Тази дата е епогеяят на антифашистката борба у нас, която винаги е била неразделна част от световната съпротива на милиони честни хора срещу нацисткото мракобесие. Прекалено много борци за свобода не успяха да доживеят този светъл ден – загинаха изтезавани по затвори, концлагери и при неравностойи сражения с родната фашистка измет. Вечна памет на тези наши герои! А тези, които оцеляха звертсвата празнуваха 9–ти септември и като свой втори рожден ден, на койте през далечната 1944 г. те отново се завръщат  сред живите. Вечна слава и на тях!

С всяка изминала година остават все по-малко съвременници на онзи 9 септември преди 80 години, който дойде благодарение на ентусиазма и самоотвержената борба на хилядите млади хора, които изповядваха идеалите на Левски и Ботев, идеала за чиста и свята Република. Това бяха работници, селяни, интелектуалци, студенти, ученици, комунисти, безпартийни, патриоти. Това бяха достойни, верни синове и дъщери на майка България, които не се примириха с омразната монархофашистка власт, довела страната ни до две национални катастрофи.
Девети септември е завършекът на антифашистката борба у нас, която винаги е била неразделна част от световната съпротива срещу хитлерофашизма, милитаризма и монархофашизма. Участниците в тази борба изпълниха достойно своя дълг пред историческото време, пред народа и човечеството. Този ден постави началото на ново народно управление, което имаше за задача да изгради по-справедливо общество, лишено от експлоатация и насилие, общество на социално равенство. Девети септември е не само Ден на Свободата, но и ден на сбъднатите надежди и мечти на много поколения българи. На този ден у нас победи истинската демокрация, защото правителството на Отечествения фронт е първото истинско демократично правителство в новата история на страната. Този факт е неоспорим и само хора, лишени от чувство за историческа справедливост, могат да го оспорват и отричат. Все повече млади хора отсега нататък ще търсят причините и истината за този ден, защото народ, лишен от историческа памет, не може да върви напред, да има прогрес, да има национално самочувствие.
Хората, извоювали славата на Девети септември, няма от какво да се срамуват.

Българските антифашисти трябва да бъдат горди

със своето участие в борбата срещу нацизма, заедно с всички прогресивни сили в света, обединени в антихитлеристката коалиция. Затова Девети септември е техният празник, най-скъпият и най-човешкият. Това е празник, който макар и заличен от официалния календар, ще остане завинаги в паметта на народа ни!
И ако в най-новата ни история тази дата е заклеймявана, обругавана и охулвана от нашите опоненти, то ние, българските антифашисти, сме призвани да я съхраним за историята. Няма страна в света, която със закон да обяви част от своето историческо минало за незаконно, така както направи преди десетина години СДС в парламента.



Днес определени среди се опитват да отрекат историческото значение на 9 септември. Отрича се най-напред значението му на ден на победата над фашизма. Използван е доводът, че в България не е имало фашизъм.

В България имаше фашизъм и то жесток и безскрупулен.

Той се прояви най-напред в законодателството. В България бяха приети типичните за фашизма расистки закони. Законът за защита на нацията бе пряка заемка от немсконацистките расистки закони. Евреите бяха подложени на безчовечно преследване. Те бяха прогонвани от своите домове и пращани по лагери. Над 11 хиляди евреи от Беломорието и Тракия, които тогава се намираха под българска юрисдикция, бяха предадени на немците и изпратени в лагерите на смъртта. От всички тях се върна жив само един.

Фашизмът се прояви и в кървавия Закон за защита на държавата (ЗЗД) на основата на който хиляди бяха осъдени на смърт, много от които екзекутирани на бесилото или чрез разстрел както великият поет Вапцаров и достойният български генерал Заимов. Родният фашизъм се се проявяваше и в забраната на партии, а политическите противници бяха подлагани на жестоко преследване. Без съд и присъда бяха избити стотици партизани и ятаци, запалени и изгорени бяха и къщите им, а антифашистите преминаха през ада на затворите и концлагери.
Фашистката природа на държавната власт намери категоричен, неподлежащ на оспорване израз и в обстоятелството, че България стана съюзник на нацистка Германия, която беше водещата фашистка държава.

Лъжедемократите и наследници на фашистките изверги у нас днес се опитват да отрекат и общонационалния характер на 9 септември. Той бил дело на комунистическата партия. Това е също невярно.

Доколкото фашизмът бе опасност за цялата нация, борбата срещу него бе общонационална задача и в нея се включиха всички действителни патриоти – комунисти, земеделци, социалдемократи, звенари, радикали, буржоазни демократи, безпартийни. Вярно е, че Комунистическата партия бе водеща сила. Тя даде и най-много жертви, но това обстоятелство не отнема общонационалния характер на победата на Девети септември.

Нека припомним, че на 9.9.1944 г. държавната власт бе овладяна не от Комунистическата партия, а от Отечествения фронт – широка коалиция, в която бяха представени четирите най-големи по онова време партии: БРП (к), БЗНС “Ал.Стамболийски” (известен още и като “Пладне”), БРСДП и Политическият кръг “Звено”. По-късно към ОФ се присъедини и Радикалната партия. В правителството комунистите съвсем не бяха мнозинство – те имаха само една четвърт от 16-те министерства. Представители на БРП(к) в МС бяха Добри Терпешев, Антон Югов, Минчо Нейчев и д-р Рачо Ангелов; БЗНС “Ал.Стамболийски” участва в правителството на ОФ също с четирима министри – Никола Петков, Асен Павлов, Борис Бумбаров и Ангел Держански. БРСДП бе представена с двама души – Димитър Нейков и Григор Чешмеджиев. Солидно представен бе и Политическият кръг “Звено”: Кимон Георгиев, Дамян Велчев, Петко Стайнов и Станчо Чолаков. При това “Звено” имаше някои от най-важните министерства: Кимон Георгиев бе министър-председател, Дамян Велчев - министър на войната, проф. Петко Стайнов – министър на външните работи. В правителството намират място и двама безпартийни – Димо Казасов като министър на пропагандата и проф. Петко Стоянов като министър на финансите.



Общонационалният характер на делото на 9 септември намери категоричното признание на всички големи личности от онова време.

Във в. “Народно земеделско знаме” от 9 септември 1946 г. Никола Петков в статията “Делото на 9 септември е народно дело“, пише следното: ”Наистина голяма историческа дата. Цели двадесет и една години българският народ се бори, за да я осъществи. На 9 септември 1944 г. българският народ – земеделци, работници и народнически интелектуалци, събори фашистките управления, личните режими и монархията и тури край на дворцовата външна политика, която бе обвързала България към тевтонската колесница и направи три национални катастрофи... Делото на 9 септември е народно дело.”
Тази статия е писана две години след 9.9.1944 г., т.е. когато Н. Петков е вече в опозиция на правителството. Конфликтът, в който се е оказал с Отечествения фронт, не му пречи да даде обективна оценка на тази историческа дата.

9 септември постави началото на качествено нова обществено-икономическа система, в която основната ценност са не парите, не имуществото, а човекът, човешката личност. Докато парите при капитализма са превърнати в основна ценност и цел, то при социализма са единствено и само средство. Цел е човекът, неговото развитие в съответствие със социалната му същност. Социализмът осъществява – в границите, определени от природата – възможно най-висока степен на равенство. Всички имат относително равно отношение към средствата за производство. Никой никого не експлоатира, никой никого не поставя в икономическа зависимост. Социализмът осигурява на всеки човек условия за труд и по този начин - условия за неговото развитие, доколкото именно в труда и чрез труда човекът е в най-голяма степен човек. Социализмът означава освен това мир и братство на народите. Създавайки относително равното отношение към средствата за производство, той отнема и основанието едни хора да убиват други хора. Човек за човека е не вече вълк, а именно човек, който има същите естествени права, които има всеки друг човек – правото на живот, на здраве, на хляб, на щастие. Това, което човек иска за себе си, това той иска и за другите.
В течение на 45 години ние строихме социализъм. Можем с гордост да заявим, че

постигнахме извънредно много

В редица направления нашата промишленост достигна европейско и дори световно равнище. Нашето земеделие, поставено на кооперативни начала, завладя високи върхове. За науката, културата и изкуството настъпи истински златен век. Народът ни заживя в мир и труд. Нямаше безработни, нямаше гладни. Образованието и здравеопазването бяха напълно безплатни. Престъпността бе сведена до минималните си размери, нямаше поръчкови убийства, нямаше наркомания, нямаше проституция. Нека при това не се забравя, че своята съзидателна дейност ние започнахме от едно равнище далеч под нулата. В продължение на 4 години България бе тотално ограбвана от Хитлеристка Германия, икономиката ни бе разрушена, трябваше да плащаме и милиарди долари репарации. И въпреки това успяхме. Ние доказахме, че социализмът е осъществим, че той е действен обществен строй.

 

Никога повече фашизъм! Да живее България!

за "Деветосептемврийския преврат".
Може ли един преврат да направи такава революция в обществения, политически, научен, културен и преди всичко икономически живот на една държава?
Преврат?!
Или Революция?
Ами не е преврат!
Имахме развита промишленост - и лека и тежка.
Имахме цветущо селско стопанство.
След един преврат?!
А след "демократичните промени"?!
Разруха!!!
Честит празник, Ив!

Умувам, каква България би имало днес, ако я нямаше съветската "окупация", а тя бе подменена с прекрасната на вкус англо- Гръцка? Към която в Париж щеше да добави претенциите си и Югославия А и нагаждаческият държавен продукт - Румъния!
Защото, дори и с 32 хиляди жертви от участието си в антихитлеристката коалиция, сме на подсъдимата скамейка!?
Гърците щяха да повторят исканията си от Ньой- почти цяла Южна България без София, сърбите- Благоевградско и видинско, румънците - Южна Добруджа!
България щеше да е по- малка и от Берлинското княжество!?
Това щеше да е резултатът от англо- гръцката окупация
скъпи врагове на България!

Честит празник на всички които смятат че и днес ни управляват от вечно рояща партии с милионери на 135г. Която уж е забранена от Конституцията и Конституционния съд.
Лява партия обсебена от милионери които се кълнат че помагат на "слабите". Ми, те тия милионери от кого крадат тогава - Робин ''човци ли са?.
Или ние сме 40 годишен райграс.

България вървеше напред, макар с по-бързи и по-бавни на моменти темпове и далеч преди 9.9-и, 1944-а, в различните сектори и това е общопризнат и установен факт...
А непосредствено след тази дата, не се е случило нищо особено в напредъка и... Има периоди и на разрухи след нея... Макар и днешните да задминават всички предхождащи ги.
България НЕ ВОЮВА със СССР, макар и съюзница на Хитлер и строго спазваше НЕУТРАЛИТЕТ, но получи АГРЕСИЯ от СССР с които отказваше да воюва до последно, както и Япония...
Виним Хитлер за нападението над СССР, а Сталин какво направи с нас, Япония, Финландия, Румъния, балтийците?
Нима не наруши договорите?
А с проанглийските превратаджии в Югославия? Кой ги прие след разгрома и?

Категория: Политика

"Наглите руски свине през ден отправят ядрени заплахи към света, очаквайки Западът да подвие опашка и да сведе глава пред мощта на долна Руспия.

Вместо да се уплашат, обаче, САЩ без много шум обновяват ядрения си арсенал в Европа.
Нови, по-мощни ядрени бомби се очаква да бъдат доставени във военни бази в Белгия, Германия, Холандия, Италия и Турция. Тези нови бомби ще имат мощност до 50 килотона, еквивалент на три пъти експлозията в Хирошима.

Руснаците да внимават в картинката, защото ще им се наложи да придобиват тен на ядрено слънце.
Което в същност няма да е лошо, ако се замисли човек, защото така един път завинаги ще се приключи с гнусната Кочина."

Provided to YouTube by The Orchard Enterprises

На всеки километър · Коста Карагеоргиев

Каквото и да плюят днес новобуржоазните апологети, социалистическата революция продължава с нова сила след инцидентното отстъпление.

Тия,дето днес плюят оня строй са същите,дето някога лижеха на оня строй...Абе подлоги, както го каза една чужденка преди време!

Няма вода - язовирите пресъхнаха ... Последните 40год. не е построен нито един нов язовир! Съществуващите не се чистеха ... България можеше да се изхранва и отбранява! Сега всичко е разграбено или амортизирано!

точно така е, държавата ни от както се е обвързала със Запада е тотално деградирала. Нищо вече НЕ функционира нормално. Институциите са бутафорни и само опоскват данъците, които плащаме. Отвратен съм.
За да оцелее страната ни и народът трябва спешно да напуснем ЕС и НАТО, близоста с тия не ни понася до степен на самовреда и самоунижение.

Англосаксонците в прекия и колективен смисъл на това понятие, винаги са имали изконна цел да ни затрият и да ни няма и да ползват само територията. Независимо, дали България ще е Царство, нещо друго, начело на Калоян, начело даже на техен роднина, както се видя, дали ще е васална на СССР, дали ще е "просъветска", "прогерманска" или "проруска" (Царска Русия).Или дали ще е вече несъществуваща и напълно огъзила се пред тях, изпълняваща им всичко...
Тогава естествено, най-безпрепятствено ще постигнат целта си, както го правят...
Те са имали същите цели и далеч преди Русия или Германия да са фактори с чието влияние са се оправдавали да ни мачкат, защото ние сме били "негов проводник" след Освобождението...
Винаги са гледали и ще гледат да ни наврат в пъкъла, независимо дали сме начело на Цар Фердинанд, Цар Борис или Вълко Червенков...
Ама на колко киферицата е "зряла" да го схванат?

От Калоян са започнали още... Че и по-рано, ама тогава си потрошиха зъбите...
У нас всички революции, преврати, погроми, макар част от тях да са имали привидно обосновани и правдиви искания се оказаха УВИ... Техни оръдия и проводници, като цяло в крайна сметка.
Подобно е и в Русия и в Германия и в други страни, белязани за затриване от тях.
Те не само не искат да има континентална и никаква могъща сила ако не е само тяхно сляпо оръдие, а не искат и да има независима от тях страна в света, камо ли Европа...

Нека отчетем и факта, че и двамата Князе и двамата Царе не бяха оставени в мирно време дълго и на спокойствие да се разгърнат.
Все им се "подлагаше крак", а най-голям им подлагаше, силно партократско-парламентаристката Търновска Конституция, макар и с доста повече предимства от днешната.
Който и да беше "Монарх" в такава ситуация, би бил силно затрудняван и спъван да сътвори колкото би искал...
После много от постигнатото стана чрез външни дългове...