Дори заклети буржоазни идеолози вече говорят за национализация на банките

Не става въпрос само за „лошо управление“ на един финансов институт, а за цялостен разпад на капитализма. Сривът на CS е симптоматичен за острата криза на цялата финансово-икономическа ситема на Запад

Поглъщането на глобалната швейцарска инвестиционна банка Credit Suisse (CS) от UBS – водещата универсална банка на Швейцария, разкрива огромната нестабилност на световния финансов пазар. То е и свидетелство за гнилостта на световната капиталистическа система. Както винаги, когато банкерите залагат – работниците трябва да плащат за това.

Фалитът на CS вероятно би довел до глобална финансова и в крайна сметка – до икономическа криза. Швейцарският федерален съветник Карин Келер-Зутер нарече поглъщането на CS от UBS „търговско решение“. Това твърдение е равносилно на нагла лъжа, след като се прилага закон за извънредно положение и се дават държавни гаранции в размер на 209 милиарда франка! Държавата, която според либералния мит „не трябва да се намесва в икономиката“, трябваше с декрет да спасява капиталистите от самите тях – за втори път в продължение на 15 години!

За да се направи поглъщането приемливо за обществеността – всъщност за да се спаси финансовата система, особено рисковите облигации („AT1“) бяха експроприирани, а правото на глас на акционерите бе отменено със закон. Демокрацията и върховенството на закона при капитализма са пропагандна фасада на диктатурата на финансовия капитал. Интересите на трудовите класи, независимо дали са наемни работници, които ще пострадат от предстоящите масови уволнения, или когато видят какво е останало от пенсионните им инвестиции, не са включени в уравнението. В крайна сметка те плащат разходите по спасяването на банката.

Драматичните събития около CS са от изключително значение за борбата на трудовите хора в Швейцария. След банковата криза от 2008 г., последвана от пандемия, провал на паразитния неутралитет спрямо Украйна и инфлацията, работническата класа вижда как изчезва привидната вечна швейцарска стабилност.

Не „лошо управление“, а разпад на капитализма

Фалитът на CS е симптоматичен за острата криза на капитализма. Властващата класа има само един инструмент да се бори с галопиращата инфлация: повишаване на основния лихвен процент, за да източва ликвидността на пазара. Многократно сме подчертавали защо капитализмът не може да има добро решение. Сривът на калифорнийската Silicon Valley Bank (SVB) бе пряка последица от повишаване лихвените проценти и породи ударни вълни в цялата финансова система. Това в крайна сметка доведе и до срива на CS. Драматичните събития от последните дни само потвърждават нестабилността на капиталистическата световна икономика.

Веригата се скъса в най-слабото ѝ звено. Никой не беше сигурен, че отвсякъде пробитата CS има и най-малкия шанс да оцелее в условията на криза, война, инфлация, повишаване на лихвените проценти и рецесия. Изтичането на активи от порядъка на 10 милиарда дневно беляза исторически връх. В сряда Швейцарската национална банка даде гаранция от 50 милиарда, но съдбата на CS вече бе предрешена.

Глупаво е обаче да се търси причината за срива на CS само в „лошото управление“. CS бе най-гнилата ябълка – една от многото гнили ябълки. Целият финансов сектор изцяло е въвлечен в рисков бизнес и спекулации. Огромният мащаб на фиктивен капитал и финансовите спекулации са израз на дълбоката криза на капитализма.

Както показахме миналата година около изтичането на „Suisse Secrets“, всички скандали на CS през последните години разкриват дълбоката криза на швейцарския финансов център.

От 80-те години на миналия век световният банков сектор и цялата капиталистическа икономика все повече и повече затъват в блатото на финансовите спекулации. Това е знак за системна криза. Все по-малко и по-малко са възможностите за инвестиции в реалната икономика. Поради свръхпроизводството, те не носят никакви или много ниски печалби. Така, инвестициите в индустрията спадат, докато спекулативните балони се надуват до точката на спукване. Експлозивният растеж на фиктивния капитал и спекулативните сделки не е морално отклонение на банкерите. То е следствие от железните закони на капитализма, конкуренцията и стремежа за печалба, характерни за упадъка на системата.

CS бе изложена на тези обстоятелства в контекста на нарастващата конкуренция и дългогодишния упадък на швейцарския империализъм. От 90-те години на миналия век големите швейцарски банки се опитват да се конкурират в рисковото инвестиционно банкиране с много по-големите в САЩ и другаде. Това доведе до отмъщението по време на банковата криза от 2008 г. – най-вече срещу UBS. САЩ и ЕС се възползваха от факта, че швейцарските банки бяха поставени на колене след 2008 г., за да премахнат швейцарската банкова тайна. Това бе много тежък удар по печалбите на банките. Оттогава, най-вече CS, се ориентира още повече към високорисково и спекулативно инвестиционно банкиране. Както посочихме миналата година по повод изтичането на „швейцарските секрети“ (Suisse Secrets), всички скандали, свързани с CS през последните години, разкриха дълбоката криза на швейцарския финансов център.

Новата мегабанка – UBS: Швейцария е в епицентъра на капиталистическото земетресение

CS се пое от UBS на защитена от държавата изгодна цена. Вариантът за поглъщане на CS от държавата бързо бе отхвърлен, тъй като би довел до изключителни рискове за държавните финанси и следователно би предизвикал бурна обществена реакция. Правителството се страхуваше от това, поради което прокара решението с UBS. Това принудително швейцарско сливане очевидно бе за предпочитане от банковите капиталисти на САЩ, Обединеното кралство, ЕС и Швейцария пред другата перспектива – спасяване на CS от Саудитската национална търговска банка. По този начин, поне засега, швейцарският банков център може да запази позицията си, т.е. „неутралното“ трупане на активи от цял свят.

Но абсолютно ясно е, че това банково сливане няма да реши проблемите; напротив, ще създаде по-голям проблем в бъдеще. Вместо две големи банки, Швейцария сега има една мегабанка, изложена на силно спекулативния международен финансов пазар. Въпрос на време е следващата банкова криза и следващото спасяване.

Краткосрочна и наивна е надеждата, че сравнително стабилното положение на UBS ще подсигури CS като дъщерно дружество. Това в никакъв случай не е сигурно: UBS интегрира напълно болна банка. След поглъщането, цената на акциите на UBS станаха изключително нестабилни. Различни рейтингови агенции понижиха перспективата на новата UBS до „негативна“. Не може да се изключи ако така наречената криза на доверие в CS се разпространи и спрямо UBS. Историческата международна репутация на швейцарския банков център бе унищожена или поне трайно увредена през седмицата.

UBS също е част от кризата на тази система. Основите на международната финансова система са пълни с динамит. Инфлацията, заплахата от рецесия, исторически високите планини от дългове, задаващите се държавни фалити, спукването на спекулативните балони – всичко това може да предизвика глобална финансова криза по всяко време. Огромната нестабилност на швейцарския банков център ще продължи. С новата мегабанка UBS Швейцария е изключително изложена на всеки един от предстоящите капиталистически земетръси.

Не може да се изключи, че така наречената криза на доверието в CS няма да се разпространи и в UBS

Новият баланс на UBS е повече от два пъти по-висок от БВП на Швейцария. Ако UBS също трябва да бъде спасявана от швейцарската държава – което е твърде вероятно с оглед перспективите на световния капитализъм – Швейцария спонтанно ще стигне нивото на дълга на Италия. Със сливането на банките, швейцарската управляваща класа изразходва още един антикризисен инструмент. Но настоящата банкова криза е само преддверие. Намираме се в най-турбулентния период на капитализма. Кризата на капитализма определено застигна Швейцария.

„Как буржоазията преодолява кризите? Като проправя пътя за по-мащабни и по-разрушителни кризи и като намалява средствата, чрез които да се предотвратяват кризите.“ Тези редове от Комунистическия манифест на Маркс и Енгелс пасват като ръкавица в настоящата ситуация.

В подготовката за социален взрив

Казаното важи също и за цялата икономическа ситуация. Инфлацията е много опасна за управляващите, защото има неконтролируеми икономически последици и в крайна сметка подхранва класовата борба. Затова националните банки повишават лихвите. Но точно това повишаване бе решаващ фактор за срива на калифорнийската Silicon Valley Bank (SVB) и съответно – за настоящата банкова криза.

Националните банки реагират на срива на SVB, CS и други банки, като им предоставят огромни суми държавни пари. Но това отново подхранва инфлацията. Капитализмът и неговите правителства са в задънена улица: те трябва да избират между инфлация и икономическа криза (и финансова криза), но в крайна сметка получават и двете. Перспективата е „стагфлация“ или „срив на инфлация“, т.е. дълги периоди на висока инфлация, съчетани с икономическа стагнация и тежки спадове. Освен това Дамоклевият меч на „майката на всички дългови кризи“ (по думите на икономиста Нуриел Рубини) виси над световната икономика. Капитализмът е изправен пред непреодолима буря.

Интегриран изключително в световния пазар, малкият швейцарски империализъм непропорционално силно е ударен от кризата на световния капитализъм. Сривът на CS е другата решаваща повратна точка. Преди 10 години швейцарската буржоазия загуби привилегията си да пази банковата тайна. От години все повече и повече големи корпорации се отвръщат от Швейцария. С войната в Украйна швейцарският „неутралитет“ е под постоянна атака. Във времето на протекционизъм, в което се намираме, Швейцария е притисната между големите геополитически блокове. Сега буржоазията загуби още един от своите стълбове – Credit Suisse. Миналата седмица банковият център с неговата прехвалена правна сигурност и Швейцария като бизнес място претърпяха огромна загуба на репутация и стабилност.

Швейцарската буржоазия до голяма степен е зависима от тези процеси; тя не може да ги избегне. Все по-често единственият ѝ начин да укрепи условията за печалба е да атакува работническата класа. Бруталната атака срещу пенсиите, националните мерки за икономии и пълното прехвърляне на инфлацията върху трудовите хора са само началото. Швейцария е в началото на период, в който класовите противоречия бързо се изострят. Класовата борба в Швейцария навлиза в период на подготовка за социален взрив.

Единственият път: експроприация и работнически контрол!

Докато инфлацията при хляба е 11%, здравноосигурителните премии се покачват, социалните работни места се съкращават под натиска на мерките за икономии, през тази седмица милиони хора видяха на живо как Федералният съвет разкри истинския си характер като политическа маша на финансовия капитал.

Реформаторската Социалистическа партия (СП) заявява: „Налице е системен и личен провал в банковия сектор; нищо не се е променило от финансовата криза преди 15 години. Нищичко. Мениджърите, акционерите, както и цялата индустрия трябва да бъдат държани отговорни.“

Абсолютно правилно. Но какво конкретно означава? Каква е алтернативата на „финансовото казино“? Отговорът на СП е: „Нуждаем се от ефективно регулиране.“ Това изискване на СП се споделя от почти всички буржоазни партии. Но изостава от потребностите на работническото движение, които настоящата ситуация налага. И се основава на напълно погрешен анализ на финансовия капитал.

Сривът на CS доказва съвсем ясно: нито законът, нито капиталовото съотношение, нито регулацията могат да укротят капитализма. Докато банките са на власт, ще има масови спекулации, банкови сривове и следователно – катастрофални кризи за работническата класа. И не защото тези закони са твърде слаби. Основната причина е капиталистическата криза на свръхпроизводство, която тласка банките да инвестират в паразитни дейности.

При капитализма, не „регулациите“ са решаващи. Законите на капиталистическия пазар и кризите са тези, които решават какви банкови транзакции да се предприемат и какви инвестиции да се правят.

По този начин икономиката и обществото стават заложници на банките. Те контролират социалното богатство, създадено от работническата класа. Те си играят с жизнените условия и бъдещето на хората.

Основната цел на мерките на правителството през седмицата бе да запази позицията на банките в обществото. Федералният съвет получи изричен мандат от международния и националния финансов капитал да спаси управлението на банките.

Сега работническата класа плаща за това с помрачаването на своите перспективи. Близо 15 000 работни места са съкратени в CS. Инфлацията, която се разпалва отново, изяжда доходите на хората. Даването на държавни гаранции води до по-сериозни съкращения в държавния бюджет. Да се „регулира“ и по този начин да се поддържа властта на банките означава да се спаси системата, която поставя интересите на малцинството над необходимите инвестиции за здравеопазване, образование, екологично преструктуриране.

Днес дори заклетите буржоазни идеолози говорят за национализиране на банките. Neue Zьrcher Zeitung (NZZ) пише: „Всъщност курсът бе определен на 19 март към бъдеща национализация на UBS.“ Но това, което капиталистите и тяхната държава разбират под национализация, е така наречената „временна публична собственост“. Тоест държавата поема болна банка, възстановява я за сметка на държавата и след това отново я приватизира, за да я предаде на капиталистическия финансов пазар. Което показва две неща: първо, национализациите са абсолютно възможни. Второ, решаващият въпрос е коя класа ще има полза от подобен акт?

Единственият път напред може да бъде само пълното отхвърляне на капиталистите. Не може да контролирате това, което не притежавате. Всичките банки трябва да бъдат експроприирани без компенсации и поставени под демократичния контрол на работническата класа. Бонусите и дивидентите на мениджърите и акционерите трябва да бъдат напълно иззети. Хората на труда създават цялото богатство на обществото; следователно те трябва да решават как и в какво да се инвестира!

Сегашните събития обаче ясно показват: държавата е инструмент на капиталистите и никога няма да наложи подобни мерки в интерес на работниците. Имаме нужда от правителство на хората на труда. Всички, които искат обществото да се освободи от вземане на заложници на банките, трябва да се борят за събаряне на капитализма и да изградят революционна организация, която активно да води тази битка!

 от Dersu Heri и Caspar Oertli