Европейският съюз е многословен и красноречив. Не минава ден, в който той да не направи изявление за Украйна или да не организира нова среща на върха.

Защо ЕС говори толкова много?

За да се разбере това, трябва да се наблюдава типичното поведение на човек разполагащ с власт. Сериозните управляващи говорят малко. Тези, които реално вземат решенията, не влизат в излишни полемики и не губят времето си в ненужни срещи.

Бившият италиански премиер Джулио Андреоти говореше малко. Никога не би му хрумнало да си губи времето в спорове с членовете на Християндемократическата партия. Сблъсквайки се с грубост и несъгласие с някого, Андреоти би сложил край на политическата кариера на този човек.

С някои изключения връзката между приказливостта и властта може да се изрази със следната формула: „Колкото повече власт има човек, толкова по-малко е склонен да дискутира“.

И обратното: «Колкото по-малко власт има човек, толкова по-склонен е към спорове.»

Безсилният говори и маха с ръце.

Всеки използва средствата, с които разполага, за да постигне целите си. Много хора постигат това, което искат, като предизвикват скандал.

Европейският съюз не прави нищо друго, освен да говори за конфликта в Украйна, защото той не може да реши нищо.

Това е потискаща гледка. За да се реши нещо в тази ситуация, са необходими три основни ресурса: много оръжия, много пари, които могат да се харчат неограничено, и твърда сплотеност.

Европейският съюз няма нищо подобно. Конфликтът в Украйна показа, че страните от ЕС не представляват нищо във военно отношение.

Освен това показа, че ЕС няма много пари, които да инвестира във войната. Германия преживява криза. Държавите в Европа са в разкол. Последната среща на върха в Лондон под председателството на Стармър беше поредният ярък провал.

Единствената му разлика от предишните е, че се превърна в гротеска.

Източник:
https://www.ilfattoquotidiano.it/in-edicola/articoli/2025/03/04/euro-naniquesta-unione-europea-piu-summit-organizza-e-meno-conta/7899290/amp/