Постинг
09.08 22:33 -
149 години от героичните боеве при Шипка
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 753 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 10.08 07:34
Прочетен: 753 Коментари: 2 Гласове:
12
Последна промяна: 10.08 07:34
Боевете на връх Шипка през лятото и есента на 1877 г. са решителни за Руско-турската освободителна за българите война, в резултат на която най–после след близо 5 века забвение се възстановява българската държава с руска помощ. В тези героични боеве важна роля изиграва и Българското опълчение, което доказва, че българската свобода не ни е била само подарена, а е съизвоювана рамо до рамо от храбрите руските войни и смели българи родолюбци.
Шипченската епопея има три етапа: от юли, от август и после в периода септември-декември на 1877 г.
През юли руската армия успява да установи контрол над Шипченския проход, който е най-удобната, а и най-пряката връзка между Южна и Северна България, през която Сюлейман паша иска да премине за да помогне на обкръжения от русите Плевен и да разцепи руската армия на две, което ще я направи от своя страна податлива на обкръжение.
В края на август започва вторият и най-важен етап от Битката за Шипка. На 8 август (21 август по нов стил) османски войски започват настъпление към Шипка, като превъзхождат числено повече от три пъти и половина защитниците на прохода, съставени от около 7500 офицери и войници, сред които най-малко 3500 български опълченци. Разбрали грешката, че наброяващата над 27 000 души турската войска няма да се насочи към гр. Елена, а концентрира всичките си сили към прохода Шипка, руските офицери, в лицето на ген. Столетов, търсят спешно подкрепление от Фьодор Радецки. На 9 август започва тридневната епопея и защитата на прохода. Тогава османските армейски части окопават заетите предния ден постове и се подготвят за атака, като това затишие дава възможност на защитниците на прохода да се прегрупират и да се подготвят за предстоящото нападение.
На 11 август е решителното сражение, което започва с изненадваща турска атака сутринта около 09:00 ч на източната позиция. Макар до обяд всички атаки да са отбити, обстановката става истински критична към 16:00 ч, когато османските сили превземат връх Кючук Йешилтепе, а връх Узункуш е силно атакуван. Две роти български опълченци отбиват атаката, но отстъпването на връх Кючук Йешилтепе се схваща от някои руски командири и като разрешено стратегическо отстъпление. Катастрофата е предотвратена от решителната намеса на средния команден състав, който спира по–нататъшно отстъпления, и най-вече от старши лекаря на Българското опълчение доктор Константин Везенков, който организира контраатака със силите на способните все още да се движат ранени опълченци. Тъкмо те самопожертвователно хвърлят камъни, дървета, а и дори има запазени спомени как са хвърляли телата на убитите си бойни другари. Това дава достатъчно време да се удържи позицията до пристигането на подкрепленията около 17:30 ч. В битката участват като подпомагащи сили и около 1000 граждани на Габрово и околията, които помагат за изнасянето на ранените и убитите, а също и с носенето на вода за бойците, което е от особена важност под палещото високопланинско слънце на върха през август.
В следващите три дни руските подкрепления отнемат численото предимство на османските сили и проходът е удържан. Въпреки спорадичните следващи опити на турците да преминат в периода до януари 1878 г. в историята остава крилатата фраза от ежедневния доклад на генерал-лейтенант Фьодор Радецки до Главната квартира на руската армия „На Шипка всичко е спокойно”.
През проходът Шипка по–късно преинава Стара планина и основната част от руската армия, която разгромява окончателно османските войски през януари 1878 г. в боевете при Шейново, които се оказват решаващи за края на войната и за брилянтния успех на руските войски и в крайна сметка до освобождаването на българите от турското робство.
Героичната защита на „Орлово гнездо“ от нападащите турски тълпи
Шипченската епопея има три етапа: от юли, от август и после в периода септември-декември на 1877 г.
През юли руската армия успява да установи контрол над Шипченския проход, който е най-удобната, а и най-пряката връзка между Южна и Северна България, през която Сюлейман паша иска да премине за да помогне на обкръжения от русите Плевен и да разцепи руската армия на две, което ще я направи от своя страна податлива на обкръжение.
В края на август започва вторият и най-важен етап от Битката за Шипка. На 8 август (21 август по нов стил) османски войски започват настъпление към Шипка, като превъзхождат числено повече от три пъти и половина защитниците на прохода, съставени от около 7500 офицери и войници, сред които най-малко 3500 български опълченци. Разбрали грешката, че наброяващата над 27 000 души турската войска няма да се насочи към гр. Елена, а концентрира всичките си сили към прохода Шипка, руските офицери, в лицето на ген. Столетов, търсят спешно подкрепление от Фьодор Радецки. На 9 август започва тридневната епопея и защитата на прохода. Тогава османските армейски части окопават заетите предния ден постове и се подготвят за атака, като това затишие дава възможност на защитниците на прохода да се прегрупират и да се подготвят за предстоящото нападение.
На 11 август е решителното сражение, което започва с изненадваща турска атака сутринта около 09:00 ч на източната позиция. Макар до обяд всички атаки да са отбити, обстановката става истински критична към 16:00 ч, когато османските сили превземат връх Кючук Йешилтепе, а връх Узункуш е силно атакуван. Две роти български опълченци отбиват атаката, но отстъпването на връх Кючук Йешилтепе се схваща от някои руски командири и като разрешено стратегическо отстъпление. Катастрофата е предотвратена от решителната намеса на средния команден състав, който спира по–нататъшно отстъпления, и най-вече от старши лекаря на Българското опълчение доктор Константин Везенков, който организира контраатака със силите на способните все още да се движат ранени опълченци. Тъкмо те самопожертвователно хвърлят камъни, дървета, а и дори има запазени спомени как са хвърляли телата на убитите си бойни другари. Това дава достатъчно време да се удържи позицията до пристигането на подкрепленията около 17:30 ч. В битката участват като подпомагащи сили и около 1000 граждани на Габрово и околията, които помагат за изнасянето на ранените и убитите, а също и с носенето на вода за бойците, което е от особена важност под палещото високопланинско слънце на върха през август.
В следващите три дни руските подкрепления отнемат численото предимство на османските сили и проходът е удържан. Въпреки спорадичните следващи опити на турците да преминат в периода до януари 1878 г. в историята остава крилатата фраза от ежедневния доклад на генерал-лейтенант Фьодор Радецки до Главната квартира на руската армия „На Шипка всичко е спокойно”.
През проходът Шипка по–късно преинава Стара планина и основната част от руската армия, която разгромява окончателно османските войски през януари 1878 г. в боевете при Шейново, които се оказват решаващи за края на войната и за брилянтния успех на руските войски и в крайна сметка до освобождаването на българите от турското робство.
Героичната защита на „Орлово гнездо“ от нападащите турски тълпи
Абоба, име дадено от българите, построен...
Путин обвини Запада, че се опитва да ост...
АЗ СЪМ АЗ, ЗА СЛАВА СЕ НЕ БОРЯ, ДАЛИ ЩЕ ...
Путин обвини Запада, че се опитва да ост...
АЗ СЪМ АЗ, ЗА СЛАВА СЕ НЕ БОРЯ, ДАЛИ ЩЕ ...
Поклон !
Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.
цитирайБългарио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.
В боевете на Шипка опълченците ни доказват, че свободата на България е заслужена, а не просто подарена! Доказват и думите на Виктор Юго, взривили Европа, че сме народ на герои!
Те повтарят подвига на спартанците, с тази разлика, че печелят битката!
цитирайТе повтарят подвига на спартанците, с тази разлика, че печелят битката!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
