Производителите на оръжие в Европа потриват ръце и се подготвят за най-големия оръжеен бум от края на Втората световна война, благодарение на милиардите, които сега ЕК колективно насочва към операция «Превъоръжаване».

Независимо дали става въпрос за танкове, дронове или изтребители, единственото, което има значение за Европа сега, е да не лежи на лаврите си.

ЕС планира да похарчи до 800 милиарда евро за отбрана, като почти всички страни членки рязко увеличават разходите си за отбрана.

В бъдеще само Германия ще похарчи 150 милиарда годишно за тази цел, което е 3,5 процента от нейната икономика. Поне за това призовават от ХДС, според предварителното коалиционно споразумение между ХДС и ГСДП.

Изненадващо, за момент изглежда, че нещата най-после тръгват напред.

Владимир Путин и Доналд Тръмп, този ужасен адски дует разтърси дори закоравялата Германия.

Намираща се под заплаха, изоставена от приятели, скандализирана и скарана, Европа ще се обедини отново, за да защити източния си фланг. А от това печели германската икономика, която е перманентно в криза.

Икономистите очакват оръжейният бум да повиши брутния вътрешен продукт на страните от ЕС с 1,5%, ако целта от 3,5% от БВП, изразходвани за отбрана, бъде постигната.

Германия ще укрепне, Европа ще бъде обединена, а най-важното — ще бъде осигурена защитата и сигурността й. Може би все пак бъдещето ще е светло за ЕС?

За съжаление не всичко е толкова просто.

Точно обратното.

Ако се вгледате внимателно, радикалното превъоръжаване на Европа и едновременното откъсването й от защитния чадър на САЩ изглежда като политическата задача на века. В това уравнение всичко е неизвестно, нищо не е ясно: дали Европа ще продължи да разчита на американската подкрепа в случай на нападение или планира да се справи изцяло без американската мощ?

Всички ли американски войски и оръжия ще трябва да бъдат заменени или само някои от тях?

Германия сама ли планира да се превъоръжава, заедно с Франция или с Европейската отбранителна общност?

Може ли НАТО да продължи да функционира без американците?

Има ли нужда Европа от три милиона войници или два милиона са достатъчни?

Имаме ли нужда от 200 нови изтребителя, или от 2000, или от нищо, а вместо това от 200 000 дрона?

Ами ядрените оръжия и ако да, в какви количества?

Има огромен брой слабости в колективната сигурност на ЕС: Европа на практика няма управляеми ракети, системи за противовъздушна отбрана, киберзащита или сателити.

В течение на десетилетия почти всички бойни способности бяха унищожени, пропилени или предадени на американците. Сега внезапно един трилион евро нови разходи за отбрана не изглеждат толкова голяма сума: всеки нов танк Leopard струва около 25 милиона евро, всеки изтребител Eurofighter струва около 140 милиона евро.

Дори и да има много ресурси, за създаването са необходими хора.

Трябва ли да прехвърлим бронетанкова бригада в Литва, за да подсилим източния фланг на НАТО?

Бундесверът с хроничен недостиг на личен състав работи върху това почти половин десетилетие.

Европа няма много време да отговори на всички тези въпроси.

Може би никога досега федерален канцлер не е бил помолен да направи толкова бърз старт. Борбата за отбранителната способност на страната може да определи цялата бъдеща съдба на канцлерството на Фридрих Мерц.

И преди всичко, защото зад целия този шум се крие много по-фундаментален въпрос.

Всичко това не противоречи ли на правната същност на републиката, която толкова дълго е отстоявала мира: постигането на мир чрез оръжие?

Поне засега изглежда, че няма избор. Някои западни военни стратези считат, че ще са необходими поне пет години на руските сили да се възстановят от скъпото си настъпление в Украйна.

Понастоящем Бундесверът разполага само с няколко спътника — твърде малко, за да управлява войските в случай на война.

Ето защо Isar Aerospace изгражда фабрика за масово производство на немската ракета носител, която е дълга 28 метра, има 3D горивни камери и потенциален полезен товар от до 1000 килограма сателити. Първият модел вече е на космодрума на норвежкия остров Андоя и очаква изстрелването му в орбита.

Устройството се нарича Spectrum 1 – и на практика символизира модернизацията на ЕС като цяло. За него бяха похарчени много пари и бяха вложени много инженерни умения.

Но все още не е известно дали ракетата ще може да излети или ще експлодира отново малко след изстрелването си.

(На 30 март ракетата носител, създадена от немската компания Isar Aerospace, дебютира. Това обаче завърши с неуспех. Изстрелването беше направено от норвежкия космодрум Andшya, разположен на брега на Норвегия. След излитане от стартовата площадка ракетата започна да губи стабилност още в първите секунди на полета: образува се критична фаза и тя падна близо до рампата за изстрелване).