ЗАКОНЪТ  НА  ДЖУНГЛАТА

Хелмут Шмидт e роден през 1918 г. Той е един от лидерите на следвоенната германска социалдемократическа партия. От 1974 до 1982 г. е канцлер на Германия. От 1983 г. е издател на авторитетния социално-интелектуален ежеседмичник “ДИ ЦАЙТ” (“Време”) с тираж 500 000 броя. В предложената тук с кратки съкращения негова статия той инициира в средите на немската социалдемокрация критична полемика за съвременния капитализъм. Авторът отправя сериозни упреци към нравствените ценности на топмениджърите на пазарната икономика и апелира за належаща морална реформа на капитализма.

(Бел. на прев.)

Хелмут Шмидт

Пледоe  за  повече  морал

Хищническият капитализъм заплашва демократичното общество

Все по-ясно става, че не толкова личното богатство, колкото финансовата власт и възможностите за масово психологическо въздействие, концентрирани в относително малък брой хора, се превръщат в сериозна опасност за демократичното общество. Високите технологии за обмен на указания, данни и информация, както и тяхното масово разпространение са в състояние за кратко време да предизвикат гигантски домино-ефект. Там, където вследствие на спекулации и лекомислие предприятия и банки са докарани до застрашено положение и където по тези причини се шири изкушението за прикриване, потулване, за лъжа и измама, там ние сме изправени пред ръба на упадъка. Навсякъде, където капитализмът и моралът взаимно се изключват, там вече сме затънали дълбоко в блатото.

От началото на 2000 година случаите на измама неимоверно се увеличиха. Тогава започна сривa на акциите в Северна Америка и Европа, при който американската борса загуби близо половината, а немската дори 2/3 от стойността си. Тези обстоятелства предизвикаха масова психоза, на която се подадоха някои от топмениджърите дори на стари, високоуважавани производствени и търговски фирми и особено на банки и застрахователни дружества; те се подведоха по илюзията за постоянно растящ курс на акциите. През 90-те години към нея се прибави и функцията за неудържимия възход на Новата икономика и Новия пазар. И когато се усетиха първите признаци за предстоящия срив, много от тях се поддадоха на изкушението да потулят грешките си, дори с цената на измама. С пълно право министърът на финансите на САЩ по това време Пол О’Нийл нарече това „позор”. Тази квалификация се отнася и за някои водещи немски мениджъри. Затова президентът на Германската индустриална камара Роговски се обърна към тях с напомнянето: “И топмениджърите трябва да спазват изискванията за почтения търговец.”

Днес в Съединените щати, както в Европа и Германия, се констатира необикновено висока загуба на доверие на широката общественост в икономиката. Списъкът на скандалните случаи обхвана не само дузина инвестиционни банки от Уол Стрийт, но дистигна от Артър Андерсен и Енрон ¹ до УърлдКом и Ксерокс - а в Германия от Балсам и Ем Ти Ви до Кирх. Ако се абстрахираме от откровено криминалните деяния, то необходимостта само от корекция в стойността и амортизационните отчисления на предприятията е стряскаща - в много случаи те напълно поглъщат техните печалби. Методът за ръководене на предприятия Sharehоlder Value ² днес не се зачита дори от шефа на Даймлер-Крайслер.

Хиляда пъти повече от работника

Всъщност човек все още може да си осигури и за в бъдеще дългосрочни приходи за финала на своя живот, влагайки спестяванията си в акции. Но тези, които правят това чрез инвестиционни фондове, стават зависими от техните мениджъри, от професионалните им познания, от възможностите им за преценка, както и от тяхната почтеност! Вярно е, че днес може лесно да се сравнят резултатите на различните фондове и по тях да се ориентираме в избора си. Но рисковете, които от своя страна поема самият фонд, остават непрозрачни за вложителя. Например, нищо неподозиращите държавни служители, които дълго време вярваха, че техните осигуровки за старини в Калифорнийския пенсионен фонд са в добри ръце, накрая бяха неприятно изненадани. Много от най-различните инвестиционни фондове - предимно в САЩ, не се контролират нито от банки, нито от служби за надзор на ценни книжа. Някои от тях са се настанили съвсем официално на острови, на които не действат нито надзорни, нито данъчни служби. В доверието към подобни фондове милиони американци изгубиха през изминалите години значителна част от своето осигуряване за старини. В Германия доверието на обществеността към пазара на капитали вероятно е на много по-ниско ниво, отколкото към държавното пенсионно осигуряване. Във всички случаи е крайно необходимо да се възстанови това доверие както в САЩ, така и в Германия, като откровено се признаят допуснатите грешки, а държавата осигури на своите правни институции повече сили за разкриване на икономическата престъпност и като коригира някои закони.

Видимата част от айсберга на тази мизерия, макар и не най-важната в количествено отношение, представлява проблемът със заплащането на върховите мениджъри. Според списание Форчън в края на 90-те години стоте топмениджъри в САЩ са получавали 1000 пъти по-големи доходи от средно платения американски работник. Алчността за високо възнаграждение в Германия не избуя толкова силно. И въпреки това някои от водещите мениджъри достигнаха доходи от 200 до 300 пъти над нивото на средната заплата на заетите в производството. Даймлер-Крайслер и Дойче банк са най-известните, но не и единствените примери в това отношение. За сравнение ще спомена, че един федерален министър у нас получава приблизително петкратната средностатистическа заплата.

Възнагражденията в концерните се одобряват не от акционерите, а от надзорните съвети; в действителност това става дори само от тесен кръг техни членове, които често стоят в сянка, както бе случаят с Манесман.

С право неотдавна сп. Економист писа: “Основният проблем на капитализма днес е заплащането на топмениджърите”. Безсмислено е да се твърди, че свръхзаплащането на немските ръководни кадри е наложено от съображения за конкурентоспобност спрямо САЩ, защото досега няма случай на германски икономически ръководител, завербуван от американска компания с по-високо заплащане. Въпреки това при сливания на немски с чуждестранни концерни не можем да се освободим от подозрението, че високите възнаграждения на външните участници изпълняват и един желан страничен ефект - повишение на заплатите и на немските мениджъри.

През последните години преживяваме една идваща от Америка вълна от сливания - обхвана ни т.нар. mergermania. Но поне половината от тях не потвърдиха своята ефективност. Въпреки това инвестиционните банки, одиторските фирми, адвокатските кантори и други консултанти прибраха от тези сливания тлъсти хонорари и такси. Някои от тези фирми сами замислят сливанията, предлагат ги, съставят договорите и уреждат необходимите кредити; от тази своя дейност са създали за себе си доходоносен бизнес. Те разпространяват идеологията, че всяко обединение възпроизвежда “синергичен ефект”, въпреки че най-често то представлява всъщност безполезно разпиляване на енергия.

Част от възникващите при тази дейност скандали се дължат на обстоятелството, че одиторските фирми, които извършват задължителни по закон проверки и получават за тях нормирани възнаграждения, в същото време сключват със същите предприятия и договори за консултантска дейност, които им гарантират значително по-високи хонорари. От това произлизат и конфликти на интереси, тъй като може ли да се запази консултантският договор, ако при одита на фирмата се констатират нередности в счетоводния й баланс.

От друга страна, много от позициите на счетоводните отчети търпят и различно тълкуване. В последно време германските концерни се ориентират все повече към американските правила за счетоводни проверки GAAP (General Accepted Accounting Principles), които за разлика от немските, допускат значително по-голяма свобода на тълкуване. Някои манипулации в тях граничат дори със счетоводната измама, без това да води до последствия за одиторите.

Друго негативно явление е, че все по-често физически акционери са лишавани от участие в общите събрания на акционерните дружества. Управлението им попада в ръцете на мениджърите на крупни институционални инвеститори, които изкупуват основните пакети от акции и се превръщат в мажоритарни участници с право да управляват дружеството, без да се съобразяват с неговите реални собственици. Така например, ръководството на един пенсионен фонд, който е успял да привлече пенсионните вноски на служителите на концерна-майка и така става зависим от него, влага обратно състоянието на фонда в голям пакет от акции на същия този концерн и по този начин добива правото да взима важни решения заедно с управителния и надзорния съвет.

Частните акционери, които би трябвало да контролират действията на управителното тяло, се превръщат в отживелица. Те могат да упражняват влияние само ако притежават контролен пакет от акции. Във все по-голям брой случаи назначени мениджъри изпълняват важни контролни функции над също така назначени мениджъри в една публична собственост (ако въобще правят това добросъвестно).

Преждевременно пенсиониране на държавни разноски

Някои от маркираните дотук негативни явления могат да бъдат ограничени...И въпреки това корените на злото не са в недостатъчните закони и разпоредби. Тяхната все по-гъста мрежа няма да ни избави от моралните дефицити, от които страда обществото. Напротив, колкото повече са законите и по-комплицирани разпоредбите, толкова по-непрозрачен става процесът на стопанската дейност. Така например, очакваните да влязат в сила след няколко години банкови правила за собствения капитал още отсега са кошмар за всяка добре водена днес малка банка или спестовна каса и предварително се възприемат като примка около шията на всеки дребен предприемач, търсещ кредити.

Корените на този упадък се крият в деградацията на морала и добросъвестността на някои мениджъри. Те все още не са мнозинство, но лошият им пример е заразителен. Безогледното отношение към интересите на обществото и към обществените финанси от десетилетия става все по-масово явление...

Частни собственици и профсъюзни деятели изпратиха в преждевременна пенсия стотици хиляди хора и по този начин осъществиха ликвидирането на много работни места. Този трик благозвучно бе наречен “омекотяване на социалния удар”, но по своето общоикономическо въздействие той в никакъв случай не е социален, защото доведе до обостряне на кризата в държавното пенсионно осигуряване. Днес значително повече от 1/3 от пенсионните разходи се финансират от държавната хазна. Годишната субсидия за сметка на бюджета е около 77 млрд. евро, което е една трета от цялата му стойност...

Безогледното използване на властта от някои ръководители на големи обединения, концерни, финансови институти и медийни компании може да се превърне в сериозна опасност за по-нататъшното съществуване на демократичното общество, ако избраните политици в парламента и правителството не осъзнаят заплахата, не й противодействат или ако дори се съюзят с нея. Силвио Берлускони е провокативен пример за това.

Ако принципът за оцеляване само на най-бруталните и най-силните, ако социалдарвинизмът получи неограничено разпространение, тогава вътрешната спойка и солидарността на нашето общество ще се разпадне. Безусловно необходимата социална политика, която е извън рамката на пазарно-икономическите процеси, днес вече е чувствително претоварена. Затова от година на година Марион Дьонхоф ³ пророчески настоява “да цивилизоваме капитализма”. С пълно морално основание тя изисква мениджърите да не забравят, че и те са граждани и са задължени на гражданската общност, т.е. на държавата и на обществото.

Спазването на моралните задължения във всички случаи е с приоритет пред стремежа за увеличение на личното благосъстояние и на личната власт. Пазарът сам по себе си не поражда морал. Моралът не се ражда и от конкуренцията. Моралът задължително изисква възпитание, пример, правила и институции. Човешкият морал се нуждае от култура.

Естествено, че хлебарят не продава хляб от любов към ближния си, но ако е добре възпитан, той никога няма да излъже клиентите си. Разбира се, че собственикът на фабрика за машини не продава машините си от морални подбуди, но, ако е добре възпитан, той никога няма да подправи балансните си отчети и сметки. Естествено е, че и банковият ръководител преследва своята печалба и приходи, но ако се възприема като морално задължен човек, той никога няма да подведе своите довереници, клиентите.
“Без консенсус за нормите на поведение не може да съществува никоя човешка общност”, каза Марион Дьонхоф. Още в средата на 90-те години предишният президент на Германия Роман Херцог забеляза “опасна загуба на чувство за солидарност” и за съжаление беше прав. Не само в Америка, но и у нас алчността, жаждата за власт и манията за величие оказаха през 90-те години силно влияние върху поведението на редица изтъкнати мениджъри. Към някои от тях трябва да спазваме в личен и обществен план ясно изразена дистанция...

Или както каза известният с високата си морална позиция бивш шеф на компанията Бош Ханс Меркле: “Има неща, които просто не бива да се вършат”...

Пoдбор, превод и информация:  Любен Аладжов  u  Иван Аладжов

-------------

Бележки:

(1) Само в случая с електроснабдителния концерн Енрон, който обяви фалит на 02.12.2001г. вследствие на измама, фалшификация на счетоводните отчети и източване от мениджмънта, само за няколко седмици бе унищожено това гигантско американско предприятие с борсова стойност от близо 70 млрд. $. Същевременно бяха откраднати вложенията на акционерите в него и безвъзмездно изчезнаха пенсионните спестявания на заетите на стойност около 1 млрд. $. Десетки хиляди работници загубиха своето работно място и своите вноски за пенсии.  (Бел. на прев.)

(2) Стратегия за управление на акционерни дружества, която преследва като основна цел постоянното увеличение на печалбите за акционерите. Решенията на управителното тяло в такива дружества трябва да се вземат, съблюдавайки интересите на собствениците. С това превърнало се в модно понятие към края на 90-те години се рекламират агресивно продажбите на акциите на тези концерни и на фондове, инвестирали в тях. (Бел. на прев.)

(3) Графиня Марион фон Дьонхоф, родена през 1909 г., немска журналистка, 1971 г. носителка на наградата за мир на немските книгоиздатели, от 1973 г. издателка на ежеседмичника “Ди Цайт” (Бел. на прев.)