Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.06.2010 13:01 - ВИРТУАЛНАТА ИКОНОМИКА
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 977 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 06.07.2010 14:59


инж.  Любен  Аладжов   ПРИЧИНАТА   ЗA   СВЕТОВНАТА    КРИЗА
     ЕКСПЛОАТАЦИЯ  И  ПЕЧАЛБА
    Добре известно е, че основната мотивираща сила за икономическата дейност на частния собственик не е осъзнатата необходимост от задоволяване нуждите на обществото, а користният му стремеж да използва тези нужди за реализиране на максимална печалба за себе си. Стремежът към максимална печалба в пазарната икономика, колкото и семпло да звучи като формулировка, представлява всъщност основният закон на капитализма, който обяснява всичко, което се случва при него.
    Какво е печалба и какво се крие зад нея?
 По принцип печалбата, за която става дума и по-нататък, е резултатът от неравностойната размяна на равни стойности, т.е. тя е точно равна на разликата от размяната им. По същество подобна сделка, независимо от съгласието на сключващите я страни, представлява де факто присвояване на чужда собственост. Научното название за нея е "експлоатация". Печалбата е мярка за експлоатацията.
    В този смисъл двете понятия са еквивалентни - едното отразява процеса, а другото - неговата величина. Това ни позволява да тълкуваме основният закон на капитализма за максималната печалба и като като закон за максималната  експлоатация.
    Въпреки своята аморална същност експлоатацията и печаблата (заедно с частната собственост) са узаконени от правната система на капитализма като основа на  неговото устройство на обществото. В качеството си на мяра не за създадена, а за присвоена стойност, печалбата по същество е законно, но не и морално явление. Това е признато и от религията още преди 2000 г. в притчата за Христос, който с бич е разгонил търговците от храма Господен.
    Капиталистическата апологетика настойчиво спекулира с  доброволния характер на неравностойните сделки, представяйки ги като акт на взаимно съгласие. Действително, днес само криминалното присвояване на чужда собственост се извършва със сила и се преследва от закона. Но "принудителна доброволност" при една размяна може да бъде постигната и по ред други, ненасилствени начини, като  напр. неинформираност, дезинформация, заблуда, рекламно внушение и дори чрез откровенно изнудване на една от договарящите се страни.
    Главната предпоставка за осъществяване на неравностойната размяна (т.е. на експлоатацията) при капитализма, обаче, е икономическата принуда. Когато едната от договарящите се страни, се намира под натиска на непреодолими нужди, а другата държи в ръцете си благата, с които те могат да бъдат удовлетворени, тогава трудно може да се говори за доброволност на сделката. По-коректното название за подобни случаи е "изнуда", а когато става дума за жизнени потребности, като храна, жилище, отопление, здравеопазване и пр., точната дума е "рекет". Най-парадоксалното при капитализма е, че всички необходими на обществото блага се създават тъкмо от онези, които най-много се нуждаят от тях.  Въпреки това, на основата на частното владение над ресурсите, средствата за производство на блага, а от тук и над самите блага, господстващата капиталистическа класа си е осигурила законовата привилегия да  извършва рентиерско присвояване на чужди стойности, прикрито зад паравана на мнима "доброволност". Дори в широко афиширания (като справедлив) принцип на пазарното ценообразуване според "търсенето и предлагането", скрито е вградена икономическа принуда.
    Ето защо, за неморалните недъзи на капитализма официално не се говори. Те най-старателно се прикриват зад воала на "търговската тайна", омаловажават се с внушения за безалтернативността на частната икономика и се разкрасяват с обещания за "социално-пазарното общество на всеобщото благоденствие". Суровата истина, обаче, е, че при капитализма безплатен обяд няма - той е възможен само с присвоени блага. Затова и примамливата витрина на блестящия (до неотдавна) суперстандарт на живота  на богатия Запад е само прах в очите за политически наивници.
В капиталистическата икономика експлоатацията се извършва на две места - при създаването на нови стойности, т.е. в производството на стоки и при размяната (продажбата) им на пазара, т.е. в търговията,
    1. Експлоатацията в производството представлява, накратко казано, недоплащане на наемния труд. Наемният работник винаги изпитва непреодолима нужда от средства за издръжка на себе си и на своето семейство. И въпреки, че произвежда много повече, отколкото му се заплаща, притиснат от нуждите, той "доброволно" приема неравностойната размяна с работодателя на труд срещу заплата. Разликата между стойността на създадения продукт и заплатата му се присвоява от собственика на предприятието като печалба. Това е простият механизъм на производствената експлоатация.
    Законът за максималната печалба (експлоатация) тук се проявява като натиск на работодателя да договори с работника минимално възможното заплащане.

    2. Експлоатацията в търговията (на пазара), се реализира чрез надплащане от купувача на реалната стойност на закупената стока. Покупката несъмнено е доброволна сделка, но и тя се извършва под натиска на изпитвани потребности.. Пазарната (търговската) експлоатация е придобила свое име - спекула. При нея най-ясно личи неравностойният характер на размяната.
    Законът за максималната печалба в търговията се проявява като стремеж да се придобие стоката на минимално възможната и да се продаде след това на максимално възможната цена. Разликата от подобна размяна е търговската печалба - мярата за пазарната (спекулативната) експлоатация.
    И в производството и на пазара жертва на експлоатацията винаги е обществото, което се явява или като недоплатен производител на благата, или като надплатил стойността им потребител.
    Печалбата от експлоатацията се използва от господстващата класа главно за две неща:
 1. За инвестиране и разширение на производството или търговията, което всъщност е полезното й приложение, и
  2. За осигуряване на  паразитен стандарт на живот за себе си и за обслужващата я аристокрация на наемния труд.
Ето защо икономическата активност при капитализма е подчинена на нагона към печалба.

    ВИРТУАЛНАТА  ИКОНОМИКА   НА  КАЗИНОКАПИТАЛИЗМА
  През последните две десетилетия особено силно развитие получи финансовата експлоатация. Тя се осъществява  чрез спекула с финансови  стоки - капитали, ценни книжа и пр. Оказа се, че чрез глобализирания им трансфер по света, с тях много бързо и чисто могат да се реализират огромни печалби, без проблемите и рисковете на реалното производство. Както се подчерта, нови стойности се създават само от човешкия труд, а спекулативната печалба е само смяна собствеността, т.е. присвояване на създадени вече чужди стойности. Ето защо този вид финансово-спекулативна икономика, която реализира печалби, без да произвежда нищо, е получила името виртуална (мнима) икономика. Обръщаме внимание, че. това абсурдно творение - "виртуалната икономика" е възможно само при капитализма, където основната икономическа цел не е производството на блага, а реализирането на печалба, независимо по какъв начин, мним или реален.
    Печалбите и от мнимата икономика са съвсем реални. Съвсем резонно тогава възниква въпросът - от къде идват тези печалби? Мишена на финансовата спекула са работещите реални икономики по целия свят - на Индонезия, Аржентина, Южна Корея, Бразилия, Мексико, Русия, Турция и пр. На тези страни се заемат или се вкарват от вън капитали под формата на кредити, чуждестранни инвестиции, договори за публично-частно партньорство и пр., които остават там, докато носят приемлива доходност. След изчерпване на тези възможности капиталите се изтеглят обратно, оставяйки след себе си опустошена територия. Повечето от споменатите по-горе икономики и до днес не могат да се справят с  последиците от кризата, в която бяха вкарани.
        За да се осигури свободен достъп на спекулативния капитал до всички икономики на планетата, клубът на богатите индустриални държави предприе втора важна стъпка: разработи и наложи на света нов неолиберален икономически ред за свободен трансфер на стоки и капитали. На трето място той обвърза световните банки и финансови борси в единна компютеризирана мрежа, която му позволява да извършва мигновенни финансови транзакции до всяка точка на земното кълбо. По този начин планетата бе превърната в гигантско глобално казино, в което космополитните собственици на едрия капитал разиграват суперхазарт и реализират колосални печалби. Този финансов абсурд донесе и другото име на виртуалната икономика - казинокапитализъм, система, която печели от хазартното ограбване на реално работещите икономики, без да произвежда нищо. И въпреки очевидната перверзност на това творение, платените апологети на капитализма продължават да го превъзнасят като най-добрата, като "вечната" система за устроиство на обществото, който ще съществува до "края на историята".  А политическите инфантили и фарисеи у нас и по света продължават да им вярват и да им съдействат в техните усилия за ограбване на човечеството.
    В глобалното казино не се разчита само на щастието. Решаваща роля за успеха имат  икономическата информираност на играчите и дори възможностите им да влияят върху протичащите процеси. Резултатът от спекулациите зависи и от обществените нагласи, от медиите и прочие други фактори.
    Играчите в казиното се подпомагат от финансови интермедиатори - маклери, брокери, дилъри и прочие борсови крупиета..
    Финансовите инструменти на спекулативната виртуална икономика са най-различни и броят им непрекъснато се увеличава. По същество това са ценни книжа, деривати (производни) на основната финансова стока - капиталът и неговите параметри. Те са с най-различно спекулативно предназначение: за операции с валута, с кредити, залози за движението на лихвите, за курса на акциите, спекулативни ценни книжа за опции, облигации, фючърсни и форуърдни контракти, сертификати, арбитражни инструменти и пр. и пр. Всеки от тези инструменти има и реално приложение, което отдавна е отстъпило място на спекулативното му използване за различни по сложност, риск, печалба или загуба операции.
    Структурата на глобалното казино включва също и голям брой финансови институции - банки, фондове, борси, застрахователни компании, клирингови бюра, рейтиннгови агенции и прочие институции, всяка от които има допълнителни разновидности, със специфични функции.
    Целият този почти необозрим "Молох" (ненаситен, митичен великан, б.а.) е тясно обвързан с правителства и международни организации.
    Формираната по този начин система е почти непонятна за широката общественост, въпреки че тя е субектът, който плаща сметката на хазартните играчи.
    И тук възниква основният въпрос - кому е нужно цялото това чудовищно творение? Каква е ползата за човешкото общество от спекулативната виртуална икономика, която създава вече 1/3 от брутния вътрешен продукт на главния експлоататор на човечеството, Съединените щати? Не е ли тя по  същество вреден финансов механизъм за ограбване на света? Отговорът е: може и така да е, но тя е творение на едрия финансов капитал с цел максимална печалба, за когото всичко, даже забраненото е позволено, щом носи печалба, дори и във вреда на обществото.
    Но най-страшното на почти неуправляемата виртуална икономика, че тя понякога прави "късо съединение", излиза "извън контрол" и създава смъртоносна опасност за цялото човечество.
    Нагледна илюстрация за подобен инцидент представлява днешната финансово-икономическата криза, която понастоящем разтърсва света. Какъв е генезисът на това бедствие, което съсипа съществуванието на милиарди хора по земята?

    СВЕТОВНАТА  ФИНАСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА  КРИЗА
   Люлката на финансовата криза от 2008/2009 г., както е известно, са Съединените щати. След 2000 г. там се развиха някои специфични неолиберални процеси, засягащи дейността на финансовия сектор:
    1. С идването на Роналд Рейгън на власт 1980 г. и въвеждането на неговата "New Economy" ("Нова икономика") започна държавната дерегулация на банките. Те получиха право да извършва операции, които преди това бяха ограничени със закон.
Както добре е известно, основната стока на банките, от която те печелят, са кредитите, а тяхната цена е лихвата. Ето защо банките непрекъснато се стремят да продават (да "раздават") колкото е възможно повече кредити. След голямата депресия 1929 - 1933 г. те бяха задължени със закон, за всеки отпуснат кредит да поддържат в трезорите си определен буферен капитал, гарантиращ неговото изплащане.
    От 1960 г. започна усилено да се търси начин за деблокиране на този "мъртъв" капитал. Най-напред ограничението бе частично преодоляно чрез създадаване на многобройни филиали в Европа и предимно в Лондон, извън обсега на щатското законодателство. По този начин европейските финансови институции бяха здраво обвързани с американските.
    През последните десетилетия се откри и друг начин за заобикаляне на ограничението - американските банки преобразуваха раздадените кредити във вторични ценни книжа (деривати), които продадоха на борсите. Освобождавайки  се от тях, те се избавиха и от задължението да поддържат безполезен гаранционен капитал за тях. Откри се потенциал за неограничено кредитиране, който те не пропуснаха да използват.
    2. Съединените щати наложиха новия световния ред за свободен трансфер на стоки и капитали, който им създаде възможности за финансови спекулации в глобален мащаб.
    3.Ограниченията в раздаването на кредити бяха окончателно премахнати от Бил Клинтън през 1999 г.
    В резултат на всичко това виртуалната икономика  Съединените щати претърпя разцвет и до 2006 г. общият й дял в брутния вътрешен продукт на страната нарастна от 10% на 30%. Кредитите, отпуснати на физически лица, повишиха реалното потребителско търсене особено в сферата на недвижимите имоти и жилищното строителство. Нарастналото търсене вдигна техните цени и създаде възможности за отпускане на нови кредити, ипотекирани с поскъпнали частни имоти. В настъпилата кредитна вакханалия започнаха да се раздават заеми дори без сериозно проучване на клиентите.
    Скъпите ипотеки породиха всеобщо доверие към раздадените кредити и към емитираните на тяхна основа дериватни ценни книжа. Много банки и физически лица по целия свят натрупаха големи количества от тях, надявайки се да спечелят от кредитния бум в САЩ. Американските банки си позволиха дори една стъпка в повече - създадоха за дериватите с по-висок риск, нов висококомплексен финансов продукт - пакет от вторични деривати с диверсифициран риск, известни под названието "Допълнително осигурени дългови облигации" ("Collateralised Debt Obligations - CDO"s)". Рейтинговите агенции им дадоха (естествено срещу заплащане) висока оценка за сигурност и това ги направи още по-търсени. Експанзията на финансовата еуфория постепенно излезе извън контрол и придоби характер на спекулативен балон.
 Подобно неконтролирано развитие междувпрочем е характерно за макроикономически трудно управляемия капитализъм. В преследването на максимална печалба, той не знае, кога да спре и периодически фатално прекрачва рубикона към пропастта на кризите.
   Освен кредитният шемет, друг главен виновник за бризантната финансова обстановка в САЩ представляват така наречените "сенчести банки" за структурно инвестиране ("Structured investment vehicles - SIV"s"), които заедно с хеджфондовете работят във високорискови области, извън контрола на официалната финансова система, използвайки "Leverage effect"-а (ефекта на лоста, б.а.), при който печалбата рязко се покачва с увеличението на вложения в операцията капитал, най често взет на кредит. Печалбите от тази дейност, извършвана предимно в офшорни зони, са големи, но и загубите са катастрофални. Така например, всеки собствен долар инвестиран от световно известната ню-йоркска инвестиционна банка "Lehman Brothers" беше подкрепян от още 33 кредитни долара. Краят на тази опасна игра бе трагичен - на 15 септември 2008 г. след отчаяни опити за спасение "Lehman Brothers" фалира и повлече в бездната след себе си цяла поредица от други банки!
    Триумфалното шествие на виртуалната икономика в Съединените щати продължи, докато не се появиха първите неплатежоспособни длъжници. Началото на кризата започна в края на 2006 г. почти незабележимо, но се разви лавинообразно и с вихрена динамика. На 30 януари 2007 г. първа обяви несъстоятелност ипотечната банка "American Freedom Mortgage". Тя постави началото на зловещия водовъртеж, който впоследствие погълна десетки други институции от Уол Стрийт, които до скоро бяха символ на американското финансово могъщество.
    Заразата от финансовата епидемия плъзна и по света, разнесена от огромното количество дериватни (без)"ценни" книжа. Банките изпаднаха в безнадеждна задлъжнялост една към друга, доверието между тях и междубанковото кредитиране се сринаха. Те не успяха да осребрят и огромното количество ипотечни гаранции в недвижимости, изпаднаха в неликвидност и престанаха да кредитират производството. Кризата прерастна и в икономическа. Зрелищната хронология на тази зашеметяваща катастрофа подробно е описана в статията "Финансовият апокалипсис. Хроника на една предизвестена системна криза" в брой 11 на сп. "Ново време" от 2008 г. Няма да я повтаряме, но ще препоръчаме да бъде прочетена отново, защото има какво още да ни каже.

    КАПИТАЛИЗЪМ  И  ОБЩЕСТВО
 Фундаменталната причина за настоящата криза е генетично заложената в капитализма алчност към максимална печалба, която го прави неуправляем дори в критични ситуации. Користта и егоизма, върху които той официално е изграден, в никакъв случай не могат да бъдат от полза за колективните интереси на обществото. Това е доказано от историята, доказва се в момента, ще се потвърди и в бъдеще. Настоящата криза не е нито първата, нито ще е последната.  Само политическите инфантили си затварят очите пред подобни очевидни факти. Допустимо е те да сгрешат и да се препънат в един камък, но ако продължат да се спъват във все същия камък, това вече е признак за патологична умствена недостатъчност.
    Безмислено е да доказваме, че спекулативната виртуална икономика е злокачествен тумор, който е разпрострял метастазите си по целия свят. Бушуващата в момента криза е само едно от доказателствата не само за негодността на капитализма като система, но и за опасността от него като модел за организация на обществото. В него генетично е вграден вирусът на периодичните кризи, които носят разруха и страдания на целия свят, включително и за нашата малка родина, пословично известна с недалновидни политици. Недъзите на системата се осъзнават вече и от ръководителите на водещите западни индустриални държави, които напразно полагат усилия да я реанимират към живот.
    Колкото с право и без право да се критикува социалистическата икономика, по принцип тя е изградена не в интерес на печалбите на отделна класа, а в интерес на цялото общество, а чрез него и на всеки негов член. При нея кризи, подобни на настоящата, са невъзможни. Социализмът не обещава рай на земята, той само заявява, че ще се опита животът на този свят да не се превърне в ад. Достойно за съжаление е обстоятелството, че въпреки красноречивите събития, на които сме свидетели, все още има немалко хора, които се считат за лявомислещи и дори се назовават социалисти, който вярват и даже пропагандират химерата за капитализъм с човешко лице, за социално-пазарно общество на всеобщото благоденствие (!). За тях Роза Люксембург някога бе казала: "Който говори неясно за ясни неща, или е глупав или е демагог". Нещата трябва да се наричат винаги с истинското им име, каквото и да ни струва това. Самата Роза Люксембург плати за тази истина с най-високо възможната цена.



Гласувай:
3
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 1405848
Постинги: 842
Коментари: 1188
Гласове: 6079
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930