На 9.9.1944 г. антифашистката борба в България, която е част от общата европейска антихитлеристка съпротива, с помощта на Червената армия и под знамената на Отечествения фронт побеждава българския клон на фашизма.

Освен със своето историческо значение Девети септември и до днес представлява зов за борба срещу надигащите се съвременни форми на нови фашизми у нас и по света.

В България е имало организирано партизанско движение още от лятото на 1941 г. и е получило подкрепа от обществото. Държавите от антихитлеристката коалиция са гледали на страната ни като на неофициален съюзник в общата борба срещу нацизма и фашизма. Партизаните ни са били част от общоевропейската антифашистка съпротива и измиват лицето на България за нейното съглашателство с Хитлер.

От 7 септември 1944 г. частите на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА) започват да слизат от планините и да завземат поетапно села и градове. Частите на НОВА  са една дивизия, девет отделни бригади, 37 отряда и три самостоятелни чети.
Партизаните освобождават хилядите гниещи по занданите политзатворници и осъдените на смърт. А новата власт на ОФ спира веднада депортацията на евреи от Македония и Беломорска тракия към нацистките лагери на смъртта и обявява война на доскорошният си съюзник - хитлеристка Германия, с което официално ставаме част от антифашистката коалиция.

Преди 9.9.1944 партизанското движение е предизвиквало такива страхове у управляващите, че държавата създава през януари 1944 г. изцяло нов паравоенен орган, какъвто е жандармерията за борба с антифашистката съпротива. По-късно в тази вътрешнополитическа борба се включва и войската, както и "всички държавни, общински и обществени организации и служби". Всички те се считат като органи на Министерството на войната. Срещу партизаните са хвърлени 360 000 военнослужeщи, от тях 200 000 са мобилизирани. 

През периода 1941-1944 г. са убити 9140 партизани, 20 070 ятаци и помагачи. По кървавия Закон за защита на държавата са изгорени 2139 къщи на борци срещу фашизма. Арестувани и преминали през полицейските участъци са 64 345, а интернирани в затворите и концлагери 31 250 души, мнозинството от които са били тежко изтезавани и нерядко намират смъртта си по особенно жесток начин.

Въпреки многото жертви Народоосвободителната въстаническа армия не е победена.  

След 9-ти Септември България тръгва по пътя на ускорената модернизация, която я трансформира от изостанала аграрна страна в индустриална държава. Започва изграждането на истинска социална държава, където добруването на хората бе поставено над печалбите на капитала. 

По брутен вътрешен продукт на глава от населението през 1988 г. по международно признати данни България заема 25-то място в света. А сега сме 3 пъти по-назад по този показател - през последните десетилетия гравитираме около 75-то място.

Така че, колкото и да се мъчат някои днес задъхани от жлъчна злоба и ненавист да оцапат тази дата, цифрите и фактите говорят достатъчно красноречиво за себе си.


Партизани в Горна Джумая (днес Благоевград), вероятно от отряд „Никола Калъпчиев“, 9.91944г.     Партизанка чете прокламация пред партизани и войници, Кочериново, 9 септември 1944 г.       Партизански отряд минава през града, слизайки от гората, Велико Търново, около 9 септември 1944 г.     Патрул на Отечествения фронт на улица “Московска” в София, септември 1944 г.   Въоръжена млада жена, патрул на ОФ, охранява почетната арка, издигната за посрещането на съветските войски от 3-ти Украински фронт в София, 15.9.1944 г.      Партизански патрул по улиците на Пловдив, на заден план тържествена арка, издигната за посрещането на РККА (Рабоче-крестьянская красная армия), известна като Червената армия в града, около 9.9.1944 г.    Партизани  в Пловдив след завземането на града -  около 9 септември 1944 г.  
Добри Терпешев (дясно) на манифестация на 9-ти септември, фотографията е надписана лично от него: “В редицата на манифестацията по случай 15 години от народната победа, на 9 септември 1944 г. От снимката се вижда колко съм щастлив, че вместо на трибуната на мавзолея, аз съм с народа в манифестацията - 9. 9.1959 г. София 

Архивите са живи, както се казва.
Следващите поколения ще прогледнат.
Баща ми си е познавал лично с Добри Терпешев. Народен човек.