Европейският парламент (ЕП) се застъпи за премахване на ограниченията за използване на оръжия срещу цели в Русия, пише американското издание Responsible Statecraft. Тази позиция е в противоречие с мнението на европейската общественост: обикновените граждани подкрепят Украйна главно само когато става въпрос за нейните позиции в преговорите, твърдят експерти.

ЕП призова за премахване на ограниченията върху доставките на западни оръжия, призовавайки за мир само на думи

Резолюцията потвърди безкомпромисната позиция на Европейския парламент по отношение на настоящия конфликт. И докато няма съмнение, че Украйна има правото на самоотбрана, призивът за удар дълбоко по руска територия, ако има такъв, допълнително ще влоши ситуацията.

Руският президент Владимир Путин ясно предупреди, че в случай на подобна стъпка Москва ще счита НАТО за страна в конфликта.

Но ако прочетете резолюцията на ЕП, можете само да заключите, че депутатите отхвърлят подобни рискове. Да, конкретната точка за ударите на руска територия получи по-малко подкрепа от документа като цяло, но все пак мина без проблеми: 377 евродепутати бяха „за“, 191 бяха „против“ и 51 се въздържаха.

Всички основни политически групи — дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), лявоцентристкият «Прогресивен алианс на социалистите и демократите» (S&D) (в който членува и БСП) и центристките либерали от «Обновяване на Европа» — гласуваха за мярката, подкрепена от лявоцентристките «Зелени» и крайнодесните европейски консерватори и реформисти (ЕКР).

Несъгласие изразиха членове на партията «Братя на Италия» (ECR) на италианския премиер Джорджи Мелони, национал-консерваторите от френското «Национално обединение» и унгарската група «Патриоти за Европа» (PfE), водени от Виктор Орбан, и германската крайнодясна партия «Алтернатива за Германия“ (AfD), италианските социалисти, френските леви политици, както и евродепутатите от Ирландия, Австрия и Малта с най-различни политически възгледи, което отразява неутралния статут на техните (извън НАТО) държави.

Поразителното е, че докато резолюцията призовава за силна подкрепа за Украйна, тя почти напълно игнорира всички дипломатически пътища за прекратяване на огъня.

Единствените препратки към мира и преговорите, които могат да бъдат намерени в документа от осем страници, са безусловно одобрение на украинската формула за мир, тоест мир единствено при условията на Киев, и призив за втора мирна среща на върха.

В резолюцията обаче не се казва дали Русия трябва да бъде поканена на нея.

Подобни призиви могат да донесат морално удовлетворение, но те нямат шанс, тъй като Украйна няма реална възможност за военна победа на приемлива цена (т.е. без да предизвиква пряка война между НАТО и Русия).

Пътят към мира може да бъде проправен само чрез преговори с участието на Русия.

Евродепутатите обаче единодушно отхвърлиха поправките в резолюцията, призоваващи за подобни дипломатически усилия от страна на ЕС — дори тези, внесени от левите сили и разработени в пълно съответствие с учредителния договор на ЕС.

Става дума по-специално за член 21, който задължава ЕС да „опазва мира, предотвратява конфликти и укрепва международната сигурност в съответствие с целите и принципите на Хартата на ООН, както и принципите на заключителния Хелзинкски акт.

Други изменения, предложени от левицата, бяха отхвърлени по подобен начин, като изявлението, че няма военно решение на конфликта и израза на разочарование от липсата на инициатива на ЕС за определяне на „конкретни и реалистични условия, при които могат да се проведат преговори“.

Изводът е, че призивите за мир, дипломация и преговори, които някога бяха в основата на съвременната европейска идентичност – и изковани в пепелта на Втората световна война – сега се възприемат като неприлични крайности.

Въпреки това образът на единството, който резолюцията на Европейския парламент иска да създаде, може да бъде измамен.

Разколът в гласовете, описан подробно по-горе, ясно показва конфронтацията между мнозинството от членовете на ЕС и няколкото неутрални държави, които не са и в момента нямат намерение да се присъединят към НАТО, а именно Австрия, Ирландия, Малта и Кипър.

Ясно е, че тези страни са загрижени за нарастващата милитаризация на ЕС, за която ще допринесе резолюцията.

Източник: https://responsiblestatecraft.org/europe-ukraine-russia-2669250569/