Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.10.2007 09:18 - Възпоменание за един Вечен
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 1949 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 07.11.2007 09:33


BЪЗПОМЕНАНИЕ  ЗА  ЕДИН  ВЕЧЕН

 „Че Гевара е част от големите митове на това столетие. Неговият живот е историята на най-съвършения човек на нашата епоха.“

Жан-Пол Сартр

 

През настоящата година предстои тройна кръгла годишнина на легендарния аржентински лекар-революционер, д-р Ернесто Гевара, известен в цял свят под краткото прозвище - „Че“. През юни навлязохме в 80-та година от рождението, както и в 10-та годишнина от откриването на костите му, а през октомври се навършват 40 години от варварското му убийство от платените копои на тогавашния боливийски диктатор – Бариентес.

Но кой всъщност бе Човекът зад безсмъртния команданте, когото философът Сартр охарактеризира като съвършен. Вече половин век неговият мъжествен лик с черната барета и червената звездичка на нея ни съзерцава от стотици хиляди плакати, червени знамена, фланелки и шапчици носени на многомилионните социални протести и битки от Чиапас (Мексико) през Сиатъл (САЩ) и Генуа (Италия) до Порту Алегри (Бразилия), Лондон, Берлин, Флоренция, Рим и другаде по света. Неговите смели изказвания днес се цитират дори в официалните речи на новото поколение латиноамерикански политически лидери, а портретът му неотлъчно присъства в правителствените им кабинети. Неотдавна младият боливийски президент, Ево Моралес, започна встъпителното си слово с думите: „…Ние от Движението за социализъм сме избрани, да довършим делото на Че!...“. Неговият колега от Венецуела, Уго Чавес, завърши пълната си с цитати на Че реч на срещата на народите на двете Америки в Мар дел Плата (Аржентина) през 2005 г. пред ликуващата 50 хилядна публика, облечени с фланелки и шапки с лика на революционната легенда, с поздрава: „…Да живее Че Гевара!“. А когато през декември 2006 г. Рафаел Кореа спечели президентските избори в Еквадор, той не пропусна да повтори на висок глас прочутия лозунг на революционера: "Hasta la victoria siempre!" ("Винаги до победа!").

Преди малко повече от 2 години самият аз успях да се докосна до митичността на Че. Пътувайки по южното крайбрежие на Испания през август 2005 г. ми направи впечатление, че на много места се продават шапки и фланелки с неговия лик. Накрая и аз реших да си купя една от тях. Още с първото й обличане забелязах, че се промени отношението на испанците към мен, чужденеца. Непознати хора ми се усмихваха доброжелателно, а от колите клаксонираха и поздравяваха с вдигната в юмрук ръка. Настанявайки се в хостала в Марбея, луксозен курорт, за който казват, че е построен преди четвърт век с пари на сицилианската мафия, ме забелязаха двама бразилци, дошли на работа в Испания, и засмени, сочейки фланелката ми радостно възкликнаха: „ел хиеро“ /героят/. Продължавайки своята обиколка на Иберийския полуостров влязох в Португалия. Там във всеки град има поне по едно типично кубинско заведение на името на легендарния герой, с окачени негови снимки по стените.

Ернесто Гевара де ла Серна е роден в град Росарио, Аржентина на 14 юни 1928 г. в семейството на заможни аристократи-земевладелци – Ернесто Гевара Линч и Целия де ла Серна. Родната му къща днес е превърната в музей, за посещението на който се чака на опашка. Сред посетителите често има и известни политици.

            Още от най-ранна възраст малкият Ернестито (умалително Тете) след простуда на плажа заболява от тежка форма на астма, от която страда до трагичния край на живота си. С невероятна воля той се бори с мъчителните астматични пристъпи; става дори добър спортист по плуване, колоездене, футбол и ръгби. Автотренировките и свръхчовешката самодисциплина за преодоляване на болестта развиват у него качества, които са от голяма полза в по-нататъшния му живот на професионален революционер при преодоляване на неимоверните несгоди на партизанския живот.

            Майката на Ернесто, Целия, въпреки че е от аристократичен род не съблюдава догмите на църквата и официалните норми на живот във висшето общество, доминирано в Аржентина от богатото мъжко съсловие. Този бунтарски дух тя предава и на Ернестито, за него тя полага изключителни грижи и научава своята често боледуваща рожба да чете още от ранна възраст. Едва 4 годишен малкият Тете поглъща жадно всяка книга, която попада в ръцете му. А когато неговите връстници тепърва разгръщат първите си книжки, Ернесто вече чете световните класици. Посятата от майка му любов към книгата Гевара запазва за цял живот. Дори по-късно, по време на партизанските походи, той използва всяка свободна минута за да чете. С тази жажда за знания даже в най-тежките ситуации той не веднъж е изумявал събратята си по оръжие.

            Още в ранните си години малкият Ернесто прави впечатление на дете със силно развито чувство за справедливост. И въпреки, че е от заможно семейство той предпочита да играе на улицата с дрипаво облечените бедни деца, отколкото с предвзетите си връстници от богатите фамилии. Неговата детегледачка и днес си спомня, как той е изнасял от къщи и раздавал на бедните другарчета свои дрешки, защото е считал за несправедливо да има толкова много неща, а неговите приятели и зиме и лете да са с едни и същи окъсани дрехи. Нерядко той ги кани в къщи и на обяд. Родителите му никога не са се противопоставяли на това. Така Ернесто, без сам да е засегнат от недоимъка, рано осъзнава, какво означава глад и липсата на шанс в живота само поради това, че произхождаш от бедно семейство. Още от малък той започва да ненавижда богатите, които само заради социалния си произходи и заради това, че имат пари се считат за нещо повече от останалите. Ернесто най-много уважава онези хора от низините, които с борба и самодисциплина са постигнали нещо в живота. Той остава и впоследствие верен на този критерии за оценка на хората, изработен още в юношеските години. Ярко изразената социално ориентация в своя мироглед Ернесто дължи предимно на възпитанието в семейната среда. На 8 години той е свидетел на нескритата симпатия на своите родители към републиканските сили по време на испанската гражданска война 1936 – 1939 г. В техния дом често отсядат прогонени от франкистите републиканци. Дори неговият чичо, Кордоба, участва като интербригадист и журналист в борбата на испанския народ срещу фалангистите. Младият Ернесто следи с интерес пламенните статии на чичо си за развоя на войната. Той старателно нанася на картата промените във фронтовата линия между републиканци и фашисти, а в игрите с приятели на улицата винаги е на страната на защитниците на испанската република.

            Но истинско политическо израстване младежът получава по време на своите пътешествия из Латинска Америка. Пътуванията се превръщат в негова страст, заради която той прекъсва дори следването си. Чрез тях той се запознава с отчайващата бедност на обикновения латиноамериканец, независимо дали е от Боливия, Чили, Колумбия или Перу и с бруталното насилие на управляващите върхушки срещу най-малкия порив за социална справедливост.

            Първоначално Ернесто Гевара възнамерява да следва инженерство, но мъчителната смърт на любимата му баба, Ана, болна от рак променя решението му и той записва медицина, за да помага на хората, които имат нужда от него. В университета в Буенос Айрес той учи с голяма упоритост, четейки по 12 часа на ден. През малкото време за почивка спортува, а понякога се отдава и на другата си страст – шаха, на която остава верен цял живот дори и по време на партизанските походи. За да бъде финансово независим от своите родители, Ернесто работи като фотограф, медицински лаборант, захваща се и с всякакъв физически труд. Характерна негова черта е интересът към много начинания и натоварването до границата на физическите възможности, което той си налага по време на работа. Бездействието му е абсолютно непознато и само рядко си позволява кратка почивка. При това той никога не се хвали със своя прекомерен труд и не се е оплаква от преумора, дори когато е атакуван от коварната болест. Друга негова отличителна черта, наследена от майка му, е презрението към буржоазния обществен етикет, което се проявява още в първите политически дискусии, в които излага възгледите си съвсем директно, без излишни официалности.

            Първото си по-далечно пътешествие 21-годишният Ернесто предприема в началото на 1950 година, като обикаля с колело северната част на Аржентина, изминавайки общо 4500 км. След това той и неговия приятел, Алберто Гренадо, решават да предприемат по-голяма обиколка през цяла Южна Америка. За крайна цел набелязват столицата на Венецуела, Каракас. След двумесечна интензивна подготовка и след като Ернесто обещава на майка си да се върне най-късно до една година, за да завърши следването си, на 12 октомври 1951 г. двамата с Гренадо потеглят от Кордоба (където междувременне се е преместило семейство Гевара) за Сантияго де Чили със стария мотоциклет на Алберто, „Нортън Подероса“. Там поради повреда на мотора и липса на средства , те го изоставят и са принудени да работят, за да финансират по-нататъшното пътешествие. От Сантияго те потеглят на автостоп с камиони на север, посещавайки най-големите медни мини на света в Чуквикамата. Тук стават свидетели на нечовешката експлоатация, на която са подложени миньорите и на отчайващата бедност, в която те живеят. От там двамата приятели се отправят към древните градове на инките в Перуанските Анди – Куско и Мачу Пикчу. Те са силно впечатлени от старата индианска култура и шокирани от отчайващите условия, в които е принудено да вегитира коренното население на Америка. Спускайки се от величествените Анди, те минават през перуанската столица, Лима и се отправят към Сан Пабло, разположен в тропическата джунгла на Амазонка. Там те посещават стационара за болни от проказа и помагат на медицинския персонал в борбата с тази характерна болест на бедността. След 8-месечно пътешествие двамата достигат крайната цел, Каракас. Тук Алберто Гренадо, който е дипломиран лекар, впечатлен от бедността и пораженията от проказата, решава да остане на работа в болница за лечение на тази болест. В Ернесто, който също е потресен от непоносимите условия на живот и безмилостната експлоатация, на която е подложено населението на посетените страни, се затвърждава чувството, че цяла Латинска Америка е негова родина, а не само сравнително богатата и уредена Аржентина. Свойте впечатления от видяното и преживяното той описва в известната си книга „Латиноамерикана – мотоциклетни дневници“, където признава: „Тази обиколка на нашата огромна Америка ме промени повече, отколкото си представях“.

            След раздялата с Гренадо, Ернесто се завръща в Аржентина и продължава медицинското си образование. За 6 месеца той полага успешно 14 изпита и през юни 1953 г. се дипломира като лекар. Само месец по-късно доктор Гевара отново напуска Аржентина, но този път завинаги. Той се сбогува с родителите си с прочутите думи: „Сега потегля един войн за обединена Америка“.

            Тръгвайки от Буенос Айрес, младият лекар посещава отново спирките от предишното си пътуване. Краят на септември той е в еквадорското пристанище Гуяквил, където среща Рикардо Рохо. 29-годишният аржентински адвокат е радикален антиперонист и емигрант заради политическите си убеждения (след убийството на Че, Рохо пише 1968 г. една от първите биографии за него). Заедно с него и още трима аржентинци, политемигранти Ернесто заминава от Еквадор за Гватемала, в която по това време кипи социална революция. Демократично избраният през 1951 г. президент Джакобо Гусман форсира поземлена реформа, като национализира земи на богатите латифундисти в полза на безимотните. Това мероприятие засяга най-вече североамериканския концерн „Юнайтед Фрут Къмпани“, който е най-крупният земевладелец в повечето централноамерикански страни. Дързостта да накърни икономическите интереси на САЩ и факта, че в правителството на Гусман има много леви министри, поставя Гватемала на прицела на ЦРУ. През юни 1954 г. под ръководството на полковник Кастило Армас то инсценира антинароден метеж с 400 наемници, тренирани в съседен Хондурас. На 18 юни 1954 г. те нахлуват в Гватемала. Завързват се тежки сражения с привържениците на президент Гусман. Отлично въоръжените от САЩ превратаджии дори бомбардират столицата, където е и доктор Гевара. След като не е допуснат на фронта, той се записва доброволец в санитарно поделение. По време на бомбардировките 26-годишният Ернесто получава първото си бойно кръщение. След успеха на превратаджиите, подкрепени от по-голямата част от военните, легитимният президент Гусман е принуден да напусне страната. Наемниците на ЦРУ инсталират свое марионетно правителство на политическия терор. Десетки хиляди гватемалци биват арестувани, а хиляди изчезват безследно. Такава е съдбата на повечето нови другари на Ернесто Гевара. Самият той е принуден да потърси политическо убежище в аржентинското посолство, но отказва да бъде върнат в Аржентина. След двумесечно чакане най-накрая той получава виза за Мексико. През изминалите 8 месеца в Гватемала младият доктор завързва контакти с много социално мислещи хора. Колкото по-леви са техните възгледи, толкова повече те му допадат. В Гватемала Ернесто Гевара интензивно се занимава с класиците на социализма – Маркс, Ленин, Сталин и Мао, което го прави все по-убеден застъпник на идеята за изграждане на общество на социалната справедливост.

            Пристигайки в Мексико Сити в края на 1954 г. Ернесто Гевара се запознава с група ляво-патриотични кубински емигранти. Той е силно впечатлен от техните политически позиции и способността им да въодушевяват събеседниците си със своите политически идеали. На тези кубинци им се носи славата, че са истински революционери, които не се страхуват от директна конфронтация с политическия си противник. Те са участници в щурма на казармата Монкада в Куба през 1953 г. Това е първият опит за революция срещу омразния диктатор Фулгенцио Батиста, чиито кървав режим властва в страната цели две десетилетия, още от освобождението й от североамериканска колониална зависимост. За това време Батиста превръща перлата на Карибите в корумпиран рай за североамериканската мафия и гигантски публичен дом за богатите американци. Кубинските емигранти в Мексико са от „Движението 26 юли“ (М-26-7) и техен ръководител е младият адвокат Фидел Кастро. След неуспеха на акцията срещу казармата Монкада Кастро е пленен и осъден. В последствие той е амнистиран и емигрира в Мексико, където обявява новите си планове за създаване на въоръжената група, с която да се завърне в родината си и да свали диктатора Батиста. Съдбовната среща на на Ернесто Гевара с Фидел Кастро се състои в средата на юли 1955 г. Младият лекар е запленен от революционната риторика на едва 29-годишния кубинец и още след запознанство им осъзнава, че неговото призвание е да се отдаде като лекар на кубинската революция. Той я вижда като първа стъпка към едно голямо освободително движение, което ще възпламени цяла Латинска Америка, както неговата родина Аржентина, така и всички бивши и настоящи колонии по света.

Междувременно на 18 август 1955 г. младият Ернесто се оженва за своята другарка от Гватемала, Хилда Гадеа. След като е освободена от затвора, където е хвърлена от превратаджиите на полковник Армас, тя емигрира също в Мексико. На 15 февруари 1956 г. се ражда първото дете на Гевара, Хилда-Беарис.

През април 1956 г. подготовката на движението „М-26-7“ за въоръжена борба навлиза в нова фаза. Кубинците наемат една ферма в Чалко на 60 км от Мексико Сити, където под ръководството на ветерана от Испанската война, полковник Алберто Байо започва тяхното военно обучение – стрелба, бойни спортове, походи, оцеляване в условията на партизанска война. Един от най-добрите във всички дисциплини е Ернесто Гевара, когото другарите му започват фамилиарно да наричат само „Че“. Това название идва от Аржентина, където преди обръщението към уважаван човек се добавя и доброжелателното наименование „Че“. Това обръщение толкова допада на Ернесто Гевара, че той вече сам държи всички да го наричат само „Че“. Така той се подписва впоследствие и като главнокомандващ партизанската армия, като министър на икономиката в Куба и като директор на Централната банка на страната.

През юни 1956 г. се случва неприятен инцидент с тренировъчния лагер в Чалко. Властите очевидно са получили информация за неговото съществуване и го щурмуват. Всички участници в него са задържани. Поддържащите ги кръгове обаче събират средства и плащат за тяхното освобождаване 2 седмици след инцидента. Само Че Гевара е задържан за по-дълго, тъй като при разпитите той открито се обявява за комунист, а съда му създава може би на тази основа проблем с изтеклата виза. Фидел Кастро поема защитата му и 2 месеца по-късно той е освободен, при условие, че ще напусне страната. Излизайки от ареста Че се укрива при свои другари и остава в Мексико.

След освобождаването на Ернесто Гевара, кубинците форсират подготовката за десант в Куба. С дарения от привърженици Кастро закупува старата моторна яхта „Гранма“. Тя обаче е прекалено малка за да поеме на борда всички участници в начинанието. И въпреки, че дървеното корабче е предвидено само за 12 души през нощта на 25 ноември 1956 г. 82-ма въоръжени революционери ръководени от Фидел Кастро отплават от мексиканското пристанище Тукспан с „Гранма“ в открито море с курс Куба. От този момент започва епопеята на кубинската революция и се поставя началото на неумиращата слава на безстрашния команданте Че Гевара.

Морската одисея на бунтовниците трае цяла седмица. Корабчето е претоварено и те напредват бавно. Настига ги и буря. За да не се преобърнат, са принудени да изхвърлят зад борда голяма част от провизиите, лекарствата и дори част от бойното снаряжение. Бурята ги отнася прекалено на изток. Едва на 2 декември те виждат на хоризонта планинския масив на Сиера Маестра в най-източната кубинска провинция Ориенте. С това, обаче, изпитанията им не свършват. Отправяйки се към сушата „Гранма“ засяда на 2 км от безлюдния плаж на Лос Колорадос. Половин ден революционерите са принудени да плуват между брега и корабчето, за да пренесат остатъка от снаряжението. След това трябва да преодолеят непроходимите мангровови гори, растящи пред брега. През това време партизанският отряд е открит от военни самолети и е атакуван. Бойците са принудени да се разпръснат. В последвалите тежки сражения голяма част от тях са или убити или ранени и арестувани. Едва в края на декември остатъците от екипажа на „Гранма“ успяват да се срещнат на уговореното място в планината. Армията смята, че окончателно е унищожила отряда. Оказва се, че след едномесечните сражения от 82 души са оцелели само 15; сред тях са братята Кастро и леко ранения Че Гевара. Загубено и унищожено е почти цялото снаряжение – останали са им само 7 пушки. И въпреки отчайващите реалности, оптимизмът и бойният дух на предводителя Фидел Кастро е несломим. И наистина, за кратко време с помощта на симпатизанти от населението и на местни бойци от „Движението 26 юли“ оцелелите от „Гранма“ успяват да изградят отново действащ отряд. След множество дълги преходи, с цел да укрие местонахождението си отрядът води и първото си успешно сражение в местността Ла Плата. В боя коменданте Кастро се показва като брилянтен военен стратег и психолог. След победата той освобождава всички пленени войници, а за ранените се грижи както за своите бойци. Така партизаните успяват да спечелят симпатиите на редовите военнослужещи. Този техен хуманен ход бързо се разчува и успешно подкопава морала на правителствените войски. При първите сражения на младия лекар Гевара е възложено да се грижи за ранените, за пленниците и за здравословното състояние на селското население. С този жест партизаните спечелват трайно и местното население за своята справедлива кауза. Доктор Гевара е верен на дадената хипократова клетва и подпомага с малкото медикаменти, с които разполага, на равни начала всички нуждаещи се. По този начин той си извоюва дори и сред неприятелите авторитет на абсолютно принципен човек.

По собствено желание на Че през месец май 1956 г. му е предоставена лека картечница. От този момент нататък той взема директно участие в бойните действия. В последвалите сражения Че Гевара се доказва като безстрашен боец, който със свръхчовешка воля преодолява наред с несгодите на партизанския живот, астматичните пристъпи и липсата на лекарства за тях. Всичко това, в съчетание с неговата храброст и мъжество в боя не убягва от вниманието на кубинските му другари и само два месеца по-късно, през юли, той е издигнат до чин команданте на втората партизанска колона на разрастващата се бунтовническа армия. По този начин Ернесто става първи заместник на Кастро и получава червена звездичка на баретата си, с която днес е известен легендарният му портрет.

След прогонването на последните правителствени войски от планините на Сиера Маестра в битката от Ел Уверо партизаните и местното население започват интензивно да изграждат цивилната инфраструктура в освободените райони. По инициатива на Че Гевара се построява малка болница, хлебопекарна и животновъдна ферма. Че провежда и първите стъпки на аграрната реформа в Куба. Той активно участва в реализирането на програмите за ограмотяване на населението, експериментира с производството на оръжия, създава партизанския вестник „Ел кубано либре“ и бунтовническото радио „Ребелде“. С неуморната си активност и загриженост за бедните селяни, с безграничната си скромност, човещина и принципност Че още тогава се превръща в мит за обикновените хора и в любим командир за своите бойци. Гевара никога не изисква от тях повече, отколкото самият той е в състояние да даде или направи. Че остава верен  на тези свои принципи и по-късно, като министър.

Периодът на успешната партизанска борба в Куба представлява най-щастливата част от живота на Ернесто Гевара. Тогава, в труднопроходимите планини на Сиера Маестра той за първи път вижда осъществена мечтата си за на нов тип общество, изградено на принципите на солидарността и другарската взаимопомощ. В своята книга „Кубински дневници“ той пише за този период: „Партизанското движение и селските труженици постепенно се сляхме в едно общо цяло“. Революционната дисциплина в партизанския живот и съжителството на Че с честното и морално чисто местно население през тези три години силно го впечатляват и предопределят неговите бъдещи военни, политически и морални представи. В останалите 10 години от краткия си живот той винаги търси да осъществи този събран в Куба опит, дори в условия, където действат съвсем други реалности, както по-късно в Конго и Боливия. Този негов идеализъм и безкрайна вяра в хората му носи в по-късните революционни начинания извън Куба чести разочарования и довежда в крайна сметка до неговата трагична гибел.

През пролетта на 1958 г. режимът на Батиста стартира широкомащабна офанзива срещу партизаните в Сиера Маестра. След първоначалните успехи на армията, която успява да изтласка революционерите само на 10% от контролираната от тях територията, партизаните, макар и в отчайващо числено малцинство от 1:20, след множество нападения от засада успяват да разгромят правителствените войски и трайно да ги изгонят от планините в източна Куба. След тази победа, която пречупва гръбнака на силите на Батиста, партизаните сформират 3 отряда и през лятото на 1958 г. форсират равнините на запад от Сиера Маестре. Един от тримата главнокомандващи е Ернесто Гевара. На 30 август 1958 г. неговият отряд потегля на тежък 6-седмичен поход от стотици километри на запад. По време на прехода те жънат победа след победа и провеждат аграрна реформа и в централна Куба. Коменданте Че успява да се обедини с местните съпротивителни движения. На 29 декември 58 г. партизанският отряд от 400 бойци на Ернесто Гевара печели най-голямата си победа след като успешно щурмува 4 хилядния гарнизон, укрепил се в най-големия град на централна Куба, Санта Клара. След гениално проведеното нападение, в което партизаните дават само няколко души жертви, въпреки че съотношението на силите е 1:10, а правителствените войски разполагат и с бронирана техника, последните боеспособни подразделения на Батиста са разгромени. Пътят към Хавана вече е свободен. След тази брилянтна победа, която в голяма степен се дължи на команданте Че, в новогодишната нощ Батиста избягва в Доминиканската република. Последните му вярни войски капитулират на 1 януари 1959 г. Славната победа на легендарния Че достига чрез световните медии до всички кътчета на земята. На 2 януари в Хавана навлизат първите партизански колони, посрещнати навсякъде от населението като на всенародна фиеста. Дори в тези еуфорични моменти на триумф Ернесто Гевара запазва своята безкомпромисна принципност и морал и забранява на младите бойци да конфискуват колите на бягащите привърженици на падналия режим, за да се придвижват с тях към Хавана. Той ги задължава да спазват военната дисциплина и да влязат в столицата като редовна армия на камиони и бойни машини.

В Хавана Че е назначен за главнокомандващ военния щаб. Той се настанява в извисяващата се над пристанището крепост Ла Кабаня. Възложена му е задачата да започне с изграждане на новата революционна армия на Куба. Това включва както културното и идейно възпитание на войните, така и наказване на виновните от армията на Батиста за избиването на десетки хиляди хора по време на кървавия режим на диктатора.

На 7 февруари 1959 г. Ернесто Гевара е удостоен за заслугите си към революцията с кубинско гражданство. През лятото на същата година му е възложено да ръководи индустриалния отдел към Националния институт за аграрна реформа. Този институт е центърът на кубинската революция. Най-важният ресор в него е именно индустриалният, който трябва да координира индустриализацията на изостаналата аграрна страна. На 26 ноември същата година Че е назначен и за президент на Националната банка, с което е издигнат до третия по важност пост в страната и се превръща в икономически двигател на революцията. От тези позиции той поставя стрелките на икономическото развитие на Куба, които са валидни и до днес, и се превръща в главния стратег за изграждането на кубинския социалистически модел. За да се справи както трябва с възложените му важни задачи 31-годишният лекар си налага желязна дисциплина и разпределение на времето. Той изчита много книги по икономика, финанси и математика, рядко спи повече от 4 часа. И въпреки че заема едни от най-важните постове в страната в душата и съзнанието Че си остава революционерът от планините, който мечтае да промени целия свят , а не само една страна.

Верен на отрицанието на всякакви официалности той не сменя униформата си с костюм, а кабинетът му е обзаведен неимоверно скромно само с едно голямо бюро, много книги и бойния му автомат на стената. Че се идентифицира с революцията, където и да се намира. Като неин посланик той я пропагира дори когато е на посещение в Съединените щати и ООН. В ежедневната му работа на първо място за него е желязната партизанска дисциплина. Готов е да даде всичко от себе си за общото дело, но очаква същото и от своите сътрудници. Работи по 18 часа на ден, винаги е абсолютно точен, а в личния си живот е скромен до аскетизъм. Отказва се от заплатата си на министър и на президент на Националната банка в полза на държавата и живее със значително по-ниското възнаграждение на майор от кубинската армия. Редовно участва в доброволните неделни трудови акции, независимо дали са по строежите или в селското стопанство. Тоталният отказ от всякакви привилегии, материални подаръци и предимства е част от неговия морал. Не веднъж е наказвал директори на предприятия за това, че са предлагали подаръци на него, на семейството му или на неговите сътрудници с мотивировката, че разхищават обществено имущество. Вследствие на неговото тотално физическо и интелектуално отдаване на обществото и революцията и на водения от него изключително скромен и принципен живот Че Гевара е обичан и уважаван, дори обожаван от народа. Както по време на партизанските години в Сиера Маестре много от неговите сътрудници са му фанатично предани. Но има и такива, които именно заради тези му качества са недобронамерени към него. Едни, защото не споделят неговия отказ от всичко материално, други, заради високите му морални изисквания, трети, просто защото не издържат на високите трудови темпове около него, а четвърти, защото не споделят изцяло политическите му идеали. За Че Гевара волята, моралът, дисциплината, и преодоляването на материалната корист у всеки са разковничето за изграждането на новото общество на истинския социализъм.

Преследвайки своите социални идеали Ернесто Гевара се заема с провеждането на аграрна реформа и на програма за национализиране на икономиката, банките и външната търговия, осъзнавайки много добре, че тези стъпки неминуемо ще доведат до конфронтация със Съединените щати. Само 5 години преди това Че Гевара е свидетел на преврата в Гватемала, срещу демократично избрания президент Гусман, организиран от ЦРУ, след като неговото ляво правителство започва национализация и пряко засяга интересите на Щатите. Както в Гватемала, така и в Куба около 2/3 от икономиката и земята са американско притежание. Реакцията на САЩ не закъснява – на 4 март 1960 г. в пристанището на Хавана е взривен кораб с оръжие от Белгия. Щетите са огромни, убити и ранени са стотици. Че Гевара се включва лично в разчистването на разрушенията. По време на траурната церемония за убитите известният фотограф Алберто Корда прави легендарната снимка на Че, която и днес ни гледа от милиони плакати, знамена и фланелки. През октомври същата година Съединените щати прекъсват дипломатическите отношения с Куба и й налагат тотална икономическа блокада, в която принудително включат и останалите американски страни. Тази изолация нанася тежки поражения на Острова на свободата.

За да компенсира загубата на регионалните пазари, Че Гевара ориентира Куба икономически към социалистическите страни, въпреки че не одобрява модела на съветския бюрократичен социализъм и вождисткото наставничество на СССР. От 22 октомври до 22 декември той посещава Източна Европа и Китай, където сключва редица договори за икономическо и военно сътрудничество. На 23 февруари 1961 г. Ернесто Гевара става министър на икономиката на Куба.

На 17 април 1961 г. САЩ организират голям военен десант. Кубинските революционни сили съкрушително разгромяват тази агресия в Залива на прасетата „Кочинос“. По време на битката Че е леко ранен. След тази агресия Гевара подкрепя решението на кубинското правителство за дислоциране на съветски атомни ракети на острова. Противоречията със Съединените щати се изострят до крайност. САЩ налагат пълна морска блокада на острова. Светът е изправен пред ядрен апокалипсис. Въпреки че икономическата блокада и неимоверния военен натиск довеждат Куба до тежка стопанска криза, Ернесто Че Гевара е един от най-острите критици на Хрушчов за решението му от 28 октомври 1961 г. за оттегляне на съветските ракети от острова. В него се затвърждава несъгласие с някои аспекти на политиката на Съветския съюз. Докато Хрушчов провежда линия на мирно съвместно съществуване, Че Гевара е привърженик за износ на опита от кубинската революция и в други слаборазвити страни. Той дори нееднократно упреква съветските ръководители, че не подкрепят достатъчно революционните и освободителни движения по света. Най-силно неговата критика прозвучава на конференцията за солидарност с афроазиатските страни, проведена на 25 февруари 1965 г. в Алжир. Тук той взема съдбоносното решение, което променя цялата негова по-нататъшна участ.

Завръщайки се на 15 март в Куба, Ернесто Гевара решава да осъществи дългогодишните си намерения за разпространяване на кубинския революционен опит и в други региони на света. Той се среща с Фидел Кастро, осведомява го за своите планове и се оттегля от ръководните постове като министър на икономиката и президент на Националната банка. На 2 април 1965 г. с група от 14 кубински доброволци той заминава за Конго, Централна Африка, за да подпомага тамошните съпротивителни движения срещу компрадорския режим на президента Чомбе. Тук, обаче, той и неговите другари се сблъскват с липсата на достатъчна революционна мотивация и бойна дисциплина у местната съпротивата. Освен това тя не приема Гевара за свой предводител, защото е бял чужденец и не говори езика им. След множество разочарования Че на 21 ноември напуска Конго и после няколко месечен престой в Танзания и Европа, половин година по-късно, се завръща в Куба. През тези месеци той написва книгата „Африканската мечта“, в която разглежда причините за неуспеха на мисията в Конго.

Верен на своята идея Че замисля и организиране на партизанско движение в Южна Америка, което да освободи и обедини целия субконтинент. Планът е, да се изгради партизанска армия в най-централната южноамериканска страна – Боливия, от която да се прехвърли огънят на революцията и в другите латиноамерикански държави и най-вече в Аржентина. Това е съкровената мечта на Ернесто Гевара, да види родината си свободна и изграждаща истинския социализъм. Той получава обещанието на Фидел Кастро за подкрепа и на 7 ноември 1966 г. заедно с още 18 души кубинци-доброволци, представящи се за търговци пристигат в базовия партизански лагер Нанкахуазу в югоизточна Боливия. Оказва се обаче, че това място е неправилно подбрано - в трудно проходим планински район, рядко населен само с индианци и с малко възможности за осигуряване на храна и вода. Местното население не говори испански, наплашено е и е дори враждебно настроено към всички бели. Поради голямата изолираност на оперативната зона отрядът не може да влезе във връзка и да получи подкрепа от съпротивителните групи в градовете.

Тези обстоятелства се оказват фатални за отряда. На 23 март 1967 г. правителствени войски попадат на лагера. Виновен за последвалия провал се счита аржентинецът Циро Бустос, който заедно с французинът, Режис Дебри е трябвало да поддържа връзка със съпротивителните движения в градовете и с чуждестранните симпатизиращи организации. Двамата са разкрити, арестувани и след направени под заплахата за зловещи изтезания разкрития, впоследствие освободени.

В тази обстановка партизаните изоставят лагера заедно с всички провизии и лекарства. От тук нататък бойците на Че са подгонени като диви зверове. Оставени сами на себе си, изолирани от недоверчивото и враждебно индианско население, измъчвани от глад, жажда и болести те водят непрекъснати отбранителни сражения в непозната местност, макар понякога и с успех, срещу добре въоръжени и обучени от ЦРУ спецчасти на боливийската армия. В тези трудни моменти Че Гевара записва в прочутия си „Боливийски дневник“: „Партизанска война, без подкрепа на населението, е обречена на катастрофа“. Това изстрадано прозрение е сравнението на безнадеждната обстановка в Боливия, с обстоятелствата в Куба, където след трудния десант на бойците от „Гранма“ в подножието на Сиера Маестре групата на Кастро успява да се възстанови, именно вследствие на подкрепата от народа.

На 8 октомври 1967 г. започва трагичната развръзка. Силно оределият отряд, разделен на три части е притиснат в каньоните на река Юро и води последната си битка. В нея оцеляват само 5-ма души; Ернесто Гевара е ранен в крака, заловен и зверски изтезаван в продължение на цял ден. Знаейки кой е попаднал в ръце им боливийските рейнджъри обаче не смеят да го убият веднага и отправят запитване до столицата Ла Пас. След консултация с Вашингтон и страхувайки се от публичен процес срещу легендата Че, президентът на Боливия Бариентес издава заповед за разстрел на пленените бойци без съд и присъда. Единствен доброволец за екзекуцията на Че се явява лейтенант Марио Теран. Когато влиза в стаята на тежкоранения, седящ на земята Гевара, асистиран от агента на ЦРУ - Феликс Родригес, Теран обаче трепери от страх и не може да натисне спусъка. Тогава Че измъчван от болките, бавно се изправя и казва: „Дошли сте да ме ликвидирате, нали? Хайде, подлецо, стреляй тогава! Ще видиш как умира един мъж!“ и му обръща гръб. Теран натиска спусъка на автомата със затворени очи. Че пада пронизан от откоса. До него се доближава хладнокръвно професионалния убиец Ф. Родригес и изстрелва финалния куршум.

Така в 13:10 ч. на 9 октомври 1967 г. в училищната стая на малкото боливийско градче Ла Хигера примитивни полухора, платени наемници прекъсват живота на „най-съвършения човек на нашата епоха“, както се изказа за Ернесто Гевара иначе скъпият на похвали философ, Жан Пол Сартр. Теран след деянието си се пропива и пропада психически.

След това палачите на Че отрязват двете му ръце и ги изпращат за експертиза в Ла Пас и САЩ. От там ги отправят като зловещо предупреждение в Хавана. Обезобразеният труп на 39 годишния лекар-революционер е заровен през нощта тайно в масов гроб с останалите убити партизани под пистата на военното летище в гр. Валегранде. 28 години местонахождението се пази в абсолютна тайна. Управляващите в Ла Пас и Вашингтон се страхуват гробът на Че да не се превърне в свято място за милиони латиноамериканци. Едва 1997 г., след като бивш генерал от боливийската армия проговаря, антрополози от Куба и Аржентина откриват след 2 годишно упорито търсене мястото, където са заровени бунтовниците. Костите на Че са разпознати, пренесени във второто му отечество, Куба и препогребани в мавзолей в града на неговата най-голяма революционна победа – Санта Клара. На този ден стотици хиляди кубинци и гости от цял свят си вземат последно сбогом с любимия команданте.
Борейки се до последен дъх за един по-добър и справедлив за всички свят, лекарят-революционер, д-р Ернесто Гевара ни завеща след смъртта си безценното богатство – епичният роман на своя героичен живот, който го превърна в идол за милиони хора по земята. За повечето латиноамериканци той е светец и те произнасят неговото име със същата обич и страхопочитание към жертвоприношението му, както се обръщат към това на Христос. А изоставените на произвола на съдбата боливийски индианци и до днес наричат всеки лекар, който следвайки порива на своето човеколюбие ги е посетил, за да им помогне просто „дон Ернесто” или дори Исус, алюзия за приликата на убития Че с сваления от кръста Христос.

В пантеонът на човечеството във вечността сe съхрани за поколенията неговата мечта за солидарност между народите и девизът, който води легендарният Че Гевара през целия му бурен живот:

„НЕКА  БЪДЕМ  РЕАЛИСТИ  И  ДА  ОПИТАМЕ  НЕВЪЗМОЖНОТО !“

 

 

Поднесените  тук  биографичните  данни  са  по:

-         Освалдо Сола  и  Ф. Гарсия:  
„Че – Мечтата на бунтовника”,  Берлин  1997 г.

-         Ф. Хетман:  „Солидарността е нежността на народите“ – Животът на Ернесто Че Гевара,  Базел  1999 г.

-         Щ. Лаарем:  „Че Гевара”,  2004 г.
-------------------------------------------

Автор: д-р. юр.н. Иван Аладжов



Тагове:   Възпоменание,


Гласувай:
0
0



1. timmyd - БРаво!
15.10.2007 13:22
Чудесен постинг.
Ето и поздрав от мен по темата-
http://www.youtube.com/watch?v=hqYHeX0i0NU
цитирай
2. анонимен - uBqAfRuZUaLMhBjXmi
25.05.2011 10:21
ThatВ’s not just logic. ThatВ’s raelly sensible.
цитирай
3. анонимен - JBJBwNMJjqLG
25.05.2011 11:19
It was dark when I woke. This is a ray of sunsinhe.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 729258
Постинги: 246
Коментари: 294
Гласове: 2401
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930