Когато долните класи не искат да живеят както до сега, а върхът не може да управлява, както преди, избухва революция

В отношенията между гражданите и властите на САЩ настъпват тектонични промени. Доверието на американските избиратели в държавните институции падна до изключително ниско ниво. Какви са причините за това и защо това заплашва самото съществуване на американската държава в сегашното й състояние?



Президентът, Конгресът и Върховният съд на Съединените американски щати са крайъгълните камъни на американската държава. Трите висши институции на федералното правителство на страната, които отдавна са се превърнали в олицетворение на “Пакс Американа” за останалия свят. Независимо от положителното или отрицателното отношение към Съединените щати, името на следващия действащ президент на страната е известно на почти всички жители на земното кълбо. По-голямата част от тях също знаят за съществуването на Конгреса на САЩ. А Върховният съд на САЩ, благодарение на последните си решения относно абортите и оръжията и последвалите протести, започна да се споменава завидно често в международните медии.
Възприемането на американските държавни институции на международно ниво е пряко свързано с вектора на американската външна политика. Традиционно, в продължение на няколко десетилетия, основната посока на неговото развитие е поддържането на статута или имиджа на САЩ като единствената световна суперсила, което предизвиква доста категорична реакция от страна на лидерите и гражданите на значителна част от чуждите държави.

В същото време дейността на американските държавни и обществени институции във вътрешнополитическия дневен ред все повече напомня на хаотично движение, което няма ясно дефиниран вектор и постижими цели. Противоречивите решения на федералните власти, разцеплението в гражданското общество и партийните среди, поведението на президента на страната, необяснимо извън медицинските термини, предизвикаха не само една от най-големите икономически кризи през последните десетилетия, но и срив в рейтинга на общественото доверие във властта.

Последното проучване на Американския институт за обществено мнение “Галъп”, проведено от 1 до 20 юни 2022 г., показа бърз спад в нивото на доверие на американците в изследваните институции. Средният показател за обществено доверие и положително отношение към тях е едва 27% от общия брой на анкетираните. Тази цифра е най-ниската за последните 43 години.

Показателен е фактът, че нивото на доверие е намаляло по отношение на всички институции, изброени във въпросника. И ако има лек спад в класацията по отношение на лидерите в списъка - малкия бизнес (68% / -2% спрямо миналата година), въоръжените сили (64% / -5%) и полицията (45% / -6%), тогава цифрите относно институцията на президентството на САЩ говорят сами за себе си. Спрямо 2021 г. президентът е загубил 15% от гражданите, които му вярват, а в момента е подкрепян от едва 23% от жителите на страната. Президентът е само с една позиция пред Върховния съд на САЩ (25% / -11%) в изследователската класация, докато Конгресът е в дъното на списъка с рекордните 7% ниво на доверие (-5%).

Армията е единствената институция, различна от малкия бизнес, на която повечето американци се доверяват постоянно, дори когато САЩ са активно замесени в чуждестранни военни операции. Рейтингът на армейската институция след края на войната в Персийския залив - 1991 г. е 85%, а по време на нахлуването в Ирак през 2003 г. е на ниво 82%, а средната стойност за всички години на изследване е 65% (+ /- 5%).

Доверието в полицията от 45% също е важен показател за криза на доверието в обществото – пада едва за втори път за целия период на проучванията. Още повече, че първият спад беше регистриран през 2020 г., няколко седмици след смъртта на Джордж Флойд.

Проучването от 2022 г. отбелязва нови ниски нива на доверие във всичките три клона на федералното правителство, като пет други основни институции са на най-ниските си нива от поне три десетилетия на измерване, включително Църквата (31%), медиите (16%), наказателноправната система (14%) и големият бизнес (14%). На този фон американският Конгрес, който традиционно заема последното място през последните няколко години, демонстрира завидно постоянство.

Доверието в основните институции на федералното правителство е в най-ниския си отлив във време, когато Америка е разтърсена от висока инфлация, рекордни цени на бензина, растяща престъпност и насилие с оръжие, нарастваща нелегална миграция и опосредствана война с Русия. Едното е пряко свързано с другото. Критичният спад в доверието на американците в техните институции говори, че грешките в тяхната дейност не са моментни, а системни.

САЩ, които в продължение на много десетилетия повтаряха мантрата за ключовата роля на демократичните институции в управлението на страната, в крайна сметка станаха заложници на собствения си догматизъм.

Идеята, че самото съществуване на институция на федерална власт с външни елементи на демокрация около нея е ключът към успешното функциониране на държавната машина, доведе до там, че Конгресът на САЩ се превърна в полигон за подготовка за изборната битка през 2024 г. Освен това в машина за пилеене на гигантски бюджетни средства "в помощ на Украйна", докато американските майки са в паника поради липсата на достатъчно доставки на бебешка храна в страната и докато извънредно положение е обявено в страната поради проблеми с производството на електроенергия.

Джо Байдън, ръководителят на изпълнителната власт и американската държава, заедно със своя вицепрезидент Камала Харис днес са пример за най-дълбоката криза на целия демократичен модел на САЩ и за представите на американския политически естаблишмънт за околната реалност. Можете да оставите настрана необратимите психически промени в личността на действащия президент и крещящата неграмотност на вицепрезидента. Рейтингът на доверието на американските граждани към двамата изразява отношението не само към самите Байдън и Харис, но и към политическата система, която позволява на тези хора да бъдат на върха на американския политически Олимп.

Проучването на “Галъп” е сигнал за събуждане за цялата американска политическа система. Спадащият рейтинг на доверието на американците в правителството предполага, че системата вече не работи.

Недоверието на гражданите на страната няма да се възстанови автоматично, щом за президент бъде избран кандидат без явни признаци на старческо изкуфяване. Системният провал поражда системно отношение и в дългосрочен план може да доведе американците от недоверие към отричане, от което има само една стъпка до пълното разрушаване на системата. Човек може да си представи последствията от това в една обхваната от криза държава, раздирана от расови, идеологически и социални противоречия, натъпкана с оръжия.

Тулси Габард, конгресмен от Хаваите и един от най-острите критици на сегашния американски мейнстрийм, каза пред “Фокс Нюз”. „Институциите на федералното правителство съществуват, за да служат на благосъстоянието на хората, но засега вършат всичко друго, но не и основната си задача. Виждаме хора на властови позиции, постоянни служители във Вашингтон, които всъщност използват тези институции за свои лични или политически цели. Лъжат ни, за да защитят властта си. Нищо чудно, че сме разочаровани, че тези хора са на власт. Не че не могат да помогнат на американския народ. Не че Конгресът не е в състояние да си свърши работата. Работата е там, че те избират да не го правят”.

Тулси Габард най-вероятно не е запозната с известното изказване на Владимир Ленин, направено от него през 1913 г.: „За една революция не е достатъчно долните класи да не искат да живеят както преди. Това също изисква върхът да не може да управлява, както преди”. В противен случай тонът на нейното интервю щеше да е много по-тревожен.

от Timur Shafir 


 

но имам чувството, че в много от водещите държави лидерите страдат от пълно умствено затъмнение. Това ми усещане важи в пълна мяра и за лидерите на САЩ.

са толкова отдалечни от народите си, че явно нямат представа за проблемите на обикновенните хора.
Те продължават да предъвкват вербално клишета като за свобода и равноправие, свободните пазари и т.н., които реално ги няма.
Един трудещ се прекарва 8 часа от деня си на работа, а каква свобода има във фирмите, строга йерархия, в момента когато възразиш става най-често лошо за теб.
Равноправие - не може да има такова, когато едните имат милиони, а другите едвам плащат наема и храната си. Ако трябва да наемат адвокати, кой ще е с по-добрата защита, разбира се богатия, това означава, че дори и пред съда не са равни.
За здравеопазването и елитните училища и университети да не говорим.
На пазарите големите и богати фирми изяждат малките.
Всичко са само празни лозунги за заблуждаване на масите.

Янките не са кадър да направят социалистическа революция. Ще си вегетират с вегетирането на бившия хегемон.

може би не, но социална е възможно.