Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11.2007 09:10 - ЗА "МРЪСНИТЕ" ПАРИ
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 2362 Коментари: 4 Гласове:
1

Последна промяна: 15.11.2007 09:11


Пране на пари  -  наследствотo  на  Ал  Капоне


                                                                    Д-р юр.н. Иван Аладжов

„Организираната престъпност представлява най-висшата степен на развитие на капиталистическите производствени отношения и идеология. Тя е същината на самия капитализъм. В нея той се оглежда..“

Проф. Жан Зиглер, Женева
из "Нашествието на варварите", 1999 г.

 

Както вече всички разбрахме, основният стимул на пазарната икономика е стремежът към реализиране на максимална печалба. Тя се постига най-бързо в сивата икономика - чрез укриване на данъци и при нелегалната търговия с наркотици, оръжие, жени, човешки органи, фалшиви пари и документи и пр., която се извършва от големи мафиотски структури със стотицихиляди членове, най-вече в Италия, САЩ, Япония, Хонгконг, Колумбия, а след 1990 все повече и в Източна Европа.

А ние не бива да се заблуждаваме, че след влизането на България в Европейския съюз, ще се ликвидира организираната престъпност и изпирането на мръсни нейни пари у нас и зад граница. Единственото, което ще се промени е, че ще се усъвършенстват използваните средства - ще се премине от днешните сравнително примитивни инкасо-вноски в банка чрез хотели, ресторанти, продажби и др. към по-съвременни финансови способи. Без пресичане на банковите канали за извършване на тази дейност, без премахване на офшорните зони, създадени от самите индустриални държави за обслужване на глобалния трансфер на легални и нелегални капитали, "прането" на пари и в бъдеще ще остане неразделна част от световния икономически ред.

Приходите от незаконната икономика в световен мащаб са огромни. По своя обем те представляват четвъртата икономическа сила след САЩ, ЕС и Япония. По данни на Международния валутен фонд те са в размер на 1.500 милиарда долара годишно, което е близо 5% от световния брутен вътрешен продукт (БВП).

Специфична особеност на престъпния бизнес е, че разплащанията при него се извършват не по обичайни банков път, а на ръка, в брой. В същото време само една малка част от печалбите могат да се изразходват в брой, предимно за разточителните живот на участващите в бизнеса личности. Оставащите суми непременно трябва да се превърнат в легален капитал, който може да се инвестира в законната икономика. Oперацията може да се извърши само ако парите в брой постъпят на конто в банка, без това да се забележи или да събуди подозрението на специалните служби. Тази деликатна трансформация е получила названието "пране на мръсни пари". Неин кръстник е легендарният чикагски гангстер от 20-те години - Ал Капоне, инвестирал печалбите от криминалната си дейност във верига от обществени перални, получили още тогава прозвището "перални на пари".

За легализиране на престъпните капитали днес се използва богат арсенал от средства - като се започне с елементарните възможности на лотариите, залаганията и кешовите вноски в банка на дневните печалби на туристически агенции, ресторанти, хотели, магазини и пр. Добри условия за подобна дейност предлага и строителният бизнес, който може да работи с "мръсни" пари, но продава построените обекти за "чисти" средства на сметка (виж строителния бум през последните 3-4 г.в България). Още по-професионално е "прането" чрез използване на различни модерни финансови инструменти - деривати, опции, фючърси и др. Операциите с тях се извършват от подставени лица в законспирирани мрежи от търговски дружества, офшорни фирми и фондации. Те купуват, например, с "мръсни" средства два противоположни деривата (залога) на еднаква стойност от по 10 милиона долара и залагат с тях на бъдещата цена на някаква борсово търгувана стока (напр.жито, петрол и т.н.) или ценни книжа. Единият дериват е за покачване на цената, а другият в същия размер - за понижение. За нормалния спекулант подобна борсова операция, при която се печели точно толкова, колкото се и губи, е лишена от абсолютно всякакъв смисъл. Но за перача на пари тя представлява златна възможност да легализира 10 милиона долара с печелившия дериват и да ги вкара вече блестящо чисти в гигантския паричен океан на световния банков трансфер от 1.000 милиарда долара на ден.

Специалните служби естествено се опитват да следят движението на "мръсни" пари, но не с особено голям успех. В същото време тези огромни капитали са от първостепенен интерес за самите банки. За да преодолеят подобни затруднения, световните финансови кръгове използват предимствата, предлагани от т.нар. офшорни територии (offshore - извън бреговете/границите). Това са бивши или настоящи колониални владения (най-често на Великобритания), които са извън границите на метрополията и не са подвластни на нейното законодателство. В тях са изградени мрежи от банки, компании тип "пощенска кутия" и финансово-брокерски фирми, чиято единствена задача е да укриват данъци и да обслужват капиталовия поток на нелегалния бизнес. Офшорните зони са разположени в удобна близост до богатите индустриални държави или са в най-красивите курорти на света, посещавани само от отбрани "туристи".

Подобни финансови "оазиси" за пране на пари в Европа са: британските острови в Ламанша и Ирландско море - Джърси, Гуернси, Айл оф Мен и колонията Гибралтар, Андора, Малта, Монако, Лихтенщайн, Швейцария, Кипър а напоследък все по-често и Източна Европа.

Офшорните зони на Америка са островите в Карибско море - Барбадос, Бермудите, Аруба, Кайманите, Бахамските о-и, Гренада, Белизе, Панама и Гватемала в Централна Америка, малкият щат Делауер на атлантическото крайбрежие на САЩ и Колорадо. В Азия това са градовете-държави: Хонконг, Макао, Сингапур, Индонезия и Тайланд, островите на Океания - Фиджи, Тонга, Науру, Самоа, а в Близкия изток и Северна Африка - Бахрейн, Дубай, Ливан, Египет, Тунис, Мароко.

Само на трите Кайманови острова (Британска колония и основен център за пране на пари) с площ само от 259 кв.км и едва 18.000 души население, разположени във вечно топлото Карибско море, южно от Куба, има 15ооо финансово-брокерски фирми и 400 банки, обслужващи анонимни клиенти под кодов номер, чиято основна дейност е "прането" на пари. Денонощно там жужат компютрите в банковите офиси покрай морската променада на столицата Джордж Таун. От тук мръсните капитали тръгват по света в поредица от бързи финансови операции с цел прикриване на произхода им, с което да стане невъзможно тяхното обратно проследяване. Те се инвестират от финансовите жонгльори краткотрайно в акции на Лондонската или Ню Йоркската борса, купува се петрол в Персийския залив, който веднага се продава в Лондон или САЩ; милиарди се предлагат като рискови и нашумелите напоследък микро-кредити на страните от Източна Европа и поддържат разкоша на местни мафиоти и олигарси. Всеки от играчите по веригата получава своите комисионни и спазва повелята да "пере" и мълчи до гроб.

Затова борбата с "мръсните" пари е толкова трудна и дори безнадеждна. Европейската комисия подготвя вече трета директива срещу организираната престъпност, въпреки че и Втората разпоредба все още не е приета от всички страни-членки на ЕС. Нейните действия се израждат все повече в безпомощен акционизъм срещу глобалния, перфектно организиран криминален бизнес. Един от началниците на Европейската служба за борба с финансовите измами (OLAF), Волфганг Хецел горчиво признава: "Резултатите от борбата с "прането" на пари са повече от плачевни". А британският му колега, Бари Райдер добавя откровено: "Борбата срещу "мръсните пари" е напълно загубена". Дори могъщите разузнавателни централи са безпомощни в тази битка. Волфганг Хафнер, изследовател на техниките за "пране", коментира по съкрушителен начин възможностите на ЦРУ в това отношение: "Американците нямат дори и представа, какви методи се прилагат в преследването на тази цел (прането)". Нищо чудно тогава, че още навремето легендарния Ал Капоне е бил вкаран в затвора не по обвинение за "пране" на пари, а за далеч по-безобидното укриване на данъци от легализирания си бизнес (човека е бил просто ненаситен).

Системата от мерки срещу "мръсните" пари в Германия (а и в повечето страни от ЕС) е твърде ограничена и се свежда само до регистриране името на вносителите на суми в брой, превишаващи 15000 евро на ден. Подобно само декларативни са и механизмите за борба с изпирането на мръсни пари, предвидени от съответния български закон. Предвиденото впоследствие разследване неоправдано много разчита на готовността за сътрудничество на самите банки. Това обяснява и факта, че от 6-те милиарда преводи, направени през 2003 г. в Германия, само за 1270, т.е. за 0,002 % от тях са подадени сигнали за съмнение. Наивно е да се очаква, че банките ще се лишат от клиенти, които внасят милиони в техните сейфове, а както знаем парите не миришат. Затова и досега почти няма повдигнати обвинения срещу престъпни кръгове за пране на пари, както на запад, така и у нас.

Световните специалистите признават, че законовите мерки могат да поразят единствено само дребните играчи. Затова Хафнер дава следната горчива оценка за германската система: "Това са символични акции, породени от отчаянието, че нищо не може да се направи и насочени само срещу най-дребните играчи".

Място за оптимизъм въобще няма, след като и световно известни банкови институти и дори западни държавни глави бяха заподозрени, че участват в "прането" на пари. През 2004 г. такива обвинения бяха отправени към АБН - Амро Банк, Холандия, и към СИТИ-Банк, САЩ. Тя е най-големия финансов концерн в света. На нея поради доказано участие в прането на пари за мафията бе отнет лиценза в Япония за дейност с частни клиенти.

Подобни обвинения бяха отправени и срещу гигантския люксембургско-германски финансов холдинг Клиърстриим (=“Чист Поток“) и неговия бивш шеф Андре Люси. Клиърстриим е дъщерна фирма на Немската борса във Франкфурт и е един вид частна банка на всички останали европейски банки, борси и финансови институти, в която те са депозирали близо 9ооо милиарда Евро. Срещу А. Люси люксембургската прокуратура заведе дело по обвинение за пране на пари и редица други финансови престъпления и манипулации. Във връзка с този финансов скандал в пресата се появиха и имената на редица висши френски политици. Компроментирани бяха дори бившия френски президент Ширак и неговия министър Дьо Вилпен, който бе обвинен, че е подържал тайни сметки в Клиърстриим.

Потвърди се и обвинението срещу вашингтонската РИГС-Банк, която е търговската банка на Международния валутен фонд (МВФ) и на дипломатическия корпус във Вашингтон (САЩ), за изпирането на поне 13 мил. $ мръсни пари на чилийския ултрадесен диктатор и масов убиец – генерал Аугусто Пиночет. Той е подържал там общо 125 сметки, а Вашингтонската банка дори услужливо разкрива специално 2 компании с неини чиновници и фиктивно седалище на Бахамските острови, които да легализират и прикриват внасяните от него средства. От компетентността на РИГС-Банк за прикриването на произхода на нелегални пари се възползува и корумпирания, клептократичен диктатор на Екваториална Гвинея – Теодоро Нгуема, който със своите 60 сметки, в които е депозирана завидната сума от 700 мил. $, е и най-големия клиент на тази щатска банка. А самата РИГС-Банк е собственост на хюстънския бизнесмен Джое Ълбраитън, който е стар приятел и бизнес-партньор на семейство Буш. В ръководството на банката е Джонатън Буш, който е чичо на сегашния президент на САЩ, и е съдействал за отпускането на щедри дарения в подкрепа на предизборните кампании на своя племенник.

Наскоро италианската съдебна система взе решение да започне нови процеси срещу бившия министър-председател на страната – мултимилиардера Силвио Берлускони. След обширни разследвания, стигащи до средата на 90-те години, и вземане на показания от 14 обвиняеми, между които са и синът и дъщерята на екс-премиера – Марина и Пиерсилвио – работещи за медийната империя на семейството, мuланските прокурори Робледо и Де Пасквале решиха да издигнат нови обвинения срещу Берлускони за подкупване както и за пране на пари в размер на стотици милиони Евро за Сицилианската мафия в началото бизнес-активността си. Според магистратите той, като собственик на медийния конгломерат „Медиясет“, бил отпуснал във връзка със закупуване на телевизионни права, огромни финансови средства от над 500.000 евро на своя тогавашен адвокат и финансов съветник, англичанина Дейвид Майлс, за лъжесвидетелстване, раздаване на подкупи и за намиране на фалшиви свидетели, които да направят благоприятни за Берлускони показания пред съда във връзка с водените тогава процеси срещу него за непрозрачни приватизационни сделки в негова полза.

Последният скандал във връзка с огромни финансови нередности, включващ пране на скрити от данъчните служби средства и тяхното използване за корумпиране на носещите отговорност лица по целия свят, взриви наскоро немската преса. Мюнхенската прокуратура установи, че германския мегаконцерн „Сименс” е укривал в продължение на десетилетия печалби в размер на стотици милиони евро от данъчните служби. След това те са били изпирани и укривани последователно чрез мрежа от подставени офшорни консултантски фирми в САЩ, британските колонии в Карибския басейн (Бритиш Върджин Айландс) и Гибралтар, Лихтенщайн, Австрия и Швейцария. На тези свързани със „Сименс” фирми са превеждани огромни хонорари, без въобще да са извършвали каквито и да е било услуги за концерна. По този начин са били отклонявани средствата, които след това са служели за корумпирането на държавни представители по целия свят. Прокуратурата е установила до сега, че близо половин милиард евро от тези средства, след тяхното изпиране и укриване са използвани за подкупване на длъжностни лица, които са били отговорни за сключване на обществени поръчки и за приватизации. За тяхната благосклонност концерна им е плащал до 3 % от стойността на съответната сделка. Във връзка с тези нередности са арестувани няколко мениджъра на корпорацията, които са направили вече и обстойни признания за тези финансови схеми. Изявени са съмнения за съучастие в тези нелегални операции и към международната одиторска фирма „КПМГ”. Като осчетоводяваща от десетилетия „Сименс” и длъжна да оповести безпристрастно всички данни от своите одити, е невъзможно тя да е пропуснала неумишлено финансови манипулации в този размер. „КПМГ” е обвинена, че е проверявала концерна недобросъвестно, по негова поръчка, и че не е подала сигнал за тези нелегални дейности. „Сименс” се разследва за корупция още в Норвегия и в Унгария при изпълнението на военни поръчки. В Италия концерна е обвинен в корупция по приватизацията на държавната телекомуникационна компания „Стет” и при доставки за държавния електропроизводител „Енел”. В съседна Гърция „Сименс” си е купувал с десетки милиони евро благосклонността на държавни служители, които са били отговорни за отдаването на проекти по Олимпиадата през 2004 г., за модернизирането на гръцките телекомуникации, както и за метрото в Атина. Също и в Югославия „Сименс” щедро е раздавал пари при обществени поръчки за модернизация на електроцентрали. До сега са разкрити доказани парични потоци от свързани със „Сименс” офшорни фирми, където тези средства първо са били нелегално укривани, а след това изразходени за корумпиране на отговорни лица в следните още страни: Азербайджан, Русия, Египет, Нигерия, Камерун, Саудитска Арабия, Кувейт, Виетнам, Индонезия. И това е само върхът на корупционния айсберг само на един концерн, опериращ в 190 страни по света, до който в момента са проникнали следователите. А никои прокурор до сега не смее да предскаже каква част от предприеманите по 9 милиона осчетоводени действия на ден в „Сименс” са били фиктивни, и каква част от издаваните въз основа на тях милиарди сметки през последните години са служели само за укриване на печалби от данъчните служби и за отклоняване на средства по надлежната схема. Във връзка с тези крещящи нередности, международната организация за борба с корупцията „Трансперънси Интернешънъл” (ТИ) преустанови на 15.12.2006 г. сътрудничеството си със „Сименс”. По данни на ТИ „купуването” на обществени поръчки чрез подкупване на отговорните държавни служители оскъпява тези сделки за поръчващата страна с 20 %, тъй като те вече не избират най-изгодния за страната изпълнител. „Вие въобще не знаете какви са практиките по света. За получаване на поръчки, американците оказват натиск дори чрез разузнаването си.” Въз основа на това признание, направено пред следствието от обвинените в изграждане на престъпна организация за укриване и пране на пари мениджъри на „Сименс”, от коментаторите бяха изявени опасенията, че най-вероятно всички тези незаконни дейности са „нормалната” търговска практика на всички големи, глобално опериращи концерни.

Всички тези факти красноречиво разкриват изцяло липсващия морал на субектите на глобализираната икономика и налагат извода, че „прането на пари“, укриването на данъци и корупцията не са просто характерни за определени държави на даден етап от тяхното развитие. Тези престъпни дейности явно са неразделна част на този вид икономическа система, при която максималната печалба оправдава всички средства за нейното постигане. А действащите закони и благозвучните приказки на политиците са за наивните, които все още могат да вярват в тях и имат за съжаление тежестта само на изразходената за напечатването им целулоза. Без радикална системна трансформация всички действия срещу глобалната престъпност в рамките на тази икономическа матрица ще останат без реални резултати.

 

 

Приведените данни са от:

-          „Международните финансови пазари и капиталовите потоци“ стр. 32 сл.,  и

- „Пране на пари, корупция, данъчни оазиси и мафиотски мрежи“ стр. 34 сл.,

- Атлас на глобализацията – издание на в. Льо Монд Дипломатик, 2003 г.

-          Елън Астуд: „Не само за Пиночет“, в. Льо Монд Дипломатик Август 2005 г. (в изданието на немски език)

-          Тобияс Кайзер: „До Каймановите острови и обратно“, в. Ди Цайт Nr. 48 от 18.11.2004 г.

-          Проф. Елмар Алтфатер и Проф. Биргит Маанкопф: „Глобализация на несигурността – Мръсните пари и неформалната политика“, стр. 215 сл., Мюнстер 2002 г.

-          Ибрахим Вард „Перачите на пари имат по-добрите адвокати“, в. Льо Монд Дипломатик Юни 2006 г. (в изданието на немски език)

-          Проф. Жан Зиглер „Нашествието на варварите - капитализмът и организираната престъпност, Женева 1998 г.

-          Ханс Лойендекер и Клаус Отт: „Двама си признават” и „Действия на тъмно при Сименс”, в. „Зюддойче Цайтунг” от 25.11.06 и от 29.11.06 г.




Гласувай:
1
0



1. iw69 - И Банката на Ватикана бе обвинена в пране на пари
04.04.2011 12:59
Президентът на банката на Ватикана - Институт по религиозните дела (ИРД) - Еторе Готи Тедески - бе разследван от Римската прокуратура в края на 2009 г. за пране на пари. Тогава бяха иззети и 23 милиона евро на банката на Ватикана. ИРД, който управлява парите на католическите религиозни ордени и асоциации, е структура, която се ползва с екстериториалността на папската държава и следователно не е длъжна да спазва законите, регулиращи дейността на италианските финансови институции. Италианското правосъдие установи, че банката управлява сметки в италиански финансови институции без име на титуляра, носещи само инициала ИРД. В една от тези сметки, открита през 2002 г., за две години са преминали 180 млн. евро. Хипотезата на следователите бе, че лица с фискален адрес в Италия използват ИРД като параван, за да прикриват данъчни измами или укриване на доходи.
цитирай
2. iw69 - Вече е по-лесно да получиш кредит от мафията вместо от банка
04.04.2011 13:02
Ограниченията при отпускането на кредити спомогнаха за нови гешефти на организираната престъпност. Парите от проституция и търговия с наркотици все по-често се инвестират във фирми, които не получават кредит от банките.
Италианската мафия безспорно печели от финансовата криза. В четвъртата по значимост икономика в Европа драстичните ограничения за банкови кредити откриха за организираната престъпност съвсем нови възможности за пране на пари. Така например, който разполага с големи суми пари в брой - като престъпните организации, може да прави инвестиции, които за други не са възможни. "Сега те могат да инвестират в напълно легален бизнес", казва Ана Мария Тарантола, заместник генерален директор на Банка д'Италия в Рим. Тарантола, която отговаря за надзора върху банките в Италия, съобщава, че през първото полугодие на 2010-а са били наблюдавани 15 хиляди подозрителни транзакции, което е с 52% повече, отколкото м.г., и надхвърля броя на съмнителните транзакции за цялата 2008 г.
Според информации на римската агенция за борба срещу измамите SOS IMPRESA през 2009 г. приходите на мафията са се увеличили на 135 милиарда евро, а в същото време размерът на изпраните пари в Италия е 11% от БВП.
цитирай
3. анонимен - tmqBZTyP
24.05.2011 20:42
Good point. I hadn't tohught about it quite that way. :)
цитирай
4. анонимен - DxsuBybdwkXCmnXTtWm
24.05.2011 20:58
It was dark when I woke. This is a ray of sunshnie.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 1400783
Постинги: 835
Коментари: 1184
Гласове: 6035
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930