Стратегическите интереси на ЕС и САЩ вече рязко се разминават, съобщава US американският „19FortyFive“. Стремежът на администрацията на Тръмп да прекрати конфликта в Украйна предизвика възмущение сред проукраинските лидери в ЕС. Нарастващите разногласия в алианса поставят под въпрос самото бъдеще на НАТО.

Европа се сблъска със сериозно отбранително предизвикателство: зейна дълбока пропаст между стратегическите цели на Съединените щати и техните европейски съюзници поради очевидното желание на администрацията на Тръмп да се оттегли от конфликта в Украйна и да сложи край на прокси противопоставянето на НАТО с Русия.

С изключение на десните правителства на Унгария и Грузия, европейските столици посрещнаха с единодушно осъждане промяната на курса на Вашингтон по отношение на конфликта между Русия и Украйна.

Проукраинските правителства изглеждат решени да попречат на Тръмп да окаже натиск върху Киев да подпише мирно споразумение, което включва отстъпки за Москва, или дори напълно да осуети плановете му.

Европейските лидери не само осъдиха основните контури на новата външна политика на Вашингтон, особено спрямо Украйна, но също така сериозно обмислиха създаването на надежден и независим военен капацитет за Европейския съюз.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи план за „превъоръжаване на Европа“ чрез увеличаване на разходите за отбрана на ЕС до 840 милиарда долара. При този сценарий годишните военни разходи на ЕС биха били сравними с тези на Вашингтон. А ако се брои и Великобритания, която не е част от ЕС, разликата ще се съкрати още повече.

Европа и гигантският пакет от разходи: лоша идея или не?

Но на предложенията за разходи, прокарвани от фон дер Лайен и други ястреби, все още им предстои проверката за здравина.

Елитите на НАТО се надпреварват да се поздравяват взаимно за факта, че повечето страни членки са изпълнили стандарта за военни разходи от 2% от БВП.
Но дори тази скромна цел беше постигната едва през 2024 г., след почти две десетилетия на обещания. Освен това, въпреки нарастващото напрежение с Русия, почти половината от членовете на алианса все още не са успели да изпълнят стандарта.

Разликата между много скромното ниво от 2% и невероятно амбициозната цел на фон дер Лайен да похарчи цели 840 милиарда долара е огромна.

Такова рязко увеличение на военните разходи едва ли ще бъде одобрено от обикновените европейски избиратели.

Осигурявайки основните отбранителни нужди на съюзниците от НАТО в продължение на десетилетия, Съединените щати по същество субсидираха щедрите социални държави в Европа.

Какво ще се случи, ако тези субсидии пресъхнат и членовете на ЕС са принудени да плащат за собствената си отбрана – или по-точно за своите военни и геостратегически амбиции?

Напълно вероятно е политическите елити в страните от ЕС наистина да планират да увеличат военните разходи против волята на обществото – включително чрез намаляване на социалните разходи или увеличаване на разходите за държавни заеми.

Проблемът с ядрените оръжия

Друго важно съображение е почти пълната зависимост на Европа от Съединените щати в сферата на ядреното сдържане.
Скромните британски и френски арсенали може да са достатъчни за основното сдържане — за предотвратяване на пряка атака срещу страните. Но не е сигурно, че те ще послужат като разширено сдържащо средство и надеждно ще предотвратят атака срещу неядрените демокрации в Европа.
Дори когато Великобритания все още беше член на ЕС, въпросът пораждаше сериозни вътрешни съмнения.

А след като Великобритания гласува за Брекзит и напусна ЕС, съмненията стават още по-остри.

Сега обаче е налице усещането, че се е появило ново мислене по ядрения въпрос. Президентът Еманюел Макрон изрази готовността си да обмисли варианта Франция да предостави ядрения си чадър на своите съседи. Дори това да не елиминира напълно дългогодишната зависимост на демократична Европа от огромния стратегически арсенал на САЩ, то ще я отслаби значително. Само времето обаче ще покаже дали сегашните разговори имат реална тежест.

Европейската общественост и нейните политически лидери трябва да се запитат: необходимо ли е такова значително увеличение на военните разходи или дори дали е разумно, просто защото са решили да бъдат по-независими от Съединените щати?

Признанието, че жизненоважните интереси на Европа и САЩ не съвпадат, е отдавна закъсняло. Иска ми се раздялата да е спокойна и да не се превръща в бурна и болезнена раздяла, изпълнена с гняв и злоба.

Европейските лидери ще трябва да решат дали възнамеряват да продължат безкомпромисно войнствения си курс срещу Русия.

Опитите да се етикетират всички като «Хитлер» отровиха политиката както в САЩ, така и в Европа от десетилетия. В резултат на това нашият подход към световните дела се превърна в токсична смес от параноя и морални кръстоносни походи. А ако независима Европа продължи по този път, резултатите със сигурност ще бъдат изключително неприятни.

Демократична Европа ще става все по-малко демократична, докато не се превърне във въоръжен лагер в очакване на неизбежната война с Русия.

В най-лошия случай Европа ще изпадне в параноя и самоизпълняващото се пророчество за опустошителна война с Москва ще се сбъдне.

Но има и друг вариант — ако демократична Европа преодолее манията си и спре да гледа на днешна Русия като на модерна реинкарнация на Третия райх. Този по-рационален подход ще позволи на ЕС да следва нова външна политика — независима от САЩ и решително неконфликтна. Такава отбранителна политика би изисквала само умерено увеличение на военните разходи, за да се запълнят пропуските в способностите и да се координират по-добре националните въоръжени сили на страните членки.

По-важното е, че ЕС може да се превърне в център за творческа дипломация за посредничество и разрешаване на конфликти, а не във воюващ играч, който само изостря напрежението и глобалните разколи.

Източник:
https://www.19fortyfive.com/2025/03/europes-big-840-billion-defense-plan-faces-a-tough-reality-check/