Вапцаров, великият поет на морето и машините, е арестуван на 4. март 1942 г., изтезаван е жестоко от полицията, а на 23-ти юли е осъден на смърт по кървавия фашистки Закон за защита на държавата за антивоенна и антинацистка дейност. Още същата вечер е изведен от Отделението на смъртните в Централния затвор и е разстрелян заедно с други антифашисти на Гарнизонното стрелбище към Школата за запасни офицери в София.
(Осъдените на смърт чрез разстрел винаги са били екзекутирани още същия ден след обявяване на присъдата, както и ген. Заимов и още много други герои на антифашистката съпротива).

****

ВЯРА

Ето - аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! -
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"

За него - Живота -
направил бих всичко. -
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? -
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? -
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право -
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! - Не струва! -
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!

*********

ПРОЛЕТ

Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет -
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет...
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и - умра на твойте барикади! 


***************

ПРОЩАЛНО

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

(написано час преди разстрела)

още подолнопробните руски комунисти убиха в българия десетки хиляди след 9 септември, в лагери десетилетия наред

1923 и 1944 г. мръсните български фашисти убиват 30.000 души - между които Гео Милев, Вапцаров, и безброй други. Ти броил ли си някога до 30.000, а зад всяка една цифра е крие човешка съдба? Хора пребити до смърт, разстреляни, удушени, изгорени в пещите на парното на полицейски управления.

Голям български поет отишъл си млад от този свят. Отлична подборка си направил, Ив. Поздравление!

Вечна слава на гениалния поет ВАПЦАРОВ!
Безсмъртна поезия!
Гордост за българската литература!
Блгодаря на автора за хубавия постинг!

което аз мога да кажа за великият Вапцаров бледнее пред това, което той е оставил за поколенията с неговото дар слово.