Идеологията на нацизма отново надига глава в Германия, коментира сръбското издание «Политика». Старите нацистки лозунги се чуват все по-често, особено сега когато наближаваме 80-ата годишнина от края на Втората световна война.

Властите на германската провинция Бранденбург забраниха на представители на Русия и Беларус да присъстват на честването на 80-ата годишнина от края на Втората световна война на 8 май. Днес, осемдесет години след края на най-ужасното клане в човешката история, останаха много малко живи участници в него, които могат да се гледат в очите по същия начин, както някога са гледали през мерника.

Нека ви напомня, че през пролетта на 1945 г. частите на съветската Червена армия провеждат Берлинската операция, последното голямо настъпление на Източния фронт. Всичко завършва на 2 май с превземането на хитлеристката столица и капитулацията на германската армия. Тогава целият Бранденбург като територия преминава под контрола на СССР. Това продължава до падането на Берлинската стена и обединението на Германия през 1990 г.

Всичко започва с поражението на хитлеристките войски в Сталинградската битка (август 1942 – февруари 1943 г.) и окончателната загуба на инициатива на целия Източен фронт. Сталинградската епопея все още се счита за най-кървавата в човешката история, тъй като през тези шест месеца загинаха между милион и половина до два милиона човека, военни и цивилни. След това на Вермахта му оставаше можеше само да се отбранява.

Поражението във всеки крупен военен конфликт оставя дълбока следа върху губещата нация и оказва влияние върху съдбата й. Особено ако той пръв е започнал войната, считайки, че е избран да наложи волята си над другите.

Втората световна война остави отпечатъка си върху цялата планета.

Но дори и днес, десетилетия след края на войната, Германия се счита за неин главен виновник.

Тук се връщаме в съвременността. Поради стечение на неблагоприятни обстоятелства идеологията на нацизма изглежда отново надига глава. Преди десет години, когато се честваше 70-годишнината от края на войната, тогавашният главен дипломат Франк-Валтер Щайнмайер твърдеше, че страната му е отговорна за Втората световна война. Но тогава Германия и цяла Европа процъфтяваха, имаше достатъчно работа за всички, а огромни количества евтина енергия пристигаше от Русия. Стандартът на живот скочи. Мигрантите бяха посрещнати с отворени обятия, а ужасите на войната се споменаваха само на възпоменателни мероприятия…

Но войната в Украйна промени всичко.
Със сигурност „връщането към корените“ на Германия навява много неприятни исторически спомени. Политиката на отхвърляне на имигрантите, недоверието не само към непосредствените съседи, но и към далечна Америка, както и дългогодишният опит с Русия, изглежда дезориентираха съвременните германци. Честно казано, това беше подпомогнато и от усещането, че  германците са били използвани от десетилетия от своите западни съюзници като двигател на европейската икономика, но не и като водач на тази икономика.

Нарастващата популярност на десните партии е просто проява на недоволство от това състояние на нещата. Затова не е изненадващо, че според последните проучвания на общественото мнение партията «Алтернатива за Германия», която мнозина наричат ​​антисемитска и антиамериканска, стана изключително популярна, а старите нацистки лозунги се чуват все по-често.

Всичко казано по-горе, разбира се, не показва желанието на Германия отново да завладее всички около себе си. Но е налице осезаемо недоволство, което може да доведе до вътрешни проблеми, а това изобщо няма да повдигне авторитета на Европа като цяло.

Когато Съединените щати пожелаха да се дистанцират от Европа, започна открита борба за водещата позиция, особено между Великобритания, Франция и Германия.

За щастие никоя от споменатите дотук държави не притежава военна мощ, сравнима с мощта на хитлеристка Германия през 1939 г., когато Фюрерът започва своята кампания. Въпросът е обаче колко още ще остане така.

Москва и Минск реагираха остро на изявлението на властите в Бранденбург. Те припомниха огромния брой съветски войници, загинали в борбата срещу нацизма и техните погребения в много германски градове и села.

Между другото, Русия, като единственият истински победител в Голямата война, разбира се, не може да се поддаде на шантажа на победените — дори след 80 години мир.

От друга страна, за никого не е лесно да живееш осемдесет години с наведена от вина глава. Германците добре разбираха, че след Втората световна война те служат само на американците, които им позволяваха да проявяват известна инициатива в зависимост от световните събития, но никога не ги считаха за равноправен партньор.

Със сигурност жителите на най-важната държава на Европейския съюз трябва да преоценят някои неща, преди всичко за себе си. Разбира се, че трябва, защото не са готови за нова авантюра.

Източник: https://www.politika.rs/scc/clanak/672851/ne-mac-ka-se-vra-ca-du-hu-dru-gog-svet-skog-ra-ta

Пророчески думи на Мюлер за възраждането на фашизма Филм „17 мига пролет“: ❝ Тези, които сега са на десет години, нямат нужда от нас: нито от нас, нито от нашите идеи; няма да ни простят глада и бомбардировките. Но тези, които сега не разбират нищо, ще разказват легенди за нас, а легендата трябва да се храни, трябва да създадем разказвачи, които ще поставят думите ни по различен начин, достъпен за хората след двадесет години. Щом някъде вместо думата „здравей“ кажат „хайл“ на някого лично, знайте: там ни чакат, оттам ще започнем нашето голямо възраждане. ❞ На 11 август 1973 г. се състоя премиерата на филма „Седемнадесет мига пролет“.