Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.02 12:11 - Глави 11, 12 и 13 от книгата "Капитализмът и неговата Алтернатива" на Любен Аладжов, публикувано в памет на автора
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 81 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 29.02 12:15


11.  ТЪРГОВСКА  ЕКСПЛОАТАЦИЯ  и  СПЕКУЛА

Търговската експлоатация /1/, действа в икономиката в сектора на пазарното разпределение на произведените блага. Експлоатацията при нея е по-различна от експлоатацията в производството, но е по-проста и по-понятна, защото не е свързана с технологично преобразуване на изходните материали в нов продукт с други потребителски качества и създаване на нова, добавена стойност, както е при креативната производствена експлоатация. Продуктът, който се разменя в търговията, вече е произведен и се продава в същия вид, в който е набавен от търговеца. Креативният производствен етап на икономическия процес тук е приключил и Търговията е спекулативна разпределителна услуга за произведените блага всред обществото. Търговската експлоатация пък е почти чиста СПЕКУЛА и се изразява в евтино набавяне на произведените продукти и след неизбежната им търговска обработка, скъпо препродаване на населението с цел печалба. Поради това търговията често се нарича още и прекупвачество. Разликата между доставната и продажната цена, изчистена от предпродажбените разходи за складиране, транспорт, опаковка, магазина продажба и т.н. формира експлоатационната печалба на търговеца. При социализма също има разлика между доставната и продажната цена на стоката, но реализираната печалба не е експлоатационна, защото не отива по личната сметка на търговеца, а се използва за централизирано акумулиране на капитал за ново икономическо развитие на обществото.

Още в началото отбелязахме, че стоките на пазара се предлагат от търговците според комерсиалната, а се купуват от купувачите според потребителската им стойност. Тези две стойности се различават по същество и това дава възможност на търговеца да спекулира с цените с цел повишение на печалбата си. Търговската размяна по изключение бива равностойна; по правило стоките се продават винаги по-скъпо, отколкото струват и това представлява естеството на пазарната експлоатация.

Неравностойната търговска размяна като начин за присвояване на чужди стойности съдържа в себе си всички основни белези на експлоатацията така, както е дефинирана в глава 8. В зависимост от това, коя от двете страни на покупко-продажбата бива ощетена различаваме:

1. Експлоатация на купувача, която се изразява в надплащане с величината на печалбата на себестойността на закупения продукт.

2. Експлоатация на доставчика. Тя представлява недоплащане на себестойността на набавяната стока. В този случай купувачът изнудва и експлоатира онези доставчици, които под натиска на непреодолими или форсмажорни обстоятелства са принудени бързо да се освободят дори с цената на известна загуба от стоката си, ако искат да не я загубят изцяло и тя да остане непродадена и похабена.

Пример за такава експлоатация, който няколко пъти вече привеждаме, е пазарът на труда. Ще го повторим още един път, защото той е типичен не само за производствената, но и за търговската експлоатация. Застрашените от глад и безработица наемни работници, нямайки възможност да водят дълги преговори за възнаграждението си и бързайки да бъдат наети, за да препечелват нещо за прехраната си, се продават на трудовата борса недоплатени на работодателя в сравнение с печалбата, която ще му произвеждат.

Друг пример за експлоатация на доставчика е недоплащането на стоката на дребните и средни земеделски производители, които нямайки складови помещения и хладилна техника за продължително съхранение на своята нетрайна продукция, не притежавайки и специализиран транспорт до пазара и магазина мрежа за пласмента й, стават жертва на прекупвачите и на супермаркетите, които изкупуват евтино продукцията им и след това я препродават скъпо на пазара, реализирайки по този начин двойна експлоатационна печалба.

Печалбата за продавача, както изяснихме още в глава 6, е компонент от цената на стоката, която е сума от доставната й, търговска стойност плюс преследваната от него печалба. Това ценообразуване прави продажната цена винаги по-висока от доставната и превръща търговията автоматически в спекулативна дейност.

Отново ще напомним, че всяка допълнителна трудова операция над стоката, която увеличава нейната потребителска стойност, се калкулира в цената като производствен разход и независимо, че я оскъпява, не е проява на експлоатация. Такъв е случаят и с разходите по търговската обработка на стоките - претоварване, транспорт, складиране, разфасовка, пакетиране, аранжиране, продажба и пр.

По подобен начин трябва да се оценяват и доходите на търговеца за издръжка на себе си и своето семейство. Ако те са в рамките на нормалното за даденото общество заплащане за подобна стопанска дейност, тогава няма експлоатация. Но доходите на търговеца обикновено са над това ниво и той експлоатира купувачите или доставчиците. Най-лесно в пазарната икономика се започва с търговия, защото стартовият капитал там е най-нисък.

Цената на стоките на пазара и нейните съставки (себестойност + печалба) се определят тайно и са известни само на продавачите. Те могат да бъдат доуточнени с договаряне (пазарлък) между тях и купувача, но ТЪРГОВСКАТА ТАЙНА на ЦЕНООБРАЗУВАНЕТО си остава ОСНОВЕН ИНСТРУМЕНТ за ЕКСПЛОАТАЦИЯ. на купувачите. При ценообразуването задължително трябва да се отчитат няколко важни обстоятелства:

1. Пълната пазарна себестойност (производствените плюс търговските разходи на стоките), се плаща обикновено с банкови кредити, които задължително трябва да се възстановят в договорения с банките срок с средства от приходите от продажбата на произведената продукция, а лихвите по кредитите се погасяват от експлоатационната печалба.

2. Данъчните задължения към държавата, производствените инвестиции и средствата за личния живот на търговеца и на обслужващата го мениджерска номенклатура, също са за сметка на печалбата. Тези задължителни плащания трябва да се имат пред вид при формирането на продажната цена.

3. Цената трябва да се съобразява и с платежоспособността на купувачите и с

4. Цените на конкурентите.

Очевидно, че цената на стоката е ограничена отдолу от пълната й (производствена + търговска) себестойност, а отгоре - от платежоспособността на клиентите и от цените на конкурентите. Тя не може да бъде по-ниска от себестойността, защото производителят и търговецът ще търпят загуба и ще престанат да я произвеждат и по-висока от максималната платежоспособност на клиентите и от цените на конкурентите; защото над тях няма кой да я купи. От относителният размер на цената и от качествата на стоката зависи и нейната продаваемост в сравнение с тази на конкурентите. Всичко това прави ценообразуването деликатна и важна маркетингова дейност, която изисква и психологическа оценка на пазара.

По различни причини цените на стоките по време на пазарната сесия се налага понякога бързо да се изменят. Бързи корекции в тях с величината на себестойността по технологични причини са невъзможни и затова се правят почти винаги за сметка на маржа на търговската печалба.

Абсолютният размер на реализираната печалба за дадено количество стока, която е от главно значение за производителя и търговеца расте с увеличението на цената, на оборота (продаденото количество) и с намаление на себестойността на продукта.

Намалението на цените обикновено води до увеличение на оборота и до ръст на абсолютната печалба и затова печели най-много не винаги този, който продава най-скъпо, а най-много (освен ако не е монополист и има възможност да печели главно от завишението, на цената, а не от оборота.

Цената и продаденото количество от стоката, които формират абсолютната величина на печалбата, зависят от усреднената пазарна нужда и платежоспособност на купувачите. Тези данни, априори са неизвестни на търговеца и затова той често извършва ценообразуването по емпиричния способ на търсенето и предлагането. Търсенето зависи от усреднените нужди и платежоспособност на пазара, а предлагането се лимитира от възможностите на производителя (респ. на доставчика на едро).

На дефицитни пазари с ограничено предлагане, преобладава търсенето и се появява конкуренция между купувачите, която води до повишение на цените на стоките. Екстремен случай в това отношение представлява предлагането на стока само от един продавач - монополист. Тогава той има възможност да иска за нея максимално възможната цена, при която тя ще остане все още продаваема. В крайния случай на свръхограничено предлагане (след война или природна катастрофа) цените на някои жизнено необходими храни ескалират над възможния максимум и монополната търговия се изражда в ЧЕРНА БОРСА, при която изнудата с нуждите на потребителите се изражда в РЕКЕТ над живота на хората.

Обратно, на задоволени пазари с преобладаваща заситеност със стоки се проявява конкуренция между продавачите и цените се понижават. При нулево търсене те падат дори под себестойността, пазарът им изпада в свръхпредлагане и се закрива за дадения вид стока.

На заситените пазари стоките се продават с умерена печалба на цени, съобразени с реалната им себестойност и с платежоспособността на купувачите, а при сезонните разпродажби магазините се освобождават от трудно продаваеми стоки и свръхскладови количества чрез разпродажбата им за минимална печалба, дори и на загуба, която се компенсира от други пера.

При екстрени поръчки на големи количества, на скъпи, крупни, уникални, обществени или корпоративни стоки и индустриални съоръжения, търговският процес следва класическия път: ЗАПИТВАНЕ - ОФЕРТА - ПРЕГОВОРИ - ПОРЪЧКА - ДОСТАВКА - ПЛАЩАНЕ. От предложените оферти се избира най-изгодното по цена, доставка и форма на плащане предложение.

На масовите пазари на стоки за широка употреба цените им се определят по емпиричния метод на търсенето и предлагането.

Себестойността на стоката и преследваната печалба (компонентите на цената) се пазят от продавача в тайна. Той обявява на клиентите си само сумата от двете, т.е. комплектната продажна цена. Този факт поставя купувача при ценовите преговори. винаги в положение на информационен дефицит, който се преодолява чрез информация от конкурентните оферти и покупката се прави от онзи търговец, който предлага най-добре отговарящите на нуждите и на финансовите възможности на клиента условия. Нямайки точна представа каква част от цената е себестойността и каква е печалбата и притиснат от изпитваната нужда от прехрана, клиентът според парите си или купува или сторнира поръчката. Това означава, че купувачът плаща почти винаги в условията на изнуда, притиснат от нуждите си и на тази основа надплаща реалната цена с величината на търговската печалба. Търговецът обикновено, (но не винаги) печели от всяка продажба. Затова и експортьор № 1, Германия, е една от най-богатите страни на света.

 

12.  РЕНТИЕРСКА  ЕКСПЛОАТАЦИЯ  С  НАЕМ  ОТ  СОБСТВЕНОСТ

Рентиерската експлоатация се извършва чрез отдаване под наем на собственост от имущество или стойности: жилища, земя, машини, транспортни средства, права, търговска марка и др. Наемателят, арендаторът плащат за ползваната собственост наем (рента): аренда, изполица, дивиденти, лихва или някаква друга форма на такъв, която се включва в цената на произвеждания продукт.

 

13.  ЕКСПЛОАТАЦИЯ  ЧРЕЗ  НЕМАТЕРИАЛНИ  УСЛУГИ  (НАЕМ  ЗА  ТРУД  и  "НОУ-ХАУ")

Експлоатацията чрез услуги представлява неравностойна размяна на нематериалната комбинация от труд, "ноу-хау" и умения срещу пари за извършване на някаква работа, комерсиална или лична услуга - техническа, медицинска, домакинска, строително-ремонтна и др. на членове на обществото, които нямат знанията, уменията, физически възможности или желанието да я извършат сами (болни, старци, хора, не притежаващи знания, умения или инструменти, служебно заети личности, майки с деца, заможни хора и др.).

Експлоатация на ползвателя на трудовата услуга съществува, ако той заплаща за нея повече, отколкото е обичайния доход за подобен вид труд. Очевидно, тази граница е субективна. Сделката за услугата се сключва косвено, чрез фирма - посредник (медицинска, застрахователна, строителна, ремонтна, правна, транспортна, туристическа, охранителна, търговска и др.), която поддържа екип оборудвани изпълнители или при по-дребните случаи директно със самия изпълнител - частник - физическо лице на свободна практика (занаятчия, техник, адвокат, зъболекар, автомонтьор и пр.).

Всичко казано за производствената и търговската експлоатация важи и за фирмите за услуги. Те експлоатират както потребителя, комуто продават услугата надплатено, така и наемните си служители, които я извършват. Едноличните изпълнители - частници, които сами вършат услугите, независимо, че работят много напрегнато, без почивни дни и отпуска, не се самоексплоатират, защото прибират цялата печалба за себе си. Те експлоатират само потребителя на услугата, който изпитва неотменимата нужда от нея. В преобладаващия брой от случаите частниците работят в сивия сектор, без да плащат данъци и застраховки на държавата и въпреки, че цените им обикновено са по-ниски от тези на фирмите за услуги, печалбата им е по-голяма от тяхната и от възнаграждението на фирмените работници. Експлоатация от частния сектор на услугите съществуваше и при реалния социализъм до 1989 г., тя ще съществува и при новия социализъм (за това виж и глава 18).

Контролът над нея е много труден, почти невъзможен, поради големия брой и многообразие на случаите, заради прекия контакт между договарящите се страни и поради директната изнуда над потребителите на услугата, която при този вид експлоатация е много силна. "Частничеството" представлява нерешеният проблем за експлоатацията и при бъдещия социализъм и е тема за отделно научно проучване.

--------------

1/ Търговската експлоатация до сега неправилно се пренебрегваше. Експлоатацията се считаше възможна само в производството, като присвояване на новосъздадената от "съчетанието на наемния труд с капитала" стойност. (Виж С. Станишев "Защото сме социалисти", стр. 11). От подобни схващания би трябвало да следва, че абсолютно автоматизираното, 100% безлюдно, капиталистическо производство (хипотетичен пример) премахва експлоатацията като характерно за системата явление, което не е вярно. Търговската експлоатация чрез произведените дори без участието на човешки труд продукти, всъщност, се проявява при тяхната реализация на пазара и тя днес е дори по-разпространено от производствената експлоатация явление.




Гласувай:
5
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 849716
Постинги: 358
Коментари: 462
Гласове: 3309
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31