Гърция едва излиза от последната категория на фискален надзор, наложена след тежката дългова криза от 2008 г., и за първи път от повече от 16 години получава възможност сама да води бюджетната си политика. Това е добра новина за гърците, но и тежък урок за Европейския съюз, пише Свен Ларсън в The European Conservative.

Авторът се позовава на Hellas Journal, според който Европейската комисия премахва Гърция от съответната категория за фискално наблюдение за първи път от началото на гръцката дългова криза. По този начин, отбелязва Ларсън, страната излиза от дълъг период, в който Брюксел упражняваше пряк натиск върху публичните ѝ финанси.

Гърция получава обратно фискалната си свобода едва след 16 години 

Според него това е първият момент от 16 години насам, в който гръцкото правителство отново е свободно да провежда собствена фискална политика — доколкото членството в еврозоната и Европейския съюз изобщо позволява такава свобода.

Ларсън припомня, че постепенната фискална „размразяваща“ фаза за Гърция започва още през 2018 г., когато ЕС започва да отслабва прилагането на Пакта за стабилност и растеж спрямо страната. Този процес е прекъснат от пандемията през 2020 г., но според автора именно след него започва бавно възстановяване на жизнения стандарт в Гърция.

Цената на предишния период обаче е огромна. През най-тежките години на европейските ограничения гърците губят повече от една четвърт от БВП на глава от населението. По думите на Ларсън малцина гърци под 40-годишна възраст имат реален спомен какво означава човек да работи и постепенно да подобрява живота си без постоянната сянка на външен фискален контрол.

Основният извод на автора е категоричен: последните 16 години в Гърция показват, че принудителните правомощия на ЕС не подобряват състоянието на държавите, върху които се прилагат. Според него, ако Европейският съюз беше останал проект за свободна пазарна интеграция и органично обединение на Европа, той можеше да се превърне в цивилизационно постижение. Вместо това, пише Ларсън, след създаването на своя конституционен ред ЕС започва да концентрира все повече власт в Брюксел и постепенно се превръща в свръхдържавата, от която евроскептиците са се опасявали още през 90-те години.

Според Свен Ларсън тази логика на „свръхдържава“ преминава през цялата брюкселска еврокрация, но е най-видима в Европейската комисия. Тя действа като фактическо правителство на Европа и държи държавите членки чрез различни механизми на контрол — от регулации и задължително законодателство до принудителни разходи и миграционни политики.

Пактът за стабилност: дисциплина или механизъм за контрол на страните членки на ЕС

Един от по-малко обсъжданите инструменти за натиск, според автора, е Пактът за стабилност и растеж. Неговите основни правила изискват държавите членки да ограничават бюджетния си дефицит до 3% от БВП, а публичния си дълг — до 60% от БВП. Тъй като тези правила засягат данъци, бюджет и публични разходи, те често се представят като технически инструмент. Ларсън обаче настоява, че това е и силен политически механизъм за контрол.

Когато Пактът се прилага строго, Европейската комисия получава значителна власт върху националната политика, пише The European Conservative. Според Ларсън последиците са по-висока цена за данъкоплатците, влошаване на публичните услуги заради мерките за икономии и национални парламенти, които трябва да съобразяват законодателния си дневен ред с фискалните изисквания на Брюксел.

Заплати, пенсии, данъци: какво реално плати гръцкото общество

На практика гръцките „ограничения“ не са били абстрактна бюджетна дисциплина, а цяла серия от конкретни мерки, които засягат почти всяка част от обществения живот. Още първата програма от 2010 г. включва увеличения на ДДС и акцизи, допълнителни съкращения на заплатите в публичния сектор и силен натиск върху пенсионната система, посочва Европейската комисия в документа за икономическата програма на Гърция.

Пенсионната реформа е сред централните условия. В програмата се предвижда нормалната пенсионна възраст да бъде 65 години, да се ограничи ранното пенсиониране, да се променят формулите за изчисляване на пенсиите и от 2020 г. пенсионната възраст да се обвърже с продължителността на живота. Така гръцката криза се превръща не само във въпрос на бюджетен дефицит, а в пряка намеса в социалния договор на страната.

Най-тежкият удар пада върху доходите. Международната федерация за правата на човека FIDH посочва, че след 2012 г. минималната заплата е намалена с 22% за работниците над 25 години и с 32% за по-младите. Премахнати са 13-а и 14-а заплата в публичния сектор, както и 13-а и 14-а пенсия, а обезщетението за безработица е свалено до около 360 евро месечно.

На трудовия пазар мерките са представяни като „гъвкавост“, но на практика отслабват защитата на работниците. Reuters описва пакета от 2011 г. като комбинация от дълбоки съкращения на заплати и пенсии, данъчни увеличения и промени в колективните трудови договори. За много гърци това означава не просто по-нисък стандарт, а усещане, че икономическата политика на страната вече не се решава в Атина.

В здравеопазването последиците също са тежки. Според FIDH съкращенията на публичните разходи, загубата на здравно осигуряване от дългосрочно безработни и въвеждането или увеличаването на такси и доплащания затрудняват достъпа до медицински услуги. Така фискалната дисциплина започва да се усеща не само в бюджета, а и в болниците, аптеките и домакинствата.

Към това се добавя и мащабна програма за приватизации. Още през 2011 г. Reuters пише, че Гърция подготвя продажби на пристанища, железници и летища като част от приватизационна програма за 50 млрд. евро, заложена в условията на спасителния пакет от ЕС и МВФ. Това допълнително засилва усещането, че кризата се използва за принудително преустройство на гръцката държава.

Как строгите икономии превърнаха кризата в тежка социална травма

Обществената реакция срещу мерките е бурна. Протестите, стачките и сблъсъците с полицията се превръщат в постоянна част от гръцката политическа реалност. Още през май 2010 г. трима души, сред които бременна жена, загиват, след като при антиправителствен протест срещу мерките за икономии в Атина е подпалена банка, съобщава Reuters.

През 2011 г. напрежението продължава. Най-малко 70 000 души се събират на площад „Синтагма“ срещу нов пакет от мерки, пише Reuters. Недоволството е насочено именно срещу съкращенията на заплати и пенсии, данъчните увеличения и промените в колективното договаряне — тоест срещу сърцевината на наложената отвън програма.

В годините между 2010 и 2018 г. Европейската комисия принуждава гръцкия парламент да приема поредица от пакети с мерки за икономии, пише Свен Ларсън. Кумулативният ефект от тях е увеличение на данъците с 11 процентни пункта от БВП, докато социалните плащания и разходите на социалната държава са подложени на тежки бюджетни съкращения.

За обикновените гърци това означава попадане в капан на индустриална бедност, посочва авторът. Когато разрушаването на гръцката икономика достига своя връх през 2013 г., БВП на глава от населението пада до 15 900 евро спрямо 21 610 евро през 2007 г. Това е спад от 26% в реално изражение.

Референдумът от 2015 г. и границите на националния суверенитет

Кулминацията на политическия сблъсък идва през 2015 г. След провала на преговорите с кредиторите правителството на Алексис Ципрас свиква референдум. Гърците отхвърлят условията на кредиторите с около 61% „не“, но само дни по-късно Атина приема ново споразумение. ABC News описва резултата като категорично отхвърляне на условията, които биха наложили още мерки за икономии.

Точно този момент се превръща в символ на гръцката криза: народът гласува срещу условията на кредиторите, но страната се оказва принудена да приеме нов пакет. Според Съвета на ЕС предварителните действия за третата програма включват мерки за ДДС и пенсионна реформа, транспониране на банкови правила, защита на независимостта на ELSTAT и промени в гражданския процес.

Паралелно с това Гърция преживява и банков шок. През юни 2015 г. страната въвежда капиталов контрол, банките затварят до референдума, а пред банкоматите се извиват опашки, съобщава Reuters. Ограниченията върху тегленето на пари и движението на капитали допълнително засилват усещането, че гръцкият суверенитет е поставен под условие.

Варуфакис срещу „тройката“: Гърция като дългов затвор

Един от най-острите критици на тази логика е бившият гръцки финансов министър Янис Варуфакис. Още през 2012 г. той описва мерките за икономии като „фискално удавяне“ на националната икономика и критикува кредиторите, че очакват възстановяване, докато БВП на страната продължава да се свива, пише самият Варуфакис.

През 2018 г. Варуфакис казва пред The Guardian, че „тройката“ е струвала на Гърция две поколения и продължава да налага цена на страната. Това е почти същата логика, която Свен Ларсън развива от консервативна позиция: Гърция не е била „спасена“ чрез икономии, а е била държана в продължителна дългова и фискална хватка.

След като последните ограничения върху гръцката фискална политика вече са премахнати, Ларсън изразява надежда, че страната може да започне да възстановява своето благосъстояние. Но възстановяването досега е бавно. От дъното от 15 900 евро през 2013 г. БВП на глава от населението се покачва до 19 530 евро през 2025 г. Това е ръст от 23% за 13 години — по-бавен от предишния 26-процентен срив, случил се за по-малко от половината от този период.

Поддръжниците на Пакта за стабилност и растеж често твърдят, че подобрението след края или отслабването на фискалните процедури е доказателство, че самите ограничения са били полезни. Ларсън оспорва тази логика. Според него както реалността, така и макроикономическата теория показват обратното: когато една държава бъде подложена на фискален бой, икономиката ѝ не се подобрява, а отслабва.

Авторът използва и проста аналогия: ако човек бие кучето си, то е нещастно; ако спре да го бие, кучето става по-щастливо. Въпросът е дали кучето е щастливо заради боя или защото той е спрял. По същия начин, според Ларсън, Гърция започва да се възстановява не благодарение на европейската строгост, а след като тази строгост е отслабена.

Фискалните икономии, които са практическата проява на Пакта, свиват данъчната база, твърди авторът. Това създава проблем за държавните разходи, защото дори бюджетните съкращения не могат автоматично да гарантират балансиран бюджет, ако икономическата основа, върху която се събират данъци, е разрушена. Така, според него, политиките на строги икономии удължават именно проблема, който би трябвало да решат.

Ларсън допуска, че може би дори Европейската комисия започва да осъзнава този проблем. Той цитира Euractiv от 3 юни, според който Комисията е разхлабила фискалните правила на ЕС, за да позволи на държавите да намалят зависимостта си от изкопаеми горива на фона на енергийния шок, предизвикан от войната с Иран. Допълнителното фискално пространство ще важи до 2028 г. и е ограничено до общо 0,6% от годишния БВП.

Според Ларсън това не е капитулация на Европейската комисия. Брюксел запазва силен контрол върху фискалната политика, като просто позволява селективно увеличаване на дефицита за определени цели — освен планираното увеличаване на разходите за национална отбрана, държавите вече могат да поемат още малко дълг, ако целта е да намалят потреблението на петрол.

Въпреки това авторът вижда в този ход поредно отстъпление от Пакта за стабилност и растеж. То не е пълно спиране на правилата, каквото имаше през 2020 г., нито достига нивото на „по-голямата гъвкавост“, въведена през 2023 г. Но според Ларсън е признание за очевиден макроикономически факт: държавите от ЕС хронично не могат да спазват фискалните правила на Пакта.

Защо случаят с България поставя под въпрос правилата на ЕС

Като пример той посочва бюджетната картина в 27-те държави членки на ЕС през миналата година. Само пет от тях са имали излишък в консолидирания си държавен бюджет, като една от тях е Гърция. От 22-те държави с дефицит половината са надхвърлили правилото за 3% от БВП.

Една от тези държави е България, което според Ларсън е особено показателно, тъй като страната е влязла в еврозоната през тази година. Авторът припомня, че един от строгите критерии за членство в еврозоната е консолидираният държавен бюджет да отговаря на фискалните правила на Пакта за стабилност и растеж.

По думите му България има хронично слаби публични финанси. От присъединяването си към ЕС през 2007 г. българската държава е била на дефицит в 56% от времето, а през една трета от членството си този дефицит е надвишавал 3% от БВП. От 2022 г. насам, пише Ларсън, българското правителство е било на дефицит във всяко тримесечие, а през 2025 г. дефицитът е 3,5% от БВП.

Вижте още – „Възраждане“ сезира прокуратурата за данните за еврозоната

Фактът, че ЕС е пренебрегнал тези постоянни бюджетни проблеми на България, според автора е мълчаливо признание, че Пактът за стабилност и растеж не работи. В този смисъл случаят се добавя към поредицата от „разхлабвания“ на фискалните правила и към лесно видимия факт, че Гърция — най-дълго страдалата жертва на Пакта — започва икономическото си възстановяване едва след като ЕС започва да отслабва налагането на икономии през 2019 г.

Заключението на Свен Ларсън е, че Европейският съюз трябва да се откаже от фискалните си правомощия за принуда. Според него това вероятно няма да се случи, защото правителствата рядко се отказват от вече придобита власт. Но ако се случи, пише авторът в The European Conservative, това би било благословия за европейската икономика.


Източник: 
https://europeanconservative.com/articles/analysis/eu-commission-fights-losing-battle-over-state-budgets/

... 200% е начело на черния списък, за който са абонирани т.н. "български журналисти", "специалисти по геополитика", изобщо, аналлизатори в пъстрата гама на дъждовната дъга.

На никого от тях няма дори да му хрумне да повдигне въпроса защо онова което е разрешено на Юпитер, сиреч, жабарската Франция, която ЦЕЛИ 22 ГОДИНИ НАРУШАВА АБСОЛЮТНО БЕЗНАКАЗАНО прословутото правило за 3% дефицит, не е разрешено на безправния и безласен роб на име България.

Но този път сметките на педофило-лгбейташката брюкселска мафия ще излязат криви.

Сметките на богатите плащат бедните!
Как бяха хванати гърците? Нали им отпускаха траншове за помощи В дните след тях рязко нараства паричния поток от Гърция към швейцарски банки? Излиза, че помощта е за банките?
Но все пак има построени скъпи и качествени магистрали, до Игуменица например! Кошмарното преди пътуване, сега е удоволствие и не се усеща! Малкото обработваема земя не е пустееща! Тракторите, с които затварят нашата граница, са купени с тези пари! Гъркът не краде като за последно, гледа да има за другите и за държавата - също!
На нас двойно повече да дадат и да опростят, няма да се усети, в държавата имам предвид! Офшорките , иначе, ще цъфнат и вържат! А и няма кой да ни защити Знаят, че после ще се обърнем и срещу защитника си!?....

е прослувут с двойните си аршини, за малките правилата се налагат с пълна сила, за големите обаче не е така.

А Ганьо разъждава „аз да си гепя моето а след мен а ще и потоп да има“.

Винаги трябва да има някой когото да бият за назидание.

Материалът на Свен Ларсън по горния линк с дата 12 юни 2026 съдържа следното:

Eurostat 15,2% producer price inflation или инфлация/повишение при цените на производителите съгласно Eurostat

подразбира се, че става дума за месец май, той прави сравнение с инфлацията при цените на производителите в САЩ с тия в ЕС

Пропуснах да добавя, че става дума за България, извинявам се.