Когато човешкият живот бива обявен за бюджетен разход, а стотоците милиарди  за оръжия и войни за оправдана необходимост

Един стар запис с Бил Гейтс отново постави въпрос, който западните общества предпочитат да прикриват зад думи като „ефективност“, „ограничени ресурси“ и „трудни решения“: колко струва човешкият живот и кой има право да реши кога той вече е прекалено скъп?

В епизод на The Tucker Carlson Show  известният американски старжурналист Тъкър Карлсън припомни изказване на Гейтс от среща на Института „Аспен“ през юли 2010 г. Тогава милиардерът говори за огромните разходи за медицински грижи в края на живота и за необходимостта обществото да прави избор между различни публични нужди.

„Струва ли си да похарчим един милион долара за последните три месеца от живота на този пациент? Няма ли да е по-добре да не уволняваме онези десет учители и да направим този компромис при медицинските разходи? Но това се нарича „комисия на смъртта“. А вие не би трябвало да водите такъв разговор“, казва Гейтс.

Формално това не е призив някой да бъде умъртвяван. Това е икономически аргумент за разпределението на ограничени ресурси.

Но именно така започват най-опасните разговори — не с открито признание, че определени хора трябва да бъдат оставени да умрат, а с безлична сметка. Пациентът губи своето име, история и семейство. Той се превръща в разход от един милион долара, който може да бъде съпоставен с десет учителски заплати.

Карлсън не приема този език като невинно упражнение по публични финанси. Той го разглежда като израз на мироглед, при който елитите постепенно си присвояват правото да решават чий живот си струва и чий вече е икономически неоправдан.

„Бил Гейтс изложи тезата, че може би ще стигнем до момент, в който ще трябва да създадем някаква комисия от длъжностни лица, която да решава: наистина ли си струва цената да поддържаме тези хора живи?“, казва Карлсън в предаването си.

Това е умишлено остър прочит на думите на Гейтс. Но зад него стои напълно основателно подозрение: когато човекът бъде сведен до число в бюджетна таблица, следващата стъпка е някой да започне да определя кои числа са прекалено високи. Днес това може да бъде възрастен пациент с тежка диагноза. Утре — човек с увреждане, психично заболяване, хронична зависимост от чужда грижа или просто някой, за когото системата е решила, че вече не е достатъчно продуктивен.

Точно тук икономическият аргумент преминава в морална заплаха.

Милион за пациент, милиарди за оръжия

Карлсън изостря допълнително въпроса, като противопоставя медицинските разходи на военните бюджети. Според него западните елити настояват обществото да обсъжда дали е оправдано да се похарчи един милион долара за последните месеци от живота на възрастен човек, но рядко задават същия въпрос за милиардите, изразходвани за ракети, войни и чужди армии.

„Не чувате Бил Гейтс да казва: знаете ли, една-единствена ракета „Пейтриът“ струва четири милиона долара. Една батарея „Пейтриът“ струва повече от един милиард долара“, отбелязва Карлсън.

И продължава:

„Може би тези пари биха могли да бъдат похарчени, не знам, за образование, пътища, по-хубави летища, обществени паркове, библиотеки или за каквото и да било друго, освен за убиване на хора.“

Това е същинският нерв на коментара му. Не става дума само за това, че ресурсите са ограничени. Става дума за това кой разход се обявява за прекомерен и кой никога не подлежи на същата морална проверка. Милион за възрастен пациент се превръща в проблем. Милиард за оръжия — в геополитическа необходимост. Поддържането на човешки живот трябва да бъде обяснявано и оправдавано. Финансирането на война често се представя като самоочевидно. Тази избирателност разкрива много повече от лицемерие. Тя показва йерархия на ценностите, в която животът на обикновения човек се измерва по-строго от амбициите на държави, военни съюзи и политически елити.

Карлсън стига до извода, че спорът за медицинските грижи в края на живота не е просто финансова или научна дискусия. Той е богословски спор. Когато едно общество престане да вярва, че човешкият живот има стойност отвъд неговата икономическа функция, сметката неизбежно започва да измества морала. Ако човекът е само биологичен организъм, който произвежда, потребява и струва пари, тогава няма принципна пречка в един момент да бъде обявен за прекалено скъп.

Карлсън свързва това с духовния вакуум на съвременния Запад. Според него обществата, които вече не вярват в смисъл отвъд материалния живот, едновременно се страхуват панически от смъртта и проявяват нарастваща готовност да я администрират.

За едни безсмъртие, за други — „неефективен разход“

За богатите и влиятелните се развиват технологии за удължаване на живота, генетични терапии, биотехнологии и трансхуманистични проекти. За обикновения възрастен пациент обаче се подготвя разговорът дали последните му месеци не струват прекалено много. Това противоречие трудно може да бъде пренебрегнато. За едни безсмъртието се превръща в инвестиционна стратегия. За други няколко допълнителни месеца живот могат да бъдат записани като неефективен разход.

Карлсън формулира тази разлика особено грубо, но ясно:

„Бил Гейтс казва, че теоретично струва един милион долара да се поддържа жив средностатистическият възрастен крепостник. Вероятно е по-добре просто да го убием.“

Това не са думите на Гейтс, а интерпретацията на Карлсън. Тя е нарочно провокативна и отива значително отвъд буквално казаното през 2010 г. Но провокацията има цел. Тя оголва логиката, която може да последва, когато решенията за живота и смъртта бъдат оставени изцяло в ръцете на технократи, икономисти и административни комисии.

Карлсън разширява темата и към евтаназията, абортите и войните. Според него между тях съществува общ морален корен — готовността човешкият живот да бъде прекратяван, когато е обявен за неудобен, обременяващ или пречещ на някаква по-висша политическа, социална или лична цел.

Тази връзка донякъде може да бъде оспорвана. Но основното предупреждение остава валидно: обществото трябва да бъде изключително подозрително към хора, които говорят хладно, абстрактно и уверено за смъртта на други.

Властта иска да решаваш кой да живее

„Сякаш има определени хора, които смятат, че придобиват власт, контролирайки смъртта на другите или дори причинявайки смъртта им“, казва Карлсън.

Това е най-мрачният пласт в неговия коментар. Властта не се изразява само в способността да разпределяш пари, да приемаш закони или да командваш армии. Най-крайната форма на власт е да определяш кой може да продължи да живее. Историята показва колко лесно подобна власт се прикрива зад благовидни мотиви. Първо се говори за изключителни случаи. След това за намаляване на страданието. После за рационално използване на ресурсите. Накрая критериите започват да се разширяват, а хората постепенно се разделят на достойни и недостойни за помощ.

От състрадание към разширяване на критериите

Тъкмо затова Карлсън припомня нацистките програми за евтаназия и връзката им с последвалото масово унищожение. Тезата му не е, че днешните европейски държави са нацистки режими. Тя е, че човешката склонност да се отстраняват слабите, неудобните и неспособните да се защитят не е изчезнала през 1945 г.

„Способността за подобно поведение се намира във всяко човешко сърце и във всяка човешка душа“, казва той.

Това е важната историческа поука, която често се губи. Злото не принадлежи само на една държава, идеология или епоха. То се появява винаги когато властта остане без морални ограничения и когато човекът престане да бъде възприеман като самоцел. Затова обществата са изграждали закони, медицинска етика, религиозни забрани и институционални ограничения, които да възпират властимащите. Тези структури не са създадени, защото хората по природа винаги действат милосърдно и разумно. Създадени са именно защото не го правят.

Разговорът за медицинските разходи в края на живота действително е необходим. Не всяко лечение е полезно. Не всяка медицинска намеса удължава пълноценния живот. Понякога тя единствено удължава агонията. Но има огромна разлика между решението на пациента да откаже безсмислена и мъчителна терапия и решението на държавата, застрахователя или някаква комисия, че лечението му вече не е икономически оправдано.

Първото е въпрос на човешко достойнство и личен избор. Второто е упражняване на власт над чуждия живот. Именно тази граница трябва да бъде защитавана. 

https://www.facebook.com/watch/tuckercarlsonTCN/?ref=embed_video

Ще да е бил по-умен от рапоните наоколо. Помним дебюта му при Вовата- тъпо дърво!