Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.05.2014 16:58 - Mайска бригада в Куба
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 4567 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 05.06.2014 15:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
От 27.4. до 11.05.2014 г. се проведе поредната Първомайска бригада на Острова на свободата /------------- Има различни възможности човек да опознае една чужда страна. Класическият начин е като обикновен турист да я обиколиш. На мен обаче ми се отдаде уникалната възможност като победител в конкурса "Хосе Марти и Петимата кубински герои" да участвам в 9-то издание на международната бригада "1-ви Май в Куба", която се състоя от 27.04. до 11.05.2014 г., организирана от Кубинския институт за приятелство с народите (ICAP). По този по-нестандартен начин аз успях да се запозная с тази далечна и екзотична страна и нейните усмихнати и сърдечни хора. За това уникално преживяване, спомените от което ще съхраня завинаги, искам да изразя моята искрена благодарност на кубинското посолство в София, което със своята административна и финансова подкрепа направи това пътуване възможно. Целта на бригадата бе да покаже международната съпричастност и солидарност на света към Острова на свободата и да протегне приятелска ръка към изстрадлия от нечовешката половинвековна икономическа блокада и изолация, наложени от агресивния му северен съсед, кубински народ. На 06.04.1960 г. заместник държавния секретар на САЩ, Лестър Д. Мълори, дефинира цинично кратко и ясно целите на антихуманната американска блокада срещу Куба: "Ограничаването на доставки на стоки и средства да доведе до ниска покупателна способност на доходите и по този начин да се предизвика масова бедност, глад и отчаяние сред населението, а те да породят недоволство сред масите, водещо в крайна сметка до събаряне на правителството". През по-голямата част от времето бяхме настанени в международния лагер "Хулио Антонио Мея", носещ името на убития през 1929 г. борец за социална справедливост и основател на Кубинската комунистическа партия. Лагерът е разположен в плодородна котловина на 45 км югозападно от Хавана, недалеч от град Каймито. В бригадата взеха участие близо 200-та души от общо 23 държави от цял свят, като преобладаваха тези от Латинска Америка. С 40 участници най-голяма беше групата на бразилците, които видимо се зарадваха, че виждат в мен на живо представител на страната, от която произлиза тяхната популярна президентка - Дилма Русеф. Радваха ми се и кубинците, много от които са били в България, някой дори знаеха български, както и по-възрастните участници от другите латиноамерикански страни, когато разбраха, че съм от родината на Георги Димитров. По численост следваха групите от Южна Корея с 24 души, и с по 21 от Чили и Колумбия. Най-силно европейско представителство имаше от Великобритания - 15 души, и от Швеция - 11. Аз освен, че бях единственият българин, се оказах и единствен от цяла Източна Европа, ако не броим като такъв един източногерманец от бившата ГДР, с когото обаче имахме какво да споделим за общото минало на нашите две страни. Участниците бяха от всички възрастови групи, като най-старият бригадист се оказа, че е на 90 години - бивш боец от испанската гражданска война, който след победата на ген. Франко над републиканците е бил принуден да емигрира в Бразилия. Там през 60-те год. на миналия век се включва в партизанското движение срещу кървавата военна хунта, която тогава гнети бразилския народ. Въпреки преклонната си възраст и респектиращото присъствие на съпругата му той не криеше живия си интерес към прелестите на участващите в забавите кубински изпълнителки и танцуваше с типичната за латоноамериканците емоционалност наравно с тях. А на всички официални мероприятия се явяваше със знамето на Испанската република от преди 75 години. Изненада за мен бе и една близо 90 годишна представителка от голямата канадска група, от няколко десетки души, от паралелната "Бригада Че Гевара", които също бяха настанени в лагера ни. Тази жена на преклонна възраст се оказа, че по рождение е македонка от северна Гърция, принудена поради политическите си убеждения да емигрира след края на Гражданската война там през 1949 г. Тя можеше да говори на перфектен български език и проявяваше буден интерес за ставащото в България, където е живяла за известно време през 50-те години на миналия век. Програмата на бригадата включваше освен предиобеден доброволчески труд на полето (бране на домати, ягоди, уникално ароматичните малки кубински банани, рязане на захарна тръстика и др.) и редица лекции и конференции за актуалната и неблагоприятна за страната икономическа и политическа международна обстановка. Десетилетната американска блокада и принудителна изолация на Куба, разпадането на социалистическия лагер и свързаната с това загуба на 80% от пазарите й, двата последни опостушителни урагана от 2008 г., които нанесоха големи поражения на тази държава и от които тя все още не е успяла да се възстанови напълно, както и настоящата световна икономическа криза оказват очевидно негативно влияние върху развитието на страната. Явно поради липсата на средства намаляват чуждестранните туристи, също и цената на международните пазари наа никела се е сринала, а това е един от основните експортни продукти на Куба. Всичко това, днес налага актуализиране на социално икономическия модел на Куба, за да се постигне необходимия по-висок стопански растеж, гарантиращ благосъстояние за населението, което бе темата на една от лекциите. Мерките включват приемането на нов закон за чуждестранните инвестиции, закон за зоните за специално икономичско развитие, както и за постепенното премахване на действащата днес бивалутна разплащателна система в страната (местно и конвертируемо песо). Защото паралелното използване на двете парични единици предизвиква разслоение в оществото на имащи и нямащи достъп до чужда валута. А това води до различни възможности за потребление на стоки и услуги, което до сега държавата се опитваше да компенсира с предоставяне на основни хранителни продукти на населението срещу купони на символична цена. По време на бригадата се проведоха редица културни мероприятия, изнесени от колоритни местни професионални и самодейни групи и от самите участници в бригадата по време на международната вечер, когато всеки представяше по някакъв начин страната, от която идва. Моят скромен принос бе информационен щанд за България, който за мое учудване бе много добре посетен. Интересът към България е явно все още голям. Организирани бяха и редица срещи с ветерани от революцията, както и с видни личности като например дъщерята на Че Гевара - Алейда, с близки на Петимата кубински герои и с вече освободените от американски затвори 2-ма кубински антитерористи. Проведе се международна среща за солидарност с Куба в Двореца на конгресите в Хавана, на която много от гостите изказаха своя опит в подпомагане на кубинския народ. Оказа се, че в света има над 1000 организации за солидарност с Куба. Своебразна незабравима кулминация бе първомайския мегапарад в Хавана, провеждащ се на обширния Площад на революцията под мемориала на Хосе Марти. В демонстрацията взеха участие над 600 000 трудещи се и хиляди гости и приятели на страната от цял свят. Присъства и президента Раул Кастро. Под лозунгите и песните на дефилиращите работнически колективи в продължение на 4 часа столицата буквално се тресеше. През следващите дни ние имахме удоволствието да посетим редица музей и исторически паметници в Хавана като мемориала на Хосе Марти и Музея на революцията, бивш дворец на диктатора Батиста, където се съхраняват артефакти от революционната борба, както и яхтата Грамна, с която партизаните на Кастро акостират в края на 1956 г. на безлюдния плаж Лос Колорадос в югоизточна Куба. Там са изложени и въоръжения от битката на Плая Хирон, когато през 1961 г. 1500 американски наемници атакуват Куба. По време на проведената след това тридневна обиколка в централната част на страната посетихме колоритния град Санкти Спиритус, чийто център се реновираше по случай 500 годишнината на града. След това заминахме за Санта Клара, където е паметника-гробница на Че Гевара и неговите загинали в Боливия бойни друари, костите на които са намерени и пренесени в Куба едва през 1997 г. В Санта Клара е изложен и част от историрическия брониран влак, с превземането на който Че Гевара само с 27 партизани побеждава над 400 тежковъоръжени войници и извоюва най-голямата си победа в революционната борба. Последният ден от това пътуване бяхме в град Ягуахай, носещ индианско име. Там другият легендарен главнокомандващ партизаните - Камило Сиенфуегос, успешно щурмува и превзема последната добре укрепена база на диктатора Батиста, с което в края на 1958 г. окончателно е открит пътя на бунтовниците към столицата. За това в този град е построен и неговия паметник-музей, след като най-вероятно американците свалят самолета, в който той пътува, само няколко месеца след победата на революцията. Мавзолеят с гробницата на падналите при щурма на казармата бойци е издигнат директно срещу бившата военна база, която днес служи за болница. В тези две битки, решаващи изхода на гражданската война, партизаните успяват въпреки десетократното числено и военно-техническо превъзходство на армията да разгромят правителствените сили. Бившите казарми на войските на диктатора Батиста след революцията са превърнати от новата власт в училища или в болници и днес служат на кубинския народ. В град Артемиса, столица на едноименната провинция, недалеч от който бе разположен и лагерът ни, разгледахме няколко детски градини и училища, където ни запознаха с учебното ежедневие на подрастващите в Куба - страната е известна и с това, че има нулева неграмотност. След това посетихме паметникът-мавзолей на мъчениците от Артемиса. По време на неуспешния щурм на казармата в Монкада през 1953 г. (която днес се използва като училище), голяма част от предвожданите от Фидел Кастро 120 възстаници са именно от този град. Съответно и жертвите от Артемиса при това сражение са най-многобройни - над 50 загинали. В тази сгъстена програма разбира се не можеше да липсва и екскурзия до прочутия кубински курорт от световен ранг - Варадеро. Широкият около 700 метра и близо 25 км дълъг полуостров се намира на около 150 км източно от Хавана. Пътьом магистралата минаваше покрай т.нар. източни плажове със зашеметяващи гледки към океана, покрай откритите преди няколко години с китайска помощ петролни полета и петролодобивните кули и голямото пристанище за товарене на захар Матансас. А във Варадеро имахме удоволствието да разгледаме луксозния курорт, да помързелуваме на плажа и да поплуваме в лазурните води на океана. Гмуркайки се в кристално чистия и топъл Атлантик, спонтанно се сетих за геният на перото Ернест Хемингуей, който дълги години е живял в Куба, оставяйки трайна следа в страната (предградие на Хавана, музей и дори бар носят неговото име), както и за неговия незабравим шедьовър "Старецът и морето". Действието, което пресъздава непосилната борба между почти немощен старец, хванатата от него прекалено голяма риба и хищните акули, които в крайна сметка изяждат улова на неговия живот, се развива именно в тази част на океана, между Куба и САЩ. А той със сетни сили едва успява да се завърне гладен и жаден в своята скромна колиба. Иначе това, което ми направи най-голямо впечатление е, че въпреки че Куба е видимо в тежко икономическо състояние, много от фабриките не работят, а техниката и превозните средства са стари, хората макар и бедни и без много вещи, са весели и щастливи в своя скромен живот. Децата са чисти и облечени спретнато. Никой не рови по кофите за боклук, както у нас. И въпреки че в страната, която е под половинвековно американско ембарго, задушаващо нейната икономиката и вследствие на което има осезаем недостиг на средства и обичайните технически удобства на съвременния живот, в Куба продължава да се строи. В центъра на стара Хавана, която през 1984 г. е обявена от ЮНЕСКО за световно културно наследство на човечеството, много здания макар и бавно се реновират. За разлика от у нас, където болници, училища и жп-линии се закриват, а пристанища се приватизират за жълти стотинки, на Острова на свободата няма нито една затворена болница, нито едно закрито училище, образованието и здравеопазването на всички нива са напълно безплатни (къде днес това все още го има по света!?), а магистралната мрежа дори е по-дълга от нашата. В момента с бразилска финансова подкрепа от близо 1 млрд. долара се изгражда огромно ново пристанище в дълбокия залив на гр. Мариел, разположен на около 20 км западно от Хавана, с довеждаща до него жп-инфраструктура и пътища. В тази зона за специално развитие предстои заселването на нови производствени мощности както и на редица чуждестранни инвеститори от страни като Китай, Бразилия, Русия и др. А според Индекса за човешкото развитие на ООН Куба, която се самоопределя като развиваща се страна от Третия свят, е само 2 позиции зад членката на ЕС - България (за 2012 г. двете страни са съответно на 57 и 59 място). Индексът оценява нивото на благосъстояние/бедност, грамотност, образование, медицинско обслужване, продължителност на живота, равнопоставеност и др. И въпреки всички трудности и пречки по този показател Куба е на едно сравнително високо място, защото страната има най-много лекари на единица брой население, съответно и продължителността на живот е една от най-високите в света, а детската смъртност е дори по-ниска от тази в САЩ. Също и по международна преценка, кубинските ученици разполагат с два пъти повече знания от техните латиноамерикански другарчета, а неграмотността е почти нулева. По данни на престижната неправителствена организация WWF страната е единствената в света постигнала екологично устойчиво развитие. Куба има първокласна биотехнологична промишленост, разработва ваксини срещу най-опасните болести, както и екологично чисто земеделие. Може би най-точното определение за днешна Куба е дал Фидел Кастро: "Страната ни не е нито раят, който някой наши приятели виждат у нас, но ние не сме и адът, за който нашите врагове ни представят". от: Иван Аладжов



Гласувай:
3
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 1307165
Постинги: 820
Коментари: 1172
Гласове: 5693
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930