Управлението на богатите на местно и на международно ниво днес изглежда толкова утвърдено, че на хоризонта не се вижда никаква надежда за подобрение, за национално или икономическо равенство

Твърдението, че днешното положение в света е най-лошото от края на Втората световна война насам, не е нито пресилено, нито оригинално. Тъй като сме на ръба на ядрена война, не са необходими много думи, за да се убедят хората, че това е така.

Въпросът е: как стигнахме дотук? И има ли изход?

За да разберем как стигнахме дотук, трябва да се върнем към края на Студената война. Тази война, както и Първата световна война, завърши с различно разбиране от двете страни: Западът разбираше края на Студената война като цялостна победа над Русия; Русия го разбираше като край на идеологическото съревнование между капитализма и комунизма: Русия се отказва от комунизма и следователно трябваше да бъде просто още една сила редом с другите капиталистически сили.

В това неразбиране се крие произходът на днешния конфликт. За него вече са написани много книги и ще бъдат написани още. Но това не е всичко. През 90-те години на ХХ в. евроамериканският свят се обърна наопаки, защото и (бившият) Запад, и (бившият) Изток се обърнаха наопаки. Западът отхвърли социалдемокрацията с нейното примирително отношение във вътрешен план и готовност да си представи свят без враждуващи военни блокове в международен план заради неолиберализма у дома и войнствената експанзия в чужбина. (Бившият) Изток прегърна приватизацията и дерегулацията в икономиката и изключващия национализъм в националните идеологии, залегнали в основата на новите независими държави.

Тези крайни идеологии, Източна и Западна, бяха точно обратното на това, на което се надяваха хората с добри намерения. Светът, който те желаеха, след като приключат западните колониални и квазиколониални войни и съветските нашествия, беше свят на сближаване на двете системи, с умерена социалдемокрация и в двете, разпускане на войнолюбивите съюзи и край на милитаризма. Те не получиха нищо подобно: едната система погълна другата; социалдемокрацията умря или беше корумпирана или кооптирана от богатите, а милитаризмът чрез авантюристични чуждестранни инвазии и разширяването на НАТО стана новата норма. В бившия Трети свят победата на Запада доведе до преосмисляне на борбата срещу колониализма. Сега тя е лишена от всички свои вътрешнопрогресивни елементи. Това улесни масовата корупция в новоосвободените страни.

„Тривиалистите“, интелектуалците, които не разбраха, било поради липса на проницателност, било поради чист интерес, същността на промените в Източна Европа, обявиха революциите от 1989 г. за революции на либерализма, мултикултурализма и демокрацията. Те не забелязаха, че ако те бяха революции на мултикултурализма и толерантността, едва ли е имало нужда да се разбиват многонационални държави. Нито пък, че подобно разпадане е противопоказно на идеята за мултикултурализъм. По този начин национализмът беше отъждествен с демокрацията.

Тривиалистите успяха да обърнат прогресивността на следвоенния период с главата надолу. Вместо развитието и прогресът да означават съчетаване на най-добрите елементи на пазарната (капиталистическа) икономика и социализма, премахване на силовите политики в световните дела и спазване на правилата на ООН, прогресивността в техния нов прочит на историята означаваше необуздана пазарна икономика у дома, „либерален международен ред“ на неравнопоставеност в чужбина и “pensйe unique” конформизъм в идеологията.

Вместо социалдемократически капитализъм с мир, да бъдеш прогресивен започна да означава неолиберализъм с разрешението да воюваш с всеки, който не е съгласен с него. Вместо мека и безобидна смесица от социализъм и капитализъм у дома и равнопоставеност на всички държави в международен план, получихме обслужване на властта на богатите у дома и властта на големите държави в международен план. Това беше странно завръщане към квазиколониалната хегемония, случващо се – на пръв поглед нелогично – по време на „либералната победа“.

Останалото, от днешна гледна точка, изглежда почти предопределено. Свирепият национализъм в Източна Европа, който подхранваше революциите от 1989 г., накрая обхвана целия регион ...

Управлението на богатите на местно ниво и на силните на международно ниво днес изглежда толкова идеологически утвърдено, че на хоризонта не се вижда никаква надежда за подобрение, за национално или икономическо равенство. Голяма част от отговорността за това катастрофално състояние на нещата лежи върху тривиалистите, интелектуалния елит, който определи, насърчи и защити тази пагубна идеология на неравенството. Безнадеждността обхваща не само настоящето, в което стоим на ръба на пропастта на изчезването на част от човечеството, но и бъдещето. Прогресивната мисъл е опорочена, преобразена и изкоренена. Под името „свобода“ се спуска средновековен мрак.


от Бранко Миланович - американски икономист от сръбски произход. Той е известен най-вече с работата си по разпределението на доходите и неравенството. От януари 2014 г. е гостуващ професор в Graduate Center of the City University of New York и асоцииран старши учен в Luxembourg Income Study.

 

Интелигентен анализ, но за съжаление идеологията е близка до утопията. Социално равенството по принцип е невъзможно, поради различията в индивидуалностите. То дори би било несправедливо, що се отнася до човешката същност. Не може Сулю и Пулю да претендират за равенство с Айщайн. Равенство - единствено пред закона. Що се отнася до национализма, той винаги е бил опасен за човечеството, поради амбициите на отделни държави и личности да доминират. Което никога не може да гарантира, че на някой луд диктатор няма да да му скимне да натисне бутоните. Тази констатация определено е в полза на радетелите за глобализма. И на мен ми се струва, че наличието на стотици мижави държавици със собствени претенции и мании за величие никак не е от полза за Планетата и я заплашва. А единствена свръхценност, която си заслужава специално внимание, това е планетата. Никакви държави, никакви нации, некакви патриоти и поборници за национални каузи. Планетата и това е всичко. Тази констатация напоследък с изявите на Путин става все по-убедителна. Поради което, колкото и да звучи шантаво, едно планетарно правителство ще бъде от полза за всички.

икономическа система категорично не е в състояние вече да решава проблемите на човечеството - нито тези на нарастващата глобална бедност на мнозинството от хората, нито на експлодиращото неравенство. Все по-малко свръхбогати стават по-богати, а останалите обедняват, нито успява капа да контролира инфлационните процеси, нито екологичните проблеми, нито на все по-неравномерното разпределение на благата. Капитализма е в дълбока криза вече и в Запада, и негативните процеси, на които ставаме свидетели сега са само началото.
Не е нормално шепа богаташи да не знаят какво да правят с парите си - то не са мегаяхти с размерите на военни кораби, не са частни самолети, туристически полети до космоса, частни острови, подземни частни миниградове-бункери, спортни коли по над 500 к.с., частни хеликоптери, огромни имения по целия свят, обслужващ персонал, частни армии, частни хареми с елитни проститутки и какво ли не още!? До кога света да им търпи извратеностите? Природата умира от прищявките им.

Неравенство винаги е имало и ще има...

неравенството днес е достигнало абсолютно вече непоносими размери. Планетата не може повече да издържа това разхищение на ресурси, за да могат шепа супербогати да задоволяват безкрайните си потребности.

Нормален човек да защитава глобалистите. Хиляди българи са дали живота си за освобождението на България, а нещастният поет ни прокламира западните неолиберастки ценности. Той би продал и Македония.

как се стигна дотук? Отговорът е много прост. Човечеството паразитира върху класически природни ресурси. Например нефтът, който наричаме петрол - от петрос - камък и ойл - масло. Фактически това са трилиони вкаменили се микроорганизми, стигнали до течно състояние. Ние ги консумираме енергетично, но докога ще може да продължава всичко това! Не успяхме да решим главния проблем - термоядреният синтез или пък полуване на енергия от вакуума. Тогава човечеството щеше да се къпе в енергия като от рога на изобилието. С други думи - не разкрихме същността на Нещото наречено Нищо. А имахме шанса да го направим, но вместо с това се занимавахме с направата на атомни, водородни и всякакъв друг род бомби. Уви, вече сме в цайтнот. Бог да ни е на помощ. Интересни материали подбираш, Ив. Поздравление!

Не защитавам богаташите. Добре е да има нормално средна класа. Но ми се струва, че нито средната класа, особено пък бедните са спосабни да инвестират в икономиката. А би трябвало да ти е ясно какво се получава без сериозни инвестиции. Държавата също е под всякаква критика що се отнася до инвестициите и това се видя от СИВ, пък и от всички сегашни псевдокомунистически държавици, с изключение на Китай, където веят червени знамена, а произвеждат милиардери, дори повече от американците. Така че забрави за равенството. А планетата е заплашена от пренаселеност и то не на милиардери, а на лумпени.Които се нуждаят от средства за оцеляване, което значи значи повече ресурси.

:) Ццц от твоята глупост няма отърваване.

не казвам, че трябва всички да са обезателно равни, но такова екстремно, екзорбитантно неравенство е нездравословно и направо вредно.

Просто глобалистите не са нормални хора. Не може да се опитват да съкратят броя на хората с експериментални инфекции и главно с отровни ваксини. Както казваше Дж. ленън нас ни управляват психопати.