Великият български поет Никола Йонков Вапцаров е роден в Банско на 24.11.1909. В ученическите си години той чете много, проявява жив интерес към литературата и техниката. Още през 1926, само на 17 години, публикува във в. „Борба“ първото си стихотворение – „Към светли идеали“. 

Вапцаров пише в различни жанрове. Заслужават внимание критичните му текстове, публикувани в пресата, отличаващи се с точна и стегната преценка. Като цяло творчеството му е със силно изразена социална и хуманна тематика. Единствената издадена приживе стихосбирка на Вапцаров, озаглавена „Моторни песни“, която излиза през 1940 г. Превеждана е на редица езици.

Вапцаров сътрудничи на нелегалната тогава БКП и е активен антифашист. През 1940 участва в т.нар. Соболева акция, по събиране на подписи за сключване на пакт за взаимопомощ със СССР. Арестуван е в Банско, където е пратен да агитира. Започва съдебен процес и го интернират за три месеца в Годеч. Процесът може да бъде разгледан като литературно-политически, тъй като се завърта около стихотворението „Селска хроника“, намерено при обиска. В хода на делото Вапцаров неизменно настоява на статута си на поет и призовава един от най-авторитетните писатели по това време – Светослав Манков, да свидетелства пред съда и да „установи какви са моите стихотворения, каква е тяхната художествена стойност“. През октомври 1941 Вапцаров е оправдан, съдът е признал „Селска хроника“ за стихотворение, не за позив, и като че ли литературата е надхитрила цензурата. Но поетът вече е белязан от полицията и в оставащата му година живот явно всяка негова стъпка вече е следена.

На 04.3.1942 г. е арестуван и на 23 юли с.г. е осъден на смърт по силата на кървавия Закон за защита на държавата, погубил хиляди антифашисти, за организиране на подривна дейност срещу установения държавен ред по време на Втората световна война, когато страната ни е съюзник на хитлеристка Германия. Още вечерта на същия ден той е разстрелян заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев и Атанас Романов на Гарнизонното стрелбище в София. Посмъртно е амнистиран след 1944 г.

Четенето на Никола Вапцаров в широкия контекст на случващото се в света и световната литература на 30-те – 40-те години на ХХ век ни дава представа за универсалното звучене на неговата поезия. Стихотворенията му са преведени на повече от 40 езика. Носител е на Почетната световна награда за мир.

А днес българските политици се кланят пред убийците.

ЩЕ БЪДА СТАР, ЩЕ БЪДА МНОГО СТАР...

Ще бъда стар, ще бъда много стар,
ако остана след погромите, разбира се,
като окъсан рибен буквар
модел хиляда осемстотин и четирийсе.

Тъй както малките деца разлистват
и почват със картинките от края,
така и мене днеска ми се иска
за бъдещето да си помечтая.

Защо пък не? - В мечтите няма цензура,
мечтите греят с синкава прозрачност.
А по-добре е да подгониш вятъра,
отколкото да седнеш и да плачеш.

Тогава аз ще имам син,
синът ще бъде двадесетгодишен.

ПРОЩАЛНО

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.

БОРБАТА Е БЕЗМИЛОСТНО ЖЕСТОКА...

Борбата е безмилостно жестока.

Борбата както казват, е епична.

Аз паднах. Друг ще ме смени и...

                                                      толкоз.

Какво тук значи някаква си личност?!

 

Разстрел, и след разстрела – червеи.

Това е толкоз просто и логично.

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,

народе мой, защото те обичахме!

14 ч. – 23.07.1942 г. (писано в денят на екзекуцията) 

Младеж на Христова възраст Гений!
А бях в пети или шести клас, родителите ме заведоха в Банско Пред къщата ,митинг! Чакаха Баба Ленка, връшаше се от конгрес на световната организцация на жените Беше фактор в нея!
Появи се от някъде, под аплодисменти! Изчака малко и попита, как сме?
Една жена похвали климата в Банско, че е прохладно-беше август месец, а в София горещината е нетърпима!
Тя се усмихна и веднага каза:
-Който го гони жега
при нази бега!

Дори и дете, разбрах откъде идва таланта на сина й!

Всичко най- добро!

голяма загуба за България са били всичките тези унищожени гении на словото като Вапцаров, Гео Милев, Кърпачев и др. от властимащите тогава в България убиици.

Доколкото знам, царят е помилвал Вапцаров, но само него С баща му го е свързвало голямо приятелство, гостувал е у тях! Но Вапцаров отказал да приеме помилване само за себе си! И основателно Ще се изтълкува ,че ги е предал!
Пропуска се друго, че той има Световна награда за мир, ако не се лъжа -от 1953г-, че стиховете му са преведени на много езици, че малко преди да умре, баба Ленка казва ,че синът и е само Българин и никакъв друг!