Случаят „Епстийн“ като симптом на всеобхватна криза в елитите на Запад


Министерството на правосъдието на САЩ публикува над 3 милиона документа по случая „Джефри Епстийн“, което отново извади на преден план въпроса защо обществата изглеждат неспособни да се освободят от компрометирани елити. В свой анализ, публикуван от Mises Institute, Конър О’Кийф използва този повод, за да разгледа по-широкия проблем за властта, елитите и ролята на държавата.


Шест седмици след крайния срок, подписан от Доналд Тръмп, американското Министерство на правосъдието разсекрети милиони файлове, свързани с покойния сексуален престъпник Джефри Епстийн. Както отбелязва Конър О’Кийф в публикацията си за Mises Institute, мащабът на разкритията веднага предизвиква интензивен обществен дебат, докато журналисти и изследователи започват да преглеждат съдържанието.

Първоначалните анализи се фокусират върху лесно откриваеми имена и организации. Според О’Кийф редица публични фигури, които са твърдели, че имат минимални връзки с Епстийн, се оказват в по-тесен контакт с него, отколкото са признавали. Документите разкриват и допълнителни данни за контактите на Епстийн с различни разузнавателни служби, както и нови фотографии на негови близки сътрудници, които хвърлят допълнителна светлина върху дейността му.

Авторът подчертава, че вече известната информация от файловете допълнително изтъква мащаба на престъпленията на Епстийн и неговите съучастници. По думите на Конър О’Кийф от Mises Institute, това контрастира рязко с очевидната липса на интерес от страна на правосъдната система да осигури справедливост за жертвите и реални последици за хората, които са подпомагали Епстийн. Очакванията са, че с по-задълбоченото изследване на милионите документи ще излязат още подобни разкрития.

Глобалното недоверие: защо обществата се обръщат срещу управляващите

Според анализа на О’Кийф тези разкрития се вписват в по-широкото обществено недоволство от глобалните елити. Особено след Голямата рецесия се засилва усещането, че управляващите не решават проблемите, а ги задълбочават. Това недоверие намира израз в движения като протестите „Окупирай“, референдума за Брекзит и първата изборна победа на Тръмп. Дори след ответната реакция на политическия елит, недоволството продължава да расте, ускорено и от политиките по време на пандемията.

Конър О’Кийф поставя ключов въпрос: ако критиката към днешните елити е толкова разпространена, защо обществата продължават да бъдат управлявани от тях?

Теорията за елитите: как се възпроизвежда властта

За да отговори, авторът се връща към т.нар. италиански теоретици на елитите. Гаетано Моска в книгата си „Управляващата класа“ (1896) твърди, че всяко общество неизбежно се управлява от малцинство, което поддържа властта си не само чрез сила, но и чрез легитимиращи митове, национализъм и религия.

Според него идеологиите на елитите често служат по-скоро за оправдание на статута им, отколкото за реално подобряване на обществото.

Социологът Роберт Михелс формулира т.нар. „железен закон на олигархията“ – тезата, че разделението между елит и маси съществува във всички организации, дори в тези с формално равноправни принципи. Административният контрол дава на ръководството структурно предимство, което е трудно да бъде преодоляно.

О’Кийф отбелязва, че съществуването на елит не е модерна аномалия, а неизбежен продукт на социалната организация. Но статутът на конкретни елити не е гарантиран – той зависи от общественото приемане и от контрола върху информационното пространство. Тук авторът се позовава на мислители като Етиен дьо ла Боеси, Уолтър Липман и Мартин Гури, според които технологичните промени в комуникациите често водят до смяна на управляващите елити.

Мениджърската революция и концентрацията на бюрократична власт

В анализа си за Mises Institute Конър О’Кийф разглежда и тезата на Джеймс Бърнам за „мениджърската революция“. Вместо очакваната марксистка революция, според Бърнам се формира нова управляваща класа от технически и административни мениджъри, които концентрират контрола върху ресурси и институции.

По-късно Сам Франсис развива идеята, че тази мениджърска класа започва да действа в собствен интерес, често в разрез с общественото мнение, като използва системи от правила, процедури и акредитации за укрепване на властта си. Историческият пример за това, според О’Кийф, е разрастването на федералната бюрокрация в САЩ след края на XIX век, описано и от Мъри Ротбард.

Тази логика се простира отвъд държавата – в корпорации, университети и образователни системи, които все повече се ориентират към подготовка на административни кадри.

Държавата, технологиите и въпросът за изхода

В крайна сметка, позовавайки се на Мъри Ротбард, О’Кийф стига до извода, че основният проблем е самата модерна държава. Тя представлява структура, която претендира за монопол върху употребата на насилие в определена територия и концентрира властта в един върховен център. Според тази гледна точка държавата функционира като „колективна фикция“, която освобождава политическите елити от конкуренция с алтернативни структури.

Авторът твърди, че американските управляващи елити са споделили тази власт с мениджърските елити и в частния сектор чрез активна държавна намеса в икономиката още от Прогресивната ера насам.

Като заключение Конър О’Кийф от Mises Institute посочва, че изходът от тази ситуация е разширяване на индивидуалната свобода – включително свободата обществото да се дистанцира от неефективни и корумпирани елити. Макар новите разкрития по случая „Епстийн“ да засилват песимизма, авторът вижда основания за умерен оптимизъм.

Според него интернет вече е отслабил информационния монопол на традиционните елити, а развитието на изкуствения интелект може да автоматизира именно административните функции, върху които се гради властта на мениджърската класа. Това, по думите на О’Кийф, отваря възможност за дълбоки системни промени. (Може би дори и революционни такива).

Вместо да обезкуражават обществото, скандали като този около Епстийн трябва да служат като стимул за по-активно търсене на институционални и социални алтернативи, заключава авторът. 


Източник: https://mises.org/mises-wire/everyone-agrees-our-elites-are-terrible-so-why-are-we-stuck-them