федералната република до 2099 г.

Канцлерактът е документ, който е длъжен да подписва всеки немски федерален канцлер преди да положи клетва и да потвърди поетите задължения спрямо съюзниците, преди всичко САЩ.

През 2007 г. се появи книгата "Немската карта" на ексшефа на военното контраразузнаване на ФРГ Хелмут Комос. Той твърдеше, че съществува таен държавен договор от 21 май 1949 г., в който, с гриф "Строго секретно!" са изложени основните ограничения, въведени от трите западни страни победителки – САЩ, Англия и Франция, за суверенитета на ФРГ. Всеки нов канцлер преди да положи клетва е длъжен да подпише в САЩ документ, получил названието "канцлеракт". Според Комос договорът ще действа чак до 2099 г., което означава, че ФРГ е окупирана държава, без национален суверенитет и международна юридическа субективност.

Тази информация беше потвърдена и от Егон Бар, в миналото съветник на Вили Брандт, канцлер на ФРГ от 1969-1974 г. През 2009 г. Бар сподели, че Брандт е трябвало да подпише унизителни документи, ограничаващи суверенитета на ФРГ. Брандт е направил това след като е разбрал, че подобни документи преди него са подписвали трима предишни канцлери на ФРГ.

Това означава, че ФРГ е полупроекторат на САЩ, които могат да извършват от територията на ФРГ всякакви действия, които счетат за "необходими".

А това означава, че през целия период след 1945 г. до ден днешен ФР Германия, а и цяла Европа, чийто локомотив е Германия, беше окупирана от САЩ и е в позицията на васал.

Както и че цялата политика на ФР Германия след 1990 г. с изграждането на Четвъртия райх и новия поход на Изток – Drang nach Osten, беше подчинена на целите на САЩ и Англия, а именно – да сблъскат отново Германия и Русия в нов конфликт, който Германия отново да загуби. Което наблюдаваме сега в Украйна и около нея.

Да погледнем картата на Европа днес. Дали Германия не е успяла 70 години след разгрома във Втората световна война, да постигне целите, поставени още през ХIII век от Първия райх, а след това от Втория и Третия, а именно господство над балканските славяни, Централна Европа, Прибалтика и Украйна.

След преврата в Киев през 2014 г. Германия завладя последната територия, която рицарите на Тевтонския орден и привържениците на Lebensraum искаха да подчинят.

Не е ли ЕС от 2017 г. въплъщение на концепцията за единна Европа, представена от Берлин през 2015 г. – Германия, като гигантско акционерно дружество и държател на контролния пакет на акциите, разбира се под контрола на САЩ.

Това се отнасяше и за създаването на брат близнак на долара – еврото. Поводът беше контрол над печатницата на еврото от САЩ и Англия. Разпределя ги Германия, т.е. страната с чувство за вина за фашисткото минало.

Еврото е същата хартийка без покритие като долара. Обезпеченията по него на теория са кредитните задължения на промишлените предприятия и банки на Европа. Но ликвидността е по-малка от напечатаната маса 300-400 пъти. Това се отнася и за базите на НАТО из цяла Европа, които пазят европейците от "заплахите", които периодично се променят – СССР, тероризма, Ислямска държава, Югославия, Русия и т.н., както и за различните цветни революции за непокорните правителства – арабската пролет се пренесе и в Европа. Италия Испания и Гърция бяха превърнати в сътрудници на временен трудов договор.

Ликвидирането на Югославия от 1991 г., признаването на независимостта на Словения, Хърватия и Македония, след това на Босна, постигнато от Хелмут Кол, не успяха да направят нито австрийците, въпреки анексирането на Босна през 1908 г., нито усташите, които през 1941 г. провъзгласиха фашистко-католическия режим в Хърватия.

След падането на Югославия и признаването на Косово през 2008 г. най-накрая бяха реализирани амбициите на Хабсбургите.

По същия начин Германия навлезе и в Прибалтийските републики и придоби зона за икономическа експанзия в Източна Европа, като това пространство се превърна в пространство на немското влияние и вече не може да бъде съпоставено с много по-слабата Франция.

Така Германия за 30 години, под аплодисментите и контрола на САЩ, без нито един изстрел се "реваншира" за двете световни войни.

Ще припомня, че още по време на Потсдамската конференция на 30 юли 1945 г. Съюзническият контролен съвет беше създаден в Берлин, за да изпълни четирите съюзнически резолюции ("Четирите D"):

Денацификация на германското общество за изкореняване на нацисткото влияние;
Демилитаризация на бившите сили на Вермахта и германската оръжейна индустрия;
Демократизация, включително създаване на политически партии и профсъюзи, свобода на словото, печата и религията;
Децентрализация, водеща до германски федерализъм.
Както виждаме нито една от тези четири "Д" не се състоя, за да се стигне до днешния ден в който Германия обяви война на Русия, победителят във Втората световна война, по заповед на САЩ.

Ако сте забелязали, специалната операция на Русия в Украйна започна със същите "четири Д" – денацификация, демилитаризация, демократизация, децентрализация. Накратко – Втората световна война не е приключила, Русия отново воюва с неонацизма, който й обяви война.

Като първи в Европа, а може би и в света, предвидихме тази еволюция преди повече от 25 години.

Без да имаме претенции за авторско право ще продължим да я следим, в рамките на възможностите, и в бъдеще.

На този фон може да се каже, че ядрената война ще започне от обеднения уран U-238

На 28 януари 14 немски бойни танкове Leopard-2 на няколко платформи влязоха в Полша на път за Украйна, за да влязат за първи път след 1941 г. на руска територия.

Едновременно от САЩ към Украйна потеглиха и 31 US-танка Abrams.

Други държави от НАТО, които ще доставят танкове на Украйна, са: Англия – 14, Норвегия – 8, Холандия – 18, Полша – 14, и т.н.

Малко по-рано външната министърка на Германия Аналена Бербок заяви, че Европа води война срещу Русия. Ще добавим – ядрена. Защо?

Защото танковете внасят ядрена компонента на започналата война. По-точно обедненият уран, който е в техните снаряди, и в бронята на танковете.

В момента, в който четете тези редове немските танкове с кръста на Вермахта вече може да са на фронта. отговорът на Русия може да е последвал. Рискът от ескалация до ядрена война е огромен.

Реакцията на Москва беше незабавна. На същия ден – 26 януари, Константин Гаврилов, ръководителят на руската делегация в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), съобщи, че е бил инструктиран от правителството на Русия да заяви: "Ние знаем, че танкът Leopard-2, както и бойните машини на пехотата Bradley и Marder са въоръжени с бронебойни снаряди с ураново ядро /обеднен уран/, използването на който води до радиоактивно замърсяване на района, както се случи в Югославия и Ирак. Ако такива снаряди бъдат доставени в Киев, ние ще считаме това за използване на мръсни ядрени бомби срещу Русия с всички произтичащи от това последствия".

Последствията са ядрена война. Посочена е и конкретната причина.

Става дума за оръжията от обеднен уран, т.е. за нискообогатени микроядрени оръжия на бойното поле.

С тях целият Близък Изток и почти цяла Европа бяха и са унищожени от американските бомбардировки с обеднен уран по време на войните срещу Югославия и Ирак.Обедненият уран (DU) има невероятни унищожителни и дълготрайни последици. Субстанцията е високо радиоактивен материал Уран-238, който се получава като страничен продукт от процеса на обогатяването на урана.

Когато естественият уран се обогатява, по-малко от 1 процент от него се използва за гориво в атомните електроцентрали и за оръжие, но "обеднените" 99 на сто са също смъртоносни. DU е в поне 50 на сто радиоактивен, както нормалния уран, и има живот около 4 милиарда години.

Количества и от други още по-радиоактивни изотопи присъстват в DU, което го превръща в перфектния убиец.

Почти два пъти по-плътен от оловото, DU се използва в снарядите и патроните за увеличаване на тяхната пробивност. При удара той се възпламенява и освобождава микронни изотопи, които могат да бъдат вдишани или погълнати, и в тялото излъчват радиация и токсини, които ликвидират имунната система и предизвикват неврологично или физическо унищожение на органите, рак, генетични мутации.

САЩ хвърлиха няколко хиляди тона бомби и DU по време на първата война в Залива. След това във войната срещу Югославия през 1998-1999 г., и в Косово - през 2000 г.

Последиците са ужасяващи в това число и за България.

Животът на урановата субстанция е милиони години. Тя не може да бъде отстранена от тялото, причинява радиационна смърт, рак, блокирани на нервната система, израждане при децата.

В района на Близкия изток, Централна Азия и на Балканите след 1991 г. се наблюдава замърсяване на почвата и атмосферата, нарастване на раковите заболявания и смъртността.

Неотдавнашната 27-годишнина от войната на САЩ и НАТО срещу Югославия ни върна към един изключително важен проблем, който засяга България и българите, особено в западните територии по границата със Сърбия, а именно използването от САЩ на ядрени муниции с обеднен уран U-238, които нанесоха колосални поражения на България и българите със съучастието на управляващите я тогава марионетки на САЩ – Иван Костов и Петър Стоянов, позволили за американските бомбардировачи да прелитат над България за ударите срещу Сърбия.

Но именно от тези бомбардировки срещу Сърбия започна и физическият геноцид на българската нация от САЩ и НАТО.

За какво става дума.

Още преди 50 години военните специалисти направиха откритие, че уранът е два пъти по-плътен от оловото, и че ако превърнете обеднения уран в снаряд и му дадете ускорение, той за част от секундата ще пробие бетона, цимента или бронята на танка. Ударът произвежда прах от детонацията и взрив с температура 3000-5000 градуса.

Така например антитанковите снаряди произвеждат температура от 4000 градуса, ако са направени само от обеднен уран U-238. Тъй като обедненият уран не е чист 238 и съдържа известно количество U-235, PU-239 и PU-240/241, обикновено в по-малко от 7 процента чистота, това все пак е достатъчно за ядрена реакция.

Обедненият уран е източник на алфа-излъчване, радиация и на много отровни субстанции, които изгарят в наночастици, които са хиляди пъти по-малки от червената кръвна клетка.

По този начин се формира металичен газ, който хората вдишват и който се освобождава в атмосферата и може да бъде разнасян от вятъра навсякъде с огромна опасност от развитие на ракови заболявания.

Тези наночастици могат да проникнат и в организмите на бременни жени, преодолявайки бариерата между майката и детето и да увредят здравето на неродените деца, могат да проникнат и в мозъка или в кръвообращението. Всичко, което се движи около планетата, накрая пада върху нея и я Използването от САЩ на обеднен уран във войната започна още през 1991 г. срещу Ирак. Пентагонът тогава призна, че са били използвани около 320 тона муниции с обеднен уран.

Последва втора война в Ирак през 2003 г. с 2300 тона обеднен уран. Иракската нация и държавност е ликвидирана с ядрени бомбардировки.

Радиационни муниции с обеднен уран бяха използвани и срещу Югославия - 1999 г., Босна -1995 г., и след 2001 г. - в Афганистан, в Йемен, Сирия, Индонезия, Китай.

Сърбия отдавна предостави на световната общност картите на районите, където беше използван обеднен уран. Известни са и районите в Ирак, бомбардирани с уран и т.н. И пробите от почвата бяха положителни. Уран-238 беше открит и в пробите на праха, който е още по-опасен, защото радиацията му е по-силна.

В Басра - Ирак, новородени деца са с ужасяващи деформации, в тях няма почти нищо човешко. Има деца без глава или нос, с едно око или въобще без очи, с вътрешни органи извън тялото. Тези създания могат да живеят само няколко часа с ужасяващи болки преди да умрат.

Подобни открития бяха направени в Югославия и Хърватия, но бяха погребани от западните медии, защото това е военно престъпление.

Прахът от Южен Ирак например е носен на север от постоянните пустинни бури към Ебрил, където се среща с планините и не може да ги прескочи към Турция. Заради това огромни количества радиационен прах се трупат върху Ебрил, с американски ядрен отпечатък.

Много от италианските войници в Ирак или Косово развиха рак и техните семейства съдят САЩ и НАТО за компенсации между 200 000 и 1,4 милиона евро.

От немските войници в Афганистан и Косово – 100 000, около 30 процента са се разболели, въпреки че в началото нямаше признаци за това. Ражданите от тях деца имат същите токсични субстанции в техните ДНК. И това ще се предава от поколение на поколение.

Последните изследвания показват, че планетата е обвита с радиоактивен облак от обеднен уран, който причинява най-големите масови унищожения за последните 65 милиона години, след изчезването на динозаврите. 50 на сто от животинските видове на Земята ще изчезнат до 100 години. Стерилността нараства. В момента само 15 на сто от спермата на мъжете по света е нормална. (Преди 30 години беше 80 на сто).

Облакът около Земята се движи бързо, на сравнително ниска височина в тропосферата и се разнася от западните въздушни течения и от пясъчните и прашни бури.

САЩ, Англия и Израел превърнаха тази планета в радиоактивна газова камера.

Но най-ужасяващите данни дойдоха от Япония - от университета на Окинава, където изчислиха, че след 1991 г. в атмосферата на Земята са били хвърлени най-малко 400 000 бомби като тези над Нагазаки, само от използваните от САЩ бомби с обеднен уран.

Повтаряме. Това не е грешка. Цифрата е 400 000 бомби като над Нагазаки, хвърлени от американците след 1991 г., предимно в района на Близкия Изток и Балканите, в това число и над България.

Аерозолен уран беше открит даже в ледниците на двата полюса.

Ще припомним, че на 18 февруари 2006 г. в Англия се появи изследване под заглавието: "Дали използването на уранови оръжия във войната срещу Ирак е довело до заразяване на Европа". Отговорът беше положителен и беше даден от лабораторията AWE в Бъркшир, откъдето съобщиха, че високи равнища на обеднен уран са били регистрирани в атмосферата на Англия, докарани там от въздушните течения от Близкия Изток и Централна Азия. Ставаше дума за американските бомбардировки на Тора-Бора в Афганистан през 2001 г. и за бомбардировките на Ирак през март-април 2003 г. в рамките на операция "Шок и ужас".

Публикуваната тогава карта показваше едно неоспоримо нещо - преди да стигне до Англия тази висока радиация е минала и над България с такава интензивност, че реално над Балканите е била извършена ядрена бомбардировка.

Онова, което в Англия е било регистрирано като рязко нарастване на нивото на урана, се дължеше на жестоките бомбардировки в Ирак през март 2003 г., когато само през първите 24 часа на войната бяха хвърлени 1500 бомби и ракети само върху Багдад. Повечето от тях са съдържали обеднен уран. По същото време самолетите А10, използващи муниции с обеднен уран, са изстреляли 300 000 снаряда. Два дни след започването на войната на 19 март 2003 г. в Бъркшир бяха регистрирани високи радиационни нива в пет места на измерване, заради използвания от САЩ обеднен уран за производството на снаряди, куршуми и танкови брони. Експлозията на тези снаряди и ракети освобождава уранов оксид, който се разпръсква в размери от 0,5 до 5 микрона и се разнася от вятъра върху райони, отдалечени на стотици и хиляди километри.

Животът на урановата субстанция е до 1 милион години. След март 2003 г. споменатата лаборатория в Англия е била поета от фирмата на вицепрезидента на САЩ Дик Чейни - Halliburton, която отказа да публикува каквито и да било данни от радиационния мониторинг. Заради това данните за 2003 г. бяха укрити и учените ги получиха чак през 2005 г.

Използваните от САЩ бомби, ракети, снаряди и изстрели с обеднен уран са военно престъпление, тъй като нарушават подписаните и от американците Конвенция от Женева и Хага, и Женевския газов протокол от 1925 г.

Обедненият уран отговаря на дефиницията на оръжие за масово унищожение в две от трите категории. Това означава, че Буш, Чейни, Ръмсфелд, Райс, а преди тях Кисинджър, Ал Гор, Мадлин Олбрайт, Уилям Коен са военни престъпници и трябва да бъдат съдени от международен трибунал, някои от тях посмъртно.

Първите унищожителни последици от обеднения уран се появиха по време на войната в Залива през 1990-1991 г. От всичките 580 400 войници, взели участие в нея, 11 000 умряха от така наречения Синдром от Залива, а към 2000 г. 325 000 бяха трайни инвалиди. Това означаваше, че 56 на сто от всичките войници, участвали в онази воина, след нея имаха медицински проблеми.

Оттогава обедненият уран беше използван в Афганистан, на Балканите и отново в Ирак. Сега ще го използват в Украйна.

Първите оръжия с обеднен уран се появиха още през 1968 г. и бяха използвани от Израел през 1973 г., под американски инструктаж, в Йомкипурската война срещу арабите.

Предполага се, че за периода 1974 - 1999 г. поне 32 щати на САЩ са били заразени радиоактивно от производството и разполагането на муниции с обеднен уран. Живеещите в проучваните райони са се разболявали от ендометриози, левкемия, рак. В района на Близкия Изток, Централна Азия и на Балканите след 1991 г. се наблюдава трайно замърсяване на почвата и атмосферата.

За ядреното замърсяване на Англия от Ирак се разкриват нови факти. По време на бомбардировките на Ирак през 2003 г. въздушните течения, генерирани от атлантическото ниско налягане и синоптичните условия в Северна Африка за периода 19-22 март, са разнасяли радиацията към Европа, като в почти центъра е била и България.

Публикуваната тогава карта показваше, че преди да стигне до Англия тази висока радиация е минала и над България с такава интензивност, че реално над Балканите е била извършена ядрена бомбардировка, но най-силно беше засегната Северозападна България, въпреки че това беше укрито от Кобургготски - Паси. Най-лошото е, че тогава въздушните течения бяха не само към западните, но и към централните и южни райони на България.

***

Връщаме се към началото и немските и американски танкове за Украйна с техните снаряди и брони от обеднен уран.

Вероятността за ядрен обмен и директна ядрена война стана много реална. САЩ и НАТО имат боеприпаси с обеднен берилий и обеднен уран, които се използват като "бронебойни" и "разбиващи бункери", на които ще се спрем в следващи броеве.

DU се използва от армията на САЩ в 120 мм или 105 мм оръдия, използвани в танка M1 Abrams.

Съдържанието на DU в различни боеприпаси е 180 гр в 20 мм снаряди, 200 гр в 25 мм, 280 гр в 30 мм, 3,5 кг в 105 мм и 4,5 кг в 120 мм пенетратори. DU е бил използван в средата на 90-те години в САЩ за направата на ръчни гранати и противопехотни мини.

ВМС на САЩ използваха DU в своите 20 мм оръдия Phalanx CIWS, но в края на 90-те години преминаха към бронебойни волфрамови оръдия.

Какво е уранова броня? Това е нещо като бутер-тесто. Там, където стоманата е отвън, има алуминиева обвивка, която обвива въглерод (по-точно атомен графит) с обеднен уран от двете страни. И такива слоеве могат да бъдат разположени един след друг в няколко слоя.

Но по-често те се поставят в шахматен ред, за да се постигне максимална здравина, и под различни ъгли на изстрелване. И минимално тегло.

Когато снаряд (кумулативен или подкалибрен) удари, той преминава от по-малко плътен слой (стомана) към слой, който е по-труден за „пробиване и преминаване". Снарядът изразходва два пъти повече енергия, за да преодолее този слой. И следователно, условно, такава броня може да се счита за два пъти по-силна от обикновено.

Една от характеристиките на американския танк Abrams е наличието на бронирани плочи, които съдържат обеднен уран.

Но урановата броня, въпреки добрата си издръжливост има своите недостатъци.

Плътността на обеднения уран е около 1,7 пъти по-голяма от тази на оловото и следователно е по-тежка. Поради голямата маса на такава броня, тя се използва само в предната част на кулата и предната част на корпуса.

Това означава, че, даже унищожени, в Украйна тези танкове ще изпълнят своята роля - на ядрено оръжие.

Заради което тези "Леопарди" и "Ейбрамс" няма да стигнат до Украйна и до фронта. Иначе ще последва това, за което Берлин и Вашингтон бяха предупредени.

Има и още нещо важно за танковете. В Украйна мостовете издържат основно до 40 тона, има и до б0 и даже до 80, но са малко, и са много тесни.

Носещата способност на почвата не позволява на танковете на НАТО да се движат свободно из европейската част на Русия, особено в кални условия, само в сухи, в студено време, но дори тогава не навсякъде, дори и на грунтове.

Танковете на НАТО са по-скоро за отбрана, защото са тежко бронирани за тази задача и са за маршрути, по които има мостове с товароносимост над 60 тона.

И така, Leopard-2 от старите модификации от А1 до А5 тежи 50 - 59,5 тона. Но по-късните модификации на А5 могат да тежат 62 - 63 тона с допълнителна броня и специално оборудване. Това е цялата тайна на големия танк на НАТО.

Основната бойна модификация на А6 вече е под 65 - 68 тона или повече, a А7, най-новата, тежи повече от 72 тона. (Abrams 65 - 68 и повече, Challengers 2 - 68 - 72 и повече).

От което следва очевидният извод - да се доставят масово нови западни танкове в Украйна - няма особен смисъл.

Друг е въпросът, ако танковете предварително са обречени на унищожение. Те и техните унищожени муниции с обеднен уран ще изпълнят задачата - да оставят радиация за хиляди години.

от Красимир Иванджийски, Строго секретно 

 

   

ядрена война срещу Русия с този ОУ. Това е нов начин да се намали броя на белите. Чакаме пак да се наамеси Китай .