2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 7290 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 13.05.2014 19:28
"Какво е лъжата? - Замаскирана истина."
Това е цитат от Байрон. Не ми е любим. Предпочитам друг - не знам неговия автор. Но бих могла да се подпиша под него - толкова близък ми се струва.
"За истината е най-трудно във времена, когато всичко може да бъде истина."
Мисля, че в момента сме в такава ситуация - изчезнали са старите ценности, а липсват критерии за създаване на нови - всичко новопредложено би могло да бъде ценно и стойностно, вярваме, че най-после сме открили нещо истинско - но уви, пак сме в положение да вярваме в стари лъжи.
Все пак - ето моя есеистичен опит за мислен диалог между истината и лъжата. Не че мога да се похваля, че мога да ги разграничавам, напротив:
"Лъжата и днес е замаскирана истина"
Истината: Колко време вървя така през света – все сама и сама…
Лъжата: Хей, има ли някой тук?
Истината: Я, все пак не съм била сама! В този живот имало и други скиталци като мене. Здравей! Коя си ти?
Лъжата: Аз съм Истината!
Истината: Сега излъга!
Лъжата: Не, не съм излъгала. Казвам ти – аз съм
Истината!
Истината: Истината ли? Не, ти не си Истината. Не можеш да бъдеш Истината.
Лъжата: И защо си толкова сигурна?
Истината Сигурна съм, защото аз съм Истината.
Лъжата: И какво от това? Или в живота не може да
има две истини?
Истината: Може би може, а може би – не. Ти истина за
какво си?
Лъжата: Аз съм Истината за живота.
Истината: Сега излъга!
Лъжата: Не, не съм излъгала! Защо да лъжа?
Истината: Защото аз съм Истината за живота!
Лъжата: Не, не лъжа! Не лъжа! Защото ако бях те излъгала, щях да съм Лъжа. А аз съм Истина, Истина, Истина! Моля те, повярвай ми!
Истината: Добре, добре, не плачи! Но как да ти повярвам?
Лъжата: Ще ти кажа как. Виждаш ли този човек, който крачи бодро насреща ни? Ти ще му кажеш твоята, а аз – моята истина. Да видим на кого ще повярва.
Истината: Добре, хайде! Ти си първа!
Лъжата: Човече,човече! Ти си млад и силен! Ти си изпълнен с енергия и планове за бъдещето! Ето там, зад завоя, те чака щастието, което ще увенчае главата ти с венеца на славата, а птичето на късмета ще кацне на рамото ти и ще те направи завинаги богат и щастлив.
Истината: Човече, човече! Ти си млад и силен. Ти си изпълнен с енергия и планове за бъдещето. Но ето там, зад завоя, те чака един лъв. Той ще откъсне главата ти, а птиците ще разнесат вътрешностите ти из цялото поле.
Човекът: Лъжа, лъжа! Махни се от мене, мръсна, долна Лъжа!
Познайте към кого е отправил тези гневни думи Човекът?
А/ Към Лъжата;
Б/ Към Истината;
В/ И към двете – както и да се карат големите сили, човекът винаги е излъган.
ПРОРОЧЕСТВА ОТРОКА ВЯЧЕСЛАВА
Мурад Аджи. "Азиатската Европа"...
Маркъ Твен
Хубав ден ти желая!
Може би... А може би всеки човек носи у себе си някакъв атавистичен рефлекс на вяра в по-добрия край, в избавлението. Без тази нагласа живеенето би се превърнало в адско бреме:))) И тогава:))) И тогава би се оказало, че в това постоянно, вечно самозалъгване е голямата истина за живота, за оцеляването:)))
Извинявай, философстването не е за мене, но от време на време се отпускам:)))
Хубава вечер, Марине! Благодаря ти за интересния отзив!