В последния епизод на своето предаване, достойният US журналист Тъкър Карлсън предприе безпрецедентна фронтална атака срещу президента Доналд Тръмп, разкривайки дълбокия морален и стратегически разпад на американската държавност. От откровеното признание за организиран грабеж на ресурси във Венецуела до опасната ядрена реторика срещу Иран, Карлсън деконструира образа на Тръмп като защитник на традиционните ценности. Анализът показва, че зад кулисите на движението MAGA се крие циничен прагматизъм, който поставя света на ръба на глобална катастрофа.

Сблъсъкът на титаните: Когато лоялността се превърне в обвинителен акт

Конфликтът между Доналд Тръмп и Тъкър Карлсън, който доскоро бе считан за един от най-твърдите и влиятелни поддръжници на американския президент в медийното пространство, ескалира до нива, които мнозина определят като „открита война“. Това не е просто поредната медийна свада; това е разрив в самото ядро на консервативната мисъл в Съединените щати. Тъкър Карлсън, бившият водещ на Fox News и архитект на много от идеите, които легитимираха движението MAGA пред интелектуалната десница, днес отправя критики, които звучат по-скоро като присъда.

Въпросът, който Карлсън поставя, е фундаментален: „За кого се мислиш?!“. Този вик на възмущение не е насочен просто към личността на Тръмп, а към метаморфозата на неговото управление в нещо, което Карлсън намира за морално отблъскващо и стратегически пагубно. Този разрив маркира края на медения месец между антиглобалистката реторика и имперската практика на Белия дом. Тръмп, който обеща да сложи край на „безкрайните войни“, сега се оказва архитект на нова, още по-опасна форма на глобална конфронтация.

Религиозният мираж и липсващата Библия

Един от най-въздействащите моменти в анализа на Карлсън се фокусира върху религиозния аспект на управлението на Тръмп. Журналистът припомня, че милиони американски християни гласуваха за Тръмп не защото са го считали за светец, а защото го виждаха като последната преграда пред агресивния секуларизъм и разпада на традиционните ценности. Но Карлсън обръща внимание на един символичен детайл, който по време на суматохата при встъпването в длъжност остана незабелязан – Тръмп не постави ръката си върху Библията при полагането на клетва.

Това пренебрегване на една вековна традиция, спазвана от всеки негов предшественик, се превръща в метафора за цялото му управление. Дали е било случайна забрава или съзнателен жест? Според Карлсън, това е бил знак, който всички са пропуснали. Лидерите на християнските църкви в САЩ също запазиха мълчание, вероятно заслепени от обещанията за забрана на абортите и защита на религиозните свободи. Но днес, когато действията на администрацията влизат в пряко противоречие с основните християнски догми, това мълчание става съучастие.

Венецуелският прецедент: Философията на обира

Истинският преломен момент в критиката на Карлсън идва с темата за Венецуела. На 4 януари тази година президентът обяви операцията по отстраняването на Николас Мадуро. Проблемът, според Карлсън, не е в самия Мадуро – той отдавна е демонизиран в американското съзнание. Проблемът е в безсрамната откровеност, с която Тръмп обоснова тези действия в TruthSocial и в публичните си изказвания.

„Правим това, защото се нуждаем от петрол. Защото този петрол принадлежи на Съединените щати“, заяви Тръмп, описвайки пред камерите как планира да разпредели националните ресурси на една суверенна държава. Това не е политика на националния интерес; това е философията на мародерството. Карлсън подчертава, че насилствената конфискация на чужди вещи е неприемлива за всяка цивилизована нация. Не можеш да осъждаш обира на магазини или банки, докато същевременно нахлуваш в други страни, за да крадеш имуществото им. Това е форма на държавен бандитизъм, който подкопава самия морален фундамент на Америка. Когато най-могъщата държава в света каже „Ако го искаме, ще го вземем“, тя престава да бъде фар на свободата и се превръща в глобален агресор.

Великденската агресия и сянката на Иран

Ескалацията достигна своя пик в края на февруари, когато САЩ и Израел нанесоха удари срещу Иран. Карлсън е категоричен: приказките за „заплаха за сигурността“ са просто воал за обикновения човек. Реалната цел отново са ресурсите и контролът върху енергийните потоци. Но това, което вбеси журналиста най-много, бе поведението на президента в утрото на Великден – най-святия ден за християнския свят.

Тръмп публикува в своята социална мрежа съобщение, изпълнено с цинизъм и неприлични думи, в което се подиграваше с иранските празници и заплашваше страната с „ад“, ако не отвори Ормузкия проток. Карлсън определя това като „отвратително на всяко ниво“. Използването на въоръжените сили за унищожаване на гражданска инфраструктура и воденето на война срещу цивилни е военно престъпление, а не политика на „величие“. Още по-скандално е съчетаването на ругатни със споменаването на Аллах в контекст, целящ да унижи вярата на другите. Според Карлсън, осмиването на чуждата вяра е осмиване на самата концепция за вяра, което е недопустимо за човек, претендиращ да води християнска нация.

Математиката на глада: Ормузкият проток и глобалната депресияСветовни събития

Геополитическата логика на Тръмп изглежда не само аморална, но и икономически самоубийствена. Карлсън посочва, че блокирането на Ормузкия проток в резултат на военните действия не е просто регионален проблем. Това е математическа формула за световна катастрофа. През този пролив преминава не само петрол, но и критични количества изкуствени торове, без които глобалното земеделие ще колабира.

Затварянето на пролива означава глобална депресия и масов глад. Иронията е, че жертвите на този глад няма да останат в своите региони – те ще се насочат именно към Съединените щати. Тръмп, който гради кампанията си върху спирането на миграцията, всъщност създава условията за най-голямата миграционна вълна в историята чрез своите дестабилизиращи действия в Близкия изток. Това е стратегическа слепота, маскирана като решителност.

Ядреният апокалипсис като „акт на мир“

Може би най-плашещата част от анализа на Карлсън е свързана с нарастващото влияние на т.нар. „неоконсерватори“ в обкръжението на Тръмп. Тъй като конвенционалните оръжия на САЩ са изчерпани от многобройните конфликти, в публичното пространство започна да се прокрадва идеята за използване на ядрено оръжие. Марк Левин, един от любимите коментатори на Тръмп, вече открито прави аналогии с Хирошима и Нагасаки, внушавайки, че използването на атома срещу Иран би било „акт на мир“, за да се избегнат жертви сред американските военни.

Карлсън е ужасен от тази логика. Той припомня, че светът е живял без ядрена война в продължение на 80 години именно защото лидерите са разбирали последствията. Иран не е Япония от 1945 година, а светът днес е многополюсен и други държави също притежават ядрен арсенал. Тласкането на планетата към ядрен апокалипсис заради петролни интереси и егото на един политик е върхът на безумието.

Разривът в консервативния лагер: Зло или величие?

Критиката на Карлсън намери отзвук и сред други политически фигури. Марджъри Тейлър Грийн, някога най-верният съюзник на Тръмп, открито призова администрацията да спре да се прекланя пред президента и да се намеси, за да прекрати тази „лудост“. Тя нарече действията му не „завръщане към величието“, а чисто „зло“. Дори опозицията в лицето на Хаким Джефрис определи великденското обръщение на Тръмп като „небалансирано“ и „отвратително“.

В крайна сметка, Тъкър Карлсън поставя огледало пред американското общество. Изборът, пред който са изправени американците, вече не е между лявото и дясното, а между цивилизацията и варварството. Може ли една нация да остане велика, ако нейните лидери открито проповядват кражба, оскверняват вярата и заплашват света с ядрено унищожение? Отговорът на Карлсън е ясен: това не е пътят към величието, а сигурен път към бездната.

Американската перестройка е към края си... паралелите със съветската направо вадят очи, не се набиват в тях.

А най-очевадният паралел е геронтокрацията.

Ще изиграе ли Дж. Д. Ванс ролята на Путин?!?

Ще видим, има само още малко повече от 2 години.

агент на ДД, която смята, че сме много на брой. Цените на петрола скочиха. Оттам храните.

цените ще хвръкнат, а живота за тези, които не са богати ще стане ад.

Това ще ти хареса, а и не само на теб.

https://www.newyorker/magazine/2026/04/20/done-in-a-day-telex-from-the-fall-of-saigon-elisa-tamarkin-book-review

https://inosmi/20260414/vetnam-277974312.html

цитираните линкове обаче не се отварят.

... може би доставчикът ти да е сложил и двата сайта в някакъв черен списък?!? За руските има някаква (лгбейташка) логика, но и американски да е сложил?!?

Пробвай тогава през Tor или някакво уеб прокси, има ги доста, все някъде трябва да се отворят.

Да видим и други участници тук дали имат твоя проблем, това е доста озадачаващо.