Властите на различни страни от ЕС започнаха да говорят за „енергийната криза“, че „зимата ще бъде много трудна“ и че „хората трябва да спестяват за зимата, за да могат да платят отоплението“ и че ще е нужно да се „затягат коланите“. Гражданите на страните от ЕС се подготвят за трудностите, които ще трябва да понесат в името на фиксфиксидеята за „победата над Путин“. Но до каква степен европейците са готови за подобни трудности и какво прави ЕС, за да се опита да ги намали?

Германската икономика винаги е била смятана за един от основните локомотиви на ЕС. Но сега този локомотив има огромни проблеми. Английското списание “Спектатор” публикува дълга статия „Германската индустрия на практика застина“, чието съдържание става ясно от заглавието. Сред проблемите, които тормозят германската индустрия, списанието споменава, че "германската промишлена експортна машина се подхранваше от евтина енергия от Русия - и това гориво може скоро да свърши".

Икономия и изолация

На свой ред ръководителят на Федералната мрежова агенция на Германия (германския регулатор) Клаус Мюлер предупреди в интервю за вестник “Цайт”, че запасите от газ в страната в случай на спиране на доставките от Русия ще стигнат до края на лятото. Вярно, той се опита да подслади хапчето. „Дори и утре да няма повече доставки на газ от Русия, за което няма индикации, Германия все пак има други източници. А също и хранилища, които, макар и недостатъчни, вече са малко по-добре запълнени, отколкото преди три или четири седмици“, подчерта Мюлер.

Той каза, че в Германия има план за действие в случай на спиране на руските енергийни доставки - включващ три ключови "ако". „Ако успеем да намалим потреблението. Ако успеем да получим повече газ. И ако успеем да напълним хранилищата. Ако имахме 48 месеца мир и време, щяхме да направим Германия независима от доставките на газ от Русия на разумна цена“, уверява Мюлер.

Той не изключва през следващата зима страната да остане без руски газ. И ако страната е изправена пред остър недостиг на синьо гориво, тогава, според длъжностното лице, „ще бъдем принудени да наредим спирането“ на различни съоръжения. На въпрос кои представители на индустрията биха могли да направят повече за спестяването на газ, Мюлер каза „всички“. Освен това той добави: „За много хора подобен сценарий може да изглежда много абстрактен. Но това е сценарий, когато говорим за допълнителни разходи за електроенергия за средно семейство в размер на 1500-2000 евро, дори 2500 евро и повече.”

В момента германският регулатор актуализира данните за потреблението на газ в страната и идентифицира отрасли и предприятия, които в случай на енергийна криза ще получат газ преди останалите. Според Мюлер това са предимно частни домакинства, болници и газови електроцентрали.

Властите обявиха и началото на голяма кампания, в която населението ще бъде информирано за необходимостта от изолация на къщите. На свой ред германският министър на икономиката Роберт Хабек призова съгражданите към пестеливост. „Например, германците могат да минат без отопление на откритите басейни до 28 градуса“, обясни министърът.

„Санкциите трябва да навредят повече на Русия, отколкото на нас!“

Ако оценим какво се случва на пазара на ЕС, то явно не се надяват газта да поевтинее до зимата. Така на 7 юли на Лондонската борса спотовите доставки на газ от борсата TTF, предназначени за август, са се повишили с 9% - до 1919 долара за хиляда кубически метра. Котировките за четвъртото тримесечие се покачиха до 1950 евро. Според борсата цената на газа няма да се върне на предишните си нива по-рано от три години. И така, за зимата на 2023-2024 г. горивото вече се продава по 1250 долара, а за зимата на 2024-2025 г. - по 800 долара.

През юни "Газпром" съобщи, че германската “Сименс” не е върнала от ремонт газовия агрегат на компресорната станция "Портовая" и компанията е била принудена да намали капацитета на "Северен поток" със 100 милиона кубични метра на ден до 67 милиона кубични метри. Тогава “Сименс” обясниха, че не могат да донесат агрегата от Канада, която наложи петролни и газови санкции срещу Русия. В резултат на това основните купувачи отчетоха намаление на вноса на руски газ: германската “Юнипер”, италианската “Ени”, френската “Енджи” и австрийската ОМВ. След това Робърт Хабек публично се обърна към Канада с искане да върне агрегата за “Северен поток”.

В интервю за “Блумбърг” Хабек се оправда: „Ще бъда първият, който ще се бори за нови строги санкции на ЕС. Но те трябва да ударят и да навредят на Русия повече, отколкото на нашата икономика.”

Федералната мрежова агенция прогнозира, че в най-лошия случай недостигът на газ в Германия ще започне в средата на декември - и страната ще пропусне 10 милиарда кубически метра през сезона. В същото време износът на газ от Германия за други страни ще бъде напълно спрян. „Всички пазарни процеси ще бъдат спрени. Това ще бъде катастрофа за някои индустрии. И не говорим за дни или седмици, а за дълго време. Говорим за хора, които ще загубят работата си, и за региони, които ще загубят цели индустриални комплекси“, обясни Хабек.

Между другото, цените на електроенергията на едро в Германия и Франция поставиха нов исторически рекорд за година напред - съответно 325 и 366 евро за мегаватчас. Това се случва по няколко причини, основната от които е намаляването на доставките на газ за ЕС и растящата цена на синьото гориво.

Анкетирани от “Файненшъл Таймс” експерти смятат, че екстремният недостиг на газ в Европа ще се проточи поне още една година. Германия и редица други европейски страни обявиха мерки за увеличаване на използването на въглища. Но цената на изкопаемите горива също расте с рекордни темпове, което няма да позволи намаляване на цената на електроенергията. Котировките за въглища за доставка през август от Ротердам бяха на ниво от 339 долара за тон в началото на юли (докато преди година не надвишаваха 77).

Изглежда, че Франция със своята ядрена енергия е в много по-изгодна позиция в сравнение с други страни от ЕС. Въпреки това, според състоянието на нещата в началото на юли, делът на ядреното производство във Франция е намалял до 43% от капацитета си - което се случи, наред с други неща, поради редовни неизправности в стареещите атомни електроцентрали. Освен това влияе и горещото време, което нагрява водата в реките, използвани за охлаждане на реакторите.

В резултат цената на електроенергията се повиши до рекордно високо ниво. Така, според борсата “Нордпул”, доставките на електроенергия на едро във Франция към 6 юли са били за 388 евро за мегаватчас. Преди година цената не надвишаваше 81 евро. Бързото покачване на цените не удря с цялата си сила обикновените потребители, тъй като държавата във Франция плаща субсидии и намалява данъците. Но не се знае колко дълго ще продължи кризата и дали държавният бюджет ще може да издържи допълнително бреме от десетки милиарди евро.

Ако европейските гиганти са в такава тежка ситуация, то по-маловажните държави са в много по-трудна. Така ръководителят на Полския енергиен регулаторен орган Рафал Гавин каза, че поляците трябва да бъдат „подготвени колкото е възможно повече за зимния период“.

В Естония ръководителят на местния енергиен гигант “Ести Енергия”, Хандо Сутер, предупреди в писмо до Министерството на икономиката, че нуждата от природен газ във Финландия и Балтийския регион, която е около 60 тераватчаса в енергиен еквивалент, в момента е предоставени в размер не повече от 39 тераватчаса. „Този обем не е достатъчен, за да осигури напълно доставките на газ в региона за целия предстоящ отоплителен сезон“, смята Сутер.

В същото време обаче 52% от естонците са готови, според тях, да плащат високи цени за отопление и електричество, само и само да постигнат "енергийна независимост" от Русия - поне това следва от резултатите на проучване, проведено от служители на “Цитадела” в балтийските страни.

Така 37% от жителите на Естония казват, че в името на такава свещена цел биха издържали и ще се откажат - но за кратко. Други 15% са посочили, че са готови да направят това, въпреки факта, че са зле с парите. В сравнение с други балтийски страни, латвийците са най-малко склонни да плащат по-висока цена за отопление: 39% от анкетираните отбелязват, че не са съгласни да направят това. В Литва едва 22% от анкетираните отбелязват тази възможност като приемлива.

 

ама и ние се държим дръзко с Освободителката, като че ли тя ни дължи нещо, а не ние на нея.

Ще секат на поразия и безнаказано дърва за огрев.