19.03.2023г.

     Този постинг може да се приеме като продължение на постинга ми «12.03 18:01 – © Глобалната примка на us–американските военни бази».
"От всички нечувствителни, макар и графични метафори, които сме допуснали в речника си, никоя не е равна на "следа", за да опише военното въздействие на нашата империя. Председателят на Обединения комитет на началник–щабовете генерал Ричард Майерс и старши членове на подкомисията по военно строителство на Сената като Даян Файнщайн (D– California) очевидно не са в състояние да завършат изречение, без да го използват. Създаването на по–впечатляващ отпечатък сега се превърна в част от новото оправдание за голямо разширяване на нашата империя – и обявено преместване на нашите бази и сили в чужбина – след нашето завладяване на Ирак. Човекът, който отговаря за този проект, е Анди Хьон, заместник–помощник–министър на войната по стратегията. Предполага се, че той и колегите му ще изготвят планове за прилагане на стратегията за превантивна война на президента Буш срещу "държави измамници", "лоши момчета" и "злосторници". Те са идентифицирали нещо, което наричат "дъга на нестабилност", за която се твърди, че минава от региона на Андите в Южна Америка (да се чете : Колумбия) през Северна Африка и след това преминава през Близкия изток до Филипините и Индонезия. Това, разбира се, е повече или по–малко идентично с това, което се наричаше Трети свят – и може би не по–малко важно е, че то покрива ключовите петролни запаси в света. Хьон твърди : "Когато наслагвате нашия отпечатък върху това, ние не изглеждаме особено добре позиционирани да се справим с проблемите, с които предстои да се сблъскаме".
На времето можеше да се проследи разпространението на империализма чрез преброяване на колониите. Американската версия на колонията е военната база. Следвайки променящата се политика на глобално базиране, човек може да научи много за нашата все по–голяма имперска позиция и милитаризма, който расте с нея. Милитаризмът и империализмът са сиамски близнаци, съединени на бедрото. Всеки процъфтява от другия. Вече много напреднали в нашата страна, и двете (милитаризмът и империализмът) са на ръба на квантов скок, който почти сигурно ще разтегне нашата армия отвъд възможностите ѝ, причинявайки фискална несъстоятелност и много вероятно да нанесе смъртоносни щети на нашите републикански институции. Единственият начин, по който това се обсъжда в нашата преса, е чрез репортаж за изключително тайнствени планове за промени в политиката за базиране и позициониране на войски в чужбина – и тези планове, както се съобщава в медиите, не могат да се приемат за чиста монета.
Морски бригаден генерал Мастин Робсън, командващ нашите 1800 войници, окупирали старата база на Френския чуждестранен легион в лагер "Лемониер" в Джибути на входа на Червено море, твърди, че за да започнем "превантивна война" в действие, се нуждаем от "глобално присъствие", под което той има предвид придобиване на хегемония над всяко място, което още не е под наш палец. Според десния American Enterprise Institute идеята е да се създаде "глобална кавалерия", която да може да влезе през "граничните заграждения" и да стреля по "лошите" веднага щом получим някаква разузнавателна информация за тях.
За да постави нашите сили близо до всяка гореща точка или опасна зона в тази новооткрита дъга на нестабилност, Пентагонът предлага – това обикновено се нарича "препозициониране" – много нови бази, включително най–малко четири и може би до шест постоянни в Ирак. Редица от тях вече са в процес на изграждане – на международното летище в Багдад, военновъздушната база "Талил" близо до Насария, в западната пустиня близо до сирийската граница и на летище Башур в кюрдския регион на север (Това не включва споменатата по–рано "Анаконда", "Camp Anaconda" – щабът на 3–та бригада, 4–та пехотна дивизия, чиято работа е да контролира около 1500 квадратни мили от Ирак на север от Багдад, от Самара до Таджи; заема 25 квадратни километра; приютява до 20000 войници, която в момента се нарича "оперативна база", въпреки че може много добре да стане постоянна с течение на времето). Освен това планираме да държим под наш контрол целия северен квартал на Кувейт – 1600 квадратни мили от 6900 квадратни мили на Кувейт – които сега използваме за снабдяване на нашите иракски легиони и като място за почивка на бюрократите от Зелената зона.
Други държави, споменати като места за това, което Колин Пауъл нарече нашето ново "семейство от бази", включват : В бедните райони на "новата" Европа – Румъния, Полша и България; в Азия – Пакистан (където вече имаме четири бази), Индия, Австралия, Сингапур, Малайзия, Филипините и дори, което не е за вярване, Виетнам; в Северна Африка – Мароко, Тунис и особено Алжир (сцена на избиването на около 100000 цивилни през 1992–ра година, когато, за да касират избори, военните поемат властта, подкрепяни от страната ни и Франция); и в Западна Африка – Сенегал, Гана, Мали и Сиера Леоне (въпреки че е раздирана от гражданска война от 1991–ва година насам). Моделите за всички тези нови инсталации, според източници от Пентагона, са поредицата от бази, които сме изградили около Персийския залив през последните две десетилетия в такива антидемократични автокрации като Бахрейн, Кувейт, Катар, Оман и Обединените арабски емирства.
Повечето от тези нови бази ще бъдат това, което военните, с превключване към метафори, наричат "лилии" (lily pads), върху които нашите войски биха могли да скочат като добре въоръжени жаби от родината, в останалите ни бази на НАТО или в базите в послушните ни сателити Япония и Британия. За да компенсира разходите, свързани с такова разширяване, Пентагонът изнася планове за затваряне на много от огромните военни резервати от Студената война в Германия, Южна Корея и може би Окинава, като част от концепцията за "рационализирането" на нашите въоръжени сили на министъра на отбраната Ръмсфелд. В резултат на победата в Ирак САЩ вече изтеглиха почти всичките си сили от Саудитска Арабия и Турция, отчасти като начин да ги накажат за това, че не са подкрепили достатъчно силно войната. Ние искаме да направим същото нещо и с Южна Корея, може би най–антиамериканската демокрация на Земята днес, което ще освободи 2–ра пехотна дивизия в демилитаризираната зона със Северна Корея за вероятно разполагане в Ирак, където нашите сили са значително пренапрегнати.
В Европа тези планове включват отказ от няколко бази в Германия, отчасти и поради популярното в страната неподчинение на канцлера Герхард Шрьодер спрямо Буш по отношение на Ирак (Сега вече не е така – Вурстът е повече от послушен). Но степента, в която сме способни да го направим, може наистина да се окаже ограничена. На най–просто ниво плановиците на Пентагона изглежда наистина не разбират колко сгради заемат 71702 войници и летци само в Германия и колко скъпо би било да се препозиционират повечето от тях и да се изградят дори малко сравними бази, заедно с необходимата инфраструктура, в бивши комунистически страни като Румъния, една от най–бедните страни в Европа. Подполковник Ейми Еман от Ханау, Германия, каза пред пресата "Няма къде да настаним тези хора" в Румъния, България или Джибути и прогнозира, че 80% от тях в крайна сметка ще останат в Германия. Също така е сигурно, че генералите от висшето командване нямат намерение да живеят в затънтени места като Констанца, Румъния, и ще запазят американския военен щаб в Щутгарт, докато държат военновъздушната база "Рамщайн", военновъздушната база "Шпангдалем" и тренировъчната зона "Графенвьор".

Ха–ха–ха! Констанца в Румъния била затънтено място?! А какво да кажем за Ново село,  Айтос, Безмер и Граф Игнатиево в Република България? 

Една от причините, поради които Пентагонът обмисля излизане от богати демокрации като Германия и Южна Корея и гледа алчно на военните диктатури и засегнатите от бедността зависимости, е да се възползва от това, което Пентагонът нарича техните "по–разрешителни екологични разпоредби". Пентагонът винаги налага на страните, в които разполага нашите сили, така наречените споразумения за статут на силите, които обикновено освобождават Съединените щати от почистване или плащане за екологичните щети, които причиняват. Това е постоянна жалба в Окинава, където американският екологичен рекорд е просто отвратителен. Част от това отношение е просто желанието на Пентагона да се постави отвъд всякакви ограничения, които управляват цивилния живот, отношение, което все повече се практикува и в "родината". Например законопроектът за разрешение за отбрана от 2004–та година на стойност 401,3 милиарда долара, който президентът Буш подписа през ноември 2003–та година, освобождава военните от спазването на Закона за застрашените видове и Закона за защита на морските бозайници.
Въпреки че има всички основания да се смята, че импулсът за създаване на все повече "лилии" в Третия свят остава неконтролиран, има няколко причини да се съмняваме, че някои от по–грандиозните планове, било то за разширяване или съкращаване, някога ще бъдат приведени в действие или, ако са, че ще направят всичко друго, освен да направят проблема с тероризма още по–лош, отколкото е. От една страна, Русия се противопоставя на разширяването на американската военна мощ по нейните граници и вече се опитва да противопостави американските базирания на места като Грузия, Киргизстан и Узбекистан. Първата руска въздушна база в Киргизстан от постсъветската ера току–що беше завършена на четиридесет мили от американската база в Бишкек, а през декември 2003 година диктаторът на Узбекистан Ислам Каримов заяви, че няма да позволи постоянно разполагане на американски сили в неговата страна, въпреки че вече имаме база там.
От друга страна, когато става въпрос за съкращаване, вътрешната политика може да влезе в игра. По закон Комисията за пренареждане и закриване на бази на Пентагона трябва да представи на Белия дом своя пети и последен списък на вътрешните бази, които да бъдат затворени, до 8 септември 2005 година. Като мярка за ефективност министърът на войната Ръмсфелд каза, че би искал да може да се отърве от най–малко една трета от базите на "вътрешната" армия и една четвърт от базите на "вътрешните" военновъздушни сили, което със сигурност ще предизвика политическа буря на Капитолийския хълм. За да защитят базите на съответните си щати, двете кокошки–майки от подкомисията за бюджетни кредити за военно строителство на Сената, Кей Бейли Хътчисън (R–Тексас) и Даян Файнщайн, настояват Пентагонът първо да затвори задграничните бази и да доведе войските, които сега са разположени там, у дома във вътрешните бази, които след това биха могли да останат отворени. Хътчисън и Файнщайн включиха в Закона за военни бюджетни кредити от 2004 година пари за независима комисия, която да разследва и докладва за задграничните бази, които вече не са необходими. Администрацията на Буш се противопостави на тази разпоредба на закона, но тя все пак беше приета и президентът го подписа като закон на 22 ноември 2003 година. Пентагонът вероятно е достатъчно умел да възпрепятства работата на комисията, но на хоризонта явно се очертава фурор за затваряне на вътрешни бази.
Най–големият недостатък в стратегията на "глобалната кавалерия" обаче е, че тя акцентира върху импулса на Вашингтон да прилага неуместни военни средства за защита срещу тероризма. Както отбелязва видният британски военен историк Корели Барнет, атаките на САЩ срещу Афганистан и Ирак само увеличиха заплахата от "Ал Кайда" (дори впоследствие се създаде нова терористична организация – ИДИЛ). От 1993–та година до нападенията от 11 септември през 2001–ва година имаше пет големи атаки на "Ал Кайда" по света; през двете години оттогава имаше седемнадесет такива атентата, включително самоубийствените нападения в Истанбул срещу британското консулство и банка HSBC. Военните операции срещу терористите не са решение. Както казва Барнет, "Вместо да ритаме входните врати и да нахлуваме в древни и сложни общества с прости уж универсални схеми за "свобода и демокрация", имаме нужда от тактика на хитрост и финес, основана на дълбоко разбиране на хората и културите, с които си имаме работа с разбиране, което досега напълно липсваше на политиците на най–високо ниво във Вашингтон, особено в Пентагона".
В прословутата си "дълга, тежка и твърда" бележка за Ирак от 16 октомври 2003–та година, министърът на отбраната Ръмсфелд пише : "Днес ни липсват показатели, за да знаем дали печелим или губим глобалната война срещу тероризма".
"Показателите“ на Корели–Барнет" показват друго. Но "войната срещу тероризма" е в най–добрия случай само малка част от причината за цялата ни военна стратегия. Истинската причина за изграждането на този нов пръстен от американски бази по екватора е да разширим нашата империя и да засилим военното си господство над света", пише Чалмърс Джонсън.
Чалмърс Джонсън е пенсиониран професор по азиатски изследвания в Калифорнийския университет в Сан Диего, бивш консултант в Службата за национални оценки на Централното разузнавателно управление, автор на книги.

US–базата в Безмер е една от най–важните военни бази на САЩ в света, твърди "Будна Eра"

https://tomdispatch.com/chalmers-johnson-on-garrisoning-the-planet/
http://www.budnaera.com/201702f/17020373.html
https://kvg55.blog.bg/zabavlenie/2023/03/12/globalnata-primka-na-us-amerikanskite-voenni-bazi.1859495

да си обират цукалата и да се махат от БГ!

Сами никога не са се махали.
Винаги са били изритани.

Държи се Пентагонът. И е над закона...

Американците не са досадни натрапници!
Те благородно и безплатно раздават на Българските аборигени евроатлантическите ценности, чийто носители са от 250 години!
Хвала им за това!

Държи като умрял свящ.

Да, бе!

Тях Българските закони не ги ловят. Току виж утепали пРезидента и сбирщините наоколо.
Погледни само как са разположени в България. В определен момент може да се отцепи цяла Югоизточна България.
За това гореспоменатите мълчат. И ние им уйдисваме.
:)))

Напълно възможно е да се отцепи, освен това Стара планина ги пази откъм Русия.