Американски политици поискаха да се провери психическото състояние на Доналд Тръмп след неговото великденско изявление от 5 април 2026 г., в което той в поток от вулгарни и нецензурни думи заплаши Иран, че ще нареди удари по критичната му инфраструктура. Ето как звучеше съобщението на Тръмп в социалната му мрежа Truth Social, в което публично лидерът на най-мощната държава в света тотално си бе изпуснал нервите:

„Вторник ще бъде Ден на електроцентралата и Ден на моста в Иран, всичко това едновременно. Няма да има нищо подобно!!! Отворете проклетия проток, луди копелета, или живейте в ада – ПРОСТО ГЛЕДАЙТЕ! Слава на Аллах.“ 

Това накара независимия сенатор Бърни Сандърс, едно от най-разпознаваемите имена в американската политика през последните десетилетия, да публикува остър коментар в X на 5 април.

„Един месец след началото на войната в Иран, това е изявлението на президента на Съединените щати на Великден. Това са бръщолевенията на един опасен и психически неуравновесен човек. Конгресът трябва да действа СЕГА. Спрете тази война“, написа Сандърс.

От своя страна сенаторът демократ Крис Мърфи, ключов член на Комитета по външни отношения в Сената, заговори за задействането на 25-та поправка, която, както е известно, позволява отстраняването на  президента от длъжност, ако той не е в състояние да изпълнява задълженията си. Мърфи написа в Х, че заповедите на Тръмп вече доведоха до смъртта на хиляди през последния месец и ако не бъде спрян сега, броят на жертвите ще се увеличи с още хиляди:

„Ако бях в Овалния кабинет днес, нямаше да празнувам Великден. Щях да седя с конституционни адвокати и да обсъждам 25-та поправка. Това е съвършено, абсолютно откачено. Той вече е убил хиляди. Ще убие още хиляди.“

Мърфи продължава:

„Той казва, че ще разруши ВСИЧКИ ирански мостове и електроцентрали. Добре, вероятно лъже. Но дори взривяването на малка част от тях ще убие хиляди невинни хора, които работят в тези електроцентрали и пътуват по пътищата на страната. Това също е военно престъпление.

И за какво? За да ​​принуди Иран да отвори Ормузкия проток, КОЙТО БЕШЕ ОТВОРЕН ПРЕДИ Тръмп да започне да бомбардира Иран??? Това е чиста лудост. Няма да проработи. Само ще опетни трайно Америка.“

В същото време лидерът на мнозинството в Сената, най-влиятелният сенатор демократ Чък Шумър заговори за „военни престъпления“. Ето какво написа той в X:

„Честит Великден, Америка. Докато отивате на църква и празнувате с приятели и семейство, президентът на Съединените щати беснее като луд в социалните мрежи. Той заплашва с евентуални военни престъпления и отблъсква съюзниците си.

Това е той, но това не сме ние. Нашата страна заслужава нещо много по-добро.“


Но също и бившата републиканска конгресменка Марджъри Тейлър Грийн публично призова за задействане на 25-тата поправка – механизъм, който позволява отстраняване на президент, ако бъде преценен като неспособен да изпълнява задълженията си. В своя позиция тя подчерта, че „нито една бомба не е паднала върху Америка“ и че унищожаването на цяла цивилизация не може да бъде оправдано. По думите ѝ подобна реторика е „зло и безумие“.

25-тата поправка рядко е била предмет на реални опити за прилагане, но често се споменава в моменти на политическо напрежение или съмнения относно преценката на действащ или потенциален президент. Призивът в този случай показва дълбокото разделение в американския политически живот, където дори фигури от една и съща партия могат да заемат диаметрално противоположни позиции.

Случаят отново поставя въпроса за границите на политическата реторика и отговорността на лидерите в условия на глобална нестабилност. Когато се използват крайни сценарии и драматични формулировки, рискът е не само вътрешнополитически, но и международен — особено когато става дума за теми, свързани с война, режимна промяна и съдбата на цели народи.

Нарастващият натиск и остри реакции подсказват, че дебатът няма да остане само в рамките на социалните мрежи, а може да прерасне в по-широк институционален и обществен спор за това каква роля трябва да играят умереността, отговорността и конституционните механизми в съвременната политика.

Интересните времена вече настъпиха, или може би е по-точно да кажем, че ни настъпиха.

Холивуд на живо.

В главната роля: бай Дони.

Във второстепенните роли: Пийт Хегсет, Марко Рубио, пикантният персонаж Бесент, пикантен в интимно отношение уточнявам, не че нещо го съдя, не съм съдия, ама тая подробност трябва да се знае, и на практика единственият свестен и нормален човек Джей Ди Ванс, на когото сега никак не му е лесно, силно меко казано.

Ванс наистина изглежда единственият нормален сред отбор от луди. Не му е лесно на него.

Дончо е от полезните идиоти.